Първа: теоретико-методологични постановки
Изтегляне 0.8 Mb.
|
Свързани:
счетоводно отчитане на разходите по икономически елементи
- Навигация на страницата:
- Калкулиране на отделна работа и договорно калкулиране
- Процесно калкулиране
- Партидно калкулиране
- Калкулиране на услуги
| Поръчково калкулиране (specific order costing) и операционно калкулиране (continious operation costing) – определянето на разходите за отделни поръчки или поръчковото калкулиране се прилага, когато продукцията се произвежда по поръчка на клиент, докато при разходите за продължителни операции или операционното калкулиране продукцията (услугите) са резултат от повтарящи се процедури или серия от процедури.
Калкулиране на отделна работа и договорно калкулиране (job and contract costing) – като подразделение на поръчковото калкулиране, тези два метода са подходящи при работата по поръчка на клиент като разликата между тях се определя от мащаба на дейността: при по-малко мащабни работи се използва калкулиране на отделна работа. Още по-точно договорното калкулиране е приложимо, когато извършването на работата отнема повече от един счетоводен период. Процесно калкулиране (process costing) – подходящо е за прилагане при производство на продукция от идентични единици, които често се произвеждат посредством поредица от свързани процеси. Поради масовото производство и идентичната си природа, разходите при такива производства не се разпределят по разходни единици, а по специфични процеси и така се получават средни величини по отношение на обработваните в един процес единици. Партидно калкулиране (batch costing) – тук идентичните единици се произвеждат на партиди, като разходите се разпределят по партиди и след това се осредняват по отношение на общия брой произведени единици. Това калкулиране има някои черти, характерни както за поръчковото, така и за операционното калкулиране. Калкулиране на услуги (service costing) – това калкулиране има някои черти, които го различават от вече изброените методи и е без значение дали услугата се извършва с търговска цел, дали се извършва от организация с нестопанска цел или пък е свързана с отделно звено на дадена организация. Разликите са по отношение на: - многообразието – всяка отделна консултация на финансовия съветник е уникална и зависи от обстоятелствата и изискванията на отделния клиент; - едновременност – в много случаи финансовият съветник трябва да реагира незабавно на нововъзникнали и непредвидени запитвания и проблеми; - краткотрайност – веднъж даден, съветът вече е с “изтекъл срок” и последващи поправки и допълнения могат да се правят много трудно; - неосезаемост – произведеното от финансовия съветник не може да бъде видяно или докоснато. Вижда се, че използваните и в световната и в българската счетоводна теория и практика методи за калкулиране са много близки по своето съдържание и приложение. Те се прилагат в практиката от много години и за това могат да се нарекат традиционни методи за калкулиране.Освен тях съществуват и други методи, резултат на непрекъснотото търсене на нови възможности за ефективно изследване на разходите от страна на учените-счетоведи. Те могат да се определят като нетрадиционни методи за калкулиране на себестойността. Към тези методи спадат: т.нар. метод АВС (activity-based-costing); методът на калкулиране, свързан със системата на производството JIT – (Just in Time) и други.34 Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|