Раздел VII
Улични кръстовища. Видимост
Чл. 75. (1) Видимостта в кръстовищата (приложение № 23) се определя в следните случаи:
1. при приближаване към кръстовище откъм второстепенната (подчинената) улица;
2. при тръгване от второстепенната (подчинената) улица.
(2) Необходимото разстояние за видимост (L1, L2) се отчита по номограмата, дадена в приложение № 23. Разстоянието (L), чрез което се определя триъгълникът (полето) на видимост, за главната улична мрежа се приема 15 m, а за второстепенната улична мрежа - 10 m при приближаване към кръстовище, и 3 m - при тръгване от кръстовище (приложение № 23). В тази зона не се допуска да има крайпътни насаждения, строителни елементи, табели, рекламни пана, плътни ограждения и др., които ограничават или затрудняват видимостта.
(3) Когато видимостта при приближаване (L1) е ограничена вследствие на застрояване, е необходимо да се осигури минимално разстояние 10 m, мерено от бордюра на подчинената улица.
(4) За осигуряване на нормални условия за видимост в кръстовищата ъгълът на пресичане (алфа) се избира в границите от 85 до 120 на степен g. Пресичания под ъгъл, по-малък от 70 на степен g и по-голям от 120 на степен g, не се допускат. В тези случаи второстепенното направление се коригира в съответствие с приложение № 24.
Раздел VIII
Улични кръстовища. Особени форми
Чл. 76. В случаите на сложно пресичане на пътни оси кръстовището се разделя на комбинации от триклонни кръстовища съгласно приложение № 24.
Чл. 77. (1) Кръгови кръстовища се устройват, когато са налице следните условия:
1. голям процент на завиващо наляво движение;
2. приблизително еднакви входни транспортни натоварвания от всички посоки;
3. приблизително общо транспортно натоварване не по-голямо от 5000 Е/h;
4. сумарното натоварване на завиващите наляво и надясно транспортни потоци от всеки вход е по-голямо от съответните директни потоци.
(2) Кръговите кръстовища са особено благоприятни при кръстовища с повече от четири клона. За тях е необходима значително по-голяма площ от обикновените кръстовища. Кръговите кръстовища могат да имат и формата на разтеглен кръг, на неправилен кръг или на елипса.
Чл. 78. (1) Радиусът на кръга, както и минималната дължина на зоната на преплитане (Lпр) се определят в зависимост от скоростта на движение в него съгласно табл. 11 и приложение № 25.
Таблица 11
Проектна
скорост на
подхода към
кръга
|
Скорост
на движение
в кръга
Vкръг, km/h
|
L пр min,
m
|
Rкръг,
m
|
50
|
30
|
30
|
30
|
60
|
40
|
45
|
40 - 50
|
70
|
50
|
55
|
60 - 80
|
80
|
60
|
65
|
90 - 120
|
(2) Широчината на платното за движение в кръга по ал. 1 и зоните за преплитане се определят според броя на пътните ленти за движение и необходимото уширение съгласно табл. 7.
(3) За намаляване на скоростта при входа в кръга, както и за осигуряване на необходимата дължина на зоната на преплитане входящите радиуси не могат да бъдат по-големи от 12 до 15 m. С оглед своевременно напускане на кръга изходящите радиуси са по-големи от входящите (обикновено Rизх ? 2 Rвх). При интензивни пешеходни потоци е целесъобразно да се приеме Rвх = Rизх за осигуряване безопасността на пешеходците.
Чл. 79. Когато не може да се осигури необходимият минимален радиус на кръга и съответно минималната дължина на зоните на преплитане, се изпълняват т. нар. "кръстовища със среден остров" (приложение № 25), при които в зависимост от големината на радиуса на централния остров могат да се получат междинни зони за изчакване в кръстовището. По този начин се устройват и разтеглените четириклонни кръстовища, когато през тях преминава река или канал, налагащо раздалечаване на еднопосочните платна на едното направление. При радиус на централния остров, по-малък от 10 m, не могат да се получат междинни зони за изчакване и централният остров служи само за направляване на движението (приложение № 25). В табл. 25.1 на приложение № 25 е показана връзката между външния диаметър и широчината на пътното платно в кръга, а в табл. 25.2 на същото приложение са дадени оразмерителните елементи на кръгови кръстовища с малък среден остров.
Раздел IХ
Улични кръстовища. Вертикална планировка
Чл. 80. (1) За кръстовищата като елемент на уличната мрежа, в който се пресичат улици с различни надлъжни и напречни наклони, се изисква прецизна вертикална планировка, съобразена с изискванията за плавно и хомогенно движение (особено за главното направление), както и за правилното и сигурно оттичане на повърхностните води.
(2) Вертикалната планировка се проектира по метода на проектните хоризонтали през 10 сm, като в зависимост от конкретния случай може да се използват и други височинни разлики (например 5 сm, 20 сm).
(3) В приложение № 26 са показани най-характерните случаи на вертикална планировка на кръстовища. Дъждоприемните шахти се изграждат така, че да осигуряват оттичането на повърхностните води както преди пешеходните пътеки, така и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка.
Раздел Х
Улични възли. Общи изисквания
Чл. 81. (1) Уличен възел е всяко пресичане, отделяне или вливане на улици на две или повече нива при осигурена възможност за преминаване от една улица в друга.
(2) При проектирането на уличен възел или кръстовище изборът на типа и на техническите му характеристики се извършва въз основа на комплексен анализ, като се отчитат класът на пресичащите се улици, устройствената и транспортно-комуникационната обстановка, настоящото и очакваното (прогнозното) транспортно натоварване, необходимите капитални вложения и експлоатационните условия и разходи. В зависимост от конкретната ситуация улични възли може да се предвиждат и при пресичания на изкуствени и естествени препятствия (железопътни линии, реки, канали и др.).
(3) Улични възли се проектират задължително при всяко пресичане, вливане или отделяне на улици I клас.
Чл. 82. (1) Уличните възли са, както следва:
1. съвършени - когато имат връзки за всички необходими посоки;
2. несъвършени - когато липсват връзки за някои от посоките; липсващите връзки могат да се заместват с кръстовища на улиците от по-нисък клас.
(2) В зависимост от броя на пресичащите се улици (вливащи, отливащи) и начините на тяхното пресичане уличните възли могат да бъдат на две или повече нива, с едно или повече съоръжения. При особено сложна устройствена ситуация и конфигурация на терена се проектират улични възли със свободна планировка.
(3) При проектирането на улични възли се спазва принципът на дясно вливане или отделяне. В случаите на ляво вливане или отделяне се предвиждат зони на преплитане съгласно приложение № 29 и при спазване на изискването по чл. 93, ал. 1, които се устройват преди съответните пътни ленти за забавяне и ускоряване на движението.
Чл. 83. (1) Елементите на уличния възел са:
1. участъците, които провеждат основните направления - главно и второстепенно;
2. връзките (рампите) между основните направления;
3. пътните ленти за забавяне и ускоряване на движението (шлюзове);
4. зоните на преплитане.
(2) Транспортните и техническите характеристики на участъците от уличния възел, провеждащи основните направления, се определят в зависимост от класа на съответните улици съгласно табл. 1.2 и 1.3 на приложение № 1.
Раздел ХI
Улични възли. Връзки
Чл. 84. (1) Връзките служат за свързване на пресичащите се на различни нива основни направления. В зависимост от вида им (приложение № 27) връзките са:
1. директни;
2. полудиректни;
3. индиректни.
(2) Проектната скорост на връзките се определя в зависимост от проектната скорост на улицата от по-висок клас, както следва:
1. при директни връзки Vвр = (0,5 - 0,6)Vпр;
2. при полудиректни и леви връзки при кръгово движение Vвр = (0,4 - 0,5)Vпр;
3. при индиректни връзки Vвр = (0,3 - 0,4)Vпр.
(3) По изключение при големи строителни ограничения проектната скорост на връзките не може да бъде по-малка от 20 km/h.
Чл. 85. (1) Минималният радиус на хоризонталните криви във връзките е в зависимост от проектната скорост на връзките (Vвр), коефициента на напречно триене и напречния наклон на настилката и се отчита по табл. 12.
Таблица 12
Напречен наклон q, %
|
Vвр, km/h
|
Rвр, m
|
6
индиректни връзки
|
20
|
25
|
30
|
40
|
35
|
50
|
40
|
60
|
45
|
80
|
4
директни връзки
|
45
|
100
|
50
|
120
|
55
|
150
|
60
|
200
|
70
|
250
|
(2) Радиусите на хоризонталните криви в местата на свързване на връзките със скоростни шлюзове не трябва да са по-малки от 50 m. При трудни теренни и други условия по изключение се допускат радиуси до 40 m.
(3) При проектни скорости във връзките, по-големи от 50 km/h, при възможност се проектират преходни криви.
Чл. 86. (1) Широчината на връзките в прав участък се определя в зависимост от броя на пътните ленти, от вида им - еднопосочни или двупосочни, и от възможността за изпреварване на спряло пътно превозно средство (приложение № 28). Уширенията в кривите се определят съгласно табл. 7 в зависимост от радиуса на връзката и проектната скорост в тях само при двулентови връзки (общо платно) с двупосочно движение. Допустимата минимална широчина на разделителната ивица във връзките е 1,3 m.
(2) Настилката във връзките може да бъде ограничена от видими бордюри или водещи ивици с широчина 0,25 m. Водещите ивици могат да бъдат заменени с асфалтобетонна настилка, при което широчината на пътните ленти се очертава с маркировка. Банкетите се предвиждат с широчина 1,5 m. При изкопи и насипи, когато не е необходима предпазна ограда, банкетът може да се намали на 1 m. Вместо банкети могат да се предвиждат служебни тротоари с широчина 0,75 m или тротоари с широчина в зависимост от необходимостта за това.
Чл. 87. (1) Максималните надлъжни наклони на връзките са дадени в табл. 13.
Таблица 13
Вид на връзката
|
Надлъжен наклон (i), %
|
При качване:
- еднолентова еднопосочна връзка
- двулентова еднопосочна връзка
При слизане:
- еднолентова еднопосочна връзка
- двулентова еднопосочна връзка
Двупосочни връзки с по една лента в посока
Двупосочни връзки с по две ленти в посока
|
6
7
7
8
6
7
|
(2) Минималните радиуси на вертикалните криви в зависимост от проектната скорост на връзката са дадени в табл. 14.
Таблица 14
Vвр, km/h
|
30
|
40
|
50
|
60
|
Изпъкнали криви Rmin
|
500
|
1000
|
1500
|
2000
|
Вдлъбнати криви Rmin
|
250
|
500
|
750
|
1000
|
Раздел ХII
Улични възли. Шлюзове
Чл. 88. (1) Шлюзове се проектират, когато скоростта на вливане или отделяне е по-малка от скоростта на движение по директните направления.
(2) В зависимост от предназначението им шлюзовете са ускорителни или забавителни и се предвиждат като допълнителни пътни ленти с широчина от 3 до 3,5 m.
(3) Когато вливането или отливането се извършва със скорост, равна на 0,9 ? 1,0 от скоростта на директното направление, при необходимост се предвиждат допълнителни пътни ленти.
Чл. 89. (1) Забавителните шлюзове (приложение № 29) се състоят от преходен участък (Lпр.) и от участък за намаляване на скоростта до приетата за съответната връзка (L3).
(2) Дължината на преходния участък се определя в зависимост от скоростта на движение съгласно табл. 15.
(3) За определяне на дължината на участъка за намаляване на скоростта (L3) в m се използва табл. 15 (за i = 0) и тя се определя по формулата: 2 2
|
|
Vд2 - Vвр2
|
|
L3
|
=
|
________________
|
(14),
|
|
|
26а3 2,6i
|
|
където:
Vд е действителната скорост на директното движение, km/h (приложение № 29);
Vвр - скоростта на движение във връзките, km/h;
а3 - 2 m/s2 - максималното закъснително ускорение;
i - надлъжният наклон, % (+ - при качване, минус - при слизане).
Таблица 15
Проектнаскорост надиректнотонаправление Vпр, km/h
|
Действителна скорост на движение Vд, km/h
|
Lпр., m
|
L3 в зависимост от Vвр, km/h
|
30
|
40
|
50
|
60
|
60
|
55
|
40
|
40
|
30
|
|
|
70
|
60
|
50
|
50
|
40
|
25
|
|
80
|
65
|
60
|
65
|
50
|
35
|
20
|
100
|
75
|
80
|
90
|
80
|
60
|
40
|
Чл. 90. (1) Ускорителните шлюзове съгласно приложение № 29 се състоят от участък за ускоряване (Lу) и преходен участък за включване в директното направление Lпр.
(2) За определяне на дължината на участъка за ускоряване (Lу) в m се използва табл. 16 (за i = 0) и тя се определя по формулата:
|
|
Vд2 - Vвр2
|
|
Lу
|
=
|
_______________
|
(15),
|
|
|
26ау 2,6i
|
|
където:
Vд е действителната скорост на директното движение, km/h;
Vвр - скоростта на движение във връзките, km/h;
аy - ускорението, равно на 1,0 m/s2;
i - надлъжният наклон, % (минус - при качване, + - при слизане).
Таблица 16
Проектна скорост на директното направление Vпр, km/h
|
Действителна скорост на Движение Vд, km/h
|
Lпр., m
|
Lу в зависимост от Vвр, km/h
|
30
|
40
|
50
|
60
|
60
|
55
|
40
|
80
|
60
|
|
|
70
|
60
|
50
|
100
|
80
|
50
|
|
80
|
65
|
60
|
130
|
100
|
70
|
40
|
100
|
75
|
80
|
180
|
160
|
120
|
80
|
Чл. 91. Чупките в началото и в края на преходните участъци на шлюзовете се закръгляват с R = 400 m - за улици I и II клас, и с R = 200 m - за улици III и IV клас.
Чл. 92. Разстоянията между различните видове последователни вливания и отливания са показани в приложение № 29.
Раздел ХIII
Улични възли. Зони на преплитане
Чл. 93. (1) Дължината на зоната на преплитане (приложение № 29) се определя по табл. 17.
Таблица 17
Брой на МПС, извършващи преплитане
(N1 + N2 ), Е/h
|
Дължина на зоната на преплитане, m
|
V = 40 km/h
|
V = 60 km/h
|
700
|
350
|
30
|
800
|
430
|
40
|
900
|
520
|
50
|
1000
|
600
|
60
|
1070
|
650
|
70
|
1130
|
700
|
80
|
1200
|
750
|
90
|
1270
|
800
|
100
|
1330
|
850
|
110
|
1400
|
900
|
120
|
1600
|
1050
|
150
|
1700
|
1200
|
180
|
2000
|
1400
|
240
|
(2) Широчината на зоната на преплитане отговаря на необходимия брой пътни ленти и се определя по формулата:
|
N1 + 3N2 + F1 + F2
|
|
n =
|
____________________
|
(16),
|
|
С
|
|
където:
N1 е броят на МПС от по-силно натоварената преплитаща се посока, Е/h;
N2 - броят на МПС от по-слабо натоварената преплитаща се посока, Е/h;
F1, F2 - броят на МПС от непреплитащите се посоки, Е/h;
С - пропускателната способност на една пътна лента при преплитане съгласно табл. 18.
Таблица 18
Нива на транспортните условия на преплитане
|
Пропускателна способност (С) на една пътна лента за движение в еднопосочни платна при преплитане, Е/h
|
при улични възли
|
при кръсто- вища
|
при двуленто- во платно
|
при трилентово платно
|
При четири- и повече лентовоплатно
|
I-II
|
II-III
|
700
|
800
|
850
|
II
|
III
|
1000
|
1150
|
1250
|
II-III
|
III-IV
|
1250
|
1350
|
1400
|
III-IV
|
IV
|
1600
|
1600
|
1600
|
IV-V
|
IV-V
|
|
1600-2000
|
|
(3) Нивата на транспортните условия на преплитане по табл. 18 се определят, както следва:
1. при почти свободно протичане на транспортните потоци, при слабо влияние на преплитането и при скорост над 80 km/h - I ниво;
2. при умерено влияние на преплитането върху протичането на транспортните потоци, при скорост 70 - 80 km/h - II ниво;
3. при възможни смущения от преплитането, при скорост 50 - 55 km/h - III ниво;
4. когато свободното протичане е нарушено, при скорост 50 - 55 km/h - IV ниво;
5. при силно нарушено протичане на движението, при възможни задръствания и спирания, при скорост 35 - 50 km/h - V ниво.
Сподели с приятели: |