Първа. Делово общуване

216 действащи лица да играят в неговата пиеса, зависи постигането на целите които си е поставил или, за които се е главил
43
при своя работодател. Паралелите между сценичното изкуство и публичното говорене са много, но и разликите са съществени. Във всички случаи, човекът, който застава пред слушателите-зрители или участва в публични диалози иска или не, осъзнава или не осъзнава, се подчинява на много от законите на изпълнителското изкуство. Ако ги опознае и овладее, това ще повиши значително неговия коефициент на полезно действие. Открояват се следните отличителни черти:

Първата отличителна особеност на произведенията на ораторското изкуство, сравнени с другите изкуства е, че картината, музикалната пиеса, литературното произведение могат да съществуват отделно и независимо от своя създател. Устните публични изяви – реч, доклад, лекция, изказване, участие в диалог – ―живеят‖ истински само в момента на реализирането си. Те са не само резултат, но и краен етап от и на творчеството на техния създател и не могат да съществуват пълноценно откъснато от него;

Втората отличителна особеност на „произведенията‖ на ораторското изкуство – задължителното наличието на аудитория, непосредствено възприемаща и творчеството, и творението на изпълнителя, и самият него. Разбира се, текстът на една реч или доклад може да бъде запазен на книжен или друг носител. Но по същество графическият, визуално-звуковият или само звуковият запис не отделят произведението от своя създател, а само го „мумифицират‖ и
―мултиплицират‖. В това „мумифицирано‖ копие отсъстват извън- езиковите и свръх езиковите елементи придаващи специфичен подтекст на посланието;

Третата отличителна особеност е, че при публичното говорене, изпълнителите съчетават в себе си създателя на произведението и инструментът, с който това произведение се пресъздава публично. Ораторът превръща текстът в звучаща реч, която въздейства значително по силно върху адресата от печатните или
43
Главявам – архаизъм, наемам на работа.

217 аудиовизуални аналози.
Най-главното в живото слово е, слушателят да заживее с мислите и чувствата, които са вълнуват говорителят. Постигането на тази цел изисква предварителен задълбочен целеви и съдържателен анализ, за който по същество говорим в целия учебник. Нека с по-няколко думи отбележим сходствата и различията в работата на публичния говорител
(оратора) и работата на драматическия актьор.
И актьорът и ораторът осъществяват своето въздействие върху адресата с помощта на звучащото слово. Словото е материалната основа на тяхното творчество. Актьорът на сцената е конкретно действащо лице. Той действа от името на героя в разгръщащите се в пиесата събития, т.е. действа в обстоятелства, които са предопределени от автора на пиесата. Актьорът живее живота на образа в предлаганите обстоятелства. Той е част от цялото, част от спектакъла, който той твори заедно с останалите изпълнители. Драматичният актьор в спектакъла – героят – общува със своите партньори – другите герои. Словото му по правило е пряко насочено към тях, а косвено, чрез тях към публиката.
Публичният говорител е своеобразен автор-разказвач, живеещ и действащ обстоятелства, които са предопределени от самата действителност. Той „разказва тук и сега‖ за събитията и за фактите, предава логиката на мислите и чувствата заложени в текста. Ораторът общува директно с реципиентите си, неговите думи са насочени към слушателите. Именно заради това, „литературната основа‖, текстът на посланието отправено от публичният говорител трябва да е пригоден за устно изпълнение и да съответства на неговите индивидуални данни
(възможности, интереси, служебен и обществен статус и т.н.).
Необходимо е той да отговаря на деловите, политическите, образователно–възпитателните, емотивните, интерактивните и/или други цели словесния акт и едновременно с това, да предизвиква висока степен на увлеченост у самият говорител от предстоящата комуникативна задача.

218

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: