Таблица 2. Средна месечна пенсия като отношение към средната работна заплата
Години
|
Средна работна заплата, лв.
|
Средна месечна пенсия, лв.
|
3/2
%
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1995*
|
7 364
|
2 415
|
31.6
|
1996*
|
13 247
|
4 221
|
31.8
|
1997*
|
127 909
|
37 273
|
29.1
|
1998*
|
183 250
|
62 080
|
33.9
|
1999
|
201
|
66.93
|
33.3
|
2000
|
238
|
86.41
|
36.3
|
*Стойности преди деноминацията
Този факт има силно изразен негативен ефект върху процесите на управление на икономическата реформа, тъй като от основен мотивиращ елемент се трансформира в основен демотивиращ въпреки, че за периода 1997 г. - 2000 г. се забелязва позитивна тенденция в размера на индексите на общите реални доходи.
Таблица 3. Индекси на реалните доходи на лице от домакинството
Години
|
Години, приети за база
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
1995
|
100.0
|
|
|
|
|
1996
|
68.9
|
100.0
|
|
|
|
1997
|
59.9
|
86.9
|
100.0
|
|
|
1998
|
80.3
|
116.5
|
134.1
|
100.0
|
|
1999
|
82.1
|
119.1
|
137.0
|
102.2
|
100.0
|
2000
|
78.0
|
113.1
|
130.2
|
97.1
|
95.0
|
Данните (Таблица 3) показват, че в периода 1997 г. - 1998 г. реалните доходи на лице от домакинството нарастват с +34.1 %, през периода 1998 г. - 1999 г. маржът им е в размер само на +2.2 %, а в периода 1999 г. - 2000 г. намаляват с -5 %. Като аргумент за причините довели до тези изменения може да се посочи периодичното нарастване на реалните доходи за разглеждания период, отнесени към размера на инфлацията за същия. Проучването показа, че около 45 % от реалните доходи на домакинствата в страната се разходват за храна (Таблица 4). Общо за страните от ЕС-15 делът на този разход е в размер на 14 - 16 %.
Таблица 4. Относителен дял на разходите на домакинствата за храна
Вид разход
|
1995 г.
|
1998 г.
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
Разход за храна, %
|
46.2
|
47.8
|
44
|
44.1
|
44.9
|
Резултатите от структурната реформа в дългосрочен план следва да осигурят възможност за изменение в положителна посока на социалните показатели "Темп на прираст на населението", "Коефициент на нетна миграция" (Agenda - 21) и свързаните с тях показатели. Те са от типа "движеща сила" и се разглеждат като едни от най-важните фактори с дълготраен ефект върху устойчивото развитие на националната икономика.
Аргументите за това те да бъдат обект на научното изследване и представени в монографичния труд13 са свързани с прякото им отношение към бъдещата консумация на електроенергия и функционално свързаното с това производство на твърди горива в страната, предвид обстоятелството, че домакинствата и сектора "Индустрия" са основните консуматори на електроенергия и енергийни ресурси. Тези показатели са тясно свързани с показателите за заетост, демографска динамика, разходите за инфраструктура, брутния вътрешен продукт на човек от населението и др.
Изследването установи, че от 1984 г. до момента естественият прираст на населението намалява, като от 1994 г. той вече е отрицателен. Съгласно прогнозните данни през 2005 г. се очаква размера на населението в страната да бъде с 750 хил. души по-малко в сравнение с този през 1997 г. (Таблица 5).14
Таблица 5. Динамика на общия размер на населението в страната
Показател
|
Години
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003п
|
2004п
|
2005п
|
Население, млн. души
|
8.31
|
8.26
|
8.21
|
7.95
|
7.87
|
7.79
|
7.71
|
7.64.
|
7.56
|
п – прогноза
Коефициента на нетна миграция нараства, като причините за това следва да се търсят в негативните резултати от проведените до момента структурни реформи в националната икономика, следствие от непоследователния управленски подход по отношение на процесите на преструктуриране и развитие на националната икономика в преходния период. Аргумент в това отношение е обстоятелството, че миграцията не е чисто демографски процес, а е следствие от редица икономически, социални, екологични и други мотиви. В тази връзка външната миграция е с тенденции на увеличаване, изразяваща се в перманентно мигриране на специалисти от страната, предимно в страните от ЕС-15 и САЩ, където БВП на човек в стандарти на покупателна сила е неколкократно по-висок от този в Република България.
Вътрешната миграция е следствие от посочените по-горе фактори и не съвпада с предвижданията заложени в Националния план за регионално развитие за периода 2000 г. - 2006 г. За 2000 г. интензитета на миграция на населението в пределите на страната е 2.5 % спрямо 2.3 % за 1995 г.15
Сподели с приятели: |