Проспект за публично предлагане на акции на „орфей клуб уелнес” ад част ІІ регистрационен документ



страница4/26
Дата26.05.2018
Размер3.23 Mb.
#69661
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

4. РИСКОВИ ФАКТОРИ

Инвестирането в акциите, издадени от „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД, е свързано с редица рискове, които могат да окажат влияние върху тяхната стойност и доходност.

В последващото изложение са описани всички рискове, които по преценка на съставителите на Регистрационния документ могат да окажат съществено влияние при вземането на инвестиционното решение. За това потенциалните инвеститори трябва внимателно да се запознаят с тях, както и с останалата информация, съдържаща се в Регистрационния документ и в Документа за предлаганите ценни книжа и едва след това да решават дали да придобият предлаганите акции.
Дружеството не може да гарантира както реализирането на инвестиционните си цели, така и постигането на определени финансови резултати. Неговата стопанската дейност е изложена на редица рискове, които поотделно и заедно могат да окажат отрицателно въздействие върху дейността на Дружеството, неговото имуществено и финансово състояние, а в отделни случаи дори да доведат до неговата ликвидация. За това инвестицията в акции на Дружеството е свързана с риска за частична и дори пълна загуба на направената инвестиция.
След завършване на първичното публично предлагане Дружеството, съответно неговите инвеститори, могат да бъдат изложени и на рискове, които към момента не могат да бъдат предвидени или са несъществени по преценка на съставителите на Регистрационния документ.
Една от приетите класификации на видовете рискове е на систематични и несистематични.

Систематичните рискове” са резултат от макроикономическите рискове и от пазарния риск. Систематичните рикове са свързани с макросредата, в която Дружеството функционира, поради което същите не подлежат на управление от страна на неговия ръководен екип. Те влияят с различна тежест върху дейността на „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД и се появяват в различни периоди.



„Несистематични рискове” са рискове, които са специфични за конкретната стопанска единица и отрасъла, в който тя оперира. Тези рискове са част от общия инвестиционен риск и могат да бъдат управлявани.
НЕСИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ
Тези рискове произтичат от предмета и сферата на дейност на Дружеството, особеностите на стопанския отрасъл, в което то осъществява своята дейност, от качеството на управлението (стратегия, бизнес-модел, продуктова и дистрибуционна политика и т.н.). Несистематичните рискове могат да бъдат разделени на две: секторен (отраслов) риск, касаещ несигурността в развитието на отрасъла като цяло, и общо фирмен риск, произтичащ от спецификите на конкретното дружество.


Фирмен риск
Фирменият риск е свързан с естеството на дейност на Дружеството. Основният фирмен риск за „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД е свързан с възможността за намаляване на платежоспособното търсене на туристическите и на другите категории услуги, предлагани от Дружеството на пазара. По този начин фирменият риск може да окаже влияние върху ръста на продажбите на Дружеството, както и върху промяната на рентабилността. В тази връзка основните фактори, които са определящи за фирмения риск пред „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД могат да се разделят на външни за Емитента: държавна и регионална политика в сферата на туризма, транспорта, инфраструктурата и т. н., наличие на политическа стабилност в страната и в региона, общ имидж на националния туристически отрасъл и др., както и на вътрешни фактори, присъщи на самото дружество и зависещи основно от нивото на мениджмънта дотолкова, доколкото от неговите действия и решения зависят качеството и разнообразието на предлаганите продукти и услуги, позиционирането на съществуващите пазари и заемането на нови пазарни ниши.


  • рискове, свързани с отпадането на бизнес-партньори при създаването и дистрибуцията на туристическите продукти и услуги на Дружеството

Разработването, внедряването и дистрибуцията на продуктите и услугите на Дружеството ще се осъществява в рамките на открита бизнес-мрежа, взаимоотношенията на участниците в която се осъществява както на формална (договорна) основа, така и на неформална основа чрез прилагане на принципите на дигиталната икономика за цифровизиране на хуманния капитал и преди всичко с използването на системата на краудсоурсинг (crowdsourcing). По такъв начин то е изложено на риск във връзка с възможното отпадане на бизнес-партньори, както по отношение на разработването на продуктите и услугите, така и по тяхната дистрибуция. Освен това очакванията за използването на системата на краудсоирсинга могат да не се изпълнят частично или изцяло.




  • рискове, произтичащи от неизпълнение на паричните задължения на потребителите на туристическите продукти и услуги и на бизнес-партньорите на Дружеството

Съществува опасност потребителите на крайния продукт, бизнес-партньорите, както и купувачите на продукта по линия на франчайзинга по една или друга причина да не могат да изпълнят своите парични задължения (частично или изцяло) към Дружеството. Рискът от неплатежоспособност на бизнес-партньорите и във връзка с франчайзинга се повишава от подчертано иновативния характер на предлаганите туристически продукти и услуги, чиято реализация в периода на формиране на пазарната ниша може да се окаже значително затруднена.




