Програма за трансгранично сътрудничество интеррег v-a гърция България 2014-2020 г
Изтегляне 0.86 Mb. Pdf просмотр
|
| 42 инвестиции, но често те се броят за периферни инвестиции, но оказват влияние за по- голям период от време. Всеки един от стабилизиращите фактори има брой параметри, които са измерими и чрез тяхната оценка се определя оптимизацията на факторите. За да носи удовлетворение работата трябва да отговаря на съвременните изисквания за демократизиране, т.е. да се осигури преход от строгото, дълбоко разделение на труда, от тясна квалификация в квалификация на ширина. Работната заплата има 2 части, когато говорим за работна заплата като стабилизиращ фактор се има предвид постоянната, твърдата част на работната заплата. Променящата се част на работната заплата има мотивиращ характер. Променливата част се реализира чрез разнообразие от бонусни схеми. Примери за бонусни схеми: Резултати от текущото оценяване на служителя – полагаеми се бонуси; Резултати от годишно атестиране – полагаеми се бонуси; Стимулиращи награди. Според теориите на справедливостта, хората са силно чувствителни към справедливото им третиране от тези над тях. Хората съпоставят себе си с някой друг и в най-добрия случай трябва да има противопоставеност или поне голяма приблизителност. Има 3 вида хора: Тези които дават реална, обективна оценка за себе си и могат правилно да оценят представянето си; Хора, които дават оценка за себе си, която значително се различава с това, което показват като резултати; Има и хора, които подценяват себе си. Има и 3 варианта на справедливост: справедливост, позитивна несправедливост и негативна несправедливост. Попадането на служителя в ситуация на позитивна справедливост означава надценен негов принос спрямо равностоен принос на неговия колега. Попадането на служителя в ситуация на негативна несправедливост означава подценен негов принос спрямо равностоен принос на неговия колега. При попадане на 43 ситуация, в която сте поставени в негативна несправедливост има няколко възможни отговора. Дейвид Маклелънд насочва вниманието към 4 социално придобити мотива с разбирането, че най-често един от тях става водещ за човека: Мотив за принадлежност към общност; Мотив за високи постижения; Мотив за компетентности; Мотив за упражняване на власт. Трудовата мотивация има две съставки и тук целта е да се постигне съответствие на външната мотивация с вътрешната мотивация на индивида: Вътрешна мотивация o Вътрешни мотиви – в зависимост от много фактори, хората определят някои вътрешни мотиви, като по-важни и силно водещи, а други като по- маловажни. От тези фактори, най-важни са факторите на близкото обкръжение. Външна мотивация: o Външните стимули. Трудовата мотивация има две основни направления: Корпоративна мотивация; Личностна мотивация – това обикновено е по-важната мотивация за постигане на определени резултати. Лидер – лидерът е личност, която със своите качества и произтичащите от качествата линии на поведение оказва силно и предимно непринудително влияние върху други хора. Влияние, което ги прави негови последователи, съмишленици. Една от важните задачи на ръководенето е мотивирането на хората. Мотивацията, като състояние на вътрешна убеденост да се прави нещо, се основава на потребности, |