Психология на престъпника феноменология на предметната област

Тема № 5
ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПНИКА

1. Феноменология на предметната област.
Тук компетенциите са на Криминалната психология. Тя изследва:
- причините за формирането на престъпна нагласа;
- механизмите за поява на престъпния умисъл;
- подготовката и извършването на престъпление;
- механизмите за създаване на престъпен поведенчески стереотип.
Проучванията върху личността на извършителя са от особено значение за доказване на истината по делото. В гледната точка на
Криминалната психология, конкретното правонарушение /деликт/ е процес, който се разиграва във време-пространството. Това изисква да се отчитат не само действията, формирали правонарушението, но и предшествалите ги събития. По този начин има възможност да се разкрие генезисът на престъпното поведение.
Особен интерес представляват възможните отговори на въпроса за формирането на престъпния умисъл – мисленето, което не съответства на общественото правосъзнание. Факторите му се търсят както в дефицитите в хода на социализацията, така и в индивидуалните свойства на личността.
Проблемът е, че настоящите ни знания за биологичното, социалното и психичното не дават конкретни отговори на важния въпрос: кои индивидуални особености и кой период от развитието в съчетание с кои условия на живота пораждат различните отклонения в съзнанието и поведението на детето или възрастния?
2. Фактори на биологичното.
Взаимообусловените връзки в отношението „биологично-социално”, опосредствано от психичното – са централният изследователски фокус в
Психологията на престъпника/Криминалната психология.
Тук формулирането на някакви закономерности или универсални принципи е абсолютно неправомерно, защото връзките са нееднозначни, многопластови и многопосочни.

В психологията, в някои аспекти и при определени обстоятелства, ролята на биологичното по отношение на психичното може да се представи в следните варианти:
- отключващ механизъм за физиологичното обезпечаване на психичните процеси;
- тяхна предпоставка;
- съдържание на психичното – в смисъл на усещане за състоянието на организма;
- фактор, повлияващ протичането на психичните явления;
- условие за възникването им.
Тази вариативност изисква анализите на психичното, социалното и биологичното да отчитат съотношението между трите групи фактори в хода на всяка отделна човешка биография. Ето защо Криминалната психология се занимава с идентифицирането на така наречените
„психобиологични предпоставки на престъпното поведение” като неблагоприятни организмични свойства на психиката и социалната дезадаптация. Целта е да се предложи действително ефективна превантивна практика.
От резултатите на изследванията в областта, се разкриват следните биологични предпоставки с отрицателно влияние върху личността и поведението:
- патология на биологичните потребности; тя е най-често срещаната причина за сексуалните извращения и половите престъпления;
- някои нервно-психични заболявания, като психопатии и неврастении; те повишават възбудимостта на нервната система, което предизвиква неадекватност на реакциите и затруднения на самоконтрола;
- някои наследствени заболявания; особено значение имат обременяванията от алкохолизъм, от които страдат около 50% от умствено увредените деца;
- изменения в химичния състав на околната среда, психофизиологични отклонения, използването на нови видове енергии; водят до различни психосоматични, алергични или

токсични заболявания, което представлява допълнителен криминогенен фактор.
3. Фактори на социалното.
Оперирането с термина „престъпна личност” означава, че става дума за социалното или публично лице на човека, извършил престъпление.
Има много фактори на социалната среда, които са от особено значение за генезиса на престъпното поведение, но решаващият в психологичен план е свързан с неудовлетворените потребности/желания на хората в сферата на потреблението. Тоест, разминаването между материалните ценности с възможностите за постигането им. Аспектите на разминаването се откриват в не малко посоки, а самият механизъм на формирането на потребностите също е различен. Например:
- потребностите се формират под въздействието на миналото; така неговите стандарти предопределят настоящите желания; нагласата „да живея не по-лошо от вчера” завладява цялостно съзнанието, без да отчита реалността на актуалното; в резултат, миналото се идеализира и генерира растеж на потребностите в настоящето, където няма ресурс за удовлетворяването им;
- потребностите се формират под въздействието на перспективите за бъдещето; човек се ръководи от нагласата, че „утре ще живее по-добре от днес”, което също генерира илюзорен растеж на потребностите му, който не може легално да удовлетвори;
- потребностите се формират в резултат на сравнението с живота на други хора и социални групи; в този случай се задейства нагласата
„не искам да живея по-лошо, отколкото другите”;
- по правило, формирането на потребностите се подчинява на принципа за съответствие с възможностите; всяко нарушаване на този принцип естествено води до невъзможност за задоволяването им.
В синтез: Изследванията на Криминалната психология имат за цел да разкриват личностните предпоставки, свързани с онези мотивационни структури, които при взаимодействието си с определени фактори на обкръжението, могат да доведат до създаване на криминогенна ситуация.
От съществено значение тук е анализът на конкретната личност във взаимодействията ѝ с конкретната социална среда, доколкото престъпното

поведение се ражда не от личността или средата сами по себе си, а от тяхното специфично преплитане.