  • рискове, свързани с все още неприключилия процес на преструктуриране на активите на Дружеството след вливането на три други дружества в него

След вливането на три дружества в „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД като приемащо, Дружеството се намира в етап на преструктуриране на дейността и активите. В резултат на все още ниския финансов резултат и слабия паричен поток Дружеството все още е зависимо от финансовата подкрепа на основните акционери. Възможно е процесът на продажба на активи, несвързани с основната дейност на Дружеството да се забави, проточи във времето, което да се отрази както на планираните инвестиции, така и на финансовото състояние на Дружеството. Възможно е разходите по създаването и предлагането на туристическите продукти и услуги рязко да се повишат и да не могат да бъдат покривани от приходите, което би довело до проблеми с рефинансирането. В случай на невъзможност на акционерите да предоставят свеж капитал или получаването на заемни средства от кредитни институции Дружеството ще бъде принудено да покрива оперативни разходи за сметка на собствени средства, което би довело до неговата декапитализация и в крайна сметка до обявяване на неплатежоспособност.




  • Рискове във връзка с планираното закупуване на активи за разширяване на хотелската база на Дружеството

Дружеството планира закупуване на съществуващи почивни бази, тяхното модернизиране и превръщането им в Центрове за здраве и дълголетие. В случай на забавяне на разширяването на материално-техническата база чрез придобиване това ще се отрази отрицателно на финансовите резултати на Дружеството, на формирането на печалбата и възможностите за разпределение на атрактивни дивиденти.




  • рискове, свързани с териториалното разширяване на дейността

В настоящия момент дейността на Дружеството е съсредоточена в градовете Смолян, Пловдив и Велинград. Предвижда се тя да бъде разширена и в гр. Хисар съгласно бизнес-идеята и бизнес-плановете до 2011 г. Позиционирането на Дружеството в тези три места с висока концентрация на предлагане на туристически продукти и услуги е изключително трудна задача, която при определени условия може и да не бъде изпълнена.




  • рискове, свързани с трудности по натоварване на наличната и бъдещата хотелска база на Дружеството

Възможно е в резултат на обективни (преди всичко свързани с протичането на конюнктурния цикъл) и субективни (произтичащи от слабости и грешки в управлението) причини съществуващата и изграждащата се хотелска и съпътствуваща я друга материално-техническа база да не бъде достатъчно натоварена, което да се отрази отрицателно на финансовия резултат на дружеството.




  • рискове, свързани с рекламация на предлаганите от Дружеството продукти и услуги

Дружеството възнамерява да предлага уникални по своята същност продукти и услуги в сферата на уелнеса. Възможно е първоначално да има рекламации във връзка както с тяхното съдържание и качество, така и с тяхната реклама. Това би могло да доведе до рекламации, а в някои случаи до съдебни спорове и отток на клиенти и да се отрази неблагоприятно върху имиджа на Дружеството, неговата търговска марка и стопанските резултати. Възможно е ползуването на предлагания базисен продукт „Уелнес за всеки” от бизнес-партньорите в рамките на бизнес-мрежата в някои случаи също така да предизвика влошаване на репутацията на Дружеството.



Възможно е, част от персонала на Дружеството по една или друга причина да го напусне, което би могло да доведе до отслабване на връзки с клиенти и бизнес-партньори, до забавяне на внедряването на нови продукти и услуги, до влошаване на качеството на работа, до оттичане на ноу-хау и т.н. и по такъв начин да се отрази отрицателно на обема и доходите от дейността.




  • рискове, свързани с разработването на нови продукти и услуги

Разработването и внедряването на нови продукти и услуги с цел поддържането на висока степен на иновация и ноу-хау е свързано със значителни по обем инвестиции, чиято възвращаемост може да се забави или да се окаже значително по-ниска от очакваната, което да окаже отрицателно въздействие върху имущественото и финансово състояние на Дружеството.




  • рискове, свързани със защитата на интелектуалната собственост на Дружеството

Съществува опасност, развитото и притежавано от Дружеството ноу-хау да бъде нелегално копирано от представители на конкуренцията. Защитата на запазените марки и патенти може да се окаже трудна задача и получаването на компенсация във връзка със загубата от нелегалното им ползуване от страна на други да продължи с години, което да се отрази отрицателно на имущественото и финансовото състояние на Дружеството.




  • рискове, произтичащи от възможността за появяване на силна конкуренция в обработваната от Дружеството ниша на туристическия пазар

Независимо, че Дружеството предлага уникален по своята същност базисен туристически продукт възможно е да се появят конкуренти на българския пазар, които да предлагат същия или подобен продукт, включително и на по-ниски цени, което да се отрази крайно неблагоприятно на имущественото и финансовото състояние на Дружеството.



  • рискове във връзка със сключени договори

Дружеството осъществява своята дейност на основата на дълготрайни отношения със своите партньори, част от които се регулира от дългосрочни договори. Неизпълнението на тези договори би довело до смущения в работата на Дружеството и би могло да се отрази неблагоприятно на неговото имуществено и финансово състояние.


Рискове във връзка с предлаганите ценни книжа


  • риск от липса на ликвидност на акцията

Недостатъчното търсене на акции на Дружеството в даден момент може да попречи на желаещите да продават. Подобен риск съществува за всяка акция, която се търгува на Българската фондова борса.




  • риск, свързан с падане на курса на акцията

Този риск произтича от влиянието на различни фактори като например, промени в нетната стойност на активите на Дружеството, постигнатите финансови резултати, репутация, търсене и предлагане на капиталовия пазар, икономическото състояние и перспективите за развитие на страната стойност и др. Дружеството не може да гарантира, че цената на предлаганите от него акции ще се запазва или повишава. То не се ангажира и с обратното изкупуване на акциите с цел запазване на текущи пазарни цени.





  • риск във връзка с капитализацията на печалбата

Разпределението на част от печалбата под формата на дивидент зависи от редица фактори и преди всичко от развитието на рентабилността, собствения капитал и инвестициите. Възможно е с оглед оптимизиране на структурата на рефинансиране да се даде временно приоритет на капитализация на печалбата, в резултат на което размерът на разпределяния дивидент да бъде сравнително нисък, а в някои случаи дори да отпадне.





  • риск за разводняване на акционерното участие

За финансиране на разширяване на дейността Дружеството предвижда повишаване на капитала в средносрочна перспектива чрез нова емисия от акции, което би могло да доведе до разводняване на акционерното участие.





  • рискове, произтичащи от влиянието на акционерите

Първичното публично предлагане ще доведе до намаляване на акционерното участие на сегашните акционери и появяването на нови акционери. Между старите и новите акционери могат да възникнат разногласия. Макар, че сегашните акционери декларират, че не се намират в преговори за продажба на Дружеството или част от него и нямат такива намерения, възможно е те да променят мнението си, което да повлияе неблагоприятно върху курса на акциите.





  • рискове свързани с възможен частичен или пълен неуспех при първичното предлагане на акциите

В момента на първичното публично предлагане Дружеството има не особено високи финансови резултати и един незначителен паричен поток. В случай, че в резултат на първичното публично предлагане не се наберат необходимите средства за разгръщане на дейността по реализация на бизнес-идеята, Дружеството ще бъде принудено по пътя на продажби на основни средства да преструктурира част от активите с цел формирането на паричен ресурс за необходимите инвестиции. Ако и това се окаже недостатъчно, т.е. необходимите инвестиционни и текущи разходи се окажат по-високи от финансовите възможности, то това би довело до прекратяване на дейността на Дружеството.


Секторен риск
Секторният риск се поражда от влиянието на технологичните промени в отрасъла върху доходите и паричните потоци в този отрасъл, агресивността на мениджмънта, силната конкуренция на външни и вътрешни производители и др.

Туризмът в България е сектор, който отбелязва съществено развитие през последните няколко години, характеризиращо се с рязко увеличаване на участниците на пазара, изграждане на много нови хотели и комплекси. Бурното разрастване на даден бизнес, обаче, често е съпроводено с моменти на сътресения в резултат на високото темпо, с което се осъществяват промените, на липсата на технологично време за усъвършенстване на предлаганите продукти и услуги, както и на недостатъчно добрата преценка от участниците относно достигане пределната точка на насищане на пазара.

България се утвърди като желана дестинация за милиони туристи най-вече от Западна и Централна Европа, Скандинавските страни. Основните отраслови конкуренти от региона са Гърция и Турция. Секторният риск е ограничен в рамките на възможностите да бъдат използвани всички предимства, произтичащи от природните дадености на страната, политическата стабилност. Основните фактори, които биха могли да повлияят положително в посока на повишаване на секторния риск са свръхзастрояването на някои курорти с всички свързани с това негативи (унищожаване на околната среда, лоша инфраструктура) както и понижаване качеството на обслужване, сивата икономика в сектора, неподдържане и неизползване на културното наследство, нелоялна конкуренция и др.

СИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ


  • рискове във връзка с микроикономическата среда

Вероятността за валутна или финансова криза, която би оказала изключително неблагоприятно въздействие върху икономиката на страната е относително малка. Икономиката има устойчив средногодишен растеж. Чрез валутния борд националната валута е фиксирана към еврото и промяна до влизането на страната в еврозоната (евентуално през 2010 г.) не се предвижда. Валутният резерв расте и покрива над два пъти краткосрочните задължения на страната. Държавната задлъжнялост рязко намалява. Банковата система се развива стабилно, качеството на банковия надзор е сравнително високо.



МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

/годишни показатели/







2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.







1

2

3

4

5

6

7

8

РЕАЛЕН СЕКТОР




























Национални сметки




























БВП в текущи цени

хил. лв.

26 752 833

29 709 210

32 401 613

34 627 545

38 822 636

42 797 407

49 360 950

56 519 818

Крайно потребление

хил. лв.

23 291 456

25 818 421

28 894 366

30 921 876

34 069 790

37 742 097

42 963 571

48 208 883

Бруто образуване в основен капитал

хил. лв.

4 206 005

5 415 212

5 908 531

6 694 368

7 969 398

10 346 504

12 805 199

16 832 494

Износ на стоки и услуги

хил. лв.

14 902 039

16 509 634

16 699 908

18 445 934

22 123 042

25 765 854

31 861 424

35 830 730

Внос на стоки и услуги

хил. лв.

16 334 291

18 759 953

19 423 338

22 174 458

26 603 075

32 692 326

41 131 447

48 317 462

Реален ръст на БВП на годишна база

(%)

5.4

4.1

4.5

5.0

6.6

6.2

6.3

6.2

Крайно потребление

(%)

5.7

4.4

4.2

5.9

5.4

5.3

7.3

4.9

Бруто образуване в основен капитал

(%)

15.4

23.3

8.5

13.9

13.5

23.3

14.7

21.7

Износ на стоки и услуги

(%)

16.6

10.0

8.1

10.7

12.7

8.5

8.7

5.2

Внос на стоки и услуги

(%)

18.6

14.8

5.0

16.4

14.5

13.1

14.0

9.9

БДС текущи цени

хил. лв.

23 696 665

26 355 597

28 106 954

29 604 494

32 437 092

35 220 410

40 350 296

46 400 728

Селско и горско стопанство

хил. лв.

3 301 141

3 532 550

3 438 002

3 477 704

3 559 923

3 322 232

3 444 018

2 897 646

Индустрия

хил. лв.

7 122 408

7 803 738

8 057 518

8 620 450

9 486 953

10 343 645

12 473 138

14 985 498

Услуги

хил. лв.

13 273 116

15 019 309

16 611 434

17 506 340

19 390 216

21 554 533

24 433 140

28 517 584

БДС - индекс на физическия обем, съответният период на предходната година = 100%

(%)

5.0

3.9

5.4

4.2

4.8

5.3

6.6

6.3







1

2

3

4

5

6

7

8































Селско и горско стопанство

(%)

-10.3

0.3

4.7

-2.3

2.3

-9.5

-1.0

-29.7

Индустрия

(%)

11.1

4.1

4.7

5.7

4.1

4.7

7.8

14.0

Услуги

(%)

6.4

4.7

5.9

4.7

5.7

8.3

7.1

7.5

Производствени индекси

























Реален ръст на продажбите на промишлените предприятия при база 2000г.=100*

(%)

0.0

2.9

4.2

21.0

44.9

53.9

66.5

80.5

Реален ръст на производството на промишлените предприятия при база 2000г.=100*

(%)

0.0

2.2

6.9

22.0

42.8

52.3

61.3

76.2

Инфлация




























Инфлация в края на годината

(%)

11.3

4.8

3.8

5.6

4.0

6.5

6.5

12.5

Средногодишна инфлация

(%)

10.3

7.4

5.8

2.3

6.2

5.0

7.3

8.4

Пазар на труда




























Средногодишен

брой


на заетите


2 980 108

2 968 069

2 978 562

3 166 499

3 226 343

3 253 518

3 349 199




Обществен сектор




869 706

791 233

737 252

771 691

737 428

689 511

678 578




Частен сектор




2 110 402

2 176 836

2 241 310

2 394 808

2 488 915

2 564 007

2 670 621




Средномесечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за страната

лв.

224.5

240.0

257.6

273.3

292.0

323.8

360.3

431.2

Обществен сектор

лв.

263.3

290.9

322.6

343.1

367.0

400.9

441.0

520.2

Частен сектор

лв.

192.5

204.3

217.8

232.5

254.0

288.4

326.4

396.8


Брой регистрирани безработни (в края

на периода)




682 792

662 260

602 524

500 664

450 566

397 340

337 796

255 910

Ниво на безработица (до 2002 г. в края на периода; от 2003 г. средно за периода)

(%)

16.4

19.5

16.8

12.7

11.8

9.9

8.4

6.1

ФИСКАЛЕН СЕКТОР




























Приходи на консолидирания бюджет

млн. лв.

