Влияние на глобалните социални медии върху обществото и отделния човек
Изтегляне 19.19 Kb.
|
Свързани:
реферат търново, рам
|
Курсова работа по тема Влияние на глобалните социални медии върху обществото и отделния човек Изготвила: Катерина Джингарова Факултетен номер : 223610002 В днешно време социалните мрежи присъстват в ежедневието на всеки човек. Независимо дали човек е ученик или зрял възрастен,той прекарва една част от деня си в една виртуалната среда,каквато е социалната мрежа. Приложения като фейсбук, инстаграм имат връзка с нашето ежедневие и влияят на психиката ни. Как се случва това,ще разберем като се интересуваме по темата. В филма „ Социална дилема“ хора,работили в тази сфера ни информират как работят екраните,в които ние губим голяма част от времето си. Сутрин вместо да пием кафе и да започнем деня си с настроение,ние със събуждането взимаме телефона си и започваме да проверяваме дали там няма нещо ново. Някой от приятелите ни къде е бил снощи и какво е правил. С течение на времето това става наш навик и ние започваме да прекарваме все повече и повече време във виртуалната реалност. Това започва да заема толкова голяма част от ежедневието ни,че вече не ни прави впечатление. Хората стоят един до друг и не говорят по между си,а ровят в телефоните си. Все по-често забелязвам,когато отида някъде на ресторант има малко хора,които не поглеждат в телефоните си,докато прекарват време с друг човек. Дори да си говорят,включват и телефона било то да покажат нещо,което са видели или да потърсят информация. В интернет пространството всичко се следи. Приложение като фейсбук има контрол над всичко,което правим. Докато си мислим,че контролът е наш,всъщност изобщо не е така. Цялата система е създадена от алгоритми,затова каква информация е интересна на нас. Знае точно колко време сме прекарали на дадена снимка или страница. Знаят какво известие да ни пратят,за да отворим приложението и да прекараме време там,защото точно от това прекарано време,те вадят пари. Хората вече не ходят на нови и различни места,за да разнообразят ежедневието си и да видят нещо ново,а за да снимат мястото и да покажат на виртуалните си приятели къде са били и колко са щастливи там,дори реалността да не е точни такава. Не ги интересува самото преживяване,а това колко харесвания ще съберат след това. Проучвания показват,че децата и тинейджърите са най-силно повлияни от това. Снимат се за харесвания и когато дадена снимка не събере определен брой харесвания,те се чувстват тъжни и си мислят,че никой не ги цени . Започват да намразват себе си и стигат до депресивни състояния. Искат да бъдат харесвани от всички,а това дори няма смисъл,защото в реалния живот ти не си способен да общуваш с толкова много хора. Харесванията ни дават краткотрайна и фалшива популярност,която ни прави по-празни от преди. Също така ,ние, хората сме станали като зомбита. Вторачваме се в екрана и забравяме за личните си цели. Губим ценно време,в което можем да развием своя потенциал или да научим нещо ново,чрез което да се реализираме в реалния живот,а не виртуалния. Толкова сме пристрастени към нереалността,че когато се чувстваме депресирани или тъжни,вместо да потърсим решение на проблема,ние бягаме зад екрана. Мислим си,че така ще намерим утеха,но всъщност след това се чувстваме още по-зле. Всеки отделен човек има своята отделна виртуална реалност. Онлайн средата те кара да мислиш,че ти си прав,а другия човек не е. Ако всеки започне да мисли така за себе си, на отделните индивиди няма да им се налага да говорят помежду си. Няма да има никакъв смисъл,защото всеки ще живее в своя свят и няма да иска да погледне през очите на другия и да чуе неговото мнение. Винаги за едно и също нещо,двама имат различна гледна точка. Събирайки информация,решението на даден проблем идва по-лесно. Един народ,за да се развива трябва да има споделено мислене,а не всеки да е сам за себе си. Така самите хора стават по-трудни за манипулация. Социалните мрежи ни налагат и определени стандарти за красота,които в реалния свят изглеждат почти неизпълними. Гледайки перфектната актриса или певица,едно 15 годишно момиче,за да бъде харесвано ще иска да изглежда като нея. Тя има перфектна кожа на лицето и супер фигура,а в реалния живот нещата не стоят по този начин,но момичето ще започне да се подлага на диети,да си купува продукти рекламирани от нея,защото ще си мисли,че така ще бъде по-харесвана. След като не постига резултата,който иска детето ще се депресира и ще започне да иска да не излиза от вкъщи,защото не покрива стандартите за красота. Така ще се отчужди от връстниците си и няма да е щастлива,защото ние хората сме социални животни и имаме нужда да общуваме със себеподобни. Ще започне да търси изход във виртуалната реалност,но там няма да намери истинско щастие,а само временно и така с течение на времето ще загуби мотивация за каквито и да е действия,а в краен случай и желание за живот. Вече установихме,че всеки човек има своята виртуална реалност,но също така,компютърният софтуер е направен така,че да показва за различните хора различно нещо. Ако двама хора живеещи в различен край на света напишат например какво ще е времето днес,на двамата ще им излезе различна информация,защото софтуера е индивидуален за всеки. Същото важи и за продуктите,които търсим или за информацията.Също така социалните мрежи имат толкова много алгоритми от прости до сложни,че някои от тях спадат към разузнаването. Виртуалната истина не е реалността. Чрез фалшива информация ни манипулират и ни карат да започнем да мислим нещо,което те искат да мислим,а не това,което е реалното. Технологията е способна да изважда най-лошото в обществото и това вече е заплаха за самото него. Проучвания показват,че софтуерите са еволюирали трилиони пъти,в сравнение с автомобилите,които са два пъти по-бързи,а ние човешките същества физиологически и умствено изобщо не сме,как тогава да успеем да се борим с тази манипулация.Машините ни управляват,а ние почти сме изгубили контрола. Фалшивите новини се разнасят по-бързо от истината шест пъти. Човек не знае на какво да вярва и на какво не и от това следва,че той се затваря в собствената си призма. Ако даден човек не гледа телевизия или не използва социални мрежи,няма да изпада в крайни състояния , дори такива до самоубийство и да вади от дълбините на душата си най-лошото,което съществува в него. Хората биха си помагали един на друг и биха живели един много щастлив живот,в който да преследват личните си цели ,без да се отклоняват и губят в безсмислени виртуални неща. Смятам,че технологиите са едно чудесно средство за самореализация и саморазвитие, когато искаме да свършим дадено нещо или да научим нови неща,но не и социалните мрежи. За да решим проблема с влиянието на социалните мрежи,ние хората трябва да се пробудим. Да насочим фокуса си към реални ежедневни проблеми и да прекарваме възможно най-малко време във виртуалната среда. Така ще се наслаждаваме много повече на живота и ще се чувстваме много по-продуктивни и истински живи. Защото животът е кратък и трябва да го изживеем пълноценно в реално време и пространство. Изтегляне 19.19 Kb. Сподели с приятели:
|