Основната цел на всеки икономически субект при пазарна икономика е да черпи изгода от дейността си. Тази изгода обаче не може да бъде постигната, ако не се влагат активи и не се трупат пасиви. Производственото предприятие наема работници и трупа към тях задължения, купува и влага в дейността материали, изплаща парични средства или трупа пасиви за оказани му външни услуги и т.н. В резултат на това то произвежда продукция, която продава на пазара. С получените средства възстановява вложените активи и погасява възникналите пасиви. Превишението на получените средства над издръжката на производството представляват неговата печалба. Казано накратко, за да получи приходи, предприятието трябва да извърши и определени разходи.
Всяка дейност е свързана с извършване на разходи. Именно поради това разходите са и един от основните отчетни обекти във всяко предприятие.1 В международните счетоводни стандарти се дава следното определение на разходите:
“Разходите представляват намаляване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активите или натрупване на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи за разпределението между съучастниците в капитала.”
В уводната част към националните счетоводни стандарти, наименована “Общи разпоредби” е дадено следното определение на понятието “разходи”: “намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.
