Първа. Делово общуване

270 неприкрито: „Млад си, зелен си, ще поживееш, ще поработиш, ще разбереш!―.
75
Захапете ли въдицата, започнете ли да доказвате, че младостта ви няма никакво значение, че тя няма отношение към въпроса, че въпреки малкия си опит вие вече… и т.н. – предметът на спора е изместен, противникът ви се е спасил от поражение, а в очите на присъстващите вие сте хлапак, който не доказва, а показва мъжките си белези и достойнства. При подобни опити за подмяна на тезиса направете всичко възможно да върнете спора в първоначалните рамки.
Не отричайте младостта си. Признаването, че сте млад ви дава правото да питате, да пиете от такъв „извор на мъдрост‖, какъвто са разсъжденията на вашия изключително ерудиран и опитен събеседник.
Приложете му споменатият вече номер на лисицата, т.е. контрирайте го, както по-горе, с въпроси, но не забравяйте все пак, че спорът не е училище за оратора-полемист, а арена за прилагане на наученото. Има и други начини да се постигне „бащински ефект―, затова всеки път трябва да съобразяваме противодействието си с тактическата постройка на опонента. Например едни от най-разпространените варианти на демагогия са предопределени от характера на аудиторията. Обикновено арбитрите на спора – жури и публика – принадлежат в мнозинството си към „старшата― възрастова група, към групата, чийто представител е вашият опонент. Това означава, че част от тях също са заинтересовани
(или застрашени) от конфликта „бащи-деца― в съответната област. Това създава великолепни условия за аргументум ад публикум. Теглейки чергата към „магистралните― обобщения, опонентът обявява (но не доказва), че вашата младост и неопитност не ви позволяват да видите гората от дървото, че „малката― правда ви прави слепи за „голямата― истина и т.н. Фолклорните шедьоври от рода на „Не всичко, което хвърчи, се яде!―, гъделичкат приятно ушите на заинтересованите и предизвикват техния „бащински― смях. Такава атмосфера обрича на неуспех и най-умните приказки. За нещастие хората повече обичат да
се смеят, отколкото да мислят. Първото е приятно, а второто –
уморително. Другият тактически ход е предназначен за аудитория със
75
Припомнете си как се отнасяха професорите юристи към асистентите юристи по време на Националната кръгла маса в сградата на Народното събрание.

271 сравнително ниско интелектуално и образователно равнище. По начало тази категория е, общо взето, лесна плячка за демагозите. Ласкаейки слушателите, говорещите обявяват елементарния им начин на мислене за „здрав смисъл―, „сигурно народно мерило―, „практически усет за истинската стойност на нещата― и т.н. В същото време ни засипват с
„житейски― аргументи, с примери и истини, чиято логическа несъстоятелност в контекста на конкретния спор е очевидна за специалиста, но непостижима (поне за дадения момент) за лаика. Това е разчетено на невежеството на публиката заменяне на същината на нещата с очевидното. Ако въпреки всичко загубят битката и това стане ясно за присъстващите, „бащински― настроените оратори не се предават.
Те демонстрират обективност: признават, че са претърпели поражение, потупват ви по рамото и покровителствено заявяват: „На теория може и така да е, но в живота и в практиката е съвсем друго!―. Дешифриран, този израз е тройна обида: първо – теорията ви нищо не струва, защото е откъсната от практиката; второ – вие самият сте още зелен и не познавате живота; трето – победата ви в този спор е празен фокус, който няма да мине пред „тази умна и здравомислеща аудитория―.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: