269 работи!― Това е чиста проба аргументът към публиката. Това е вопъл за помощ към слушателите и арбитрите да спасяват „честта на пагона―.
Усетите ли, че противникът ви
се хваща за тази сламка, това е сигурен знак, че сте прав, че сте по-силен, че не могат да ви оборят по пътя на логиката.
Но имайте предвид, че аудиторията и особено назначените арбитри по неписано правило кредитират с доверие утвърдените и титулуваните (държавници, общественици, учени). Ако се втурнете челно срещу техния авторитет, неминуемо ще се провалите. Припомнете си
приказката за лисицата, която се престорила на умряла, а после изяла рибата на дядото. Една малка хитрост ще ви помогне да удържите натиска и да преминете отново в настъпление. Поне докато сте още „млад специалист―, изхвърлете от речника си и забравете изразите от рода на „Не сте прав!―, „Грешите!―, „Това е лъжа !―, „Вие се разминавате с науката!― и т.н. Бъдете поне известно време „поразен― от знанията и авторитета на опонента си. Вашето мнимо съгласие ще умъртви полемичния му устрем.
Няма ли възражение, няма спор. Тържествуващият ви противник понякога дотолкова се увлича, че превръща диалога в менторска беседа. Докато той ви поучава от пиедестала на своята непогрешимост,
вие питайте, питайте дотогава, докато разчлените предмета на спора и тезиса на опонента ви на малки, ясни и достъпни до съзнанието на присъстващите детайли. Чрез въпросите си човек може да направи покаже несъстоятелността на отделните елементи на чуждото твърдение, да придаде релефност на съзнателните и несъзнателните пропуски при демонстрацията. Така, сякаш между другото, постепенно си създавате опора за последния удар върху теза на опонента. Понякога
този удар се оказва излишен, защото слушатели и арбитри сами достигат до нужните ви заключения и не желаят да изпадат в неудобното положение, отричайки очевидното.
Сподели с приятели: