Психология на развитието

161 най-големи промени се наблюдават в развитието на обема и превключваемостта на вниманието. То постепенно се координира с други познавателни процеси.
Най-важната промяна на вниманието, свързана с началото на обучението, е преходът от неволево към волево внимание. Развитието на вниманието при децата преминава от изпълнението на целите, които възрастния поставя, към целите, които ученика си поставя, от следване на инструкциите на възрастния, който организира вниманието на детето, използвайки словесни инструкции („отвори тетрадката“, „вземи химикалката“, „напиши“ и т.н.), до самостоятелно планиране на собствената дейност.
При децата в началното училище преобладава неволевото внимание: за тях е трудно да се съсредоточат върху монотонни и безинтересни дейности, или интересни, но изискващи голям психично напрежение дейности. [17, 63, 70, 102 и др.]
Началната училищна възраст е чувствителен период за развитието на по- висшите форми на волевото запомняне: през целия период се осъществява формиране на съзнателно регулираната, опосредствана, логическа памет. В процеса на учебната дейност детето започва да осъзнава мнемичната задача, научава се да контролира процеса на запаметяване; овладява различни методи за запаметяване, активна умствена обработка на материала, стратегии за неговото възпроизвеждане („близо до текста“,
„най-значимото“ и др.). Като си поставя осъзнато задачата да запаметява определен материал, малкият ученик може да използва различни стратегии за запомняне: повторение, преработка (образна преработка чрез създаване на мисловен образ, словесна преработка, например чрез асоциации или създаване на изречения, фрази, които по някакъв начин комбинират елементите, които трябва да се запомнят); организация (запомняне чрез групиране, разпределяне в категории) и т.н. За да може детето да овладее собствената си мнемонична дейност, е необходима целенасочена работа, специално организиране на логическата памет и волевото запомняне. [63, 70]
Характерна особеност на въображението на малките ученици е, че то се опира на конкретни предмети или действия. Постепенно въображението започва да разчита на думата, става по-гъвкаво, произволно и управлявано, което му позволява да надхвърля границите на личния практически опит и да действат като условие за развитието на творчеството. Значителни промени настъпват в самите образи на въображението, създадени от малките ученици: образите започват да се отличават със завършеност, детайлност и в същото време с по-голяма интеграция, цялостност и оригиналност. [21, с. 191]

162
Нарушаването на основните психични процеси често е свързано с неспособност
за учене. Този термин обикновено се отнася до трудността на децата при усвояването на четене, писане или смятане, с нормално интелектуално развитие и липса на сензорни и двигателни дефекти [70]. Неспособността за учене, свързана с изключителни трудности при овладяването на четенето, се нарича дислексия; свързана с трудности в овладяването на писането - дисграфия; смятането - дискалкулия. Неспособността за съсредоточаване върху изучавания материал е проява на дефицит на внимание; а лошия контрол на импулсите и прекомерната активност - хиперактивност, комбинация от тези прояви се нарича разстройство с дефицит на вниманието и

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: