Противопожарна защита на



страница1/18
Дата25.01.2024
Размер1.04 Mb.
#120088
ТипДиплом
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
1300358501-diplomna rabota tetradka-4doc
Свързани:
Akademiq

АКАДЕМИЯ НА МВР
Факултет ”Противопожарна и аварийна безопасност”
Катедра “Противопожарна тактика и аварийно спасителна дейност”
ДИПЛОМНА РАБОТА
Тема:Противопожарна защита на
хотел “Велбъжд” гр.Кюстендил


Анотация


Настоящата дипломна работа разглежда въпросите свързани с пожарната безопасност в хотел “Велбъжд”- гр. Кюстендил. За оценка на противопожарната защита в обекта са извършени следните проверки:

  1. Увод;

  2. Проверка по организацията на ПАБ;

  3. Проверка съответствието на проектните материали на хотел “Велбъжд” с изискванията на ПАБ;

    1. Анализ на пожарната опасност на използваните вещества и материали;

    2. Проверка на АС част;

      1. Проверка на пожароустойчивостта на конструкциите;

      2. Проверка на вътрешната планировка;

      3. Проверка генералната планировка ;

      4. Проверка на димозащитата и изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищна клетка, асансьорна шахта и инсталация за отвеждане на продуктите на горене от коридора;

      5. Проверка на евакуацията;

    3. Проверка на “Отопление и вентилация”;

    4. Проверка на “Електрически инсталации и уредби”;

    5. Проверка на “Противопожарното водоснабдяване”;

    6. Проверка на “ПП техника и автоматика”.

На базата на получените резултати от проверките са направени изводи и предложени мерки за отстраняване на пропуските и привеждане на обекта в съответствие с нормативните изисквания.
Предложени са технико-конструктивни мероприятия за отстраняване на несъответствията в проектираното и фактическото състояние на хотел “Велбъжд”
Разработен е оперативен план за гасене на пожар..............................................................................................................................
Дипломната работа се състои от...................................стр.

1.Увод


Ежегодно човечеството търпи огромни загуби на човешки и материален ресурс, причинени от пожари. Да се предвиди причината, времето и мястото където ще възникне пожар в една сграда е изключително трудна задача дори невъзможна, тъй като зависи от много фактори със случаен и неслучаен характер. Въпреки това изследванията и наблюденията върху причините за възникване и развитието на пожарите показват общи закономерности на базата на които могат да бъдат взети превантивни мерки. Това от своя страна ще осигури известна степен на безопасност за сградите и хората в тях. Повишаване на сигурността е основната цел на специалистите при проектиране и обезопасяване на обектите. С особено внимание в това отношение се подхожда към сградите за масово събиране на хора и тези с повишена етажност.
Световната статистика изобилства от примери за пожари в хотели придобили печална известност с броя на загиналите хора:
- 1971 г. - Сеул (Корея) - 160 човека;

  • 1974 г. - Сант Пауло (Бразилия)- 180 човека;

  • 1977 г. - Брюксел (Белгия)- 170 човека;

  • 1977 г. - Амстердам (Холандия)- 33 човека;

  • 1978 г. - Борас (Швеция)-20 човека;

  • 1979 г. - Сарагоса (Испания)-81 човека;

  • 1980 г. - Лас Вегас (САЩ)-85 човека;

  • 1981 г. - Сарагоса (Испания)-85 човека;

  • 1982 г. - Лас Вегас (САЩ)-250 човека;

  • 1982 г. - Токио (Япония)-32 човека;

  • 1988 г. - Боровец (България)-8 човека;

  • 1997 г. - Банкок (Тайланд)-3 човека;

  • 1997 г. - Пантая (Тайланд)-32 човека;

В съвременното строителството на сгради и съоръжения се влагат все по-разнообразни и нови полимерни и горими материали, широко използвани като облицовки, постелки, топло- и звукоизолации,части от конструктивни елементи, оборудване и мебелировка.Някои от тях са в състояние да отделят при горене за кратко време големи количества дим и топлина. При съчетаването им с грешки или недостатъци в проектираните и експлоатирани сгради се получават изключително опасни ситуации при пожар. Според статистиките на редица страни за пожари и щетите от тях, като причина за загиващите хора в 64 до 73 % от случаите се посочва отделеният при горенето дим. Това кара специалистите да съсредоточат вниманието си върху търсене и разработване на нови обемно-планировъчни и специални технически решения за димозащита, съобразени с функционалното предназначение на сградите и техните конструктивни и архитектурни изисквания.
За сгради с повишена етажност като разглежданата в настоящата дипломна работа решаването на този въпрос е от изключително важно значение. При възникване на пожар в такива здания, ако не са взети необходими организационни и технически мерки димът се разпространява в хоризонтална и вертикална посока със скорост 10-15 m/min [Ст.Д]. Това води до бързо задимяване на съседните помещения, етажите, пътищата за евакуация, стълбищната клетка и асансьорните шахти. Което от своя страна е сериозна заплаха за пребиваващите хора. Също така продуктите на горене могат да способстват за възникване и на други огнища на пожар.
За осигуряване пожарозащитата на високи сгради изисква комплекс от специални технически, обемно-планировъчни, конструктивни и организационни решения. Оптималното съчетание на тези компонененти ще гарантира задоволителна сигурност и икономическа ефективност.
2.Проверка по организацията на пожарната и аварийна безопасност в обекта


В обекта изпълнението на задачите по организация на ПАБ влизат в задълженията на управителя. Той отговаря за :

  • Вътрешния контрол по спазване на правилата за пожарна и аварийна безопасност от служителите

  • Организацията и провеждането на инструктажи за пожарна и аварийна безопасност

  • Спазване на правилата за пожарна и аварийна безопасност при ремонтни работи

  • Подържане в изправност и осигуряване на противопожарните съоръжения и средства за пожарогасене

  • Осигуряване на агитационни материали, поставяне на необходимите табели и указатели за обозначаване на пътищата за евакуация

  • Организиране на обучението на персонала за действие с противопожарните уреди при пожар

  • Организиране действията на персонала по плана за евакуация

  • Организиране изпълнението на противопожарните разпореждания на органите за ПАБ

  • Провеждане на тренировки по плана за евакуация

При получаване на сигнал за пожар задълженията на управителя включват:

  • Незабавно да се яви в помещението на охраната.

