Пророчествата за христос и човечеството

ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ХРИСТОС

И ЧОВЕЧЕСТВОТО

ТОВА, ЗА КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИМ НА ВЕЛИКДЕН

ТемаІ. ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ХРИСТОС И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Всеки народ и обществена формация, били те етнос или семейство, има празници в които по специален начин отбелязва събития и възгледи от особено значение. Колкото е по-значително събитието или повода, толкова по-големи групи от хора възприемат този празник. Има два празника, които обединяват всички народи по цялата земя, които са с особено значение за цялото човечество – това са Великден и Рождество Христово. Няма друг празник на земята, който да обхваща толкова много хора и да ги вълнува повече! И в същото време е удивително колко малко се обръща внимание на техния дълбок смисъл и вест за човечеството и за всеки от нас! Едно от най-непознатите и пренебрегвани неща във връзка с Великден са пророчествата за Исус Христос. Тази брошура има за цел да ги представи на читателя.

Едно от най-удивителните предсказания за Христос е написал пророк Исаия /745-685г.пр.Хр./. Той е пророкувал в своята едноименна книга, 7 глава, 14 стих – съкратено се записва като Ис.7:14 : “Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син. И ще го нарече Емануил.” Емануил означава “Бог с нас”. В 9 глава 6 стих Исая е записал още: “ Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”(Ис.9:6). Несъмнено той пророкува за Месия (Месия е еврейска дума и е равнозначна на гръцката дума Христос – означава Помазаник) 700 години преди появата Му:

• 
  че Месия ще се роди от девица, без участието на мъж в зачатието ( виж Евангелията – Матей 1:18-23, Лука1:26-38, Йоан1:1-14);
  
• 
  Че Месия е Божия Син – Бог, явил се в човешка плът;
  
• 
  Че това е избрания от Бог начин да бъде “с нас” – да стане едно с човечеството, да ни помогне и да ни изяви ясно Себе Си.
  

Пророчествата посочват и много детайли от живота и мисията на Христос. Книгата на пророк Исаия е особено богата с такива:

В Исая 42:1-4 се отбелязва, че Месия “ще постави правосъдие за народите според истината”- “няма да извика, нито ще се скара…смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси”. Христос показа съвършено отношение към злото – да не отговаря на предизвикателството да осъди и да отвърне по същия начин и да бъде милостив и състрадателен към жертвите на злото.

Особено прочувствено е пророчеството в Исаия 53 глава:

• 
  “Той бе презрян и отхвърлен от човеците…и за нищо Го не счетохме”Ис.53:1-4 - предсказва се тоталното неразбиране, презрение и отхвърляне на Христос от съчовеците Си. Наистина народа начело със своите духовници отхвърли Христос и не Го призна за Месия. Това отхвърляне израстна в открита враждебност, която стигна до убиването на Христос на кръст като най-лош престъпник .
  
• 
  “чрез угнетителен съд биде грабнат… биде отсечен отсред земята на живите…и определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия”(Ис.53:8-9). Тук ясно се посочват подробности от несправедливия съд и малтретирането на Христос преди разпятието; също това, че не е погребан в гробището за престъпници, а в гроба на богат човек – това е Йосиф от Ариматея ( виж Матей 27:57-60).
  
• 
  “към престъпници биде причислен”(Ис.53:12) – Христос нарочно бе разпънат от враговете Си между двама разбойника като един от тях.
  
• 
  “Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари…беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си, както агне водено на клане…”(Ис.53:4и7). Предсказва се поведението на Христос – Той понесе трудностите да помага на страдащите хора; търпеливо и прощателно понесе мъченията и подигравките на враговете Си.
  

Пророчествата за Христос са удивителни и много повече от посочените тук, но най-убедителното между тях е дадено повече от 500 години пр. Хр. от пророк Даниил в 9 глава на книгата му. В него са посочени точните години на кръщението и смъртта на Христос.

Предварително е нужно едно разяснение: Пророчествата използват особени символи, чието значение се разкрива в самото Писание. Такъв символ е “ден”, който означава реална година, т.е. 1”пророчески ден” е равен на 1”действителна историческа година”. Два примера за правилото ден-символ на година намираме в книгата на Мойсей Числа: “Според числото на дните, … четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си”(Числа 14:34) и в Езекиил 4:5,6 – “Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат съответствено число дни. И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.”

Да се върнем на пророчеството на Даниил. Еврейския народ е поробен от враговете си заради беззаконията си, но Даниил се моли за освобождението и спасението на народа си. В отговор Бог дава следното пророчество:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване на греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда…”(Дан.9:24). Тук на еврейския народ се дават “70 седмици” (символ на 70х7дни = 490 пророчески дни = 490 исторически години) като последен шанс да се покае. В този период евреите ще “довършат греховете” си – ще прелеят чашата на отхвърлянето на Бога с отхвърлянето на Христос (както ще видим после); също ще се извърши служба за умилостивение за беззаконието – снемане вината от грешника чрез жертвената смърт на Христос и т.н.

“Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици, ще се съгради изново с улици и окоп, макар и в размирни времена”(Дан.9:25 – съобразено със смисъла на буквалния превод). От тук научаваме за три събития:

1. 
   Началото на периода от 70 седмици (или 490 години) е “от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим”. По времето на Даниил Ерусалим е разрушен в развалини, а евреите са изселени като пленници в чужди страни от враговете си. Заповедта да се върнат пленените евреи в Ерусалим и да го възстановят е издадена от цар Артаксеркс Лонгиман. Тя влиза в сила през есента на 457 г.пр.Хр. Това е отбелязано исторически с точност от свещеник Ездра в едноименната книга от Библията (виж Ездра 7:8, 11-26).
   
2. 
   Градът Ерусалим ще се съгради за 7 седмици или 49 исторически години “отново с улици и окоп, макар и в размирни времена”. Наистина след указа възстановяването на Ерусалим е било постоянно възпрепятствано от враговете на евреите (както и днес става в Израел), и достига състоянието на самостоятелен град “с улици и окоп” – около крепостната стена едва след 49 години. Това е описано в книгата Неемия от Библията.
   
3. 
   “До Княза Месия има 7+62 седмици “= 69 седмици=483дни= 483 исторически години. 483 години след влизането в сила на указа за съграждането на Ерусалим Исус Христос е бил кръстен от Йоан Кръстител. Кръщението е символ на посвещение на Бога и поемане живот на служба. През есента на 27 г.сл.Хр. Христос е кръстен, при което се чува глас от небето “Този е Моят възлюбен Син” и Светия Дух слиза като гълъб над Него. (виж Лука 3:1-3, 21-22, Марко 1: 9-15). След кръщението Си Христос започва да проповядва, събира учениците си и развива публичната Си дейност. “Месия ” означава “Помазаник”. Всички богоугодни царе, пророци и свещеници на евреите са встъпвали в длъжността си с официално “помазване” – обряд на посвещаване на служба на Бога. Така е предсказано кръщението на Христос.
   

Тук се преплита темата за Месия и за съдбата на еврейския народ:

• 
  “И подир 62 седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат”. Тук е предсказано, че в последната част от благодатното време на евреите Месия няма да бъде приет и ще бъде “посечен” – убит. След като се кръсти, Христос започна дейността си сред израилевия народ. Той казва:”Аз не съм пратен освен до изгубените овце от израилевия дом”(Матей 15:24). Той посвещава служението Си на еврейския народ най-вече и заръчва на учениците Си да проповядват евангелието за Него първо на Неговия народ. Но израилтяните като цяло Го отхвърлиха, разпънаха на кръст и след това се отнасяха по същия начин с учениците Му. В края на 70-те седмици (490-те години) – 34г.сл.Хр. евреите убиват дякон Стефан – първия християнин мъченик и започват яростно гонение над християните. Тогава последователите на Христос се разпръсват да проповядват благовестието извън Ерусалим и към езическите страни. Така завета на Христос, основан на Евангелието, е “потвърден с мнозина за една седмица”Дан (9:27), но еврейския народ като цяло Го отхвърли (както е до днес). Затова оттогава евреите загубват статута си на Божи народ и предизвикват Божието проклятие над тях. Скоро след края на 70-те седмици, в 70г. сл. Хр. римските войски начело с Тит унищожават гр. Ерусалим и голяма част от жителите му във война. Така се изпълнява пророчеството, че “людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището”. Езическия Рим, който е за Бога “ запустител, яздещ на крилото на мерзостите”, преследваше и християните и след няколко века се разпадна – “гняв ще се излее над запустителя до определеното време”.
  
• 
  “а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът”
  

• 
  че това чудо не е извършено с човешка сила, а от Бога (първо отгоре);
  
• 
  това е знак от Бога, че жертвените служби в храма се прекратяват.
  

За тези, които желаят да се запознаят по-дълбоко с пророчествата, е нужно предварително малко разяснение. Пророчествата за Христос са разпръснати из цялата Библия. Във всяка от нейните книги са вплетени по-ясни или по-косвени текстове, които говорят за Христос-Месия. Те са давани под най-различна форма и при най-различни обстоятелства. Характерно е, че имат връзка с конкретните исторически събития, при които са дадени, но значението им надхвърля ситуацията, при която са дадени. Конкретната ситуация служи като повод и средство за по-добро разбиране на пророчествата. В личния ни живот дадена трудна ситуация ни напомня за подобни значителни за нас събития или възгледи. Пророчеството е обратното – в дадена ситуация се дава откровение за непознато за нас значително бъдещо събитие, за което сме предразположени в момента. В същото време може да се каже, че пророците не са писали “скъпернически” или завоалирано, а всичко, което им е било открито. Те не са знаели всичко за Христос, а са получавали откъслечена, частична информация за Него: в Послание към евреите четем (Евр1:1-2): “Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време … чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина,…сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество…”. Апостол Петър казва: “ За това спасение претърсиха и изследваха пророците, …като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух… когато предизвестяваше Христовите страдания и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез… благовестието” (1Петрово1:10-12). Хрисос каза на учениците Си: “Истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха…” (Матей 13:17). Пророчествата са писани в различни времена и по различни начини, но когато се съберат и подредят като детска мозайка (пъзел) се получава по-пълна информация за обекта им – Христос. Пълното значение на пророчествата обаче се изявява и става ясно чак когато те се изпълнят – тогава се сравнява “образецът” – самият Христос, със частично подредената “мозайка” – пророчествата за Него и се вижда точното им място в “картината”.

Колкото повече изучаваме пророчествата за Христос, толкова повече се убеждаваме, че това е извън човешките възможности. Пророк Даниил обяснява това: “Тайната... не могат да открият... ни мъдреци, ни гадатели, нито чудотворни лечители, нито астролози. Но има Бог на небеса, Който ... явява ... онова, що има да стане”(Даниил 2:27-28). Ние трябва да признаем, че в Писанието ни се разкрива “...Всевишния Бог... Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род... за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците”(Даниил 4:2, 3, 17). Да предскаже и да осъществи това независимо от всички сили и обстоятелства може само едно всемогъщо и всезнаещо Същество, Което владее над човечеството и над цялата Вселена – Него ни разкрива Библията. Това има огромно значение за всеки човек: ние не сме сами, но сме творение на един Създател! Четем в Псалм 139:”Ти познаваш сядането ми и ставането ми;разбираш помислите ми отдалеч... и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето, Ти я знаеш цялата. Ти Си пред мен и зад мен, и турил Си върху мене ръката Си... Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? ...Ти Си образувал вътрешностите ми ... в утробата на майка ми... Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. И колко са скъпоценни за мене тия Твои помисли, Боже! ... Те са по-многобройни от пясъка”! Нашия Творец владее съществуването ни по същия начин, както човешката история!

Този Бог се интересува от нас и желае да се свърже с нас чрез Свещеното писание – Божието слово, Библията. Тя не е обикновена книга, плод на велики хора. Четем във Второто послание на ап. Петър: “И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух” (2Петр.1:20-21) – Бог е ръководил пророците и писателите на Библията, за да предадат Неговата воля истинно и вярно, служейки си с човешкия език (писменост). Има Бог и Той е ръководил написването и достоверното предаване на Писанието до всички народи от всички времена и на всички езици. Затова говори апостол Павел: “Бог, Който е направил света и всичко, що е в него... сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и предели... за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас... Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят...”(Деяния на апостолите 17:24-31). Бог желае да изследваме Неговото слово – Библията, “благовестието и пороповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която …сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхното покоряване на вярата”(Римляни 16:25-26).

Бог желае чрез пророчествата и цялото Писание да насочим вниманието си към Христос – Божия Син. “Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, …Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество… извърши (чрез Себе Си) очищение на греховете”(Евреи 1:1-3). Христос ни разкрива кой е Бог, какъв е, какво иска от нас, истината за нашия живот и всичко съществено за нас. Той е казал: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът; никой не идва при Отца (Бог), освен чрез Мене” (Йоан 14:6).

ІІ. Защо Божият Син умря на кръста?

Съществува един парадокс – Христос е Божи Син, разполага с чудотворни способности и неограничена власт, а се оставя да бъде измъчван и убит от подли и жестоки врагове. В тази тема се дава отговора на този въпрос, който ни дава самото Свещено писание и който засяга много важни за всеки неща.

ІІІ. Възкресението на Христос и моето възкресение.

Свещеното писание не само ни посочва, че Христос е възкръснал, то ни разкрива значението на това велико събитие. Всеки от нас може да възкръсне не само след смъртта, но и сега да започне нов живот, при тези обстоятелства. Темата представя основните елементи на тези въпроси.

На желаещите да задълбочат познанията си върху Свещеното писание е предоставена голяма помощ – Безплатен кореспондентен библейски курс. Той представлява 30 безплатни лекции (брошури) върху основните учения на Библията. Информация и записване на тел.052/824-460 или на адрес: 9010, гр.Варна – 10, П. К. 56.