Разходите за оперативната дейност могат да се класифицират, като се приложат следните критерии:
Първо, според техния икономически характер тези разходи се делят на: разходи за материали; разходи за външни услуги; разходи за амортизации на материални и нематериални дълготрайни активи и на положителна търговска репутация; разходи за заплати и други възнаграждения; разходи за социални осигуровки и надбавки; други разходи.
Второ, според функционалното направление или вида на оперативната дейност, за чието осъществяване са направени, разходите за оперативната дейност се делят на две групи:
А. Основни или технологични производствени разходи. Те формират себестойността на продукцията и на свой ред се делят на две подгрупи: разходи за основната дейност и разходи за спомагателна дейност. Критерият, по който се формират тези две групи е отношението на съответната дейност към външните контрагенти. Основна е дейността, чрез която съответното предприятие влиза в контакт с останалите физически и юридически лица. Спомагателната дейност за предприятието е тази, която е неделима част от основната дейност и е предназначена да я обслужва.
Б. Допълнителни разходи. Това са разходи, които не са свързани непосредствено с основната или със спомагателната дейност, но без които не може да се осъществява изобщо дейността на предприятието. Те са два основни вида:
- Разходи за организация и управление. Това са разходи, направени по издръжка на управленския офис – амортизации, наеми, пощенски, телеграфни и телефонни разходи, абонамент, обучение и други подобни.
- Разходи за продажба на продукция. Тези разходи са свързани с реализацията на продукцията и услугите – издръжка на фирмени магазини – амортизация, наеми, възнаграждения на продавачите, търговски пътници, рекламни агенти и търговска реклама въобще и т.н.
Трето. Според възможностите всеки един от разходите да се свърже с конкретната дейност, продукт или услуга, за чието осъществяване или създаване са направени, основните(технологичните) разходи се делят на:
Преки технологични разходи. Това са такива основни производствени разходи, които могат още с извършването им да бъдат разпределени за конкретен продукт, услуга или дейност, с чието създаване или осъществянане са свързани.
Непреки или косвени технологични разходи – това са такива основни производствени разходи, които не могат още при извършването им да се отнесат към конкретен продукт, услуга или дейност. Необходимо е тяхното разпределение върху определена база.
Сподели с приятели: |