11 117.8

11 837.4

12 523.3

14 069.7

15 855.4

18 012.2

20 034.0




Разходи на консолидирания бюджет

млн. лв.

11 451.4

12 096.6

12 732.5

14 068.8

15 198.9

16 678.5

18 286.3










1

2

3

4

5

6

7

8

Касово салдо

млн. лв.

-330.9

-259.1

-209.2

0.9

656.4

1 333.7

1 747.6




Вътрешен държавен дълг (средногодишни стойности)

млн. лв.

2 336.4

1 765.5

1 976.6

2 224.4

2 511.8

2 782.4

2 960.4




Външен държавен дълг (средногодишни стойности)

млн. лв.

18 920.7

18 979.1

17 480.5

15 119.0

14 005.9

11 232.0

9 537.1




ФИНАНСОВ СЕКТОР




























Широки пари (М3)

хил. лв.

9 856 616

12 400 512

13 857 326

16 566 457

20 394 366

25 259 580

32 061 383

42 061 610

Годишна промяна

(%)

30.8

25.8

11.7

19.6

23.1

23.9

26.9

31.2

Кредит за неправителствения сектор

хил. лв.

3 362 491

4 442 871

6 397 179

9 487 449

14 109 843

18 662 582

23 255 949

37 783 019

Годишна промяна

(%)

17.0

32.1

44.0

48.3

48.7

32.3

24.6

62.5

Основен лихвен процент (среден за периода)

(%)

4.0

4.6

4.0

2.7

2.6




2.7

3.9

Валутен курс USD/BGL (среден за периода)




2.1

2.2

2.1

1.7

1.6

1.6

1.6

1.4

Лихвен спред (м/у лихвите по краткосрочни кредити и срочни депозити в лева)

(%)

9.0

8.5

6.7

6.1

6.0

4.9

4.9

5.8

ВЪНШЕН СЕКТОР




























Текуща сметка

млн. евро

-761.4

-855.2

-402.5

-972.3

-1 306.9

-2 705.7

-4 490.4

-6 219.9

Износ

млн. евро

5 253.1

5 714.2

6 062.9

6 668.2

7 984.9

9 466.3

12 011.9

13 473.6

Внос

млн. евро

-6 533.0

-7 492.6

-7 940.9

-9 093.8

-10 938.4

-13 876.1

-17 574.1

-20 830.6

Финансова сметка

млн. евро

898.6

755.0

1 842.9

2 325.1

2 294.9

3 739.4

6 843.2

10 129.4

Преки чуждeстранни инвестиции в страната

млн. евро

1 103.3

903.4

980.0

1 850.5

2 735.9

3 152.1

5 961.0

6 108.9

Общ баланс

млн. евро

188.4

425.3

717.1

630.3

1 414.6

569.3

1 785.6

3 163.7

Източник: НСИ, АЗ, МФ, БНБ

* Процентните промeни са получени чрез аритметично осредняване на месечните индекси на НСИ при база 2000 г.=100.

Източник: НСИ, АЗ, МФ, БНБ 
Икономическата политика, следвана от настоящото и предходни правителства, е насочена към поддържане на макроикономическа стабилност, като предпоставка за висок икономически растеж. Макроикономическата стабилност се базира върху фиксиран валутен курс, надеждна банкова система, благоразумна фискална политика, целяща постигане на балансиран бюджет и преструктуриране на основните сфери на икономиката. Полаганите от изпълнителната власт усилия за по нататъшното преструктуриране на икономиката на страната, повишаване на нейната конкурентоспособност, както и привличането на нови инвестиции създават допълнителни предпоставки за ускорен икономически растеж в средносрочен план. Доколкото между политическите сили има консенсус за следване на политика, която да запази постигнатата макроикономическа стабилност и да ускори икономическия растеж, драстични промени в макропоказателите не могат да се очакват.



  • Политически риск

След 1989 г. България следва програма на политическа и икономическа структурна реформа, целяща създаването на свободна пазарна икономика чрез приватизация на държавните предприятия и намаляване на държавната регулация на икономиката.

Настоящото правителство беше избрано от Народното събрание на 16 август 2005г. Управляващата коалиция е една от най-фрагментарните в съвременната история и беше формирана окончателно почти два месеца след изборите. Министър-председател е Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия (БСП). БСП е Водещият участник в управляващата коалиция и контролира осем от седемнайсетте министерства; другите партньори са бившата управляваща партия Национално движение Симеон II и Движението за права и свободи.