  • Да се осведоми за обстановката и да вземе мерки по организиране на персонала за локализиране, погасяване на пожара и евакуация на хората от хотела

  • Да провери дали е осведомена РСПАБ и да организира посрещането на противопожарния автомобил

  • Да потърси помощ от В и К, Енергоснабдяване, Спешна медицинска помощ и др. служби при необходимост

  • След пристигане на противопожарното подразделение да окаже помощ и съдействие на РПГ за изясняване на обстановката и извършване на по-нататъшни аварийно-спасителни и пожарогасителни действия

В трудовите задължения на служителите влизат:

  • Познаване на схемите за евакуация и плана за действие при пожар

  • Умението да работят с противопожарните уреди и съоръжения и да знаят месторазположението им в хотела

  • Спазване на правилата за пожарна безопасност и използването на електрическите уреди

  • Да знаят броя на хората пребиваващи в хотела

При пожар служителите са длъжни:

  • Да уведомят персонала и РСПАБ на тел.160

  • Да изпълнят персоналните задачи по плана за действие при пожар и за евакуиране на хората

  • Да окажат съдействие и помощ на органите на РСПАБ

  • Да вземат мерки за изключване на електричеството


Проверката по организацията на ПАБ и необходимите документи е дадена в таблица № 2.1
Таблица №2.1


Елементи характеризиращи организацията на пожарната и аварийна безопасност


Нормативно изискване

Фактическо състояние

Заключение


1

2


3

4

5


1

Назначаване на длъжностно лице отговарящо за ПАБ

Чл.4(1)
Наредба№3

Координатор по ПАБ е началника на отдел “Капитално строителство”

Съответства на нормативно-то изискване

2

Досие съдържащо документите за ПАБ при длъжностното лице отговарящо за ПАБ

Чл.4(3)
Наредба№3

Има досие с документи за ПАБ

Съответства на нормативно-то изискване

1

2

3

4

5

3

Разработени и утвърдени правила за пожарна безопасност

Чл.5 т.1 Наредба№3



Има заповеди и вътрешна наредба за ПАБ

Съответства на нормативно-то изискване

4

Разработен и утвърден план за действие на персонала при пожар

Чл.5 т.2
Наредба№3

Има разработен план за действие на персонала при пожар

Съответства на нормативно-то изискване

5

Разработен и утвърден план за евакуация на персонала и пребиваващите

Чл.5 т.4
Наредба№3

Има разработен план за евакуация

Съответства на нормативно-то изискване

6

Заповед за назначаване на нещатна пожаротехническа комисия

Чл.10 т.1 Наредба№3



Има такава заповед

Съответства на нормативно-то изискване

7

Заповед за пожаробезопасно извършване на огневи работи

Чл.10 т.2 Наредба№3



Има такава заповед

Съответства на нормативно-то изискване

8

Заповед за пожаробезопасно използване на нагревателни и др. ел. уреди

Чл.10 т.3
Наредба№3

Има издадена и размножена такава заповед

Съответства на нормативно-то изискване

9

Заповед за определяне на разрешените и забранените места за тютюнопушене

Чл.10 т.4
Наредба№3

Има такава заповед

Съответства на нормативно-то изискване

10

Заповед за изключване на ел. уреди след работно време

Чл.10 т.5
Наредба№3

Има такава заповед

Съответства на нормативно-то изискване

11

Дневник за удостоверяване изключването на ел.уредите след работно време

Чл.12
Наредба№3

Има такъв дневник

Съответства на нормативно-то изискване

12

Заповед за подръжка на ПП уреди и средства за пожарогасене

Чл.10 т.9
Наредба№3

Има заповед

Съответства на нормативно-то изискване

1

2

3

4

5

13

Заповед за подръжка и проверка на ПИИ

Чл.10 т.8 Наредба№3



Има такава заповед

Съответства на нормативното изискване

14

Дневник за състоянието на ПИИ, ПП уреди и средства за пожарогасене

Чл.14 Наредба№3



Има дневник за състоянието на ПИИ

Съответства на нормативно-то изискване

15

Периодично ,но не по-малко от веднъж годишно проиграване на плана за евакуация

Чл.9
Наредба№3



Проиграва се

Съответства на нормативно-то изискване

16

Телефонна връзка с РСПАБ

Чл.16
Наредба№3



Осигурена е телефонна връзка с РСПАБ

Съответства на нормативно-то изискване

Извод: От направената проверка се вижда ,че обекта отговаря на нормативните изисквания по организация на пожарната и аварийна безопасност.


3.Проверка съответствието на проектните материали на хотел “Велбъжд” с изискванията на ПАБ
3.1.Анализ на пожарната опасност на използваните вещества и материали


Основното горимо натоварване е обзавеждането в хотелските стаи и помещенията за масово събиране на хора, за това ще разгледаме някои от най-често използваните вещества и материали използвани в тях:
1.Плоскости от дървесни частици(ПДЧ)-горим строителен и термоизолационен материал.Състои се от 90% дървесни частици и 10% смола (с добавка 10% амониев хлорид).Тегло на 1m2-12,5 kg ; калоричност 4150 ксаl/kg.Показател на горимост над 2,1.Гаси се с вода или пяна.
2.Дървесина(дъбова)- горим материал.Обемно тегло 600-700 kg/m3.Калоричност 4355-4750 ксаl/kg.Температура на самовъзпламеняване 375С.Температура на тлеене 298С. Показател на горимост над 2,1.Гаси се с вода и вода с мокрител.
3.Дървесина борова - влажност 9%, обемно тегло 414-510
кg/m3,калоричност 4477-4984 кcаl/кg. Материалът е горим; по-
казател на горимост над 2,1; температура на възпламеняване- 255° С;самовъзпламеняване-399° С. Склонна е към топлинно самозапалване;температура на самонагряване- 80° С, температура на тлеене при самозапалване -295° С.

4.Памук - горимо влакнесто вещество. Съдържание на
-целулоза 93,75%. Влажност на памука 4,5%; пепелност
1,25%; обемно тегло-80 кg/m3; калоричност-4180 кcаl/кg. Лесно
се запалва от искри и от местно загряване Температура на възпламенаване-210° С; температура на самовъзпламеняване-407° С. Склонен към топлинно самозапалване; температура на самонагряване-120° С; температура на тлеене-205° С.

5.Пенополиуретан-горим термо- и звукоизолационен материал.Състав: полиестерна смола, емулгатор, трихло-ретилфосфат, полиетилендиизоцианат, катализатор.Обемно тегло 47kg/m3; калоричност 5560 ксаl/kg. Показател на горимост над 2,1.Температура на самовъзпламеняване над 500С.При горенето се образуват капки вода и се отделя голямо количество дим.Газообразните продукти на горене са токсични.Отделя се циановодород ПДК0,3mg/m3
6.Полистирол-леснозапалим материал с температура на запалване 484-496С.Полистиролните плоскости при горене отделят до 41900 kJ/kg топлина (повече от колкото при горене на керосин).Разлагането му започва още при температура около 80С и значително се ускорява при 250-280С.В състава на продуктите от разлагането на пластмасите,изготвени на основа на полистирола влизат: стирол (до 40%),въглероден оксид,циановодород,фосген и др.Полистирола притежава висока димообразуваща способност. Гаси се с вода и пяна.
7.Поливенилхлорид-трудногорим материал използван за изработка на декоративни елементи, линолеум, изкуствени кожи, различни видове тръби и др.Температурата му на запалване е 390С, а на самовъзпламеняване 454-495С.При горене отделя до 20950 kJ/kg топлина. При температури от 170С започва да се разлага на хлороводород, въглероден оксид, въглероден диоксид. Количеството на отделените летливи вещества може да достигне до 65% от масата на пластмасата, изготвена на основата на поливенилхлорида. В продуктите на разлагането на поливенилхлоридната изолация на електрически кабели се открива фосген. Димообразуването на този материал зависи от концентрацията на пластификатор и други добавки. Гаси се с вода и въздушномеханична пяна.
8.Газьол (нафта)-горима течност.Пламна температура над 61С.Температура на самовъзпламеняване 240С.Температура в зоната на горене 11001200С.Характерно при горене на нафта в резервоар е прогряването в дълбочина.Скоростта на прогряване е 2636 cm/h. Линейната скорост на изгаряне е 912 cm/min.[Справ]
Пожарно натоварване - 5-60 kg/m2.
3.2.Проверка на архитектурно-строителната част
Хотел “Велбъжд” разполага с 256 легла и 10 апартамента. Хотела тризвезден с бруто застроена площ 12800 m2.
Ниската част включва сутерен и първи етаж. Сутерена е със застроена площ 2200 m2 и се намира под кота нула. В него са разположени помещенията на нощния бар (100 места), складове за инвентар, бельо, хранителни продукти, сладкарска работилница, помещение на вентилационната уредба, перално помещение, акумулаторно помещение, бройлерно помещение, помещение на главното разпределително електрическо табло, гараж за три автомобила, В и К работилница, електрическа работилница и други по- малки помещения
Първия етаж има също застроена площ около 2200 m2.Там са разположени централното фоайе, ресторанта (за 200 места), бръснарско-фризьорския салон, автоматичната телефонна централа, кухненския комплекс, хидрофорите, котелното помещение, машинното помещение, помещението на нафтовото стопанство, трафопостта и други по-малки помещения.
От втория етаж започва високото тяло на хотела.То има площ 620 m2, като на него се помещават заседателна зала, зала за коктейли и ревюта, изложбена зала и няколко канцеларии. От втория етаж на високото тяло има възможност да се излиза върху част от покрива на ниското тяло, който е превърнат в използваема тераса със зелени площи.
От третия до дванадесетия етаж са разположени десет типови хотелски етажа. Всеки етаж разполага с петнадесет стаи ( четири, от които с по едно легло), самостоятелни стаи за камериерката и охраната. На шести етаж е разположен един президентски апартамент. Между дванадесетия и тринадесетия етаж е разположен инсталационния етаж, в който са разположени вентилационните инсталации на баните. На тринадесетия етаж е разположена кафе-сладкарница (с 50 места). Този етаж е устроен така, че дава възможност от кафе сладкарницата да се излиза на открита тераса.
Високото тяло разполага с едно вътрешно стабилно стълбище и едно външно метално стълбище, което свързва втория с дванадесетия етаж. В високото тяло са разположени три асансьора, като един от тях е само за обслужващия персонал и достига до сутерена на същото.
На покрива на сградата са разположени машинното помещение за асансьорите и помещение за вентилационната инсталация.
Използваните строителни материали са главно стоманобетон и тухли.



3.2.1.Проверка на пожароустойчивостта на конструкциите
Под пожароустойчивост на строителните конструкции се разбира свойството на строителните елементи и конструкции да запазват носеща и/или ограждаща способност в условията на пожар.
Под понятието загуба на носеща способност се разбира разрушаване на елементите и конструкциите или деформирането им до стойности, недопускащи по-нататъшна експлоатация.
Под понятието загуба на ограждаща способност се разбира
разпространяването на пожара от помещението, където е възникнал, към съседните на него, намиращи се около, под и над него.

Практиката е показала, че разпространяването на пожара от горящо помещение към съседните на него става:
- чрез топлопроводност на ограждащите конструкции или чрез топлопроводност на метален елемент, преминаващ през тях;
- чрез образуване на пукнатини и отвори (загуба на цялост) в
ограждащите конструкции, вследствие на високото температурно
въздействие.
Установено е, че нагряването на конструкциите до температура 160-190°С от към ненагряваната страна, представлява опасност за самовъзпламеняването на най-разпространените твърди горими материали. Ето защо като признак за загуба на топлоизолираща способност при пожар се смята повишаването на температурата на ненагряваната страна на конструктивния елемент над 160°С средна температура или в произволна точка над 190 С в сравнение с първоначалната или прегряване на конструкцията над 220°С независимо от първоначалната температура.
Величината, която характеризира свойството пожароустойчивост се нарича граница на пожароустойчивост. Бележи се с Pf и има дименсия [min] или [h]. Представлява времето от началото на пожара (на стандартно пожарно въздействие - при извършване на експерименти) до настъпване на един от признаците, определящи граничните състояния на
пожароустойчивост или най-общо казано, до загубване на носеща и/или ограждаща способност.

Границата на пожароустойчивост на елементите и конструкциите бива фактическа и необходима.
Границата на пожароустойчивост на реално съществуващите
елементи и конструкции или на тези, посочени в проектите, се нарича фактическа. Бележи се с Pf.

Границата на пожароустойчивост на елементите и конструкциите, посочени в нормативните документи, се нарича необходима (нормативна). Бележи се с Pf.
Необходимото условие да бъдат спазени изискванията на пожарната безопасност е:
PfPn
Степента на пожароустойчивост на сградата зависи и от групата на горимост на отделните строителни конструкции. Строителните конструкции се разделят на три групи: горими, трудногорими и негорими. Като групите на горимост биват фактическа G­f и необходима (нормативна) G­­n.
Необходимото условие да бъдат спазени изискванията на пожарната безопасност е:
GfGn
От величината на границата на пожароустойчивост и групата на горимост на строителните елементи зависи степента на
пожароустойчивост на сградите.

Под пожароустойчивост на сгради се разбира способността на сграда да се съпротивлява срещу разпространението на огъня и на разрушаване в условията на пожар.
В зависимост от качеството на пожароустойчивост всички сгради и съоръжения в Република България се подразделят на пет степени на пожароустойчивост (съгласно чл. 5 на ПСТН).
Степента на пожароустойчивост е класификационна характеристика, въведена с цел категоризация (описване) на всяка сграда и съоръжение.
Съществуват фактическа и необходима степен на
пожароустойчивост. Бележат се с Sf и Sn.

