Информация за всякакви известни тенденции, несигурности, изисквания, ангажименти или събития, които е разумно вероятно да имат значителен ефект върху перспективите на Емитента, поне за текущата

12.2. Информация за всякакви известни тенденции, несигурности, изисквания, ангажименти или събития, които е разумно вероятно да имат значителен ефект върху перспективите на Емитента, поне за текущата финансова година

• 
  нарастване изискванията на туристите към качеството, специфичността, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги като основен фактор за формиране на туристическото поведение;
  
• 
  насочване предпочитанията на туристите към специфичните форми на туризъм – СПА-туризъм, балнеология, хоби и екстремен туризъм, еко и селски туризъм, спортен, и медицински туризъм, приключенски и др.;
  
• 
  ориентиране на предпочитанията на туристите за периода до 2010 г. към близки дестинации (от 1 до 4 часа пътуване със самолет), но и наличие на значително повишаване на интереса към пътувания от далечни дестинации - Китай, САЩ, Канада и др.;
  
• 
  увеличаване пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване;
  
• 
  нарастване дела на детските и младежки пътувания, особено на учащите за участие в културно-образователния туризъм и др.;
  
• 
  увеличаване на предлагането на туристическите пътувания на сравнително ниски цени от страна на туроператорите, авиокомпаниите и др. Появата на новите нискобюджетни (low cost) въздушни превозвачи като предпоставка за значително намаляване на цените на самолетните билети и търсенето на пътувания в последния момент;
  
• 
  значително разширяване на ролята на информационните и комуникационни технологии в хотелиерството и туроператорската дейност по отношение на търсенето, планирането и реализацията на пътуванията.
  

Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст.

Анализът за периода 1990–2006 г. показва, че се наблюдава среден ежегоден ръст от 3 до 6 % на броя на туристите. В сравнение с 2005г. туристите в света са били с близо 6.5 % повече през 2006г.

Европа е най-значителната дестинация на туристическите пътувания. През 2006 г. 51.9 % от световните пътувания и около 50% от световните приходи от туризма се реализират в стария континент. Средният ръст на увеличаване броя на туристите през 2006 г. в сравнение с 2005 г. е 3.9 %.

Развитие на туризма в България

България има стратегическо географско местоположение, разположена е на територията на Югоизточна Европа в североизточната част на Балканския полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга;

Наличие на значителен брой Оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които ще бъдат предпоставка за:

- повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж;

- развитие на човешкия капитал като необходимо условие за по-висока заетост, доходи и социална интеграция.

През 2007 г. общността на Европейския съюз продължава да е най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България, с относителен дял 72.5%, като ръстът му спрямо 2006 г., когато е бил 51.5%, се е покачил с 21 пункта. В броя на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 23.4%. Данните ясно показват, че интересът към новата страна-членка на ЕС се е увеличил особено от пазари, които са били традиционни за нашата страна, като: Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Унгария. Продължава тенденцията от 2006 г. на силен интерес от страна на Румъния, и Португалия.

Радващ е интересът от страна на Испания, Франция, Италия и Кипър. През 2007 г. е преодолян отчетеният спад на туристи от Гърция (-9 %), като вече е констатиран ръст от 36.5 %. Гърция оглавява класацията на страните, по брой на туристи посещаващи нашата страна.

**от "общо посетили страната" туристи са извадени обемите на туристи от Сърбия и Македония, с които се обяснява ниския ръст на посещения спрямо предишната година

По предварителни данни приходите от международен туризъм (без транспорта) за дванадесетте месеца на 2007 г. възлизат на 2 284.8 млн. евро, което е с 10.8% повече от същия период на 2006 г.. Разходите на български граждани за пътувания в чужбина за дванадесетте месеца на 2007 година са общо 1 332.1 млн. евро, което е с 13.7% ръст спрямо същия период на 2006 година.

• 
  Продължаващият процес на глобализация, на вертикална и хоризонтална концентрация и диверсификация на капиталите в туризма;
  
• 
  Ръст на международните туристически пътувания и приходите от туризъм, по-висок от ръста на брутния вътрешен продукт на глава от населението;
  
• 
  Засилване на конкурентната борба за преразпределение на туристическите пътувания и за разместване на пазарните позиции;
  
• 
  Активно навлизане на Китай и Индия (всяка с население над 1 млрд. души), Русия и Япония и утвърждаването им като основни играчи в световния туризъм;
  
• 
  Адаптиране на туристическия продукт съобразно промените в начина на труд и живот на обществото, към поведението, очакванията и предпочитанията на туристите.
  
• 
  Преориентацията от „икономика на услугите” към „икономика на преживяванията” извежда на преден план туристическите атракции, анимацията и предлагането на национални туристически специфики. Поставя се акцент на автентичното, на типично националното начало по цялата верига на туристическото предлагане;
  
• 
  Разширяване практиката на двукратно ползуване на годишната отпуска (лято –зима) и на увеличаване на дела на ваканциите, извън активния летен туристически сезон;
  
• 
  Нарастване на търсенето на специализираните видове туризъм;
  
• 
  Нарастване ролята на въздушния транспорт при туристическите пътувания за сметка на пътуванията с автобуси;
  
• 
  Поставяне на новото строителство в туризма в зависимост от значимостта и многообразието на природните и антропогенни ресурси;
  
• 
  Увеличаване конкурентната борба в сектора на качеството на туристическите услуги, независимо че обслужването все повече ще се интернационализира и уеднаквява чрез прилагането на международни стандарти и сертификати;
  
• 
  Разширяване на мрежата от хотели, включени в хотелски вериги;
  
• 
  Използване на туризма като средство за съхранение и оценка на природните ресурси, за комерсиализация и социализация на културното наследство. В бъдеще най-сериозното предизвикателство в туризма ще бъде балансирането между опазване на околната среда и икономическите ползи от туристическите дейност;
  
• 
  Утвърждаване на информационните и комуникационни технологии.
  

Към настоящия момент българският туристически продукт има две основни разновидности:

2. Специализиран (алтернативен ) туризъм, комбиниращ в себе си отчитането на специфичните интереси и потребности на туристите със съхранението на туристическите (природните и антропогенни) ресурси. Tози вид туризъм е насочен към една по-висока класа потребители, които са по-платежоспособни.

• 
  високата конкурентоспособност на природния потенциал. В България има над 600 минерални водоизточници, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 75% от тях са топли и горещи - с температура 37-101 градуса по Целзий. В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света. По химичен състав минералните води биват: въглекисели – съдържат над 500 mg/l въглероден двуокис, сероводородни – над 10 mg/l сероводород, азотни – с повишена алкалност, ниска минерализация и често богати на микроелементи и радиоактивни води – радонови. Според температурата на водата минералните извори биват: студени (хипотермални) – до 20ºC; топли (субтермални) – 21-37ºC; топли (термални) – 37-42ºС и горещи (хипертермални) над 42ºC. По-голямата част от изворите в страната ни - над 80 %, са с ниска обща минерализация, със съдържание на твърди вещества под 1g/l. България разполага с находища на лечебна кал: неорганична (утаечна и изворна) - Поморие, Баня (Карловско), Шабла, Марикостиново и др., органична (с растителен произход) - Кюстендил, Содово и др., и торф (високопланински и землист).
  
• 
  142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;
  
• 
  климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната;
  
• 
  наличие на модерни балнео и СПА- хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната – Девин, Велинград, Хисар, Кюстендил, Сандански, Банско;
  
• 
  утвърдени традиции в балнеолечението.
  

• 
  здравният туризъм у нас не е изведен като приоритет на държавната политика по туризъм;
  
• 
  България не присъства на европейската карта на здравните пътувания;
  
• 
  недостатъчен брой квалифицирани медицински и туристически персонал;
  
• 
  правната уредба, която има отношение към този вид туризъм е недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;
  
• 
  липсва стратегия за развитие на здравния туризъм;
  
• 
  липсва нормативна уредба за устройството, функционирането и категоризацията на балнеолечебните, спа и уелнес центрове;
  
• 
  цената на минералната вода за лечебни нужди е много висока и това не стимулира развитието на този вид туризъм;
  
• 
  невнасяне на данъци и такси от извършваното в курортите медицинско обслужване;
  
• 
  несъбиране на туристическата такса в някои лечебни заведения, които разполагат с леглова база и предлагат туристически услуги на туристи;
  
• 
  липса на широка целева реклама в чужбина на балнео, СПА и Уелнес продукта;
  
• 
  липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация.
  

• 
  разработване на стратегия и план за действие за развитие на здравния туризъм - балнеологичен, СПА и уелнес – туризъм в България, маркетингови и рекламни стратегии и програми, разработване на туристически пакети и др.;
  
• 
  създаване на възможности за многофункционално целогодишно използване на курортните територии с комплексно включване на ресурсите им;
  
• 
  опазване и съхраняване на природните ресурси, провеждане на екологична политика за „здрава жизнена среда”, като гаранция за оздравителните функции на курортно-туристическите територии;
  
• 
  регламентиране статута на балнеолечебните, СПА и уелнес центрове;
  
• 
  регламентиране специфични изисквания към изграждането, обзавеждането и предлаганите туристически услуги в балнео, СПА и уелнес хотелите;
  
• 
  оптимизиране на нормативната уредба и създаване на Закон за устройство и развитие на балнеологичните курорти;
  
• 
  определяне на оптимален капацитет на курортите;
  
• 
  въвеждане на стандарти за предлаганите туристически услуги в балнео, СПА и уелнес туризма;
  
• 
  уреждане на дейностите и компетенциите на държавните органи и местните власти свързани с най-ефективното използване на топлите и студени минерални води с доказани лечебни и стопански характеристики и качества за организиране на различни стопански дейности в т.ч. за здравен туризъм;
  
• 
  осигуряване рационалното използване на минералните лечебни води за поддържане и възобновяване на параметрите на психо-физическите норми или здравето на гражданите и повишаване на общественото благосъстояние;
  
• 
  организиране на система от мероприятия за популяризиране и промоциране на хидротермалните ресурси на страната като обществено природно богатство и фактор за социално-икономическо развитие на зоните богати на минерални води;
  
• 
  насърчаване и създаване на предпоставки за защита, съхранение и подобряване на качествата на хидротермалния потенциал на страната с цел комплексното социално-икономическо развитие на зоната и в частност туризма на тази територия;
  
• 
  предлагане на здравни програми като част от цялостната туристическа развлекателна програма;
  
• 
  подобряване на механизмите на взаимодействие между институциите, имащи компетентност в областта на здравния туризъм.
  
• 
  разработване и разпространение на информационни и на рекламни материали, провеждане на и участие в семинари, кръгли маси, конференции, туристически изложения и други PR, рекламни и маркетингови кампании и др. инициативи, посветени на развитието на здравния туризъм.