Първа Царуването на Черният Лорд

Хърмаяни поклати глава и продължи да слага вилици, когато Бил се появи заедно с г-н Оливандър. Майсторът на магически пръчки все още изглеждаше изключително слаб и немощен и се придържаше към ръката на Бил, който носеше куфара му.

- Ще ми липсвате, г-н Оливандър - каза Луна докато отиваше към него.

- И ти ще ми липсваш, мила - като я потупа по рамото - Ти ми вдъхваше увереност, там в подземието.

- Довиждане, г-н Оливандър - каза Фльор и го целуна и по двете бузи -И ако не ви затруднявам може ли да ви дам един пакет, който да дадете на лелята на Бил. Така и не й върнах една купа за хранене.

- Разбира се. Това ще е най-малкото, с което ще мога да ви се отблагодаря за невероятното гостоприемство. - каза той и се поклони.

Докато Фльор изваждаше купата, светлината се отразяваше в блестящите орнаменти по нея.

- Лунни камъни и диаманти - каза Грипхук, който беше влязал в кухнята, незабелязан от Хари - Създадена от таласъми, предполагам?

- И платена от магьосници - каза тихо Бил и таласъма го стрелна с поглед, както предизвикващ, така и потаен.

Силен вятър задуха срещу прозорците на къщата, докато Бил и Оливандър излязоха в нощта. Останалите наобиколиха масата; лакът до лакът без място за мърдане, и почнаха да се хранят. Огънят продължаваше да пращи в камината до тях. Хари забеляза, че Фльор едва се хранеше и постоянно гледаше към прозореца. Бил се прибра още преди да са завършили вечерята и неговата дълга коса се развяваше от вятъра.

- Всичко е наред - каза той на Фльор - Оливандър е добре, мама и тате пращат поздрави. Джини ви праща много целувки, а Фред и Джордж са подлудили леля Мюриъл. Тя се зарадва, че си получи купата. Помислила си, че някой й я откраднал.

- Тя наистина е „очарователна" - каза Фльор сърдито, след което с един замах на пръчицата си издърпа към себе си всички мръсни чинии и излезе от стаята.

- Тате направи една купа - включи се Луна - въпреки че приличаше повече на корона.

Рон погледна Хари и се усмихна; Хари знаеше че се е сетил за нелепата шапка, която видяха при посещението си при бащата на Луна.

- Той се опитва също така да имитира изгубената диадема на Рейвънклоу. Смята, че е идентифицирал повечето от елементите. Онези крила, които сложи допълнително, наистина я направиха по-истинска.

Силен удар се чу от входната врата. Всички се обърнаха към нея, Фльор влезе в кухнята уплашена и Бил стана моментално, с пръчка насочена към вратата. Хари, Рон и Хърмаяни направиха същото, докато Грипхук се скри под масата, където никой нямаше да го види.

- Кой е? - провикна се Бил

- Ремус Джон Лупин - се чу глас отвън. Хари почувства страх и се питаше какво става - Аз съм върколак, оженен за Нимфадора Тонкс, и ти, тайният пазител на тази къща, ми каза адреса и ме извика тук.

- Лупин - извика Бил и тръгна към вратата да я отвори.

Лупин падна на прага. Беше бял като платно и обвит в пътнически шлифер, косата му мокра от дъжда навън. Той се изправи, хвърли поглед из стаята, за да види кой е там и след това изкрещя „Момче е! Кръстихме го Тед в памет на бащата на Нимфадора!"

Хърмаяни изписка.

- Какво? Тонкс е родила?

- Да, да, тя роди! - изкрещя Лупин от радост. От цялата маса се чуха звуци на радост и облекчение: Хърмаяни и Фльор едновременно честитиха на Лупин, а Рон каза :

-Мътните да ме вземат, наистина е бебе - сякаш никога преди не беше чувал за такова нещо.

- Да, да, момче е!- каза отново Лупин, който беше зашеметен от собствената си радост. Той премина масата и прегърна Хари. Случката на площад Гримолд сякаш никога не се беше случвала.

- Ще станеш ли негов кръстник? - каза той, докато пускаше Хари от своята прегръдка.

- А-аз? - заекна Хари

- Да, да разбира се, Тонкс е напълно съгласна, никой друг не би бил по-добър...

- Да, разбира се, ще стана негов кръстник!

Хари се почувства изпълнен с радост и гордост. Бил бързаше да налее вино, а Фльор подканяше Лупин да остане за по питие.

- Не мога да остана дълго. Трябва да се връщам. - каза Лупин, докато гледаше всички заедно. Той изглеждаше с години по-млад и Хари никога не го беше виждал такъв.

Бил вече беше изпълнил чашите с вино и сега всички ги надигнаха за тост.

- За Теди Ремус Лупин - каза Лупин - един израстващ велик магьосник.

- На кого прилича? - попита Фльор

- Според мен прилича на Нимфадора, но тя мисли, че прилича на мен. Няма много коса. При раждането беше черна, но мога да се закълна, че след час вече беше като джинджифил. Сигурно ще е руса, докато се прибера. Майката на Тонкс каза, че нейната коса се сменяла от деня в който се родила - Той изпи виното в чашата си. - О, хайде още едно - допълни той сияещ, докато Бил му сипваше още вино.

Вятърът духаше, а огъня в камината продължаваше да пращи все така жизнерадостно. Бил вече отваряше още една бутилка вино. Новините, които Лупин донесе, сякаш ги бяха отдръпнали от техните проблеми: новината за нов живот беше невероятна. Единствено таласъма сякаш не се вълнуваше от ставащото, защото скоро се качи обратно в стаята си, в която спеше сам. Хари си помисли, че само той е видял това, преди да види как Бил следеше с периферното си зрение как таласъма се качваше по стълбите.

- Не, не, наистина трябва да тръгвам - каза Лупин, пресушавайки поредната чаша вино. Той стана от масата и се обърна обратно с пътническия си шлифер.

- Довиждане! Ще се опитам да донеса някакви снимки следващия път; Всички ше се зарадват много като разберат, че съм ви видял. След това се прегърна с жените, здрависа се с мъжете и се върна обратно в дивата нощ, откъдето беше и дошъл.

- Кръстник, Хари! -каза Бил, докато влизаха обратно в кухнята. - Невероятна чест, честито!

Докато Хари остави празната чаша която носеше, Бил затвори вратата зад тях, за да не им пречи звука от хола, където останалите продължаваха да празнуват дори и в отсъствието на Лупин.

- Хари, исках да поговорим насаме. Трудно е да си кажем нещо тук, докато е толкова претъпкано.

Бил се поколеба.

- Хари, ти планираш нещо с Грипхук.

Това беше факт, а не въпрос, и Хари не се потруди да го отрече, а само погледна Бил и го изчака.

- Аз познавам таласъмите - каза Бил - Работих в Гринготс от момента, в който излязох от Хогуъртс. Доколкото може да има приятелство между магьосник и таласъм, аз имам приятели таласъми - или по-скоро такива които познавам отдавна и доста добре. - Бил отново се поколеба.

- Хари, какво искаш от Грипхук, и какво си му обещал в замяна?

- Не мога да ти кажа това, Бил - каза Хари - Съжалявам.

Кухненската врата се отвори и Фльор влезе, носейки още празни чаши.

- Изчакай момент - каза Бил - Моля те.

Тя излезе и той отново затвори вратата.

- Трябва да ти кажа нещо тогава - продължи Бил - Ако си му обещал нещо, каквото и да е то, трябва да внимаваш изключително много. Понятия като притежание, отплащане и заплащане при таласъмите са различни от тези при хората.

Хари усети леко чувство на неудобство, сякаш малка змия влезе в него.

- Какво имаш предвид - попита Хари

- Говорим за различна от нас раса - каза Бил - Взаимоотношенията между таласъми и магьосници са били трудни през вековете, но ти си чувал за това от часовете по История на Магията. Вина има и в двете страни, никога не бих твърдял, че магьосниците са невинни. Въпреки това обаче, сред таласъмите има едно разбиране, че на магьосниците не може да се вярва, когато се говори за злато и съкровища и че те нямат никакво право върху предмети създадени от таласъми.

- Аз имам право ... - започна Хари, но Бил поклати глава.

- Ти не разбираш, Хари, никой не би могъл, ако не е живял сред таласъми. За таласъмите истинския притежател на даден предмет е не този, който го е купил, а този, който го е създал. Всеки предмет създаден от тях, е техен, според таласъмите.

- Но той е бил купен...

- ... и тогава те го смятат за взет под наем от този, който е дал парите. Те обаче имат проблеми с идеята за предаване на предмети направени от таласъми от един магьосник на друг. Видя лицето на Грипхук, когато Фльор даде на Оливандър купата. Видя как Грипхук не беше доволен. Те смятат, че предмета трябва да се връща, щом човека, който е дал пари за него, умре. Те смятам нашия навик за предаване на такива предмети за пълна кражба.

Хари имаше чувството че Бил знаеше повече за това какво правят четиримата, от това, което показваше.

- Това, което казвам, е - продължи Бил, отваряйки врата за хола - да бъдеш много внимателен с твоите обещания към таласъмите, Хари. Би било по-лесно да нахлуеш в Гринготс, отколкото да не изпълниш обещанието си към таласъм.

- Ясно - каза Хари като Бил отвори вратата - разбирам, благодаря. Ще го запомня.

Като последва Бил при останалите, горчивина, сякаш от виното което изпи, нахлу в него. Той беше наясно, че със своите действия щеше да стане също толкова безрасъден кръстник на Теди, колкото беше Сириус на него.

Глава 26.

Плановете им бяха съставени, приготовленията завършени; в най-малката спалня една дълга черна коса с ниско качество (накъсана от пуловера, който Хърмаяни бе носила в имението на Малфой) лежеше навита в мъничка стъкленица над камината.

- И при това ще използваш истинската й пръчка - каза Хари, посочвайки към пръчката от орех, - така че мисля, че ще бъдеш доста убедителна.

Хърмаяни изглеждаше уплашена, че пръчката може да я заплете или ухапе, докато я взимаше.

- Мразя това нещо - каза тя с отслабнал глас. - Наистина. Чувствам употребата на пръчката й като нещо нередно, тя не работи правилно за мен... Тя все едно е част от нея.

Хари не можеше да пропусне да си спомни как Хърмаяни беше пренебрегнала неохотата му към пръчката от черен трън, настоявайки, че той си въобразява, когато тя не работеше така добре, както неговата собствена, казвайки му, че просто трябва да се упражнява. Все пак той реши да не й връща обратно собствения й съвет - някакси навечерието на опита им за покушение над "Гринготс" изглеждаше неправилен момент да й се противопоставя.

- Поне вероятно ще ти помогне да навлезеш в ролята си - рече Рон. - Помисли какво е било извършено с тази пръчка!

- Но нали това имам предвид! - каза Хърмаяни. - Това е пръчката, измъчвала майката и таткото на Невил и кой знае още колко хора? Това е пръчката, убила Сириус!

Хари не бе помислял за това: Той погледна надолу към пръчката и получи внезапен порив да я строши грубо, да я разсече на две с меча на Грифиндор, който беше подпрян на стената край него.

- Липсва ми моята пръчка - каза тъжно Хърмаяни. - Ще ми се господин Оливандър да беше направил още една и за мен.

Господин Оливандър беше изпратил на Луна нова пръчка тази сутрин. Тя бе навън в задния двор в момента, за да изпробва способностите й под късното следобедно слънце. Дийн, който беше загубил своята пръчка, останала у Грабителите, наблюдаваше доста мрачно.

Хари погледна надолу към пръчката от глог, която преди бе принадлежала на Драко Малфой. Той бе изненадан, но приятно, да открие, че тя работеше за него поне така добре, както по-рано тази на Хърмаяни. Спомняйки си какво им бе споделил Оливандър за тайното действие на пръчките, Хари реши, че знае какъв е проблемът на Хърмаяни: Тя не бе спечелила верността на ореховата пръчка чрез лично отнемане от Белатрикс.

Вратата на спалнята се отвори и Грипхук влезе. Хари инстинктивно се пресегна към дръжката на меча и го изтегли по-близо до себе си, но веднага съжали за действието си. Беше сигурен, че таласъмът е забелязал. Опитвайки се да замаже неприятния момент, той каза:

- Точно правехме последна проверка на екипировката ни, Грипхук. Казахме на Бил и Фльор, че тръгваме утре сутрин и ги предупредихме да не стават да ни изпратят.

По тази точка бяха настояли твърдо, защото Хърмаяни трябваше да се преобрази в Белатрикс, преди да тръгнат, а колкото по-малко Бил и Фльор знаеха или подозираха за това какво смятат да правят, толкова по-добре. Бяха обяснили също, че няма да се връщат. Тъй като бяха загубили старата палатка на Пъркин в нощта, когато ги бяха хванали Грабителите, Бил им беше дал една друга назаем. Тя сега беше натъпкана в мънистената чантичка, която, Хари бе впечатлен да научи, Хърмаяни бе опазила от Грабителите чрез съвсем прост подход - скривайки я в чорапа си.

Макар че щяха да му липсват Бил, Фльор, Луна и Дийн, да не споменаваме домашния уют, на който се бяха наслаждавали през последните няколко седмици, Хари очакваше с нетърпение да избяга от ограниченията в Раковинената Вила. Беше се уморил от това да се старае да не бъдат чути и от това да стоят затворени в малката тъмна спалня. Преди всичко, копнееше да се отърве от Грипхук. При все това, точно как и кога щяха да се откъснат от таласъма, без да му предадат меча на Грифиндор, си оставаше въпрос, на който Хари нямаше отговор. Беше невъзможно да реши как да го направят, защото таласъмът рядко оставяше Хари, Рон и Хърмаяни сами заедно за повече от пет минути наведнъж.

- Би могъл да дава уроци на майка ми - ръмжеше Рон, тъй като дългите таласъмски пръсти продължаваха да се появяват около ръбовете на вратите. С предупреждението на Бил наум, Хари не можеше да не заподозре, че Грипхук следи за възможно мошеничество. Хърмаяни толкова разпалено не одобряваше планираната измама, че Хари се бе отказал от опитите да се допитва до нея как най-добре да го направят. А Рон, от редките възможности, които им се удаваше случай да открадват, без да са под надзора на Грипхук, не беше измислил нищо по-добро от: "Просто ще трябва да го фраснем, братле."

Хари спа лошо тази нощ. Лежейки в ранните часове, той се замисли за начина, по който се бе чувствал в нощта преди проникването им в Министерството на магията и си спомни своята решителност, почти въодушевление. Сега изпитваше вълни на тревожно глождещи го съмнения: Не можеше да се отърве от страха, че всичко ще вземе да се обърка. Постоянно си повтаряше, че планът им е добър, че Грипхук е наясно срещу какво се изправят, че са добре подготвени за всички трудности, с които може да се сблъскат, и все пак се чувстваше неспокоен. Един или два пъти чу Рон да се размърдва и бе сигурен, че и той е буден, но те деляха гостната стая с Дийн, така че Хари не проговори.

Беше истинско облекчение, когато дойде шест часа и можеха да се измъкнат от спалните си чували, да се облекат в полумрака, а после да се промъкнат в градината, където трябваше да се срещнат с Хърмаяни и Грипхук. Зората беше мразовита, но имаше съвсем малко вятър сега - през май. Хари погледна към звездите, все още блещукащи бледо в мрачното небе и се заслуша в морето, миещо напред и назад по брега: Щеше да му липсва този звук.

Малки зелени стръкове си пробиваха път през червеникавата почва върху гроба на Доби сега, а след година вероятно мястото щеше да е покрито с цветя. Белият камък, който изобразяваше името на домашното духче, вече бе придобил износен от времето вид. Сега Хари осъзна, че едва ли са можели да положат Доби на по-красиво място, но го болеше от мисълта, че трябва да го остави зад себе си. Гледайки гроба, той отново се почуди как духчето беше разбрало къде да дойде, за да ги спаси. Пръстите му се придвижиха несъзнателно към малката кесийка, все още закачена около врата му. Струваше му се, че може да почувства назъбеното парче огледало, в което бе сигурен, че бе видял окото на Дъмбълдор. После звукът от отваряне на врата го накара да се огледа.

Белатрикс Лестранж вървеше през поляната към тях, придружавана от Грипхук. Докато крачеше, напъхваше малката мънистена чантичка във вътрешния джоб на още една стара мантия, която бяха взели от площад Гримолд. Макар Хари да знаеше съвсем добре, че това вдействителност е Хърмаяни, не можеше да потисне тръпката на отвращение. Тя бе по-висока от него, дългата й черна коса се спускаше на вълни по гърба й, а силно притворените й очи го измерваха с презрение; но тогава тя проговори и той чу Хърмаяни през ниския глас на Белатрикс.

- Нейната отвара беше отблъскваща на вкус, по-зле от гърдикоренчета! Добре, Рон, ела тук да се погрижа и за теб...

- Добре, но запомни, не искам брадата да е прекалено дълга.

- О, за Бога, не става дума за това да изглеждаш привлекателен.

- Не е това, ще ми се пречка! Но харесах носа си малко по-къс, опитай да го направиш по същия начин като последния път.

Хърмаяни въздъхна и се захвана за работа, мърморейки под нос, докато преобразяваше различни аспекти от вида на Рон. Трябваше да му дадат изцяло фалшива самоличност и разчитаха на злобната аура около Белатрикс да го защитава. Междувременно, Хари и Грипхук щяха да бъдат скрити под мантията невидимка.

- Ето - каза Хърмаяни, - как изглежда, Хари?

Почти можеше да различи Рон под неговата нова външност, но само, помисли Хари, защото го познаваше така добре. Косата на Рон сега беше дълга и вълниста; имаше гъста кестенява брада и мустаци, никакви лунички, къс широк нос и тежки вежди.

- Е, не е мой тип, но ще свърши работа - каза Хари. - Tръгваме ли?

И тримата погледнаха назад към Раковинената Вила, притихнала под тлеещите звезди, после се обърнаха и закрачиха към мястото, точно след края на защитената зона, където заклинанието Фиделиус вече не действаше и щяха да могат да се магипортират. Щом преминаха входните врати, Грипхук проговори.

- Сега би трябвало да се кача на раменете на Хари Потър, мисля?

Хари се наведе и таласъмът се покатери на гърба му, ръцете му се сключиха върху гърлото на Хари. Не беше тежък, но Хари не харесваше усещането от близостта на таласъма, и учудващата сила, с която се вкопчи в него. Хърмаяни изтегли мантията невидимка от мънистената чантичка и я прехвърли върху двама им.

- Идеално - каза тя, навеждайки се да провери стъпалата на Хари. - Нищо не се вижда. Да вървим.

Хари се завъртя на място, с Грипхук на раменете си, концентрирайки цялата си воля върху "Продънения котел", страноприемницата, която беше вход към "Диагон-али". Таласъмът се вкопчи дори още по-здраво, докато се движеха през сгъстената тъмнина и след няколко секунди краката на Хари усетиха павета и той отвори очи на улица "Чаринг Крос". Мъгъли се мотаеха наоколо с унили сутрешни физиономии, доста незаинтересовани от съществуването на малката кръчма. Барът на "Продънения котел" беше почти празен. Том, прегърбеният и беззъб съдържател, бършеше чаши зад тезгяха; няколко магьосници, бърборещи в далечния ъгъл, погледнаха към Хърмаяни и се отдръпнаха в сенките.

- Мадам Лестранж - промърмори Том и, докато Хърмаяни направи пауза, той раболепно наклони глава.

- Добро утро - каза Хърмаяни, и докато Хари се промъкваше отстрани, все още носейки Грипхук на раменете си под мантията, той видя Том да поглежда изненадано.

- Твърде любезно - прошепна Хари в ухото на Хърмаяни, докато излизаха от кръчмата в малкия заден двор. - Трябва да се отнасяш с хората като с измет.

- Добре, добре!

Хърмаяни извади пръчката на Белатрикс и почука по една тухла в чудатата стена пред тях. Моментално тухлите започнаха да се завихрят и превъртат: По средата им се появи дупка, която нарастваше все по-широка и по-широка и накрая оформи свод, водещ към тясна калдаръмена улица, представляваща "Диагон-али".

Беше тихо, магазините едва бяха отворили и навън почти нямаше пазаруващи хора. Кривата калдаръмена улица беше доста променена в сравнение с оживеното място, което Хари беше посетил в началото на първия си срок в "Хогуортс", преди толкова години. Бяха изникнали повече магазини от всякога, макар също и някои нови сгради, посветени на Черните изкуства, да бяха създадени от последното му посещение. Собственото му лице го гледаше свирепо от плакатите, разлепени по много прозорци, винаги придружено от думите "нежелан номер едно". Доста на брой дрипави хора стояха превити пред вратите. Той ги чуваше да простенват към малкото преминаващи наблизо, молейки за злато, настоявайки, че са истински магьосници. Един човек имаше кървава превръзка през окото си.

Докато минаваха по улицата, просещите забелязваха Хърмаяни. Те сякаш се разтваряха във въздуха пред нея, спускайки ниско качулките върху лицата си и бягайки колкото могат по-бързо. Хърмаяни ги гледаше с любопитство, докато човекът с кървавата превръзка не застана, клатушкайки се, точно на пътя й.

- Децата ми - извика той, сочейки към нея. Гласът му беше смахнат, изтънен, звучеше като побъркан. - Къде са децата ми? Какво е сторил той с тях? Ти знаеш, ти знаеш!

- А-аз наистина... - заекна Хърмаяни.

Мъжът се приближи до нея, посягайки към гърлото й. Тогава, с трясък и взрив от червена светлина, той беше захвърлен назад на земята, в безсъзнание. Рон стоеше там, все още с насочена пръчка и видимо шокиран от себе си, изпод брадата. По прозорците от двете страни на улицата се появиха любопитни физиономии, докато малка група благопристойно изглеждащи минувачи рязко ускориха походка до умерен тръс, внезапно придобили желание да напуснат сцената.

Влизането им в "Диагон-али" едва ли можеше да се получи по-подозрително; за момент Хари се почуди дали не би било по-добре да напуснат сега и да се опитат да измислят различен план. Преди да могат да помръднат или да обсъдят положението помежду си, обаче, те чуха вик изотзад.

- Виж ти, мадам Лестранж!

Хари се завъртя и Грипхук затегна хватката си около врата му: Висок, слаб магьосник с корона от гъста сива коса и дълъг, остър нос крачеше към тях.

- Това е Травърс - изсъска таласъмът в ухото на Хари, но в този момент Хари не можеше да разсъждава кой ли е този Травърс. Хърмаяни се беше изпънала до пълния си ръст и каза с толкова презрение, колкото можа да изтръгне от себе си:

- А ти какво искаш?

Травърс спря в движение, явно оскърбен.

- Той е един друг смъртожаден! - издиша Грипхук, и Хари се промъкна плахо встрани да повтори информацията в ухото на Хърмаяни.

- Просто реших да те поздравя - каза студено Травърс, - но ако присъствието ми е нежелано...

Хари разпозна гласа му сега: Травърс беше един от смъртожадните, които се бяха появили в къщата на Ксенофилиус.

- Не, не, съвсем не, Травърс - каза Хърмаяни бързо, опитвайки се да прикрие грешката си. - Как си?

- Е, признавам, че съм доста изненадан да те видя наоколо точно сега, Белатрикс.

- Наистина? Защо? - попита Хърмаяни.

- Ами - позакашля се Травърс, - чух, че обитателите на имението Малфой са задържани в къщата, след онова... ъ... бягство.

Хари силно се надяваше Хърмаяни да реагира разумно. Ако това бе истина, и Белатрикс се предполагаше да не може да бъде видяна навън на публично място...

- Черният Лорд прощава на тези, които са му служили истински вярно в миналото - каза Хърмаяни с великолепно подражание на най-презрителните маниери на Белатрикс. - Може би доверието му в теб, Травърс, не е така добро, каквото е в мен.

Макар смъртожадният да изглеждаше засегнат, също така сякаш стана по-малко подозрителен. Той хвърли поглед към човека, който Рон току що беше вцепенил.

- Как те обиди?

- Няма значение, няма да го стори отново - каза Хърмаяни студено.

- Някои от тези, лишени от пръчки, се случва да създават проблеми - каза Травърс. - Докато не правят нищо друго, освен да просят, нямам нищо против, но предната седмица една от тях всъщност ме помоли да пледирам в министерството за нейния случай. "Аз съм магьосница, сър, аз съм магьосница, нека ви го докажа!" - каза той, имитирайки с квичене. - Като че ли ще взема да й дам моята пръчка... но чия пръчка - полюбопитства Травърс, - използваш ти в момента, Белатрикс? Чух, че твоята собствена е била...

- Пръчката ми си е тук у мен - каза студено Хърмаяни, повдигайки пръчката на Белатрикс. - Не знам какви слухове си чул, Травърс, но ми се виждаш печално дезинформиран.

Травърс изглеждаше малко изненадан от новините и вместо това се обърна към Рон.

- Кой е приятелят ти? Май не го познавам.

- Това е Драгомир Деспард - каза Хърмаяни; бяха решили, че измислен чужденец е най-сигурното прикритие, което Рон може да използва. - Говори съвсем малко английски, но симпатизира на целите на Черния Лорд. Пропътувал е дотук от Трансилвания, за да види нашия нов режим.