Фактическата степен на пожароустойчивост се отнася за реално съществуващите сгради сгради и съоръжения или на тези, посочени в проектите. Тя (Sf) се определя по най-ниската Pf и/или Gf на един от конструктивните елементи.
Необходимата степен на пожароустойчивост представлява
минималната степен (способност) за съпротивление на сградата против разрушаване и/или разпространяване на огъня в обема на сградата при пожар, за да отговаря на определени условия на безопасност. Тя се нормира в специализирани или отраслови нормативни документи, като се отчита предназначението на сградата, пожарна безопасност на разположението в нея технологични процеси, геометричните размери на сградата, етажност, площ на противопожарния сектор, наличие на
автоматични гасителни средства при еквивалентно пожарно натоварване върху конструкциите при пожар.

Условията за пожарна безопасност са изпълнени, ако има
съответствие между Sf и Sn [И.Т.].

SfSn
Т.е трябва да са налице следните подусловия:
PfPn; GfGn
Нормативната степен на пожароустойчивост се определя на базата на [ПСТН] въз основа на следните характеристики:
- предназначение на сградата- обществена сграда;
- етажност- 13 етажа (кота съгласно чл. 451 (4) ПСТН- 42,60 m.);
- застроена площ между брандмауерите- 2200 m2;
- категория на производство по пожарна опасност не се категоризира;
- наличие на автоматична пожарогасителна инсталация- няма монтирана такава инсталация;
- населеност на сградата- сграда за масово събиране на хора;
- вид на материала от който е изградена строителната конструкция- тухли и стоманобетон;
Въз основа на горните характеристики, съгласно чл. 452 ПСТН, необходимата степен на пожароустойчивост на сградата е първа. Фактическата степен на пожароустойчивост се определя въз основа на таблица 2 към чл.5 ПСТН, като се използват данни от приложение 3 към чл.6 на същия нормативен документ.
Проверка на фактическата степен на пожароустойчивост на сградата на хотел “Велбъжд” е дадена в таблица № 3.2.1.1




Таблица№ 3.2.1.1



Елементи характеризиращи степента на пожароустой- чивост

Нормативно изискване

Фактическо състояние

Заключе-ние

Pn

Gn

Pf

Gf

1

2

3

4

5

6

7

1

Колони
Ст.Б.400х800mm
Ст.Б.400х700mm
Ст.Б.250х700 mm
Ст.Б.250х1000mm
Ст.Б.250х1720mm
Ст.Б.400х1500mm
Ст.Б.500х1500mm



2h30m
2h30m
2h30m
2h30m
2h30m
2h30m
2h30m



негорими негорими негорими негорими негорими негорими негорими



>4h
>4h
>2h30
>2h30
>2h30
>4h
>4h



негорими
негорими
негорими
негорими негорими негорими негорими



I-ва степен I-ва степен I-ва степен I-ва степен I-ва степен I-ва степен I-ва степен

2
2.1


2.2


2.3


2.4

Стени
Не носещи стени
Тухлени-=120mm
Тухлени- =250mm
Гипсови- =60mm
Бетонни- =120mm
Носещи стени
Тухлени-=120mm
Тухлени- =250mm
Бетонни- =120mm
Бетонни- =250mm
Бетонни-=400mm
Стени на стълбището
Тухлени- =250mm
Стени по пътищата за евакуация
Тухлени-=120mm
Тухлени- =250mm
Бетонни- =120mm



30min


30min
30min


30min
2h30m


2h30m


2h30m


2h30m


2h30m
2h30m


1h


1h


1h



негорими


негорими негорими


негорими
негорими


негорими


негорими


негорими


негорими
негорими


негорими


негорими


негорими



2h30m


5h30m
1h36m


2h30m
2h30m


5h30m


2h30m


>6h


>6h
5h30m


2h30m


5h30m


2h30m



негорими


негорими негорими


негорими
негорими


негорими


негорими


негорими


негорими
негорими


негорими


негорими


негорими



I-ва степен


I-ва степен
I-ва степен


I-ва степен
I-ва степен


I-ва степен


I-ва степен


I-ва степен


I-ва степен
I-ва степен


I-ва степен


I-ва степен


I-ва степен

1

2

3

4

5

6

7

3



Междуетажна хоризонтална конструкция
Плоча монолитна стоманобетонна с =150 mm и защита на армировката в опънната зона с бетон a=20 mm.

1h



негоримa

>3h

негоримa

I-ва степен

4



Елементи на стълбището
Стълбищното рамо е стоманобетонно с защита на армировката а=20 mm


Стоманобетонни площадки с =150 mm и защита на армировката с бетон а=20 mm

1h30m
1h30m

негормо
негорима

>1h30
>3h

негорима
негорима

I-ва степен
I-ва степен

5

Покривна конструкция
Стоманобетонна плоча с =150 mm и защита на армировката с бетон а=20 mm

1h

негорима

>3h

негорима

I-ва степен

6

Покритие
Хидроизолация с асфалт и полиетиленово платно върху циментова замазка и посипана с чакъл

------

негорима

------



горима

I-ва степен
(допуска се по чл. 10 ПСТН)

ИЗВОД:От таблицата се вижда, че границата на пожароустойчивост и групата на горимост съответстват на изискванията на ПСТН (Наредба № 2), а именно:
Pf  Pn; GfGn
Фактическата степен на пожароустойчивост е първа, следователно е изпълнено условието:
Sf  Sn
Покривното покритие е горимо и не съответства на изискванията на таблица 2 (ПСТН), но чл. 10 (1) допуска горими топло- и хидроизолации за покриви на всички сгради, ако се полагат върху стоманобетонни плочи или панели и се разделят по делатационните фуги посредством негорими ивици с широчина най-малко 0,25 m и височина 0,6 m, т.е. изпълнени са условията за пожарна безопасност по отношение пожароустойчивостта на конструкциите.
3.2.2.Проверка на вътрешната планировка
Практиката в проектирането и експлоатацията на сгради с различно предназначение показва, че с помощта на рационална архитектурно-функционална композиция наред с решаването на технико-икономичкиските и естетическите решения се постига значителен ефект но отношение на предотвратяване и oграничаване на пожарите и намаляване на загубите от тях. Основно значение имат въпросите на вътрешната планировка на сградата във връзка с осигуряване на безопасна евакуация на хората. Ето защо при проверка на архитектурно-строителната част на проектите е важно да се обърне особено внимание на правилността на вътрешната планировка. В областта на обемно планировъчните решения осигуряващи пожарната безопасност на обектите се използват следните принципи:
- разделяне на сградата на противопожарни сектори.
Противопожарният сектор представлява част от сградата отделена с един или няколко брандмауера (Р > 2,5 h), като целта на това отделяне е да се намали възможната площ на пожара. Да се осигури успешното пожарогасене или да се намалят загубите от пожар. Площта на сектора се нормира, но може да се определи и изчислително;

- разделяне на секции. Секцията е част от сектора, отделена
посредством пожарозащитни стени (Р = 1 h), в границите на която
се разполагат процеси, близки по функционално предназначение,
категория на производство по пожарна опасност или вид на
прилаганите средства за пожарогасене, с цел да се предотврати
възникването на пожар. Като в границите на секциите може да
има отделни помещения. Площта на секциите не се нормира;

- разделяне на горимите фасади на сградата в хоризонтална и
вертикална посока с цел намаляване площта на пламъка;

- ограничаване хоризонталните и вертикални размери на сградата или допълнителни стълбища и изходи с оглед безопасна
евакуация;

- отделяне на взривоопасните процеси и евентуалните огнища на диоотделяне в периферията на сградата;
- отделяне па складовите помещения от останалите и т.н..


3.2.2.1 Проверка за съответствие на изискванията за отделяне на помещенията и функционалните процеси един от друг


Проверява се:

  1. Допустимост за встрояване;

  2. Допустимост за съседство;

  3. Разделяне от други помещения;

Проверката на вътрешната планировка за съответствие с нормативните изисквания е дадена в таблица №3.2.2.1.1




Таблица№3.2.2.1.1



Елементи на вътрешната планировка

Нормативно изискване

Фактическо състояние

Заключение

1

2

3

4

5

1

Складови помещения

Чл.16 (2)т.2 ПСТН
Всички складове трябва да се отделят с брандмауери от съседни помещения (ако са “А”,”Б”,”В” КППО).
Чл.18 ПСТН
Вратите и капаците в
Брандмауерите тря- бва да са негорими с
Pf72 min.
Чл. 260 ПСТН
Складовете в сгради от първа степен на ПУ трябва да имат застроена площ между брандмауери- те не по-голяма от 2000 m2.

Съгласно чл. 259 ПСТН всички складове спадат към “В” КППО. Стените на всички складове са с Pf2h
30min (тухла =120 mm) и 5h30min (тухла =250 mm). Вратите на складовете са в нормално изпълне- ние. Застроената площ на всички складове не надви-
шава 2000 m2.

Не съответства
(не е изпълнен чл. 18
ПСТН, т. е.
вратите на
складовете не отговарят на изискването за Pf72 min)

2

Акумула-торно поме- щение

Съгласно чл. 453 ПСТН в помеще-нията на високите сгради не се допускат производ-ства от категория А и Б, с изключение на акумулаторни поме-щения и тези за зареждането им.
Съгласно чл.725 ПСТН помещението се отнася към “А” КППО. За това съгласно чл.21 (1), (2), (3) ПСТН то трябва да бъде отделено от другите помещения с пожарозащитни стени. Стените трябва да имат Pf1 h
Също така тези

Стените на помещението са с Pf=5h30min (тухла- =250mm). Има пожарозащитно предверие с врати отварящи се към невзривоопасното помещение. Вратите са в нормално изпълнение, т.е. нямат необходимата граница на пожаро-устойчивост, не самозатварящи се и газодимоуплътнени. Акумулаторното има обем 60 m3. Площта на остъклението му е 4,2 m2 (0,07 m2/m3). Пода на помеще- нието е изграден от

Не съответства (вратите на помещението не отговарят на чл. 22 (2) ПСТН)

1

2

3

4

5







помещения трябва да се отделят от останалите с ПЗ преддверия Вратите в тях трябва да имат Pf45 min ида бъдат димоуплътнени и самозатварящи се. Те трябва да се отваря по посока на невзривоопасните помещения. Съгласно чл.38(2) във връзка с чл.725 ПСТН това поме-щение трябва да има остъклена площ 0,05 m2/m3 от обема на помещението. Съгласно чл.7 във връзка с чл.725 ПСТН пода на помещението трябва да бъде минимум негорим и искро не образуващ.

фаянсови плочки върху асфалтова основа.




3

Асансьорни шахти и машинни помещения за асансьорите



Чл.473 ПСТН
Асансьорните шахти и машинните поме-щения за асан-сьорите във високите сгради се проектират от плътни негорими стени и покрития с Pf2h.
Чл.474 ПСТН
Асансьорните шахти достигащи в подзе-мния етаж на високите сгради се проектират изоли-рани с три последователни димоуплътнени, самозатварящи се врати, като една от тях може да бъде вратата на асансьора.



Стените на машинно помеще-ние са с Pf=5h30 min, но в една от тях има остъкление. Един от асансьо-рите достига в подземния достига в сутерена и е отделен с необходи-мия брой врати, но те са в нормално изпълнение.

Не съответства (поради факта, че в една от стените на машинното помещение има остъкление и поради това, че вратите са в нормално изпълне-ние)

1

2

3

4

5

4

Помещение на главното електриче-ско табло

Чл.762 ПСТН
Разпределителните табла с мощност на въвода над 100 А се Предвиждат в само-стоятелно помеще-ние с негорими стени с Pf2h30min и с негорими врати. Вра-тата на това помещение трябва да бъде защитена от механични повреди и пригодена за заключване.

Стените са с Pf=2h 30min (тухла =120mm). Вратата на това помещение се заключва и е негорима

Съответс-тва

5

Трансфор-маторно помещение

Съгласно чл.705 ПСТН трансформато-ното помещение трябва да бъде от първа или втора степен на пожаро- устойчивост.
Съгласно чл.707 ПСТН това поме-щение може да бъде долепено до сградата на хотела, ако е отделено с негорими стени с Pf2h.

Помещението на трафопостта е от първа степен на пожароустойчивост. Стените на помещението са с Pf=5h30min (тухла- =250mm).

Съответс-тва

6

Котелно помещение

Съгласно чл.508 ПСТН котелното трябва да се проектира като помещение от първа или втора степен на пожароустойчивост. Котелното помеще-ние трябва да бъде отделено от други помещения с бранд-маури и да не противоречи на Наредба №30 устройството и безопасната експла-тация на парни и водогрейни котли за високо налягане.



Котелното е изградено като самостоятелно помещение доле-пено до високото тяло на хотела. То е от първа степен на пожароустойчивост и е отделено от високото тяло с брандмауери.

Съответс-тва

1

2

3

4

5

7

Помещение на нафтовото стопанство
(склад за гориво)

Чл.511 ПСТН
Това помещение трябва да бъде от първа или втора степен на пожароустойчивост.
Чл.16(2)т.2 ПСТН
Помещението трябва да бъде отделено от съседните брандмауери.
Чл.18 ПСТН
Вратите на помещенито трябва да бъдат с граница на пожароустойчи-вост Pf72min.
Съгласно чл.38 във връзка с чл.327 ПСТН склада за гориво трябва да има остъклена площ 0,03 m2/m3 от обема на помещението.

Помещението е от първа степен на пожароустойчивост и съгласно чл. 259 ПСТН е от “Б” КППО. Помещението е отделено от съседните с брантмауери. Вратите в тях са с Pf>72 min. Помещението има обем 210m3. Остъклението на това помещение е площ 7,32m2 (т.е. 0,035 m2/m3)

Съответс-тва

8

Склад за гориво в сутерен под топла кухня

Чл.411(2) ПСТН
Допуска се в подземните етажи на обществени сгради от първа степен на пожароустойчивост съхраняването на ГТ, в резервоари до 20m3 или във варели и туби в едно помещение до 500l. Резервоарите се предвиждат под тераси, сервизни помещения и др. подобни на външни стени с непосредст-вен изход навън.
Чл.16(2)т.2 ПСТН
Помещението трябва да бъде отделено от съседните брандмауери.

Помещението е отделено от съседните с брандмауери. Съхраняването се осъществява в резервоар, обема на който е по-малък от 20m3.
Помещението не е на външна стена и липсва непосредствен изход навън.



Не съответства (помещението не е на външна стена и липсва непосре-дсвен изход навън)

1

2

3

4

5







Чл.18 ПСТН
Вратите на помещението трябва да бъдат с граница на пожароустойчи-вост Pf72min.







9

Помещения на ветила-ционната уредба

Чл.544 ПСТН
Вентилационните помещения и камери в сгради от първа степен на пожаро-устойчивост се проектират от негорими материали с граница на пожаро-устойчивост най-малко 1h.
Чл.547(2) ПСТН
Изходите на вентилационните помещения трябва да водят в помещения от “В”,”Г”,”Д” КППО или непосре-дствено навън

Стените на помещенията са с граница на пожаро-устойчивост 2h30min (тухла =120mm) и 5h 30min (тухла- =250mm).
Вентилационната уредба не обслужва помещения от “А” и “Б” КППО.

Съответс-тва

10

Хладилни камери- 3бр.

Чл.107 ПСТН
Хладилните камери трябва да се проектират сгради от първа или втора степен на пожаро-устойчивост.
Чл.110 ПСТН
Топлоизолациите на хладилните камери трябва да бъде негорима или защитена с негорим материал

Хладилната камери са вградени в сграда от първа степен на пожаро-устойчивост.
Топлоизолацията на хладилните камери е негорима

Съответс-тва

11

Ресторант, бар, кафе- сладкар-ница

Чл.405 ПСТН
В обществените сгради от първа и втора степен на пожароустойчивост могат да се проектира помещения за обществено обслужа



Сградата е от първа степен на пожароустойчивост. Стените са с Pf=5h30min и Pf=5h30min Вратите са в нормално изпълнение

Не съответства (не отговаря на чл.21(3) ПСТН- вратите да имат Pf45 min)

1

2

3

4

5







вае, при условие, че имат изход навън и са отделени от сградите с ПЗ стени.







11

Бръснаро-фризьорски салон

Чл.405 ПСТН
В обществените сгради от първа и втора степен на пожароустойчивост могат да се проектира помещенииия за обществено обслуж-
ване, при условие, че имат изход навън и са оделени от сградите с ПЗ стени.

Сградата е от първа степен на пожароустойчивост. Стените са с Pf=5h30min и Pf=2h30min. Има изход директно навън.

Съответс-тва

12

Гаражи- 3 бр. в сутерен под топла кухня

Чл.202 ПСТН
Гаражите трябва да са отделени от съседните помеще-ния посредством негорими стени с Pf най-малко 2h30min.
Чл.206 ПСТН
Двукрилите врати на гаражите трябва да се отварят навън.

Стените са с Pf=5h30min. Вратите са двукрили и се отварят навън.

Съответс-тва

Извод:От таблицата се вижда, че вътрешната планировка като цяло не съответства на изискванията на ПСТН. Основните несъответствия, които се наблюдават са: недостатъчна граница на пожароустойчивост на врати, неправилно разположение на отделни помещения, както и неплътностти в отделни стени.


3.2.2.2 Изчислително определяне площта на противопожарния сектор


Този метод се базира на пожароустойчивостта на конструкциите. Целта на този метод е пожара да бъде изгасен преди падането на основен носещ конструктивен елемент. За изчислителното определяне площта на противопожарния сектор се използва следната формула:




(1)

където:FППС- площ на противопожарния сектор;
Пminф- минимална граница на пожароустойчивост на носещ строително конструктивен елемент, [min];
Кб- коефициент на сигурност (Кб=1,1);
0-време за свободно развитие на пожара, [min];
Qг- гарантиран дебит гасително вещество, [l/s];
- поправъчен коефициент;


=Fгор/Fпод­ (2)


Fгор- площ на горене;
Fпод- площ на пода;
Iн- необходима интезивност за гасене, [l/s.m2];
=1,5- при разполагане на производствени процеси и складове в подземни етажи. В противен случай =1;
-при твърди горими вещества; (3)

-при ЛЗТ и ГТ; (4)


Iн=0,1 l/s.m2- за административни и жилищни сгради;
=1,2- при сгради с височина 2,6 m;
0=с+п+отр= 10+3+5=18 min (5)
с- време за откриване на пожара и съобщаване в противопожарната служба;
п- време за пътуване (разстоянието от ПП службата до хотела е 2 km);
отр- време за оперативно тактическо разгръщане;
Qг=60 l/s- РСПАБ гр.Кюстедил разполага с три автомобила на дежурство;
Пminф=1h30m=90 min- при стълбищната клетка (тя се явява с най-малка граница на пожароустойчивост като носещ конструктивен елемент.
След замесване в (3) получаваме:


За площта на противопожарния сектор получаваме:



От получените резултати може да се направи извода, че площта на противопожарния сектор получена по изчислителен път приблизително съвпада с нормативно допустимата, която съгласно ПСТН е 2200m2.
3.2.3.Проверка на генералната планировка


Хотела е разположен в северната част на града. В непосредствена близост до него е разположено текстилното предприятие ТПК “Осогово”.
Проверката за съответствие на обекта с нормативните изискванията за генерална планировка е дадена в таблица№3.2.3.1
Таблица №3.2.3.1



Елементи характеризира-щи генералната планировка

Нормативни изисквания

Фактическо състояние

Заключение

1

2

3

4

5

1

Минимални разстояния между обекта и съседни сгради и съоръжения

Чл.404(2) ПСТН
Минималните разстояния между жилищните и обществените сгради се определя съгласно действащите норми за застрояване.

Обекта е изграден в съответствие със Закона за устройство на територията.

Съответс-тва

1

2

3

4

5

2

Пътища за противопожарни цели

Чл.27(2) ПСТН
Пожарните пътища се проектират с трайна настилка.

Настилката на пътищата е трайна.



Съответс-тва

Чл.27(3).
Пътищата за проти-вопожарни цели около сградите и съоръженията трябва да бъдат сключени.

Пътищата са сключени.



Съответс-тва



Чл.27(5).
Пожарните пътища трябва да бъдат с широчина най-малко 3,5 m.

Пътищата са с широчина по-голяма от 3,5 m.

Съответс-тва

3

Наличие на площадка за достъп на автомеханична стълба

Чл.479 ПСТН
Най-малко от едната страна на високите сгради се предвижа достъп за пожарни АМС от площадка с размери 12,5/15,5 m, отстояща на 10 m от сградата, и път до нея с широчина най-малко 3,5 m.

Има такава площадка. Пътят достигащ до нея е с широчина по-голяма от 3,5 m.

Съответс-тва

Извод: Генералната планировка отговаря на нормативните изисквания.


3.2.4.Проверка на димозащитата и изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищна клетка, асансьорна шахта и инсталация за отвеждане на продуктите на горене от коридора
3.2.4.1.Проверка на димозащитата


Под “димозащита” при пожар в сграда се разбира комплекс от технически решения и организационни мерки, насочени към недопускане на загинали (пострадали) от отделящите се токсични и с висока температура газове и разпространяване на пожара.
Веднага трябва да се подчертае, че основната цел на димозащитата е опазването на евакуационните пътища от
задимяване. Устройването на стълбища, коридори, фоайета, които
остават незадимени и проходими възможно по-дълго време или през целия пожар, е най-важният от каноните за пожарна безопасност на сграда.

Немислимо е да се допусне възможност пътищата, по които се
напуска сградата (например - стълбищата) и се атакува огнището на пожара, да се превърнат в място за неговото бързо разпространение, особено при сгради, където се налага продължителна евакуация.

Наред с основната, димозащитата преследва и следващите цели:
- недопускане проникването на газове към съседни на
горящото помещения във вертикална и хоризонтална посока. Нещо
повече - при помещения с големи площи и обеми, стремежът е
задържане на горещите газове в част от тях и своевременното им
отстраняване.

- понижаване на средно обемната температура до стойности,
безопасни за хората, строителните облицовки и материали и
технологичното оборудване. При постигане на тази цел се отдалечава във времето моментът на всеобщо възпламеняване на горимите материали в помещението и се създава възможност за по-
продължителна безопасна евакуация. Също така се подпомага
пожарогасенето.

- отстраняване на продуктите на горене в предварително
избрана безопасна посока. По този начин се подпомага
разрешаването на въпроса за неразпространение на пожара от
горещите газове, подобряване видимостта при пожарогасене и
откриване на огнището на пожара. Установено е, че ако това не се
направи навреме в процеса на пожарогасене (пожара), продуктите
на горенето сами намират своя път вследствие на създаваното
налягането от температурното разширение и неконтролируемия
газообмен.

- изключване на възможността за образуване на
взривоопасни концентрации от продуктите на непълното
горене с въздуха и отдалечаване (премахване) на момента за
образуване на летални токсични концентрации.

Сградата на хотел “Велбъжд” спада към високи сгради от първа група. Поради това, а също и поради факта, че в нея пребивават много хора, се налагат специални изисквания към димозащитата.
Основния показател, който поражда трудности във високите сгради, е височината. За това с нейното нарастване се увеличават мерките за пожарно обезопасяване Особеностите на високите сгради, които усложняват ситуацията на пожар в тях, са следните:
- удължено време за евакуация на втори етап- както е известно, при високите сгради евакуацията от етажа, който и да е той, трябва да завърши до 1,5 минути след оповестяване на хората. Нейният завършек е в безопасна зона - незадимяемо стълбище, което (и само то) се счита за евакуационен изход. Продължителността на движението в самото стълбище не се нормира. От наблюдения и експерименти е установено, че продължителността на евакуацията зависи от етажността и населеността на сградата. За административни и жилищни високи сгради тя е в следните рамки:
 сгради от 10 до 20 етажа - продължителност от 15 до 18 минути;
 сгради от 20 до 30 етажа - времетраене от 25 до 30 минути;
 сгради от 30 до 50 етажа - продължителност до 2,5 часа.
За някои хора движение с такава продължителност в условията
на човешки поток с определена плътност е непосилно. Освен това е очевидно, че при такава продължителност на присъствие на хора в сградата след като е възникнал пожар, опасните му фактори ще
придобият своите критични значения. Докато при многоетажните
сгради се разчита на бързо напускане при възникване на пожар, при високите това е немислимо. Затова възниква необходимостта от такива решения, които да запазят хората при евакуация дори от опасните фактори на разрастващ се пожар.

- наличие на множество вертикални комуникационни
шахти (асансьорни, електро, ВиК, стълбища и др.)
- от своя страна те са комбинирани с неизбежните строителни неплътности и допринасят за задимяване на обемите над плоскостта на равните налягания. Скоростта на придвижване по вертикала на горещите газове при пожар е от 20 до 40 м/мин. Освен това във всяка от тези вертикални шахти, както при нормална експлоатация, така и при пожар, се наблюдава т. н. "коминен ефект". При сградите той представлява проникване, инфилтриране на студен въздух от околната среда към вътрешността на сградата през всички отвори и неплътности. намиращи се под плоскоста на равните налягания (ПРН). Във вътрешността на сградата въздухът се затопля, обемното му тегло намалява и избутван от новопостъпващия по-тежък вьздух, се издига нагоре по всички възможни шахти и пролуки. Над ПРН, особено в най-горните етажи, се създава налягане, което принуждава въздуха да напуска сградата, отново през неплътности или отвори. Този ефект се засилва зимно време или при пожар, тъй като тогава разликата в плътностите на газовете е по-голяма.

С коминния ефект се обяснява неприложимостта на димоотвеждащи клапи при високите сгради. Поставени в горните
етажи, те само биха го усилили в случай на пожар. Немислимо е това да се предприеме за евакуационно стълбище. За да се избегне
коминният ефект и не се допусне задимяване на най-важните
вертикални шахти, възниква необходимостта от създаване на
повишено налягане или по-особено отделяне от останалата част на
сградата (чрез открита въздушна зона).

сансьорите не се използуват за евакуация- става въпрос за обикновените асансьори във вътрешността на сградата. Повишеното налягане в асансьорната шахта не е гаранция за
безопасността на устройството при пожар. То има за цел да не допусне коминния ефект. Най-честите причини асансьорите да засядат при пожар са късите съединения в системата проводници, контролираща въпроса "отворено - затворено" или преминаването на дим покрай фотоклетката, В по-следващи моменти от развитието на пожара се повишава температурата и задимеността в асансьорната шахта, което предизвиква смъртта на заседналите хора.

- затихване на информационната връзка и прекъсване
или забавяне началото на евакуацията
- ако не са създадени
технически и организационни условия за бързо установяване на
пожара и навременно алармиране на всички в сградата немалко хора разбират за необходимостта от бързо напускане съдбоносно късно. Наблюдава се и чисто психологическа особеност - при високите жилищни сгради се разграждат нормалните междусъседски взаимоотношения, присъщи на ниското строителство и изчезва заинтересуваността за съдбата на хората.

- превръщане на високите сгради, в такива с масово пребиваване на хора- на пръв поглед това са сгради, в които рядко
има помещение за 50 и повече човека и не могат да се класифицират като места за масово пребиваване на хора (жилищни, административни). В случай на пожар или авария, общият брой на едновременно пребиваващите в стълбището значително нараства и може да се окаже твърде много. Затова се счита, че по същество високите сгради са сгради с масово събиране на хора. Нещо повече - в голяма част от тях (хотели, болници, жилищни и др. сгради) хората пребивават и през нощта, което крие още по-голяма опасност и изисква по-надеждни мерки.

- стремеж за използуване на леки материали от архитектите и строителите, с цел намаляване натоварването върху носещата конструкция на сградата.
Всички тези особености, разгледани паралелно с пожарната
опасност, характерна за по-ниските сгради, оформят представата за сложна ситуация при пожар, за посрещането на която е необходимо изпълнението на редица строги мерки и изисквания.

Наред с обичайните (общи) мерки задимозащита при високите сгради се прилагат следните специфични изисквания и решения:
- разделяне на подгрупи- целта е да се създаде възможност за
степенуване на изискванията към тях. В нашата страна групите са три:

 първа- от 30 до 50 м;
 втора- от 50,01 до 75 м;
 трета- над 75 м.
Определянето на височината започва от средноаритметичната
кота на прилежащия терен и завършва до най-високата - на покрива. От височината се изключват необитаемите помещения (асансьорни, вентилационни и др.), когато са до 25 % от площта на етажа (чл. 451, ПСТН).

- изграждане на вентилационни инсталации за повишено
налягане на въздух в стълбището (асансьорната шахта)
- това е

задължителният вариант на димозащита на стълбището на високи
сгради от първа и втора група (чл.464, ПСТН). Вентилаторът се
разполага на приземния или най-често на последния етаж. Подаването на чистия въздух се осъществява задължително поетажно (на съответните нива) чрез въздуховод, чиято граница на
пожароустойчивост е най-малко 1 час. Мястото на засмукване на
въздух се защитава от проникване на продукти на горене. Когато
вентилаторът се разполага долу, това е лесно осъществимо. При
разполагане на най-високите коти се спазват следните правила:

- засмукващият фланец се проектира на (над) фасада без
прозорци;

-мястото за въздуховземане е най-малко три метра под точката
на изхвърляне на дима и пет метра хоризонтално от нея;

- отчитайки по възможност посоката на преобладаващия вятър,
въздуховземането се проектира в наветрената страна на сградата.

При по-високи сгради стълбището се разделя на няколко зони,
за всяка от които се проектира отделен вентилатор.

Включването на системата се осъществява автоматично и ръчно (за сградите с изискваща се пожароизвестителна инсталация) или чрез натискане на поетажен бутон (за всички останали сгради.) (чл.527, ПСТН);
- изграждане на вентилационни инсталации за изсмукване
продуктите на горене от етажния коридор (фоайе)
- тази система
задължително се проектира (в Р България) при безпрозоречен коридор във висока сграда или етажно фоайе при което разстоянието от най-отдалечените врати на апартаменти (помещения) до входа в незадимяемото стълбище надхвърля 5 (пет) м. При сградите с коридорен тип планировка се спазва изискването хоризонталното разстояние между отворите за засмукване на дима да не надвишава 20 м. Пожароустойчивостта на отвеждащите горещите газове въздуховоди е най- малко 2 часа. Ако по тях се проектират меки връзки (за избягване на вибрации) те задължително са негорими (чл.528, ПСТН).

По височина клапите за засмукване на дим се разполагат над
вратите на помещенията, максимално близко до тавана. По-дългата
страна на приемния отвор се разполага хоризонтално. Отворите за
подаване на чист въздух се обособяват по-ниско от клапите за
засмукване на газове и в близост до стълбищата (крайните
евакуационни изходи).

Включването на системата за отдимяване се осъществява автоматично - при постъпване на сигнали от датчиците в коридора на горящия етаж, или ръчно.
Основната цел на съвместно прилаганите вентилационни
инсталации е да се получи движение на чист въздух противоположно на евакуацията от етажите. По тази причина при коридор, завършващ с две срещуположни стълбища, приемните отвори за изсмукване на дима се проектират в средата на коридора. Освен това, поради затворените приемни клапи на етажите без развитие на пожар, се създава повишено налягане в цялата сграда от подавания в стълбището въздух и понижено такова на етажа с пожар;

- отделяне на стълбището (асансьора за противопожарни
цели) по особен начин
- Най-надеждният метод за осигуряване на
незадимяване на евакуационните стълбища (защитавани обеми) е
отделянето им от сградата чрез открита въздушна зона. Тя не
позволява проникването на опасните фактори на дима в защитаваната стьлбищна клетка продължително време, може да се твърди - за цялото времетраене на пожара. Този метод, като най-сигурно решение за защита, се използва при сградите с продължителна евакуация - най-високите (трета група в нашата страна-чл.464, ПСТН).

Прилагането на това решение при по-ниски сгради с удължено
време за евакуация и трудно предвидими усложнения на ситуацията при пожар оформя високо ниво на безопасност.

По същия начин се проектира надеждна защита на асансьорите
за противопожарни цели - чрез отделяне от етажа с открита
въздушна зона. Това дава възможност асансьораите да се ползват
по време на пожара без опасения;

- ограничаване дължината на коридорите и отделяне на
евакуационните трактове един от друг
- този принцип се налага
от стремежа за надеждност на безопасната евакуация и е известен в нормативите на развитите държави като принцип на “отцепването", т.е. при сградите с два евакуационни тракта (две стълбища) задължително се създава добра възможност за отделяне на единия от другия, независимо от разстоянието между тях. В нашата страна се прилага изискването: когато коридорът на висока сграда превиши 60 метра (чл.460 ал.З, ПСТН) да се разделя чрез димозащитна врата на две;

-

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница