Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Смисловата структура на съзнанието
| Обучението е движещата сила на психичното развитие. То има позитивно, ефективно въздействие върху развитието само ако го изпревари, като се фокусира не върху вече завършени цикли на развитие (равнище на актуално развитие), а върху все още възникващото (равнище на потенциално развитие), т.е. ако създава зона на най- близко развитие, която може да се разбере като специфично разстояние между наличната и идеалната форми. Ако равнището на актуалното развитие се определя от способността на детето да решава самостоятелно задачи, тогава равнището на потенциалното развитие се намира в решаването на онези задачи, с които детето не може да се справи самостоятелно, но е в състояние да реши под ръководството на възрастен, в сътрудничество, в съвместни дейности с него. Зоната на най-близко развитие, според Л. С. Виготски, е разстоянието между тези две равнища. Тя дава възможност да се определи динамиката на развитието на детето, неговия утрешен ден. Л. С. Виготски подчертава, че процесът на развитие зависи от характера и съдържанието на обучението, „за да се създаде зона на най-близко развитие, т.е. да се генерират редица вътрешни процеси на развитие, са необходими правилно структурирани учебния процеси“ [41, с. 506]. Г. А. Цукерман и А. Л. Венгер смятат, че разликите в решаването на проблема за връзката между развитието и ученето между подходите на Ж. Пиаже (обучение, основано на действителното равнище на психическо развитие на детето) и Л. С. Виготски (спонтанното и целенасочено обучение служи като източник на развитие, фокусирайки се върху възможностите на детето) са относителни. Имайки предвид пълния цикъл на развитие, те откриват две фази в него: фаза на нарушаване на равновесието и фаза на последващото му възстановяване (постигане на хомеостаза). Те приемат, че за пълния цикъла на развитие са необходими и двата варианта на обучение. [143] 57 Л. С. Виготски доказва влиянието на ученето върху процеса на развитие, като формулира хипотези за смисловата и системната структура на съзнанието и неговото развитие в онтогенезата. Смисловата структура на съзнанието е равнището на развитие на обобщенията, т.е. значенията на думите. Управлявайки смисловата структура на съзнанието, т.е. формулирайки обобщение, пренасяйки го на по-високо равнище е възможно да се пренастрои цялата система на съзнанието. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|