Лек наклон на тялото напред

22 не вербалните знаци и символи на комуникацията, не убягват действия на събеседника. Това е най-сигурният начин да се обяви без думи:
„Слушам ви, разговорът е интересен за мен!‖

Ангажирано слушане – кимване с глава (вежливо и разбиращо) показва интерес или съгласие. Височинните характеристики на гласа също имат определящо значение - с енергичен тон на гласа също може да се изрази интерес. Ако се мънка или шепне, ще се затрудни разговора. Активното слушане включва три основни фази: умение за участие; готовност да се приеме информацията; да се предостави говорещия възможност да се изкаже и да се реагира на онова, което се чува. Позволете на човека срещу вас да се изкаже.
Наред с тези изисквания за поведение по време на овертюрата към същинския разговор, важни са и други изисквания на деловия протокол. Тук само ще ги маркирам, но по-подробно ще бъдат обяснени в друг раздел. И така, ето някои изисквания за стил и поведение по време на разговори при делово общуване:
1.
Положение на тялото. Позата на стола, трябва да бъде като тази на посетителя. Да се избягват пози с кръстосани крака, права стойка с кръстосани отпред ръце (заплашителна). Правилно положение
– отпуснати и прибрани крака, тялото изправено.
2.
Избягване на отрицателни забележки или отговори, които ще накарат говорещия да млъкне. Например: „Това го прочетох в пресата – известно ми е‖ или „Защо повдигаме отново този въпрос? Вече знаете нашата позиция – не подлежи на коментар!‖
3.
Обмисляне на отговорите. Задължителна пауза, преди да се отговори, за да не излезе в пространството нещо неподходящо или да бъде прекъснат другия. Веднъж изречени думите, няма как да бъдат коригирани, ефекта може да бъде обратен.
4.
Демонстриране на внимание. Ръцете не са заети с въртене на химикал или кичурите на косата, погледът е насочен към събеседника.
Проява се неподправен интерес към човека или към темата.
5.
Водене на бележки (ако е удобно). Практикува се, когато разговорът е насочен към дати и предстоящи събития или естеството на разговора го налага. Все пак сте се събрали, за да разговаряте, не да

23 водите протокол на срещата! В такива случаи обяснете примерно:
„Предложението е добро, не искам да го забравя, ще си го запиша. За решението ще ви уведомим допълнително‖.;
6.
Умение за задаване на въпроси. Използвайте въпроси изискващи отговор (но да не започват със „защо?‖): „Как се справихте с придвижването днес?‖ „От колко време работите тук – много е приятно?‖
Едно любезно признание винаги върши работа: „Трябва да си призная, че за първи път сам на такава среща – вълнувам се‖ „Точно сега завърших курс по бизнес етикет и делово общуване – ще видя на практика как се случват тези неща‖! Задават се и общи въпроси, но не от личен характер: „От къде сте?‖, а напр. „Колко време пътувате до тук?
В заключение, при установяване на делови връзки и взаимоотношения, каквито и да са обстоятелствата, важното е участниците да се държат като професионалисти, коректни и надеждни партньори, така няма да се създаде впечатление за непохватност, надменност или недружелюбност. Безопасни теми в тези предварителни разговори са времето, трафикът, спорт, пътешествия, интересни обществени прояви и културни събития, благоприятни коментари относно мястото на даденото събитие или за съответния град, екологични теми, общочовешки проблеми, книги, изкуство. Но има и теми които трябва да избягвате: собственото ви здраве, здравето на другите, доходите, лични неблагополучия, разноските за дадено мероприятие, истории със съмнителен привкус, клюки, остро противоречиви теми, частния живот на другите.
Крайната цел на един малък разговор и най-общ разговор е да се научи нещо повече за даден човек, страните да се опознаят, но вече на една неформална, неофициална основа. Целта на „малкия разговор‖ е да се направи „голяма крачка‖ към бъдещи надеждни взаимоотношения.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: