Първа процесите на преструктуриране в република българия в условията
Изтегляне 383.5 Kb.
|
Свързани:
6-Vavedenie p. 17
- Навигация на страницата:
- 1. Анализ на основните причини за провеждането на структурната реформа.
| Процесите на преструктуриране в Република България в условията на преход от командна към пазарна икономика ГЛАВА ПЪРВА ПРОЦЕСИТЕ НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД ОТ КОМАНДНА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА 1. Анализ на основните причини за провеждането на структурната реформа. Провеждането на всяка структурна реформа е следствие от натрупани несъответствия между елементите на системата, изграждащи структурата, които не позволяват да бъдат постигнати целите, за реализирането на които тя е била създадена. От 1989 г. в страната се провежда всеобхватна структурна реформа. В тази връзка следва да се отговори на въпроса – Какво наложи провеждането на реформата и кои са факторите, определящи нейния обхват? Отговорът на този въпрос (и на всички останали въпроси, свързани с процесите на преструктуриране в българската икономика) изисква предварително да бъде извършен комплексен анализ на икономическата ситуация в страната, предхождаща началото на преходния период. Резултатите от анализа ще позволят да се извърши оценка на взетите решения относно целите, стратегиите, тактиките, програмите и степента на тяхната съвместимост с реалните икономически обстоятелства в страната. В периода до 1989 г. националната икономика функционираше по правилата на командната икономическа система и следваше приоритетите на СИВ. Производството се характеризираше с висока цикличност, нарастваща енергоемкост и намаляваща ефективност. Качествените и функционални показатели на по-голяма част от произвежданата продукция не отговаряха на нормите, приети в страните с развита пазарна икономика, което предопределяше конкурентоспособността ѝ главно в пределите на СИВ. Предвид на това, че страната ни е бедна на суровини и особено на горива и енергоносители, производствата и дейностите в структуроопределящия за икономиката на страната отрасъл "Промишленост" бяха изградени върху огромна по размерите си зависимост от вносни енергийни източници, природни ресурси, суровини и материали, доставяни главно от бившия СССР. По тази причина всички трусове на световните пазари на суровини и материали се отразяваха крайно неблагоприятно върху промишлеността и националната икономика като цяло. Икономиката на страната се характеризираше с висока ресурсо- и фондоемкост, което водеше до неефективно използване на вносните ресурси. За това съдействаха главно прилаганите производствени технологии и приетия затворен тип икономическа система, изградена между страните от бившия социалистически лагер (СИВ). Разпадането на СИВ и преориентацията на всички страни, членки на Съвета от командна към пазарна икономическа система и особено на ресурсоопределящите такива, постави на изпитание именно икономиките на страните, прилагащи политиката на тотална зависимост от съществуването му. Разпадането на традиционните икономически отношения със страните от СИВ доведе до лишаване на българската икономика от сигурни пазари и суровинна база. Бързите промени в това отношение завариха страната неподготвена. Поради ниската гъвкавост, присъща на командно-административната икономическа система тя не успя да се адаптира своевременно към промяната на факторите в нейната външна среда, при което се създадоха условия за отдалечаване на реалния от потенциалния икономически растеж и в следствие на това тя изпадна в състояние на всеобхватна икономическа криза. Отговорът на тези предизвикателства можеше да бъде само един, а именно – спешно преструктуриране на националната икономика в контекста на новите национални и международни икономически реалности. От управленска гледна точка новите обстоятелства предполагат разработване на национална стратегия за преход от централизирана към пазарна икономическа система. Преди да се пристъпи към действие е необходимо да бъдат определени основните приоритети пред националната икономика, главните цели, обхвата и очакваните резултати от реформата, при предварително идентифициране на ограничителните условия. Необходимо е да се извърши анализ на икономическите, екологичните и социалните фактори, на взаимовръзките между тях, на персоналното и комплексното им влияние върху настоящето и бъдещо развитие на икономиката и въз основа на получените резултати да се предприемат действия за анулиране влиянието на катализаторите в евентуалните кризисни ситуации. Провеждането на реформата в националната икономика изисква ясно и конкретно определяне на ролята, правата, задълженията и степента на участие на държавата в процесите на преструктуриране. Те трябва да бъдат съобразени и с ролята на държавата в икономическия живот на страната в следпреходния период. За целта е целесъобразно моделът държава - икономика да бъде приет преди разработването на стратегиите, тактиките и плановете за икономическо преструктуриране на страната, което ще позволи да бъдат определени правата и отговорностите на всички субекти на реформата. Предвид обстоятелството, че държавата е приела да изгради пазарна икономическа система, съвместима с тази на страните от Европейския съюз, то може да се направи извода, че приобщаването и адаптирането на страната към европейското пазарно стопанство обуславя формирането у нас на пазарно-институционална система от неолиберален тип.1 Върху тази парадигма е направено и научното изследване. Преминаването на националната икономика от централизиран към пазарен икономически модел е много сложен и отговорен процес, изискващ максимална балансираност между политическите и икономически интереси, с цел предпазване на стопанската система от тежки и нежелателни деформации и създаване на предпоставки за повишаване ефективността на националната икономика, с цел успешното ѝ интегриране в структурите на ЕС. Във връзка с остротата на проблемите в преходния етап, политическите критерии доминират над икономическите и се отделя приоритетно внимание на решаването на текущите и краткосрочни икономически проблеми и цели пред дългосрочните такива. Този феномен е в основата на непоследователния и в повечето случаи противоречив подход относно процесите на вземане на решения, свързани с провеждането на икономическите реформи. Постигането на необходимия икономически растеж в размер на 4% - 5% годишно, показател за ефективността на икономическите процеси в националната икономика, изисква много тясно обвързване на текущите с дългосрочните цели и интереси. От управленска гледна точка това представлява процес на постигане на съгласуваност и съвместимост между краткосрочните и дългосрочни цели, поставени пред националната икономика. Предвид създалата се изключително сложна икономическа обстановка в страната след разпадането на СИВ и съвкупността от инструменти и методи, които следва да се използват при трансформирането ѝ в пазарна икономическа система, отговаряща на изискванията и критериите на ЕС, може да се направи заключението, че успехът на процесите на преструктуриране в националната икономика е възможен единствено чрез използване на научните достижения в областта на управлението и умелото им адаптиране към конкретните условия на преходната икономическа среда в страната. Този постулат е другата основна теза върху която е изградено научното изследване. Изтегляне 383.5 Kb. Сподели с приятели:
|