Към настоящия момент няма конкретни индникации за евентуално бъдещо обединение на политическите сили с цел получаване на мнозинство в парламента. Загубата на доверие в управляващата коалиция може да я измести от политическата сцена. В случай, че това се случи е възможно новата водеща политическа сила или коалиция да има различна политика по отношение на основни въпроси, свързани с икономиката и капиталовия пазар, които в последствие да се отразят върху дейността на Дружеството.

България беше поканена да се присъедини към НАТО на 22 ноември 2002 г. на конференцията на организацията в Прага. На 18 март 2004 г. Българското Народно събрание ратифицира Северноатлантическият договор и България беше официалното призната за член на Алианса на 29 март 2004 г.

България се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Окончателният мониторингов доклад на Европейската комисия за България беше публикуван на 26 септември 2006 г. с препоръка за членство, а на 17 октомври 2006 г. Европейският съвет официално одобри присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Все пак, Европейската комисия продължава да наблюдава как България изпълнява ангажиментите си във връзка с провеждането на реформи, като въвежда разширена мониторингова система за надзор дали България спазва условията на договора за членството. Ако надзорът покаже, че България не спазва изискванията на ЕС относно прозрачността на разходването на публични средства, борбата с корупцията, ефективност и независимост на съдебната система и безопасността на храните, има значителен риск от по-късно задействане на предпазна клауза в областта на вътрешния пазар, вътрешните работи и съдебната система, и част от субсидиите и преводите от Еврофондовете могат да бъдат намалени или отклонени.

Приемането на България в ЕС легитимира икономическите реформи, които бяха предприети в името на интеграцията на страната в Общността. Бъдещият растеж на икономиката, все пак, ще продължи да зависи от политическата воля за провеждане на икономически реформи и въвеждането на най-добрите пазарни практики на ЕС. Способността на правителството да провежда реформите на свой ред зависи от степента, до която членовете на правителството могат да продължат да си сътрудничат в популяризиране на настоящата реформа. Няма сигурност, че промяна в администрацията няма да доведе до значителна и рязка промяна в политическите и икономическите условия в страната, което може да има съществен неблагоприятен ефект върху дейността на Дружеството, оперативните резултати и финансовото му състояние.

Настоящата българска политическа система е уязвима от икономически трудности, недоволство от реформата и членството в ЕС, поради нереалистични очаквания, както и социална нестабилност и промени в политиката на правителството, организираната престъпност и корупцията, всяко от които може да има значителен неблагоприятен ефект върху дейността на Дружеството, оперативните резултати и финансовото му състояние. Следващите избори за Народно събрание се очакват през 2009 г.


  • Валутен риск и Валутен борд

От 1997 г. в България действа система на валутен борд, съобразно която курсът на българската валута, левът, бе фиксиран първоначално към германската марка и след това, след създаването на Еврозоната, към еврото. Поддържането на системата на валутен борд се смята за особено съществен елемент от икономическата реформа в България и изисква непрекъсната политическа подкрепа за водената не-инфлационна политика. Строгите правила на валутния борд, които изключват както девалвацията (обезценяването) на курса, така и независимата монетарна политика, може да не отговарят на бъдещите потребности на българската икономика. Въпреки това се очаква, че системата на валутен борд ще бъде запазена, докато страната се присъедини към Еврозоната, но няма сигурност, че това ще бъде постигнато.

Всяко значимо обезценяване на лева можа да има значителен неблагоприятен ефект върху стопанските субекти в страната, включително върху Емитента.

Риск съществува и тогава, когато приходите и разходите на даден стопански субект се формират в различни валути. Особено изразена е експозицията на фирмите, опериращи на територията на България, спрямо щатския долар, който е основна валута на значителна част от световните пазари на суровини и продукция.


  • Инфлационен риск

Рискът от увеличение на инфлацията е свързан с намаляването на реалната покупателна сила на икономическите субекти и евентуалната обезценка на активите, деноминирани в местна валута.

Системата на валутен борд в България контролира паричното предлагане и налага строги рестрикции по отношение на използването на средствата на монетарната политика за макроикономическо въздействие. Фиксирането на българския лев към еврото, обаче, отвори възможността за внос на инфлация чрез покачване на цените на суровините.

Присъединяването на страната ни към ЕС и относително високия икономически растеж на българската икономика оказаха значителен допълнителен натиск към доближаване на ценовите равнища до тези на останалите страни от ЕС и към края на 2007 г. инфлацията в България достигна 12,5% спрямо 6.5% за цялата предходна година. В краткосрочен план, подобен темп на инфлация би имал неблагоприятни последици за стопанската активност в страната. В дългосрочен план този риск се смекчава предвид кандидатурата на България за присъединяване в европейския валутен съюз, което е свързано с изпълнение на критериите на ERM II / Европейски валутен механизъм/.

Инфлация /индекс на потребителските цени/


Година

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Стойност, %

6.20

11.40

4.80

3.80

5.60

4.00

6.50

6.50

12.50

Източник: Национален статистически институт



  • Кредитен риск

Международните агенции за кредитен рейтинг оценяват положително темпа на икономически растеж в резултат на стабилната фискална политика, структурните реформи в икономиката, напредъка в приватизационните процеси, които доведоха до намаляване на държавния дълг до 21,8% от БВП през декември 2007 г. Успоредно с благоприятните оценки същите сочат, че големият дефицит по текущата сметка на България - 25% от БВП през 2007, заедно с високия външен дълг, правят икономиката ни по-уязвима към неблагоприятни шокове. Вероятността от нестабилност е ниска и в случай на подобно сътресение правителството и банковата система изглеждат достатъчно стабилни, за да се противопоставят на евентуална криза.

Към момента на писане на Регистрационния документ, рейтингът на България, даден от кредитните агенции, Standard&Poor’s, Fitch Ratings, японската агенция за кредитен рейтинг /JCRA/ и Moody’s Investors Service, е изцяло от инвестиционен клас.



Standard&Poor’s повиши държавния кредитен рейтинг в чужда валута на Република България на BBB + / А-2 от BBB / А–3 и потвърди държавния кредитен рейтинг в местна валута BBB + / А–2. Рейтингът е със стабилна перспектива.
Кредитен рейтинг на България на Standard&Poor’s

Чуждестранна валута

Местна валута

Дългосрочен

Краткосрочен

Перспектива

Дългосрочен

Краткосрочен

Перспектива

ВВВ+

А-2

Стабилна

ВВВ+

A-2

Стабилна

Източник: Министерство на финансите
Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута, съответно на ‘BBB’ и ‘BBB+’. Краткосрочният рейтинг се запазва на ниво ‘F3’, а кредитният таван на страната - на ниво ‘BBB’. Перспективата за развитие, дадена от рейтинговата агенция е отрицателна.
Кредитен рейтинг на България на Fitch Ratings

Чуждестранна валута

Местна валута

Дългосрочен

Краткосрочен

Перспектива

Дългосрочен

ВВВ

F3

Отрицателна

ВВВ+

Източник: Министерство на финансите
Японската агенция за кредитен рейтинг /JCRA/ повиши инвестиционния рейтинг на България за дългосрочния дълг в чуждестранна валута от „BBB” на „BBB+” и в местна валута, съответно от ‘BBB +’ на‘А -’. Повишението на рейтинга е със стабилна перспектива.
Кредитен рейтинг на България на JCRA

Чуждестранна валута

Местна валута

Дългосрочен

Перспектива

Дългосрочен

Перспектива

ВВВ+

Стабилна

A-

Стабилна

Източник: Министерство на финансите
Международната рейтингова агенция Moody’s Investors Service промени перспективата за рейтинга Baa3 на дългосрочните облигации в чужда и местна валута от положителна на стабилна.

Рейтингът на България, даден от всички кредитни агенции, става изцяло от инвестиционен клас.


Кредитен рейтинг на България на Moody’s

Чуждестранна валута

Местна валута

Дългосрочен

Краткосрочен

Перспектива

Държавни ценни книжа

Ваа3

Ваа3

Стабилна

Ваа3

Източник: Министерство на финансите
- Целенасочената държавна политика за управление на дълга през последните години намалява потенциалния кредитен риск на България. Основните стратегически цели на политиката са:

- Стриктно наблюдение на размера на дълга;

- Поддържане на разходите за обслужване на дълга на ниско ниво в средно- и дългосрочен аспект при приемлива степен на риск;

- Осигуряване на стабилни източници за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга;

- Поддържане на тясна координация и взаимна информираност между МФ и БНБ.


  • Рискове, свързани с отражение на кризата в международните финансови пазари върху дейността на дружеството

По данни на Световната организация по туризъм, задълбочаващата се световна финансова криза постепенно навлиза и в туристическия сектор.


Всеки един, който има проблеми с финансовото си състояние или страх от това, че финансовото му благополучие за следващата година не е стабилно, първото от което ще се лиши ще са пътуванията, почивките, екскурзиите.
Голяма част от туристите ще отменят своите резервации за почивка или бизнес заради икономическите сътресения. Това неминуемо ще рефлектира най-вече върху малките фамилни агенции и фирми, а следващите жертви ще дадат обслужващите туризма индустрии. Доходите от или стойността на туристическите услуги, както и услугите, свързани със спа и уелнес, могат да бъдат засегнати от цялостното състояние на икономическата среда в България.
Отливът на инвестиции и преосмислянето на инвестиционните програми на чуждестранните и местни инвеститори също ще генерира негативен ефект върху развитието на туристическия бизнес.
За „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД важат гореописаните рискове и очаквани негативни събития. Съвсем естествено и закономерно и „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД не може да остане встрани от всеобхватния процес на свиване и преоценка на дейностите. Затова ръководството взе решение за някои мерки по направления, които да ограничат въздействието на тези процеси и за превантивно въздействие и влияние върху ефективността на бизнес модела във фирмата, като:

  • преструктуриране на ресурсите за предвидените инвестиции в ДМА (машини и съоръжения) и преоценка на приоритетите им

  • преразглеждане на възможностите за участие на предприятието в проекти, съфинансирани по европейски програми с цел намаляване на собственото участие

  • преоценка на предвидените ремонтни дейности по ДМА (сгради и работни помещения).

От друга страна ръководството на дружеството смята, че шансът на „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД да реализира своя продукт „Уелнес за всеки” на пазарите е добър. Според специализирани проучвания на ЕС видовете туризъм, които ще имат развитие в следващите няколко години, ще бъдат на първо място гурме-туризмът, кулинарията с виното. На второ място малките населени места и малките курортни селища. И на трето място това са емоциите, концертите, преживяванията и всичко, което е свързано с доброто настроение. Освен това експертите сочат, че съседните нам страни, със сигурност няма да изберат далечни разстояния, точно поради общата финансова криза и страха от неизвестното бъдеще. Така, че дружеството смята, че много успешно може да насочи не малко от средствата си, предвидени за реклама на дейността и да привлече повече клиенти от балканския регион. От тази гледна точка „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД има добра възможност да диверсифицира продукта. Прогнозите сочат, че не само българското Черноморие и българските зимни курорти ще да бъдат основно привлекателни, но и българският спа и уелнес продукт, огромното наличие на минерална вода в страната, безкрайното културно-историческо наследство, местата за разходка и екстремен туризъм. Дружеството разчита на уникалността във визията си и предлагания продукт, както и неговото ефективно промотиране. В тази връзка Дружеството планира списание „Клуб Орфей” да премине от печатен към дигитален формат с цел повишаване на популярността, засилване на маркетинговия подход и намаляване на разходите.




  • Рискове, свързани с функционирането на правната система

Правната система на България е в процес на промени, съответстващи на развитието на пазарната икономика в страната. Съдебната и административна практика остава проблематична и лицата, разчитащи на българските съдилища за ефективно разрешаване на спорове във връзка със собственост, нарушения на законите и договорите и други, установяват, че такова е трудно да се получи. Въпреки че по-голямата част от българското законодателство вече е хармонизирано със законодателството на ЕС, българското право продължава да се развива по начин, който не винаги съвпада с развитието и прилагането на законодателството в ЕС, както и с пазарното развитие. В резултат на това съществуват неясноти и непоследователност и е налице инвестиционен риск, който не би бил така съществен при инвестиране в дружество, учредено в юрисдикция с по-развита правна система. Все пак, в последните години българското търговско законодателство стана относително модерно, изчерпателно и пълно. Въвеждане на нови нормативни актове в области като дружествено право и ценни книжа, както и промени в сега действащите актове, с оглед синхронизиране в още по-голяма степен на българското законодателство със законите и регулациите на ЕС се очаква в близко бъдеще да доведе до по-последователно развитие на гражданското и търговско право в страната.

В резултат на гореизложеното, съществуват две основни опасности, свързани с развитието на правната система в България: (а) евентуален неуспех в усилията българското право да върви в крак с правото на ЕС и бързо развиващите се търговски отношения може да задълбочи правната несигурност; и (б) недостатъци в правната инфраструктура могат да имат за резултат несигурност, възникваща във връзка с осъществяването на корпоративни действия, осъществяването на надзор и други въпроси, които принципно не се поставят под съмнение в други държави.




Каталог: files -> bulletin
bulletin -> Отчет 31 декември 2010 г. Пояснения към междинния финансов отчет
bulletin -> Отчет към 30. 06. 2009 г на „Пропъртис Кепитал Инвестмънтс" адсиц акционерно дружество със специална инвестиционна цел "
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Вътрешна информация за „Холдинг Варна А” ад към 31. 12. 2007 г
bulletin -> Радослав милев кацаров име, презиме, фамилия: Радослав Милев Кацаров
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Отчет за доходите 4 Междинен отчет за паричните потоци (пряк метод)
bulletin -> Отчет по желание в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (мсфо), разработени и публикувани от Съвета по Международни счетоводни стандарти (смсс) и одобрени от Европейския съюз


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница