Първа Царуването на Черният Лорд

- Наистина? Добър ден, Драгомир! Как сте?

- 'Обърден - рече Рон, протягайки ръка.

Травърс изправи напред само два пръста и се ръкува с ръката на Рон все едно се страхуваше да не се изцапа.

- Е, какво ви води - теб и твоя... а-а... симпатичен приятел - на "Диагон-али" толкова рано? - попита Травърс.

- Трябва да посетя "Гринготс" - каза Хърмаяни.

- Уви, аз също - каза Травърс. - Злато, мръсно злато! Не можем да живеем без него, и все пак признавам, че не съм във възторг от необходимостта да влизам в пряк контакт с нашите дългопръсти приятели.

Хари почувства моментално как пръстите на Грипхук се стегнаха около врата му.

- Да тръгваме тогава? - предложи Травърс, посочвайки на Хърмаяни напред. Хърмаяни нямаше друг избор, освен да тръгне неохотно след него и нататък по кривата калдаръмена уличка към мястото, където снежнобялата сграда на "Гринготс" се извисяваше над другите малки магазинчета. Рон се мъкнеше редом с тях, а Хари и Грипхук ги следваха отзад.

Наблюдателен смъртожаден беше последното нещо, от което имаха нужда. И най-лошото беше, че Травърс крачеше редом, както той смяташе, до Белатрикс, което не даваше възможност на Хари да комуникира с Хърмаяни или Рон. Сякаш без време, групата пристигна в основата на мраморните стъпала, водещи нагоре към големите бронзови врати. Както Грипхук бе предупредил по-рано, таласъмите с ливреи, които обикновено стояха на входа, бяха заменени от двама магьосници, всеки от които държеше по един дълъг тънък златен жезъл.

- Ах, Пробващи Проверители - въздъхна Травърс театрално, - толкова грубо... но толкова ефективно!

И той забърза нагоре по стъпалата, кимвайки наляво и надясно към магьосниците, които вдигнаха златните жезли и ги прекараха нагоре-надолу по тялото му. Проверителите, Хари знаеше, засичаха заклинания за преобразяване и скрити магически обекти. Знаейки, че разполага само със секунди, Хари насочи пръчката на Драко към всеки от стражите подред и измърмори "Конфундо" два пъти. Незабелязано от Травърс, който гледаше през бронзовите врати във вътрешната зала, всеки от стражите леко трепна, когато заклинанието го удари.

Дългата черна коса на Хърмаяни се спускаше на вълни зад нея, докато се качваше по стълбището.

- Един момент, мадам - каза стражът, повдигайки своя Проверител.

- Но вие току що вече направихте това! - каза Хърмаяни със заповедническия арогантен глас на Белатрикс. Травърс се огледа, с повдигнати вежди.

Стражът беше объркан. Той погледна надолу към тънкия златен Проверител и после към своя колега, който каза, леко слисан:

- Да, ти току що ги провери, Мариус.

Хърмаяни профуча напред. Рон беше до нея, а Хари и Грипхук изприпкаха невидимо зад тях. Хари хвърли поглед назад, докато прекосяваха прага. И двамата магьосници се почесваха по главите.

Двама таласъми стояха пред втората двойна врата, този път сребърна, на която бяха гравирани стиховете, предупреждаващи за ужасното възмездие, очакващо потенциални крадци. Хари погледна към тези думи и изведнъж го прободе ясен спомен: как стоеше на съвсем същото място в деня, когато беше навършил единайсет, най-чудесния рожден ден в живота му, и как Хагрид беше редом с него, изричайки: "Нали ти казах... трябва да си луд, за да се опиташ да я ограбиш." Банката "Гринготс" бе изглеждала място на чудесата в онзи ден, омагьосания трезор с купчина злато, което никога не бе знаел, че притежава, и никога дори за момент не би му хрумнало, че би се върнал тук да краде... Но само след секунди се намериха насред огромната мраморна зала на банката.

Зад дългата преграда множество таласъми седяха на високи столове и обслужваха първите посетители за деня. Хърмаяни, Рон и Травърс се насочиха към стар таласъм, който изследваше дебела златна монета през голяма лупа. Хърмаяни позволи на Травърс да мине преди нея под предтекст, че иска да разясни особеностите в залата на Рон.

Таласъмът подхвърли монетата, която държеше, настрани, измърморвайки безадресно: "Леприкорн", а после поздрави Травърс и той му подаде малък златен ключ, който беше проверен и върнат обратно. Хърмаяни пристъпи напред.

- Мадам Лестранж! - каза таласъмът, очевидно изненадан. - Боже мили! Как... как мога да ви помогна днес?

- Искам да вляза в трезора си - рече Хърмаяни.

Старият таласъм сякаш се отдръпна леко. Хари се огледа. Не само Травърс наблюдаваше отзад, но и доста други таласъми бяха вдигнали поглед от работата си, за да се вторачат в Хърмаяни.

- И имате... удостоверение за самоличност? - попита таласъмът.

- Удостоверение? Аз... никога досега не са ми искали удостоверение за самоличност тук! - каза Хърмаяни.

- Те знаят - прошепна Грипхук в ухото на Хари. - Трябва да са били предупредени, че може да има измамник!

- Пръчката ви би била достатъчна, мадам - каза таласъмът. Той протегна леко трепереща ръка и с ужасяващ изблик на осъзнаване, Хари разбра, че таласъмите от "Гринготс" вероятно бяха информирани, че пръчката на Белатрикс е била открадната.

- Действай веднага, действай веднага - прошепна Грипхук в ухото на Хари, - проклятието "Империус"!

Хари вдигна пръчката от глог изпод мантията, насочи я към стария таласъм и прошепна, за първи път в живота си: "Империо!"

Странно усещане прониза ръката на Хари, чувство на тръпнеща топлина сякаш се изливаше от съзнанието му, надолу през сухожилия и вени, свързвайки го с пръчката и проклятието, което току що беше направил. Таласъмът взе пръчката на Белатрикс, огледа я отблизо и после каза:

- А, направили са ви нова пръчка, мадам Лестранж!

- Какво? - каза Хърмаяни. - Не, не, това си е моята...

- Нова пръчка? - каза Травърс, приближавайки преградата отново: все още таласъмите отвсякъде наблюдаваха. - Но как е станало, кой майстор на пръчки използва?

Хари реагира, без да мисли. Насочвайки пръчката си към Травърс, той още веднъж промърмори: "Империо!".

- О, да, разбирам - рече Травърс, гледайки пръчката на Белатрикс - да, много е хубава. А добре ли действа? Винаги съм бил на мнение, че магическите пръчки искат малко дресировка, нали?

Хърмаяни изглеждаше крайно объркана, но за огромно облекчение на Хари, тя прие странното развитие на събитията без коментар.

Старият таласъм зад преградата плесна с ръце и един по-млад таласъм се приближи.

- Ще ми трябват Хлопките - каза той на таласъма, който се втурна нататък и се върна след момент с кожена торба, сякаш пълна с подрънкващ метал, която подаде на своя началник. - Добре, добре! Значи, ако нямате нищо против да ме последвате, мадам Лестранж - рече старият таласъм, скачайки от стола и скривайки се от поглед, - ще ви заведа до вашия трезор.

Той се появи от другата страна на преградата, с бодра крачка в посока към тях, а съдържанието на кожената торба все така дрънчеше. Травърс сега стоеше съвсем неподвижно с увиснала челюст и широко отворена уста. Рон допълнително привличаше внимание върху този странен феномен, като гледаше Травърс с учудване.

- Чакай... Богрод!

Друг таласъм дотича иззад преградата.

- Имаме инструкции - каза той с поклон към Хърмаяни. - Простете ми, мадам, но сме получили специални заповеди по отношение трезора на семейство Лестранж.

Той зашепна бързо в ухото на Богрод, но омагьосаният таласъм се отърси от него.

- Наясно съм с инструкциите, мадам Лестранж иска да посети трезора си... Много стара фамилия... стари наши клиенти... Оттук, моля...

И, все още подрънквайки, той забърза към една от множеството врати, водещи извън залата. Хари погледна назад към Травърс, който все още стоеше на място, необичайно безучастен, и взе решение. С махване на пръчката си, той накара Травърс да дойде с тях, крачейки примирено по следите им, докато не достигнаха вратата и преминаха в грубия каменен проход отзад, осветен от горящи факли.

- В беда сме; те заподозряха - каза Хари, щом вратата се тръшна зад тях и свали мантията невидимка. Грипхук скочи от раменете му: нито Травърс, нито Богрод показаха и най-малка изненада от неочакваната поява на Хари Потър помежду им. - Те са под "Империус" - добави той, в отговор на незададените объркани въпроси на Хърмаяни и Рон, относно Травърс и Богрод, които стояха там с празни погледи. - Не съм сигурен, че го направих достатъчно силно, не знам...

И още един спомен се стрелна през ума му, как истинската Белатрикс Лестранж му бе изкрещяла, когато за първи път се бе опитал да използва непростимо проклятие: "Трябва наистина да ги имаш предвид, Потър!"

- Какво ще правим? - попита Рон. - Дали да не се измъкнем сега, докато все още можем?

- Ако можем - рече Хърмаяни, гледайки назад по посока на вратата към основната зала, където кой знае какво се случваше.

- Стигнахме толкова далеч, предлагам да продължим - каза Хари.

- Добре! - каза Грипхук. - Значи, трябва ни Богрод да управлява вагончето; аз вече нямам правомощия там. Но няма да има място за магьосника.

Хари насочи пръчката си към Травърс.

- Империо!

Магьосникът се обърна и се отдалечи по дългата пътека с добро темпо.

- Какво го караш да направи?

- Да се скрие - рече Хари, докато насочваше пръчката си към Богрод, който подсвирна, за да призове малко вагонче и то се дотътри из тъмнината по релсите към тях. Хари беше сигурен, че може да чуе викове отзад в основната зала, докато се покатериха вътре, Богрод пред Грипхук, Хари, Рон и Хърмаяни, наблъскани заедно отзад.

С раздрусване вагончето потегли, набирайки скорост: те прелетяха покрай Травърс, който се бе изгърбил навътре в една пукнатина сред стената, после вагончето продължи да се криви и извива през подобните на лабиринт проходи, наклонено надолу през цялото време. Хари не можеше да чуе нищо през тракането на вагончето по релсите: Косата му летеше зад него, докато те профучаваха покрай сталактити, спускайки се все по-надълбоко под земята, но той продължаваше да поглежда назад. Все едно бяха оставили огромни отпечатъци от стъпки след себе си; колкото повече мислеше за това, толкова по-глупаво му се виждаше, че бяха предрешили Хърмаяни като Белатрикс, че бяха взели със себе си пръчката на Белатрикс, когато смъртожадните знаеха добре кой я е откраднал...

Бяха по-дълбоко, отколкото Хари някога бе прониквал из "Гринготс"; взеха един извит завой на скорост и видяха пред себе си, само на секунди от тях, мощен водопад, стоварващ се върху релсите. Хари чу Грипхук да изкрещява "Не!", но нямаха спирачки. Те се хвърлиха през водопада. Вода изпълни очите и устата на Хари, той не можеше да вижда или да диша: Тогава с ужасно накланяне напред вагончето се преобърна и всички те бяха изхвърлени от него. Хари чу вагончето да се разбива на парчета в стената на прохода, чу Хърмаяни да изпищява нещо, и почувства как се плъзва назад към земята, все едно в безтегловност, приземявайки се безболезнено на каменистия под.

- О-омекотяващо заклинание - изпелтечи Хърмаяни, докато Рон я издърпваше на крака, но за ужас на Хари, той видя, че тя вече не беше Белатрикс; вместо това тя стоеше там с възголеми дрехи, вир вода и напълно себе си; Рон отново беше червенокос и голобрад. Те го осъзнаваха, докато поглеждаха един към друг, опипвайки собствените си лица.

- Падението на крадците! - каза Грипхук, като се изправяше на крака и гледаше назад към наводнените релси, потънали сред, Хари знаеше сега, нещо повече от вода. - Измива всички заклинания, всяко магическо укриване! Знаят, че има нарушители в "Гринготс", пуснали са всички защити срещу нас!

Хари видя Хърмаяни да проверява дали все още притежава мънистената чантичка и бързо пъхна ръка под връхната си дреха, за да се увери, че не е загубил мантията невидимка. После се обърна да види Богрод, който тръскаше главата си с недоумение: Падението на крадците явно беше премахнало неговото подчиняващо проклятие.

- Имаме нужда от него - каза Грипхук, - не можем да влезем в трезора без таласъм от "Гринготс". И също се нуждаем от Хлопките.

- Империо! - каза пак Хари; гласът му проехтя през каменния проход и той почувства отново онова усещане за опияняващ контрол, което протичаше от мозъка към пръчката му. Богорд още веднъж се подчини на волята му, сменяйки обърканото си изражение с любезна незаинтересованост, докато Рон побърза да вземе кожената торба с метални инструменти.

- Хари, мисля, че чувам хора да се приближават! - каза Хърмаяни, посочи с пръчката на Белатрикс към водопада и извика: "Протего!" Видяха защитното вълшебство да разбива потока от омагьосана вода, която полетя обратно нагоре по коридора.

- Добра идея - рече Хари. - Води ни, Грипхук!

- Как ще излезем обратно? - попита Рон, докато забързаха пеш през мрака след таласъма, а Богрод пъшкаше по следите им като старо куче.

- Нека да се тревожим за това, когато ни се наложи - каза Хари. Опитваше се да се вслуша: Стори му се, че чува нещо да подрънква и да се движи наблизо. - Грипхук, колко още остава?

- Не много, Хари Потър, не сме далеч...

И те завиха зад ъгъла и видяха нещото, за което Хари се бе подготвял, но което въпреки това накара всички тях да замръзнат на място.

Гигантски дракон беше завързан към земята пред тях, преграждайки пътя към четири-пет от най-дълбоките трезори в банката. Люспите на звяра бяха станали избледнели и напукани през дългото му затворничество под земята, очите му бяха млечнорозови; и двата му задни крака носеха тежки окови, от които вериги стигаха до огромни пилони, забити дълбоко в каменистата земя. Великанските му крила, овенчани с шипове, сега свити близо до тялото му, щяха да изпълнят цялото пространство наоколо, ако ги разпереше, и когато обърна грозната си глава към тях, той изрева със звук, който накара скалата да потрепери, отвори уста и изстреля огнена струя, която ги запрати назад, бягайки нагоре по коридора.

- Наполовина сляп е - изпъшка Грипхук, - но дори още по-свиреп заради това. И все пак, ние имаме средство да го контролираме. Той е бил обучен какво да очаква, когато Хлопките наближат. Дайте ми ги.

Рон подаде торбата на Грипхук и таласъмът извади отвътре множество малки метални инструменти, които при разтърсване издаваха продължителен звънтящ звук, като миниатюрни чукчета по наковалня. Грипхук ги раздаде наоколо: Богрод прие покорно своята хлопка.

- Знаете какво да правите - каза Грипхук на Хари, Рон и Хърмаяни. - Той ще очаква болка, когато чуе този звук. Ще се отдръпне и Богрод трябва да постави дланта си върху вратата на трезора.

Те отново продължиха зад завоя, тръскайки Хлопките, и шумът проехтя сред скалните стени, чудовищно усилен, така че дори вътрешността на черепа на Хари сякаш вибрираше заедно с подземието. Драконът нададе още един дрезгав рев, а после отстъпи. Хари можеше да го види как трепери, и докато се приближаваха, той видя белези, издълбани чрез злобни прорязващи удари по лицето му, и предположи, че драконът е бил приучен да се страхува от горещи остриета, когато чуе звука на Хлопките.

- Накарай го да докосне ръката си до вратата! - подкани Грипхук Хари, който отново обърна пръчка към Богрод. Старият таласъм се подчини, притискайки дланта си към дървото, и вратата на трезора се разтопи пред тях, разкривайки малко пространство, подобно на пещера, претъпкано от пода до тавана със златни монети и бокали, сребърни брони, кожи от странни създания - някои с дълги шипове, други с клюмнали криле, отвари в скъпоценни шишенца, и един череп, все още носещ корона.

- Търсете, бързо! - каза Хари, докато всички забързаха навътре в трезора.

Той беше описал чашата на Хафълпаф на Рон и Хърмаяни, но ако другият, незвестен хоркрукс, беше нещото, което бе скрито в този трезор, тогава нямаха представа как изглежда. Едва бе имал време да хвърли поглед наоколо, обаче, преди да чуят приглушено тропване изотзад: Вратата се бе появила отново, заключвайки ги в трезора, и потапяйки ги в пълен мрак.

- Няма значение, Богрод ще бъде способен да ни освободи! - каза Грипхук, след като Рон нададе вик от изненада. - Осветете с пръчки, не можете ли? И побързайте, имаме малко време!

- Лумос! - Хари огря със запалената си пръчка наоколо из трезора, лъчът й се спусна над проблясващите скъпоценности; той видя фалшиво копие на меча на Грифиндор да лежи върху висока полица, сред бъркотия от вериги. Рон и Хърмаяни също бяха запалили пръчките си и сега изследваха обкръжаващите ги купчини от предмети.

- Хари, дали не е това...? Ааргх!

Хърмаяни изкрещя от болка и Хари завъртя пръчка към нея навреме, за да види скъпоценен бокал да се изхлузва от ръцете й. Но падайки, той се разцепи, превърна се в дъжд от бокали, така че секунда по-късно, с оглушителен шум, подът беше покрит с еднакви чаши, търкалящи се във всички посоки, а оригиналът беше невъзможно да бъде различен измежду тях.

- Изгори ме! - простена Хърмаяни, смучейки изприщените си пръсти.

- Добавили са проклятията "Гермино" и "Флагранте"! - рече Грипхук. - Всичко, до което се докоснете ще ви изгаря и ще се умножава, но копията са безполезни... и ако продължите да хващате съкровището, в крайна сметка ще бъдете смазани до смърт под тежестта на нарастващото злато!

- Добре, не пипайте нищо! - каза Хари с отчаяние, но още в същия момент Рон, без да иска, бутна с крак един от падналите бокали и още двайсет от тях експлодираха наяве, докато Рон подскачаше на място, с частично отнесена от огъня обувка, при контакта с нажежения метал.

- Стойте на място, не мърдайте! - извика Хърмаяни, стискайки Рон.

- Просто се оглеждайте наоколо! - каза Хари. - Помнете, чашата е малка и златна, има надпис гравиран върху нея и две дръжки... иначе вижте дали не можете да забележите символа на "Рейвънклоу" някъде тук, орела...

Те насочваха пръчки към всяко кътче и пукнатина, въртейки се внимателно на място. Беше невъзможно да не докоснат нищо; Хари запрати огромна каскада от фалшиви галеони към земята, където те се присъединиха към бокалите, и сега едва имаше място, където да стъпят, а блестящото злато пламтеше с горещина, така че трезорът заприлича на фурна. Светлината от пръчката на Хари преминаваше през щитове и изработени от таласъми шлемове, спираше се по полиците, стигащи до тавана; все по-високо и по-високо повдигаше лъча, докато внезапно попадна на предмет, който накара сърцето му да пропусне удар и ръката му да потрепери.

- Там е, ето там горе!

Рон и Хърмаяни също насочиха пръчките си към нея, така че малката златна чаша заблещука сред светлината, идваща от три посоки: чашата, принадлежала на Хелга Хафълпаф, предадена по-късно във владение на Хефциба Смит, от която я е откраднал Том Риддъл.

- И как, по дяволите, ще се качим там горе, без да докосваме нищо? - попита Рон.

- Акцио чаша! - изкрещя Хърмаяни, която явно бе забравила в отчаянието си какво им бе казал Грипхук по време на обсъжданията по плана им.

- Няма смисъл, няма смисъл - изръмжа таласъмът.

- Тогава какво ще правим? - каза Хари, гледайки ядно таласъма. - Ако искаш да си получиш меча, Грипхук, ще трябва да ни помогнеш малко повече от... чакайте! Мога ли да докосвам нещата тук с меча? Хърмаяни, дай го насам!

Хърмаяни потършува сред дрехите си, извади мънистената чантичка, претърси я за няколко секунди и изтегли бляскавия меч. Хари го сграбчи за рубинената дръжка и допря върха на острието му до сребърен дракон наблизо, който не се умножи.

- Ако само мога да провра меча през една от дръжките... но как ще стигна дотам горе?

Рафтът, където бе сложена чашата, беше извън обсега на когото и да било от тях, дори на Рон, който беше най-висок. Жегата от омагьосаното съкровище нарастна на вълни, и пот се стече по лицето и гърба на Хари, докато се бореше да измисли начин да се качи до чашата; и тогава той чу драконов рев от другата страна на вратата на трезора, и звука от дрънчене нарастна все по-силен и по-силен.

Сега наистина бяха в капан: Нямаше изход навън, освен през вратата, и ордата от таласъми изглежда наближаваше от другата страна. Хари погледна Рон и Хърмаяни и видя ужас по лицата им.

- Хърмаяни - каза Хари, докато дрънченето нарастваше все по-силно, - трябва да се кача там горе, трябва да се отървем от чашата...

Тя вдигна пръчката си, насочи я към Хари и прошепна: "Левикорпус".

Изтеглен във въздуха за глезена си, Хари удари един комплект доспехи и дубликати избухнаха от него като нажежени до бяло тела, изпълвайки претъпканото пространство. С писъци от болка, Рон, Хърмаяни и двамата таласъми бяха прекатурени върху други предмети, които също започнаха да се множат. Полузаровени сред нарастващата вълна от горещото до червено съкровище, те се мъчеха и крещяха, докато Хари провря меча през дръжката на чашата на Хафълпаф, закачайки я с острието.

- Импервиус! - кресна Хърмаяни в опит да защити себе си, Рон и таласъмите от изгарящия метал.

Тогава най-ужасният писък досега накара Хари да погледне надолу: Рон и Хърмаяни бяха потънали до кръста в съкровището, борейки се да запазят Богрод да не се плъзне под нарастващата вълна, но Грипхук беше напълно изчезнал от поглед; и нищо друго от него, освен върховете на няколко дълги пръсти, не беше останало видимо.

Хари сграбчи пръстите на Грипхук и задърпа. Изприщеният таласъм се появи малко по малко, виейки от болка.

- Либератокорпус! - изрева Хари, и с трясък той и Грипхук се приземиха на повърхността на прииждащото съкровище и мечът отхвръкна от ръката на Хари.

- Вземи го! - извика Хари, борейки се с болката от горещия метал върху кожата си, докато Грипхук се покатери върху раменете му отново, твърдо решен да избегне въздигащата се маса от нажежени до червено предмети. - Къде е мечът? Чашата беше с него!

Дрънченето от другата страна на вратата нарастваше оглушително... беше прекалено късно...

- Там!

Смътно осъзнавайки болката от изгарянията, покриващи тялото му, и все още носен по вълните на умножаващото се съкровище, Хари бутна чашата в джоба си и се пресегна да си възвърне меча, но Грипхук го нямаше. Изплъзвайки се от раменете на Хари в първия възможен момент, той бе избягал да се скрие между обкръжаващите ги таласъми, размахвайки меча и крещейки: "Крадци! Крадци! Помощ! Крадци!" Той се шмугна по средата на наближаващата тълпа, всички сред която държаха кинжали, и те го приеха без въпроси.

Хлъзгайки се по нагорещения метал, Хари се пребори да застане на крака, знаейки, че единственият изход навън е през тълпата.

- Вцепени се! - изрева той, и Рон и Хърмаяни го последваха: Струи от червена светлина полетяха към тълпата от таласъми и някои се катурваха, но други продължаваха и Хари видя няколко стражи-магьосници да дотичват иззад ъгъла.

Вързаният дракон нададе рев и поток от пламъци полетя над таласъмите; магьосниците побягнаха, скупчени, обратно по пътя, от който бяха дошли, и тогава едно вдъхновение, или лудост, осени Хари. Насочвайки пръчка към дебелите вериги, приковали звяра към пода, той изрева:

- Релашио!

Веригите се строшиха с шумни взривове.

- Насам! - изрева Хари и докато все още изстрелваше вцепеняващи заклинания към приближаващите таласъми, той се затича към слепия дракон.

- Хари... Хари... какво правиш? - изпищя Хърмаяни.

- Върху него, качвайте се, хайде...

Драконът не беше осъзнал, че е свободен: стъпалото на Хари намери извивката на задния му крак и той се изтегли нагоре върху гърба му. Люспите бяха твърди като стомана; дори не изглеждаше да го бе усетил. Хари подаде ръка; Хърмаяни се вдигна нагоре; Рон се покатери зад тях, и секунда по-късно драконът разбра, че вече не е окован.