І. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК

І. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК

ОПР на община Пазарджик за 2014-2020 г. ще зададе посоката и ще конкретизира действията, тяхната последователност, обединявайки избраната визия с целите, приоритетите и мерките.

Освен преглед на състоянието и дефиниране на бъдещия потенциал, основна цел на настоящият анализ е и отразяването на промените, настъпили в разглежданите сфери по време на изпълнението на предшестващия Общинския план за развитие на община Пазарджик за периода 2007-2013 г.

1. 
   Обща характеристика/ профил на община Пазарджик
   

1. 
   Географско положение
   

Община Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от Родопите, по поречието на река Марица. Общината е част от област Пазарджик и Южен централен район. Граничи със седем общини от Пазарджишка област - Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово, както и с четири общини от Пловдивска област - Съединение, Стамболийски, Марица и Родопи.

Територията на общината има предимството да се обслужва от трансевропейските коридори № 4, № 8 и № 10, а Пазарджишка област – от коридор № 9. Това позволява отлична свързаност и пренос на стоки към и от Европейския съюз и Централна Азия. Летище Пловдив е само на 36 км. от града, пристанище Бургас – на 310 км, а столицата София - на 108 км. Близостта и добрата свързаност до двата най-развити центъра на страната София и Пловдив и транснационалната транспортна инфраструктура са категорично предимство за общината по линия на общите предпоставки за развитие.
Фиг. 1 Карта на област Пазарджик

Източник: „Областна стратегия за развитие на област Пазарджик 2014-2020 г.“

2. 
   Природни характеристики
   

Природните характеристики на община Пазарджик са благоприятни за ефективно развитие на многосекторно стопанство.

Наличните в близост язовири се намират в област Пазарджик. Това са язовирите „Батак“, „Голям Беглик“, „Малък Беглик“, „Белмекен“, „Широка поляна“, „Доспат“, „Тополница“ и др., които се използват за напояване и производство на ВЕИ.

Добрата водоснабденост на територията на общината, включително с подпочвени и подземни води, подпомага за доброто развитие на земеделието.

Защитените територии в община Пазарджик са Защитена местност „Огняновско-Синитевски рид“ (в землищата на с. Огняново и с. Синитево с площ 8 426,23 дка) и Защитена местност „Воденичарска кория“ - в землището на с. Сбор (площ 2,2 ха).

В общината има и защитени зони по НАТУРА 2000 - по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици: „Бесапарски ридове“, „Рибарниците-Звъничево“, „Река Марица“ и по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на хабитатите – „Бесапарски възвишения“, „Овчи хълмове“ и „Река Луда Яна“.

Община Пазарджик е местообитание на три защитени дървесни вида - черна топола, ливански кедър и дръжкоцветен дъб.

Полезните изкопаеми на територията на общината са представени основно от мраморите и доломитите (в северния склон на Родопите - между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от с. Дебращица), както и от варовика край с. Огняново. Скални облицовъчни материали се добиват край с. Величково. В общината се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина.

Съществени територии са засегнати от разрушителната дейност на различните видове добив като най-пострадали са речните корита с нарушени русла, в това число по поречието на река Марица. В реките Тополница и Марица до с. Звъничево и Мирянци се добиват пясък и баластра.

Територията на общината е трета по площ в област Пазарджик – 639,8 кв.км. Преобладават земеделските земи, които заемат 73.7% от общата площ на общината. Независимо че горските територии са само 11.2% в комбинация със земеделските, те осигуряват благоприятни предпоставки за разнообразни функции и икономически дейности. Урбанизираните и промишлените територии са 7, 4%.

Разпределението на поземлените ресурси по видове територии според предназначението им е представено в Табл. 1.
Табл. 1 Баланс на територията на община Пазарджик– 10.2009 г., НСИ

Вид на територията по предназначение	Имоти бр.	Площ в дка	Площ %
За нуждите на селското стопанство	89 015	469 367,033	73,71
За нуждите на горското стопанство	1 047	77 606,017	12,19
Водни течения и водни площи	4 573	33 231,351	5,22
За нуждите на транспорта	437	7 772,199	1,22
За добив на полезни изкопаеми	39	1 464,864	0,23
Населени места	1 025	47 328,020	7,43

3. 
   Административно устройство и категоризация на населените места
   

Община Пазарджик обхваща 32 населени места, в т.ч. един град - град Пазарджик, който е общински и областен административен център, 27 населени места, представляващи кметства и 4 населени места, с кметски наместници, с население под 350 души.

4. 
   Основни характеристики на община Пазарджик в регионален и национален план
   

Община Пазарджик заема 14,3% от територията на област Пазарджик, 2,8% от територията на Южен централен район и 0,58% от тази на Република България. Общината се състои от 32 населени места, включително областния и общински център – град Пазарджик. Населението както на общината, както и това на областта и района в периода 2007-2012 г. са намалявали постепенно, като за този период община Пазарджик е загубила 7,3% от жителите си, в по-голямата си част от селата. В област Пазарджик, в Южен централен район и на национално ниво се наблюдава паралелен процес на намаляване на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) за сметка на това в под- и над-трудоспособна възраст с около 4-5% за периода. В края на периода през 2012 г. област Пазарджик показва сходни нива, макар и минимално по-ниски, с тези за района и страната по отношение на коефициента на икономическа активност – 51,1%. Равнището на безработица в община Пазарджик е традиционно по-ниско от това в страната, въпреки че нараства за разглеждания период от 6.6 до 9.2% (вж. Табл.3).

5. 
   Стратегическа рамка
   

Стратегическата рамка на ОПР на община Пазарджик за периода 2014-2020 г. следва да бъде съгласувана със следните основни документи на европейско, национално и регионално ниво:

Политиките за икономическото, социалното и териториалното сближаване следва да се поставят в основата на стратегията „Европа 2020“ и така да се гарантира, че цялата енергия и капацитет се мобилизират и насочват към постигането на приоритетите на стратегията. Всички региони могат и следва да подобряват своята конкурентоспособност и качеството на живот на своите граждани чрез местни политики, които обхващат трите стълба на стратегията (интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж), заложени върху териториални показатели и цели.

Желаната крайна визия е „Българските райони – привлекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство“.

Документът задава визия за развитие на Южен централен район: „Южен централен район – привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно, и културно наследство“, която ще бъде постигната посредством стратегически цели за икономическо сближаване, базирано на екологосъобразно ползване на собствени ресурси (1), инвестиции в човешкия капитал и социална инфраструктура (2), развитие на трансгранично и транснационално сътрудничество (3) и укрепване на градовете-центрове с подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места (4).

Тук стратегическите цели включват превръщане на региона в по-атрактивно място за живеене и работа (1), намаляване на безработицата под нивото на средната за страната и повишаването на жизнения стандарт в Пазарджишка област (2), сътрудничество между регионалните власти за реализиране на трансгранични и междурегионални инициативи (3), опазване на околната среда в област Пазарджик (4) и преминаване към нисковъглеродна икономика, намаляване на енергийната зависимост от традиционни източници, енергийна ефективност и модернизиране на транспортния сектор (5).