Програма за управление на околната среда 2008-2011г

Средномесечните стойности на метеорологичните параметри за района на Шумен са показани в Таблица 3

Данните за Розата на ветровете са представени в Таблица 4:

На фигурата по-долу е показана розата на ветровете за района в графичен вид.

През зимата с най-голяма повторяемост са западните и северозападни ветрове - 13.8-18.6%. Скоростите на вятъра не са големи. В 12.5 % от общия брой наблюдения скоростта не надвишава 5 m/s. Вятър със скорост 5.0 -7.4 m/s се наблюдава най-вече при западните и северозападни ветрове по време на студени нахлувания, които благоприятстват бързото разсейване на замърсители от ниски източници.

Най- неблагоприятни скорости на вятъра до 1.0 m/s определят т. нар. тихо време, което за района има проявление в 31.0 % в годината. През студеният период на годината дните на тихо време надхвърлят 40.0%. Това дава основание за извода,че през 1/3 от дните в годината -122 дни ветровете не благоприятстват разсейването на замърсителите. Именно през есенно- зимния сезон са замерени най- високи концентрации на фин прах и сероводород в атмосферния въздух на гр.Шумен.

Относителната влажност на въздуха е в граници от 64 % през м. август до 84 % през м. декември.

Характерни за района са температурните инверсии, свързани с особеностите на стратификацията на долния слой на тропосферата. Те се наблюдават най- често през зимния сезон, като се характеризират като приземни и краткотрайни. Обикновено мощността на инверсионния слой се движи от 50 до 100 м.

При антициклонално затишие в приземния слой се образуват мъгли. Най-голям е броят на дните с мъгла през студеното полугодие - 19.6 %, а най-малък през топлото полугодие - 3 дни.

При наличие на инверсия в съчетание с мъгли, съдържанието на замърсителите в атмосферния въздух е 20 до 30 % по-високо, отколкото само при наличие на мъгли. Като се има предвид, че през зимата са регистрирани най-голям брой инверсии и дни с мъгли, може да се твърди, че това е периода с най-неблагоприятни условия за разсейване.

Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние на екологичното и санитарно хигиенното състояние на селищата. Интензивността на сумарната радиация върху хоризонтална площ е най-голяма през м.юли през първата половина на деня. По сумарна годишна радиация гр.Шумен попада в зона "В".

Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/ м 2 , което не стимулира вторични химични процеси.

1.4. Поземлени и горски ресурси
Според основното си предназначение и начин на ползване територията на Общината представлява:

земеделски територии- 77.70 %

горски територии- 2. 66 %

територии на населени места и др. урбанизирани територии - 5.84 %

водни площи и територии на водни течения - 11.7 %

територии за добив на полезни изкопаеми - 0.5 %

територии за транспорт и инфраструктура - 2.6 %

Земеделските територии (селскостопанският фонд) заемат 594 817 дкa площ и се явяват основен фонд. На 1 жител от Община Шумен средно се пада по 5.4 дкa земеделски територии, при средно за страната 7.6 дка/жител.

В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 77.7% от земеделските територии на Община Шумен, за сравнение този показател за страната е около 76%. По начин на ползване обработваемата земя е основно ниви - 82% относителен дял, трайни насаждения - 13%, земи по §4 от ЗСПЗЗ - 4.2% и с малки относителни дялове ливади и разсадници, разположени само в землищата на с. Салманово и с. Дибич.

Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища - 80%, гори и полезащитни пояси - 5%, полски пътища и прокари - 6%, както и непригодни земи (скали, пясъци и др.) - около 9%.

По тип собственост земеделските територии се разпределят:

частна собственост 308 968 дкa 51.9%

държавна собственост (ДПФ) 175 127 дкa 29.4%

общинска собственост 104 490 дкa 17.5%

на религиозни и др. организации 6 232 дка 2.2%

По данни на Държавно лесничейство "Шумен" площта на горските територии е общо 165 324 дкa или 26 .2 % относителен дял при средно за страната 34.1 %.

Площоразпределението на горските територии по видове територии и собственост се разпределят по следния начин:

държавна собственост - 145 095 дка

частна собственост - 1 575 дка

общинска собственост- 15 835 дка

обществени организации- 290 дка

други- 253 дка

Горите със специално предназначение са 49 205 дка и представляват 29.8 % от горите на Община Шумен.

Наличието и близостта на архитектурно- исторически резервати в с. Мадара, Плиска и Велики Преслав определя и необходимостта от завишаването на горите със специално предназначение - рекреационни и защитени.

Територията на Община Шумен е бедна на полезни изкопаеми. Проучени са и се експлоатират находищата на инертни строителни материали.

Инертни материали за нуждите на пътното строителство се добиват в кариерата на кв. Мътница. Това е каменна кариера, от която се добиват строителни материали и чакъл около 15 х. м3. годишно. Стопанисва се от "Пътища" АД гр.Шумен.

В землището на с. Лозево по билото на Шуменското плоскогорие е разработена кариера за пясък, който намира приложение за външни мазилки на сгради. Находището е лещовидно върху сенонски варовици, като мощността на пясъка е от 15 до 26 м. Няма реални данни за добив на пясък през последните три години. Кариерата се стопанисва от "Стройкомплект" -АД гр.Шумен

В участъците, северно от с.Средня и с.Новосел в сенонските варовици е разработено находище от фелдшпатови пясъци със запаси от 7 млн. м3 . Пясъкът добит от находището се използва с предимство в порцелановата промишленост. Експлоатира се от "Каолин"- АД гр.Сеново.

Кариера за глина, служеща за нуждите на строителството - производство на тухли и направа на изолационни материали в землището на с.Ветрище. Експлоатира се от “Керамат" - ООД гр.Каспичан.

Кариера за добив на речен пясък в землището на с. Р.Димитриево. Добива се пясък за строителни цели по старото корито на р.Г. Камчия. Експлоатира се от смесено дружество с общината " Димови"- ООД гр.Варна.

За всички кариери на територията на община Шумен са разработени проекти за добив и за рекултивация.

Населението на община Шумен с постоянна адресна регистрация към м. март 2008 г. възлиза на 117 356 души по данни на отдел “АПОН” към Община Шумен. Според броя на населението общината се нарежда на 10 -то място сред българските общини с население над 100 хил. души. В града и прилежащите квартали - Дивдядово, Макак и Мътница живеят 102 568 души, а в останалите 26 на брой селища – 14 788 души. В община Шумен е концентрирано повече от половината от населението на област Шумен.

Общо населените места и урбанизираните територии в община Шумен заемат 57 646 дка. Един жител от общината разполага с 0.53 дка урбанизирана територия, при средно за страната 0.6 дка/жит., което се дължи на функциите на големия град.

Град Шумен е административен център на Шуменска област.

По териториална близост се очертават 6 групи населени места:

I- гр.Шумен, кв.Дивдядово, кв.Макак, кв.Мътница,

II- с.Ивански, Ветрище, Радко Димитриево, Мараш, Салманово и Мадара

III- с.Лозево, Новосел, Средня, Черенча, Градище

IV- с.Белокопитово, П.Волов, Струйно

V - с.Коньовец, Царев брод, Велино

VI- с.Вехтово, Друмево, Кладенец, Костенарека, Овчарово, Благово, В.Друмев, Илия Р.Блъсков.

II. ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОКОЛНАТА СРЕДА
Основните тенденции за движението на концентрациите на замърсителите и качеството на околната среда за периода 2006 – 2007 г. са разгледани подробно в настоящата програма и представляват пълен анализ на наличните данни за отделните компоненти – въздух, води, почва и факторите - отпадъци, шум, радиоактивно замърсяване. Нещо повече – представени са емисиите от различните източници на замърсяване, както и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда.
2.1. Атмосферен въздух
Опазването на качеството на атмосферния въздух е огромен проблем, който ще доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Въздухът няма да стане по – чист единствено чрез стриктен контрол на замърсяването. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики като разнообразие на мерки, действия и практики в различните области.

Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата.

Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве.

В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение.

Новата Рамкова директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.

Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Eмисионни норми са тези норми на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Нормите за емисии се класифицират по компоненти в зависимост от технологичните източници и провеждането на горивните процеси.

Имисионни норми са тези пределно допустими концентрации -ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирани за определен период от време ,чието наличие не е свързано с риск за здравето.

Източниците на замърсяване на въздуха за гр.Шумен могат да бъдат класифицирани и групирани по относителен дял, както следва:

- промишлени източници: парокотелни инсталации на производствени обекти и др. неподвижни технологични източници.

- интензивен автомобилен транспорт (79.3% от автомобилния парк е на възраст над 10 год.)- мобилни източници;

- битови източници и предприятия, разположени в жилищни райони /организирани източници/ ;

- гаров и предгаров район, транспортни кръстовища, булеварди и др. /неорганизирани източници/;

Ако се изчисли показателят kg емисии на жител от Общината и се сравни с показателя за страната, резултатите показват следното:

Таблица 6. Годишни емисии на серни и азотни оксиди на жител

Община Шумен се намира в значително по – добро състояние от страната по натоварване с азотни оксиди и серни оксиди.

Източници на емисии от азотни оксиди са енергетиката, пътният транспорт и горивните процеси в индустрията.

По отношение на серните оксиди не са регистрирани превишения на емисионните норми. Основен източник на серни оксиди са горивните процеси – използват се горива с високо сярно съдържание и изпускащите устройства не са оборудвани /в повечето случаи/ с подходящи очистни съоръжения.

Основните замърсители на атмосферния въздух фини прахови частици, серен и азотен диоксиди, въглероден оксид, озон, оловни аерозоли – това са и характерните замърсители за всички големи населени места в страната. Но съществува и специфичния за Шумен замърсител - сяроводород.

Качеството на въздуха на територията на Община Шумен към 31/12/2007 г. се контролира в един пункт, на ул."Съединение" 71 и е включен в Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ на МОСВ.

Контролират се замърсителите серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, фин прах - ФПЧ 10, общ суспендиран прах и сероводород. Първите четири показателя са замърсители от клас А и от 01.01.2000 г. се контролират съгласно Наредба № 9/ ДВ бр.46/ 99г./ . Показателите общ прах и сероводород са замърсители от клас Б и се контролират по Наредба № 14 / ДВ бр.88/97г. изм. и доп. ДВ бр.46/99г и ДВ бр.8/2002 г./. Резултатите от пунктовете за контрол на атмосферното замърсяване по данни на РИОСВ- Шумен за периода 01/01/ - 31/12/2007 г. обобщено са представени в Таблица 3.

Нормативните документи за опазване чистотата на атмосферния въздух в последните години напълно се хармонизираха със съответните Европейски директиви и в този смисъл в сила са нови Наредби за пределните норми за замърсяващи вещества на атмосферния въздух с предвидени гратисни периоди по години, в които следва нормите да бъдат спазени:

Серен диоксид – СЧН 350 mkrg/m3 за 2007 г.

Азотни оксиди - СЧН 230 mkrg/m3 за 2007 г.

Фини прахови частици - СДН 55 mkrg/m3

Оловни аерозоли - СГН 0.5 mkrg/m3 и ДО 0.4 mkrg/m3

Амоняк - МЕ 0.25 mg/m3; СД 0.1 mg/m3

Общ суспендиран прах – МЕ 0.5 mg/m3; СД 0.25 mg/m3

Сяроводород – МЕ 0.005 mg/m3; СД 0.003 mg/m3

Таблица 8. Данни от пункта за имисионен контрол на атмосферния въздух за периода 01/01/ - 31/12/2007 г. ул."Съединение" 71 до сградата на РИОСВ

Легенда:ПДК – пределно – допустима концентрация

МЕ – максимално – еднократна ПДК

СД – средно денонощна ПДК

СЧН – средно часова норма за опазване на човешкото здраве

СДН – средно денонощна норма за опазване на човешкото здраве

ДО – допустимо отклонение /по Наредба 9/

ФПЧ10 – фини прахови частици – т.е. всички частици, преминаващи през размерно – селективен сепаратор с критичен размер 10 микрона при 50%-на ефективност на задържане.

Обобщената картина за качеството на атмосферния въздух за 2007 г. е представена в графичен вид към настоящата програма по показател общ прах, азотен диоксид, серен диоксид и фин прах - средногодишни, средноденонощни концентрации в mg /m3.

Фиг. 1 Годишна концентрация на прах суспендиран

Фиг.2 Годишна концентрация на азотен диоксид

Фиг. 3 Годишна концентрация на серен диоксид

АНАЛИЗ : Данните от таблиците, както и публикуваната информация в годишните бюлетини за състоянието на околната среда в Р България / Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ/ показват, че качеството на атмосферния въздух в годишен аспект е в рамките на нормативните изисквания. Основни замърсители на въздуха в отделни дни са прах - общ и фин, вследствие дейностите на промишлеността и комунално -битовия сектор.

Депото за неопасни отпадъци (ДНО) в кв. Дивдядово също е източник на емисии на различни отпадъчни газове и неприятни миризми.

След изграждане на Депо на гр. Шумен, в периода на неговата експлоатация, атмосферният въздух се замърсява от различни източници, които могат да бъдат систематизиране в следните групи:

• 
  Стационарни (Точкови източници – газоотвеждащата система на депото, площни източници – площадките за земни маси за запръстване и тези за чакъл и трошляк за дренажните системи)
  
• 
  Псевдо стационарни (строителна техника, необходима за разстилане, компактиране на отпадъка и запръстяване на слоевете)
  
• 
  Мобилни (сметовозните автомобили и товарните МПС доставящи земни маси за запръстване)
  

На територията на Община Шумен няма автоматизирани системи OPSIS за контрол на специфични органични замърсители .

Оценката и управление качеството на атмосферния въздух се извършва съгласно изискванията на Наредба № 7 на МОСВ и МЗ / ДВ бр.45/ 99 г./ .

Районът на община Шумен се отнася към тези, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове по чл.30 ал. 3 и 4. В тази връзка общинските органи, съгласувано с РИОСВ следва да предприемат мерки за ограничаване на емисиите по реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух / ДВ бр.45/96г. изм. и доп. бр.27/2000г./ чрез издаване на разрешителни за експлоатация, с оглед поддържане нивата на замърсителите под оценъчните прагове и запазване доброто качество на въздуха, съвместимо с устойчивото им развитие.

В тази връзка Община Шумен може да разработи оперативен план за действие, на база на наблюдения качеството на атмосферния въздух в различни райони в града и по сезони. За целта да се потърси съдействие от ИАОС към МОСВ , които разполагат с денонощни автоматични системи за контрол .

Като приоритети в работата по поддържане КАВ могат да се отбележат:

- газифициране на индустриалните зони на гр. Шумен, както и училища, детски градини, ясли и поетапно газифициране на битови обекти.

- преминаване на локални пароцентрали от гориво мазут в предприятията от индустриалната зона на гориво промишлен газьол;

- увеличаване използването на дървесина за сметка на брикети и въглища в битовия сектор;

Източници на "неприятни миризми" за района на гр. Шумен е екарисажа - "Брамас"-96 -АД, които се усещат от населението на кв. "Тракия" с честота 13.8 % при посока на вятъра от югоизток .

Друг източник е ПХЖ "Брадърс комерс"- свинекомплекс, при посока на вятъра от изток с честота 15.7 %. Неприятният мирис се усеща от населението на кв.”Тракия” и района на ШУ "Епископ К. Преславски", където живеят около 20 000 души.

Като потенциален източник на миризми може да се приеме и района на ПСОВ, която е пусната в експлоатация от м. юли 2003 г. Очаква се населението на с.Дибич в определени дни да усеща неприятния мирис от съоръженията на ПСОВ. При необходимост от намаляване въздействието на миризмите в ПСОВ и " Брамас" -АД могат да се използват карбонови киселини като обезмирисители.

Разстоянието на което се разпространяват неприятните миризми се изчислява съгласно "Инструкция за определяне разпространението на неприятните миризми" от 1997г, разработена от МОСВ .

Много от най – сериозните екологични проблеми в големите градове на страната, в т.ч. и за Шумен са свързани с автомобилния транспорт. Като цяло сектор “транспорт” допринася за 60 % от емисиите на СО, около 25 % от емисиите на СО2, свързани с енергийни процеси, около 38 % от тоталните емисии на NОх, бензиновите двигатели на МПС допринасят за замърсяването на въздуха с приблизително 40 % от емисиите на ЛОС- летливи органични съединения, а към това се добавя и фактът, че транспортът е източник и на шумово замърсяване. Това натоварване на въздуха оказва сериозни последици върху човешкото здраве. Поради това емисиите от транспорта изискват специално внимание.

Стратегията по околна среда на Р. България от 1992 г. обръща специално внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха, особено за големите градове. Общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумацията на горива. По-долу са показани емисионните фактори за замърсителите, изпускани от МПС според вида на двигателя за 1 тон консумирано гориво /kg / Mg/.
Табл. 10

Замърсители	Дизелови двигатели	Бензинови четиритактови	Бензинови двутактови
Серен диоксид	6.0	1.0	1.0
Азотни оксиди	48.8	9.61	2.1
ЛОС	7.08	43.4	602
Метан	0.17	2.17	6.0
Въглероден оксид	15.8	1193	1103
Въглероден диоксид	3150	3170	3170
Двуазотен окис	1.30	0.08	0.02
Амоняк	0.007	0.005	0.004
Олово	­-	152.02	-

Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли, което се дължи на преимуществената употреба на оловни бензини. Въпреки че през последните две-три години нараства относителния дял на безоловните бензини, то не е достатъчно да компенсира абсолютното увеличение на количествата общо употребявани бензини, което води до увеличение емисиите на олово.

През 1998 г. бе приета Национална програма за поетапно прекратяване производството, вноса и употребата на оловни бензини. Ходът на изпълнение на програмата дава основание да се очаква, че ще бъдат решени проблемите с емисиите на олово. Проблемни обаче остават емисиите на останалите замърсяващи вещества от транспорта.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. По данни на РДВР - КАТ гр. Шумен около 80 % от регистрираните автомобили са на “възраст” над десет години, а пазарът на автомобили “втора ръка“ значително нараства.

За установяване влиянието на автомобилния транспорт при замърсяването на въздуха като първи етап през 2009 г. Община Шумен да проведе изследване на представителни извадки групи автомобили по марки с цел да се изясни състоянието на автомобилния парк и респективно делът на автомобилите, в чиито отработили газове вредните вещества не превишават установените норми по БДС.

Параметрите за контрол са: съдържание на въглероден оксид, съдържание на въглеводороди, съдържание на въглероден диоксид и димност – за дизеловите двигатели. Резултатите от изследването да се сравнят както с Директива 92/55/ЕЕС на Европейския съюз, така и с БДС 17.2.4.16-82.

От представителни извадки на МОСВ, проведени в различни големи градове на Р България са получени следните резултати : близо 50 % от автомобилите, производство на бившите соц. страни, които са и най – масово разпространени изхвърлят с отработилите газове количества СО, които превишават изискванията на БДС, като средно – годишният пробег на всеки автомобил е над 16 хил. км. Така наречените автомобили западно производство са екологично по – приемливи, тъй като само 36 % от изследваните не отговарят на действащия БДС.

Много показателно е “екологичното” състояние на автомобилите, които са с газови уредби – не е достатъчно само да се конвертира двигателят за работа с пропан – бутан, за да се получи “екологичен” автомобил, а е абсолютно необходимо да се извършат подходящите регулировки за удовлетворяване на изискванията за ниски емисии на СО с изпусканите газове.

Състоянието на леките и лекотоварни автомобили с дизелови двигатели е сравнително добро – само 16.7 % не отговарят на изискванията на БДС за димност, но не бива да се подценява фактът, че 42.7 % не отговарят на Европейските изисквания.

Изследването на мобилните източници ще позволи моделиране на цялостната транспортна схема на Община Шумен, а от тук и възможностите за съответните управленски решения и конкретни действия за редуциране замърсяването на въздуха от мобилните източници.