ОБЩИНА ХАРМАНЛИ
ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2020 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ 3
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ 4
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ГЕОГРАФСКИ, ДЕМОГРАФСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ 6
АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ОБЩИНА ХАРМАНЛИ 17
ОТЧЕТ НА ПРОГРАМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ЗА ПЕРИОДА 2012-2015 Г. 51
ПРОГНОЗИ 61
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА 65
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ
Фигура 0 1 Годишна норма на натрупване на битови отпадъци в община Харманли за периода 2010-2015 г. 22
Фигура 0 2 Сепариране на рециклилруеми отпадъци на „Регионално депо – Харманли“ 34
Фигура 0 3 Изглед към клетка 1 на „Регионално депо –Харманли“ 36
Фигура 0 4 Оформяне на хоризонтите от депонирани отпадъци 39
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ
Таблица 0 1 - Защитените територии на територията на община Харманли 8
Таблица 0 2 Данни за средногодишното население на Община Харманли 8
Таблица 0 3 Населени места по брой на населението и категория 9
Таблица 0 4 Промишлени отрасли на територията на община Харманли 10
Таблица 0 5 Дължина и структура на пътната мрежа в община Харманли 14
Таблица 0 6 Количество отпадъци, постъпили на Регионално депо – Харманли за периода 2010-2015 г. по общини 21
Таблица 0 7 Резултати за морфологичния състав на смесени битови отпадъци в община Харманли 23
Таблица 0 8 Резултати за среднопретеглен сезонен и годишен морфологичен състав 24
Таблица 0 9 Количество на смесените битови оитпадъци и разделно събраните отпадъци от цветните контейнери на община Харманли, постъпили на сепариращата инсталация на вход за 2015 г. 25
Таблица 0 10 Количество на сепарирани отпадъци, предадени за рециклиране през 2015 г. 25
Таблица 0 11 Депонирани произодствени отпадъци на регионално депо Харманли 27
Таблица 0 12 Количества отпадъци, постъпили на инсталация за сепариране през 2015 г. (тона) 34
Таблица 0 13 Мониторинг на газове 40
Таблица 0 14 Мониторинг на почви 40
Таблица 0 15 Мониторинг на подземни води 41
Таблица 0 16 Мониторинг на обема и състава на поток инфилтрирани отпадъчни води 42
Таблица 0 17 Mониторинг на метереологичните данни на депото 43
Таблица 0 18 Постъпили средства в Общински бюджет от “Такса битови отпадъци” 44
Таблица 0 19 Разходи за дейности по отпадъци в лева 46
Таблица 0 20 Структура и състав на звената при Община Харманли, ангажирани в управлението на отпадъците 48
Таблица 0 21 Дейности по управление на отпадъците възложени от община Харманли 49
Таблица 0 22 Брой служители, ангажирани с контролни функции и брой наложени глоби и санкции 50
Таблица 0 23 Изпълнение на мерките и дейностите, включени в плана за действие на Прграмат за управление на отпадъците за периода 2012-2015 г. 52
Таблица 0 24 Демографска прогноза за област Хасково 61
Таблица 0 25 Прогноза за броя на населението в община Харманли (2015-2020 г.) 61
Таблица 0 26 Прогноза за образуваните отпадъци 62
Таблица 0 27 Прогноза за количеството и състава на образуваните, отпадъци в община Харманли (2015-2020 г.) 62
Таблица 0 28 Количества разделно събрани отпадъци от системи за разделно събиране (полезна фракция), тона 63
Таблица 0 29 Домашно компостиране (тона) 63
Таблица 0 30 Разделно събрани зелени и биоотпадъци за компостиране (тона) 64
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ГЕОГРАФСКИ, ДЕМОГРАФСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ 1.1ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ 1.1.1Географска характеристика 1.1.1.1ММестоположение, територия и граници с други общини
Територията на Община Харманли е разположена в югоизточна България, в централната част на Хасковска област, в границата между Горнотракийската низина, Сакар планина и полите на Източните Родопи. Според разпоредбите и териториалното разделение на Закона за регионалното развитие тя е включена в южен централен район за планиране. Този район за планиране се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли включва 25 населени места и гранични с общините Хасково и Стамболово на запад, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово (административна единица в рамките на област Стара Загора), на изток с общините Любимец и Свиленград и на юг с община Маджарово. На Фиг. 1 и Фиг.2 са показани разположението на област Хасково в територията на РБ и разположението на община Харманли на територията на област Хасково.
1.1.1.2РРелеф и климат
Община Харманли е разположена в централната част на Хасковска област и Източния Тракийско – Родопски район, който обхваща територията на юг от Стара планина - Казанлъшкото поле, Сърнена гора, Хасковско – старозагорското поле, Източните Родопи и достига държавната граница с Република Гърция и Република Турция. Релефът на Източния Тракийско – Родопски район е разнообразен и съдържа пет морфоструктурни единици. На север се намират южните склонове на Стара планина, които се спускат стръмно към Казанлъшкото поле. В териториално отношение община Харманли обхваща части от Горнотракийската низина, между полегатите южни склонове на Средна гора и стръмните северни склонове на Родопския масив. Южната граница на Тракийската низина е очертана със севернородопското подножие, по което тя плътно опира до северните части на Родопския масив между долния край на Момино-клисурския пролом ( на 300м. височина) и началото на Харманлийския пролом (на 80м. височина). Течението на р.Марица следва отблизо цялото протежение на тази граница, която разделя на две почни равни части територията на общината. През нея протичат и притоците на р.Марица, р.Харманлийска и р.Бисерска. Поради разнообразния си релеф и вариращата надморска височина в Източния Тракийско – Родопски район, част от който е и община Харманли, съществуват големи климатични различия. Климатът на територията на община Харманли е преходно – средиземноморски със значителен брой на слънчевите дни в годината.
1.1.1.3ВВодни ресурси
Водните ресурси на община Харманли се формират главно за сметка на оттока на р.Марица и нейните притоци – Харманлийска и Бисерска река. Този отток на посочените реки е неравномерен и зависи от сезона. Средно годишното количество на валежите за общината е между 550–600мм. (при средно за страната 650мм.).
С най-голямо позитивно значение за общината е р.Марица, която я пресича в посока северозапад-югоизток и я разполовява на две приблизително равни части. Водите й се използват за напояване, но в определени периоди има значими отклонения в минерализацията на водите (повишено количество нитрати и манган). Средният годишен отток на р.Марица при община Харманли е 100 м³/сек., дължината и в рамките на територията на общината е около 30 км. Основните й притоци са с ограничени водосбори и водни количества.
Река Харманлийска е основният приток на река Марица на територията на община Харманли. Тя е с дължина 91,9 км., като 1/3 от дължината й (долното течение) е в границите на общината. Средният годишен отток при Харманли е 6,48 м³/сек. В долното си течение, реката не се използва за напояване тъй като след с.Брягово, община Хасково тя навлиза в живописен пролом, който се определя като интересен курортно туристически потенциал за община Харманли. Другият основен приток на р.Марица е Бисерска река, която води началото си от община Маджарово. Нейната дължина е 46,2 км. Средногодишният отток на реката при устието е 0,41 м³/сек.
На територията на общината са изградени и се използват над 470 микроязовири и водоеми, като част от тях са включени в обхвата на напоителните системи: “Сакар-Изворово”, “Бисер” и “Иваново”.
Друг източник на водно-ресурсният потенциал са подземните води, като те са акумулирани в речната тераса на р.Марица. Тяхното основно ползване е за нуждите на питейното и битовото водоснабдяване. Общото количество вода за питейни нужди, което се черпи главно чрез кладенци е над 170 л/сек., това е едно значимо количество което е благоприятен фактор за задоволяване нуждите от питейна вода на населението и икономиката.
1.1.1.4ППочви
По долините на реките Тунджа, Арда и Марица преобладават алувиално – ливадните почви, използвани най – често за отглеждане на зеленчуци и технически култури. В Източните Родопи преобладават предимно скелетни почви, бедни на хумус, но богати на калций, поради което там е засилено отглеждането на ориенталски сортове тютюн.
В Харманлийския район има предимно смолници, богати на хумус /около 5%/, които са благоприятни за отглеждането на памук и зърнени култури и алувиално – ливадни почви.
По размери на поземлените фондове в областта, община Харманли заема пето място в област Хасково. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%).
На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.
1.1.1.5РРастителен и животински свят
На територията на Харманли има голямото разнообразие на растителния и животински свят. Най-често срещаните дървесни видове са бял и черен бор, акация, орех, кедър, бреза, ясен. По долините на реките виреят върбата и тополата.
В отрасъла селско стопанство - растениевъдство най- често отглежданите от населението култури са зеленчуци /като с най- голям дял са червения пипер и доматите/, бостани /дини и пъпеши/ и трайни насаждения /лозя/, зърнено хлебни и фуражни култури, технически култури /предимно ориенталски сортове тютюн/ и др.
На територията на общината могат да се видят някои защитени животински видове, като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия-гущер и др.
Сектор животновъдство е развит най– вече чрез видове като – биволи, крави, прасета, овце, пчели и кокошки. В Харманлийски район бубарството е характерен животновъден отрасъл.
Защитените територии на територията на община Харманли са представени в Таблица 0 -1.
Таблица 0 1 - Защитените територии на територията на община Харманли
-
1
|
"Дефилето"
|
Категория
„Защитена местност“
|
Територия в Ха
127,322
|
2
|
"Сазлъка" (находище на блатно кокиче)
|
Природна забележителност
|
35,8
|
3
|
”Бакърлия”
|
Защитена местност
|
387,15
|
4
|
”Долмен”
|
Природна забележителност
|
0,1
|
5
|
”Водопад Корудере”
|
Природна забележителност
|
0,4
|
6
|
”Кюмюрлука”
|
Природна забележителност
|
0,4
| 1.1.2Население
По данни на Главна дирекция "Гражданска Регистрация и Административно Обслужване" Населението на Община Харманли по постоянен и настоящ адрес към 30.05.2016 г. е:
по постоянен адрес – 31 023 души,
по настоящ адрес – 28 342 души и
по настоящ и постоянен адрес общо – 25 851 души.
Населението за гр. Харманли по постоянен адрес е 24 586 души, по настоящ адрес - 21 882 души, и по настоящ и постоянен адрес общо – 21 084 души.
По официални статистически данни на НСИ от последното преброяване през 2011 г. обичайно живеещото население на Община Харманли е 28 315 души.
Структурата и динамиката на населението на Община Харманли по населени места показват една основна характеристика на демографската структура на общината, а именно че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината. Средната гъстота на населените места е 3,6 н.м / 100кв.км.
Миграцията се проявява като съществен елемент на демографското развитие и оказва пряко влияние върху териториалното разпределение на населението и неговата концентрация по населени места.
В общинския център гр. Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или 72,3%, следван от с. Бисер с 3,44% от населението за 2003 год. и с. Славяново с 3,07%. Гъстотата на населението на община Харманли (38 души на кв.км.) е близо два пъти по малка от средната за страната (70 души на кв.км.) и средната за Южен централен регион (71 души на кв.км) и с близо 10 души на кв.км. по – малка от следната за областта - 49 души на кв.км.
Таблица 0 2 Данни за средногодишното население на Община Харманли
Община
|
Средногодишно население
|
Общо
|
В градовете
|
В селата
|
Харманли
|
24 577
|
18 567
|
5 990
|
Източник: НСИ
1.1.2.1ККметства и населени места в община Харманли
Отчетените данни за броя, структурата и динамиката на населението на община Харманли по населени места показват, че над 74% от населението на общината е съсредоточено в града. Липсват категориите “големи” и “средни” села.
Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана – един малък град, 14 малки (200 – 1000 жители) и 10 много малки села (под 200 жители) - показани в Таблица 0 -3.
Таблица 0 3 Населени места по брой на населението и категория
Населено място
|
Брой на населението през 2015г.
|
Категория
|
Харманли
|
24 616
|
Малък град
|
Шишманово
|
974
|
Малко село
|
Славяново
|
790
|
Малко село
|
Бисер
|
737
|
Малко село
|
Върбово
|
380
|
Малко село
|
Болярски извор
|
430
|
Малко село
|
Българин
|
390
|
Малко село
|
Иваново
|
273
|
Малко село
|
Надежден
|
305
|
Малко село
|
Изворово
|
230
|
Малко село
|
Доситеево
|
273
|
Малко село
|
Орешец
|
188
|
Малко село
|
Преславец
|
258
|
Малко село
|
Поляново
|
245
|
Малко село
|
Черепово
|
242
|
Малко село
|
Смирненци
|
170
|
Много малко село
|
Овчарово
|
169
|
Много малко село
|
Браница
|
165
|
Много малко село
|
Рогозиново
|
142
|
Много малко село
|
Черна могила
|
112
|
Много малко село
|
Остър камък
|
96
|
Много малко село
|
Лешниково
|
80
|
Много малко село
|
Дрипчево
|
48
|
Много малко село
|
Коларово
|
19
|
Много малко село
|
Богомил
|
18
|
Много малко село
|
Източник: НСИ
1.1.2.2ТТрудова заетост
Процесите и тенденциите на пазара на труда в област Хасково дават пряко отражение върху икономическата активност в община Харманли.
Наблюдава се намаляване на работната сила в община Харманли, в следствие на отрицателния механичен прираст на населението в трудоспособна възраст и тенденцията за изселване към областните центрове като Хасково и Пловдив. Макар и в по-малка степен, друга причина за отрицателната тенденция е нежеланието на незаетите да преминават през процедури за регистрация в Бюрото по труда заедно с възможностите за преквалификация, с което се увеличава броя на текущото неактивно население.
Заетите лица в община Харманли, като относителен дял, представляват около 10 % от общия им брой за областта. През последните години този процент непрекъснато се понижава, като очертава тенденция на незначителен спад в трудовата заетост и предприемаческата активност на общината в икономиката на област Хасково. През последните години относителният дял на заетите в предприятията с преобладаваща частна собственост, непрекъснато се увеличава. Този факт е показателен за нарастващата предприемаческа активност и инициатива в рамките на общината и определя трайната тенденция за по-бърз темп на растеж на заетите в частния сектор, в сравнение с тези в обществения.
По отношение на средната брутна годишна заплата, в община Харманли се наблюдава тенденция на растеж. Прави впечатление, че възнагражденията в обществения сектор все още значително надвишават тези в частния бизнес, но такава е и изразената тенденция в Хасковска област като цяло. Положителен фактор е доближаването на заплатите на обществения сектор в община Харманли до стойностите, отчетени за областта.
Селското и горското стопанство, както и индустрията, намаляват своят принос по отношение на наетите лица. Най-много наети лица има в сектора услуги.
Сподели с приятели: |