Първа общи изисквания ч


Раздел VII Улични кръстовища. Видимост



страница4/7
Дата26.09.2017
Размер1.51 Mb.
#31081
1   2   3   4   5   6   7
Раздел VII

Улични кръстовища. Видимост
Чл. 75. (1) Видимостта в кръстовищата (приложение № 23) се определя в следните случаи:
1. при приближаване към кръстовище откъм второстепенната (подчинената) улица;
2. при тръгване от второстепенната (подчинената) улица.
(2) Необходимото разстояние за видимост (L1, L2) се отчита по номограмата, дадена в приложение № 23. Разстоянието (L), чрез което се определя триъгълникът (полето) на видимост, за главната улична мрежа се приема 15 m, а за второстепенната улична мрежа - 10 m при приближаване към кръстовище, и 3 m - при тръгване от кръстовище (приложение № 23). В тази зона не се допуска да има крайпътни насаждения, строителни елементи, табели, рекламни пана, плътни ограждения и др., които ограничават или затрудняват видимостта.
(3) Когато видимостта при приближаване (L1) е ограничена вследствие на застрояване, е необходимо да се осигури минимално разстояние 10 m, мерено от бордюра на подчинената улица.
(4) За осигуряване на нормални условия за видимост в кръстовищата ъгълът на пресичане (алфа) се избира в границите от 85 до 120 на степен g. Пресичания под ъгъл, по-малък от 70 на степен g и по-голям от 120 на степен g, не се допускат. В тези случаи второстепенното направление се коригира в съответствие с приложение № 24.
Раздел VIII

Улични кръстовища. Особени форми
Чл. 76. В случаите на сложно пресичане на пътни оси кръстовището се разделя на комбинации от триклонни кръстовища съгласно приложение № 24.
Чл. 77. (1) Кръгови кръстовища се устройват, когато са налице следните условия:
1. голям процент на завиващо наляво движение;
2. приблизително еднакви входни транспортни натоварвания от всички посоки;
3. приблизително общо транспортно натоварване не по-голямо от 5000 Е/h;
4. сумарното натоварване на завиващите наляво и надясно транспортни потоци от всеки вход е по-голямо от съответните директни потоци.
(2) Кръговите кръстовища са особено благоприятни при кръстовища с повече от четири клона. За тях е необходима значително по-голяма площ от обикновените кръстовища. Кръговите кръстовища могат да имат и формата на разтеглен кръг, на неправилен кръг или на елипса.
Чл. 78. (1) Радиусът на кръга, както и минималната дължина на зоната на преплитане (Lпр) се определят в зависимост от скоростта на движение в него съгласно табл. 11 и приложение № 25.
Таблица 11


Проектна


скорост на

подхода към

кръга

Скорост


на движение

в кръга


Vкръг, km/h

L пр min,

m

Rкръг,


m

50

30

30

30

60

40

45

40 - 50

70

50

55

60 - 80

80

60

65

90 - 120


(2) Широчината на платното за движение в кръга по ал. 1 и зоните за преплитане се определят според броя на пътните ленти за движение и необходимото уширение съгласно табл. 7.


(3) За намаляване на скоростта при входа в кръга, както и за осигуряване на необходимата дължина на зоната на преплитане входящите радиуси не могат да бъдат по-големи от 12 до 15 m. С оглед своевременно напускане на кръга изходящите радиуси са по-големи от входящите (обикновено Rизх ? 2 Rвх). При интензивни пешеходни потоци е целесъобразно да се приеме Rвх = Rизх за осигуряване безопасността на пешеходците.
Чл. 79. Когато не може да се осигури необходимият минимален радиус на кръга и съответно минималната дължина на зоните на преплитане, се изпълняват т. нар. "кръстовища със среден остров" (приложение № 25), при които в зависимост от големината на радиуса на централния остров могат да се получат междинни зони за изчакване в кръстовището. По този начин се устройват и разтеглените четириклонни кръстовища, когато през тях преминава река или канал, налагащо раздалечаване на еднопосочните платна на едното направление. При радиус на централния остров, по-малък от 10 m, не могат да се получат междинни зони за изчакване и централният остров служи само за направляване на движението (приложение № 25). В табл. 25.1 на приложение № 25 е показана връзката между външния диаметър и широчината на пътното платно в кръга, а в табл. 25.2 на същото приложение са дадени оразмерителните елементи на кръгови кръстовища с малък среден остров.
Раздел IХ

