Прокълната любов том 1: арабски нощи

Жасмина и Алис стигнаха най-после на летището. Хората се мъчеха да напуснат страната с последните редовни полети.
Шумотевицата и виковете бяха оглушителни. Чужденците седяха върху опакованите си набързо куфари и размахваха билети и паспорти.
Двете жени си пробиваха с мъка път към изхода, от който излизаха пътниците за последния полет на „Бритиш еъруейз“ за Лондон. Никой от близките им не дойде да я изпрати. През трите седмици, изминали от отлъчването й, тя нямаше никакъв контакт с тях.
Родилните болки започнаха още същата вечер. Алис и Захария я откараха в болницата. Там тя се събуди след осем часа от упойката и видя майка си да седи на леглото до нея. Алис й каза през сълзи, че детето се е родило мъртво. И добави тихичко, че това било всъщност най-добрият изход, защото било ненормално.
Следващите дни тя се движеше като в мъгла. Алис й каза, че
Омар бил мобилизиран. Тя можеше да остане в жилището. Тялото й укрепваше, но духът й бе като вцепенен — тя изпитваше замаяност,
парализа и пустота.
Но сега, докато хората я блъскаха и удряха, Жасмина усети как притъпеността на сетивата й изчезна и болката изплува в съзнанието й.
Тя бе изгубила и двете си деца. Имаше чувството, че ще умре от мъка.
Алис се бе наела да й уреди билета и паспорта.
— Ще има война, детето ми — рече тя. — Ако сега не вземеш най-правилното решение, ще останеш тук до края на живота си. Не забравяй, че те отлъчиха от семейството. За тях ти си мъртва. Вече нямаш нито име, нито своя същност, нито място, където да се подслониш. Трябва да напуснеш Египет, Жасмина. Потърси щастието си другаде. Ти си млада, още можеш да започнеш отначало и да се спасиш. В Англия ще получиш и къщата, и ценните книжа, които дядо ти завеща. Леля Пенелопи ще ти помогне.
— Но как мога да изоставя сина си? — запита Жасмина. Но нямаше никакви илюзии. Знаеше, че Омар не ще й позволи да го види повече.
Пред гишето за граничен контрол тя каза на майка си:
— Добре, че поне ти оставаш. Ако бяхме си тръгнали и двете,
щях завинаги да загубя Мохамед. Моля те, разказвай му за мен,

показвай му всеки ден снимките ми. Обещай ми, че няма да допуснеш да ме забрави.
„Да, помисли си Алис, ще се погрижа за Мохамед. Както и за новородената си внучка. Тя не е мъртва, а лежи в люлката на Райската улица.“
— Мамо — рече Жасмина, — не знам от кое ме боли най-много:
дали защото детето ми умря, дали защото татко ме отлъчи от семейството, или защото разбрах, че Камелия ме е предала. Но поне знам, че ти ще пазиш жив спомена за мен в сърцето на Мохамед.
— Така ми се иска да дойда с теб — отвърна Алис. — Но баща ти няма да ме пусне за нищо на света. Той е горд човек и ако го напусна, ще го изживее като огромно унижение. Освен това знам, че тук ми е мястото. Така или иначе трябва да завърша онова, което съм започнала. Защо ли не те отведох оттук, докато беше още малка и аз се страхувах от Египет? Може би тогава щях да променя хода на съдбата.
Никога не съм принадлежала истински към този свят, както и ти,
Жасмина. Но искам поне ти да се спасиш.
Алис прегърна дъщеря си и я притисна здраво към себе си.
Завладя я буря от противоречиви чувства. Но тя си повтаряше с желязна воля: „Заради теб, любимо дете, излъгах за бебето. Исках да напуснеш страната, която ме държи в плен. Ако знаеше, че дъщеричката ти е жива, ако един-единствен път я бе взела на ръце, ти нямаше да намериш сили да си тръгнеш оттук. А това би бил краят.
Дано ми прости Господ…“
Тя усети, че дъщеря й трепери, и в сърцето й отново се надигна студената омраза към Хасан ал-Сабир. Този изверг беше съблазнил първо брат й, бе го довел до самоубийство, а после бе злоупотребил по най-долен начин с дъщеря й.
— Ще ти пиша и ще ти разказвам за Мохамед — речи Алис и се отдръпна от Жасмина. — Всеки ден ще му разправям за теб и за
Англия, нашата истинска родина. Няма да допусна да те забрави.
Младата жена гледаше майка си през пелената на сълзите.
Хората ги блъскаха отвсякъде. Не можеше повече да отлагат раздялата.
— Не знам кога ще се видим отново, мамо. Никога няма да се върна в Египет. Щом ме обявиха за мъртва и за мен вече няма място между живите, ще трябва другаде да започна нов живот. Но ти се заклевам, мамо, че повече няма да допусна да ме превърнат в жертва.

Ще бъда силна и сама ще определям съдбата си. И когато отново се съберем, ти ще се гордееш с мен. Обичам те.
Когато влезе най-сетне в самолета, Жасмина се отпусна изтощена върху седалката. Напращелите й гърди я наболяваха.
Нямаше кой да суче от тях. Копнееше да вземе в обятията си бедното,
недъгаво дете, да го оплаче и да се прости с него. То бе заченато в онази ужасна нощ на бруталното изнасилване и след необяснимото предателство на сестра й, жестокото разобличение на Нефиса и окончателната присъда на баща й не бе могло да преживее мъчителното раждане.
Тя искаше да забрави тази страна и нейния народ и се закле никога вече да не се връща тук.
Жасмина искаше да спи, да спи до края на света, тя отпусна глава и притвори очи.
Затова погледът й не падна върху вестника, подаващ се от джоба на мъжа, който седна от другата страна на пътеката. На първа страница с едри червени букви бе написано:

Изтегляне 1.64 Mb.

Сподели с приятели: