Инсулинът е единственият хормон в организма,който понижава кръвната захар. Това е хормон който се синтезира и секретира от β - клетките на островната тъкан (лангерхансови острови) на задстомашната жлеза (панкреас).
Заболяването представлява комплексно разстройство на обмяната в организма и преди всичко на въглехидратната обмяна, вследствие на недостатъчна секреция или намалена активност на инсулина.
Фармакокенетика - инсулинът се прилага парентерално, прилага се подкожно, а в някои случаи и венозно. Метаболизира се чрез бъбреците около 60 % и в черен дроб - 40 %.
Фармакодинамика - инсулинът участва в регулацията на въглехидратната,мастната и белтъчната обмяна,увеличава транспорта на глюкозата през плазмената мембрана на мускулите,сърцето и мастната тъкан.
Показания-при захарен диабет тип 1 (инсулинзависим),при захарен диабет тип 2 след невъзможност за контрол с перорални средства. Целта на лечението с инсулин е да се наподоби нормалния физиологичен профил на отделяне на инсулин от панкреаса с рязко покачване на секрецията след нахранване и наличие на базално ниво, независимо от храненето.
Инсулиновия режим е строго индивидуален и зависи от типа диабет, желание за инжектиране, начин на живот, контрол на кръвната захар, възраст, цели на достигане на стойностите на кръвната захар.
Регулира въглeхидратната обмяна, инсулино-недоимъчен диабет при деца и юноши, лабилен диабет, диабетно кетоацидози, прекома и кома , инфекция с висока температура, влажни гангрени, активна туберкулоза, предоперативно , оперативно и следоперативно приложение, раждане
Противопоказания Абсолютни противопоказания няма , има само относителни: инсулинова алергия към някои съставки на инсулина, леки форми на диабет, бъбречна недостатъчност. Зрителни нарушения, обикновено при започване на лечението, оток на ставите, кървяща язва на стомах, дванадесетопръстник.
Измерване на инсулина–дозира се в интернационални единици,като дозата се определя от глюкозния еквивалент или това е съотношението на 1 ед. инсулин спрямо оползотворената глюкоза от организма под негово въздействие.
Пр. За основен глюкозен еквивалент се смята съотношението 1:2, т.е. 1ед. обикновен инсулин разгражда 2-3гр. глюкоза, а за 1ед. депо инсулин 3-4 грама.