Улични кръстовища. Вертикална планировка
Чл. 80. (1) За кръстовищата като елемент на уличната мрежа, в който се пресичат улици с различни надлъжни и напречни наклони, се изисква прецизна вертикална планировка, съобразена с изискванията за плавно и хомогенно движение (особено за главното направление), както и за правилното и сигурно оттичане на повърхностните води.
(2) Вертикалната планировка се проектира по метода на проектните хоризонтали през 10 сm, като в зависимост от конкретния случай може да се използват и други височинни разлики (например 5 сm, 20 сm).
(3) В приложение № 26 са показани най-характерните случаи на вертикална планировка на кръстовища. Дъждоприемните шахти се изграждат така, че да осигуряват оттичането на повърхностните води както преди пешеходните пътеки, така и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка.
Раздел Х

Улични възли. Общи изисквания
Чл. 81. (1) Уличен възел е всяко пресичане, отделяне или вливане на улици на две или повече нива при осигурена възможност за преминаване от една улица в друга.
(2) При проектирането на уличен възел или кръстовище изборът на типа и на техническите му характеристики се извършва въз основа на комплексен анализ, като се отчитат класът на пресичащите се улици, устройствената и транспортно-комуникационната обстановка, настоящото и очакваното (прогнозното) транспортно натоварване, необходимите капитални вложения и експлоатационните условия и разходи. В зависимост от конкретната ситуация улични възли може да се предвиждат и при пресичания на изкуствени и естествени препятствия (железопътни линии, реки, канали и др.).
(3) Улични възли се проектират задължително при всяко пресичане, вливане или отделяне на улици I клас.
Чл. 82. (1) Уличните възли са, както следва:
1. съвършени - когато имат връзки за всички необходими посоки;
2. несъвършени - когато липсват връзки за някои от посоките; липсващите връзки могат да се заместват с кръстовища на улиците от по-нисък клас.
(2) В зависимост от броя на пресичащите се улици (вливащи, отливащи) и начините на тяхното пресичане уличните възли могат да бъдат на две или повече нива, с едно или повече съоръжения. При особено сложна устройствена ситуация и конфигурация на терена се проектират улични възли със свободна планировка.
(3) При проектирането на улични възли се спазва принципът на дясно вливане или отделяне. В случаите на ляво вливане или отделяне се предвиждат зони на преплитане съгласно приложение № 29 и при спазване на изискването по чл. 93, ал. 1, които се устройват преди съответните пътни ленти за забавяне и ускоряване на движението.
Чл. 83. (1) Елементите на уличния възел са:
1. участъците, които провеждат основните направления - главно и второстепенно;
2. връзките (рампите) между основните направления;
3. пътните ленти за забавяне и ускоряване на движението (шлюзове);
4. зоните на преплитане.
(2) Транспортните и техническите характеристики на участъците от уличния възел, провеждащи основните направления, се определят в зависимост от класа на съответните улици съгласно табл. 1.2 и 1.3 на приложение № 1.
Раздел ХI

Улични възли. Връзки
Чл. 84. (1) Връзките служат за свързване на пресичащите се на различни нива основни направления. В зависимост от вида им (приложение № 27) връзките са:
1. директни;
2. полудиректни;
3. индиректни.
(2) Проектната скорост на връзките се определя в зависимост от проектната скорост на улицата от по-висок клас, както следва:
1. при директни връзки Vвр = (0,5 - 0,6)Vпр;
2. при полудиректни и леви връзки при кръгово движение Vвр = (0,4 - 0,5)Vпр;
3. при индиректни връзки Vвр = (0,3 - 0,4)Vпр.
(3) По изключение при големи строителни ограничения проектната скорост на връзките не може да бъде по-малка от 20 km/h.
Чл. 85. (1) Минималният радиус на хоризонталните криви във връзките е в зависимост от проектната скорост на връзките (Vвр), коефициента на напречно триене и напречния наклон на настилката и се отчита по табл. 12.
Таблица 12


Напречен наклон q, %


Vвр, km/h


Rвр, m


6

индиректни връзки


20

25

30

40

35

50

40

60

45

80


4

директни връзки


45

100

50

120

55

150

60

200

70

250


(2) Радиусите на хоризонталните криви в местата на свързване на връзките със скоростни шлюзове не трябва да са по-малки от 50 m. При трудни теренни и други условия по изключение се допускат радиуси до 40 m.


(3) При проектни скорости във връзките, по-големи от 50 km/h, при възможност се проектират преходни криви.
Чл. 86. (1) Широчината на връзките в прав участък се определя в зависимост от броя на пътните ленти, от вида им - еднопосочни или двупосочни, и от възможността за изпреварване на спряло пътно превозно средство (приложение № 28). Уширенията в кривите се определят съгласно табл. 7 в зависимост от радиуса на връзката и проектната скорост в тях само при двулентови връзки (общо платно) с двупосочно движение. Допустимата минимална широчина на разделителната ивица във връзките е 1,3 m.
(2) Настилката във връзките може да бъде ограничена от видими бордюри или водещи ивици с широчина 0,25 m. Водещите ивици могат да бъдат заменени с асфалтобетонна настилка, при което широчината на пътните ленти се очертава с маркировка. Банкетите се предвиждат с широчина 1,5 m. При изкопи и насипи, когато не е необходима предпазна ограда, банкетът може да се намали на 1 m. Вместо банкети могат да се предвиждат служебни тротоари с широчина 0,75 m или тротоари с широчина в зависимост от необходимостта за това.
Чл. 87. (1) Максималните надлъжни наклони на връзките са дадени в табл. 13.
Таблица 13


Вид на връзката


Надлъжен наклон (i), %


При качване:

- еднолентова еднопосочна връзка

- двулентова еднопосочна връзка

При слизане:

- еднолентова еднопосочна връзка

- двулентова еднопосочна връзка

Двупосочни връзки с по една лента в посока

Двупосочни връзки с по две ленти в посока


6

7


7

8

6



7

(2) Минималните радиуси на вертикалните криви в зависимост от проектната скорост на връзката са дадени в табл. 14.


Таблица 14


Vвр, km/h


 30

40

50

60

Изпъкнали криви Rmin


500

1000

1500

2000

Вдлъбнати криви Rmin


250

500

750

1000



Раздел ХII

Улични възли. Шлюзове
Чл. 88. (1) Шлюзове се проектират, когато скоростта на вливане или отделяне е по-малка от скоростта на движение по директните направления.
(2) В зависимост от предназначението им шлюзовете са ускорителни или забавителни и се предвиждат като допълнителни пътни ленти с широчина от 3 до 3,5 m.
(3) Когато вливането или отливането се извършва със скорост, равна на 0,9 ? 1,0 от скоростта на директното направление, при необходимост се предвиждат допълнителни пътни ленти.
Чл. 89. (1) Забавителните шлюзове (приложение № 29) се състоят от преходен участък (Lпр.) и от участък за намаляване на скоростта до приетата за съответната връзка (L3).
(2) Дължината на преходния участък се определя в зависимост от скоростта на движение съгласно табл. 15.
(3) За определяне на дължината на участъка за намаляване на скоростта (L3) в m се използва табл. 15 (за i = 0) и тя се определя по формулата: 2 2








Vд2 - Vвр2





L3

=

________________


(14),







26а3  2,6i






където:
Vд е действителната скорост на директното движение, km/h (приложение № 29);


Vвр - скоростта на движение във връзките, km/h;
а3 - 2 m/s2 - максималното закъснително ускорение;
i - надлъжният наклон, % (+ - при качване, минус - при слизане).
Таблица 15


Проектнаскорост надиректнотонаправление Vпр, km/h


Действителна скорост на движение Vд, km/h


Lпр., m

L3 в зависимост от Vвр, km/h

30

40

50

60

60

55

40

40

30







70

60

50

50

40

25




80

65

60

65

50

35

20

100

75

80

90

80

60

40



Чл. 90. (1) Ускорителните шлюзове съгласно приложение № 29 се състоят от участък за ускоряване (Lу) и преходен участък за включване в директното направление Lпр.
(2) За определяне на дължината на участъка за ускоряване (Lу) в m се използва табл. 16 (за i = 0) и тя се определя по формулата:








Vд2 - Vвр2






=

_______________


(15),







26ау  2,6i






където:
Vд е действителната скорост на директното движение, km/h;


Vвр - скоростта на движение във връзките, km/h;
аy - ускорението, равно на 1,0 m/s2;
i - надлъжният наклон, % (минус - при качване, + - при слизане).
Таблица 16


Проектна скорост на директното направление Vпр, km/h


Действителна скорост на Движение Vд, km/h


Lпр., m

Lу в зависимост от Vвр, km/h

30

40

50

60

60

55

40

80

60







70

60

50

100

80

50




80

65

60

130

100

70

40

100

75

80

180

160

120

80



Чл. 91. Чупките в началото и в края на преходните участъци на шлюзовете се закръгляват с R = 400 m - за улици I и II клас, и с R = 200 m - за улици III и IV клас.
Чл. 92. Разстоянията между различните видове последователни вливания и отливания са показани в приложение № 29.
Раздел ХIII

Улични възли. Зони на преплитане
Чл. 93. (1) Дължината на зоната на преплитане (приложение № 29) се определя по табл. 17.
Таблица 17

Брой на МПС, извършващи преплитане

(N1 + N2 ), Е/h

Дължина на зоната на преплитане, m


V = 40 km/h


V = 60 km/h


700

350

30

800

430

40

900

520

50

1000

600

60

1070

650

70

1130

700

80

1200

750

90

1270

800

100

1330

850

110

1400

900

120

1600

1050

150

1700

1200

180

2000

1400

240


(2) Широчината на зоната на преплитане отговаря на необходимия брой пътни ленти и се определя по формулата:





N1 + 3N2 + F1 + F2





n =

____________________

(16),




С




където:
N1 е броят на МПС от по-силно натоварената преплитаща се посока, Е/h;


N2 - броят на МПС от по-слабо натоварената преплитаща се посока, Е/h;
F1, F2 - броят на МПС от непреплитащите се посоки, Е/h;
С - пропускателната способност на една пътна лента при преплитане съгласно табл. 18.
Таблица 18

Нива на транспортните условия на преплитане


Пропускателна способност (С) на една пътна лента за движение в еднопосочни платна при преплитане, Е/h


при улични възли


при кръсто- вища


при двуленто- во платно


при трилентово платно


При четири- и повече лентовоплатно


I-II

II-III

700

800

850

II

III

1000

1150

1250

II-III

III-IV

1250

1350

1400

III-IV

IV

1600

1600

1600

IV-V

IV-V




1600-2000





(3) Нивата на транспортните условия на преплитане по табл. 18 се определят, както следва:


1. при почти свободно протичане на транспортните потоци, при слабо влияние на преплитането и при скорост над 80 km/h - I ниво;
2. при умерено влияние на преплитането върху протичането на транспортните потоци, при скорост 70 - 80 km/h - II ниво;
3. при възможни смущения от преплитането, при скорост 50 - 55 km/h - III ниво;
4. когато свободното протичане е нарушено, при скорост 50 - 55 km/h - IV ниво;
5. при силно нарушено протичане на движението, при възможни задръствания и спирания, при скорост 35 - 50 km/h - V ниво.

Каталог: data -> uploads -> documents
documents -> Наредба №55 от 29. 01. 2004 г за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура
documents -> Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране
documents -> Образец за почасово заплащане на възнаграждението
documents -> Сборник закони апис, кн. 9/2004 г., стр. 457 Глава първа общи положения
documents -> До директора на риосв пловдив и н ф о р м а ц и я


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница