Объркващото капитализиране

32 Гравитационното привличане между Слънцето и Луната влияе меко на движението и наклона на орбитата на Земята спрямо Слънцето. По времена някои части от този цикъл който може да продължи десетки хиляди години – всяко полукълбо на Земята получава малко повече или малко по-малко слънчева радиация, отколкото преди. И оттук започва забавната част. Теорията на Миланкович първоначално предполага, че наклонът наземните полукълба причинява сурови зими, достатъчно студени, за да се покрие планетата след. Но руският метеоролог Владимир Копен се вглежда по-задълбочено в проучванията на
Миланкович и открива забележителен нюанс. Умерено хладните лета, а не студените зими, са виновниците за заледяването. То започва, когато през лятото никога не се затопля достатъчно, за да се стопи снегът от предишната зима. Остатъчната ледена основа улеснява натрупването на сняг през следващата зима, което увеличава шансовете снегът да остане и през следващото лято, а това води до още повече натрупвания през следващата зима. Постоянният сняг отразява повечето от слънчевите лъчи, което усилва охлаждането, а това пък води до повече снеговалежи и т.н., и т.н. В рамките на неколкостотин години сезонното снежно покритие прераства в континентален леден пласт. Същото се случва и в обратен ред. Когато поради наклона на орбитата пада повече слънчева светлина, която стопява по-голямата част от зимната снежна покривка, тя ще отразява по-малко светлина през следващите години, а това увеличава температурите и води до по-малко сняг през следващата година и т.н. Цикълът е такъв. Удивителното е колко значим резултат може да се получи от относително малка промяна в условията. Започва се с тънък слой сняг, останал от прохладното лято, за който никой не би се загрижила след това, докато ти мигне окото, цялата Земя е покрита след с километри дебелина. Както казва глациоложката Гуен Шулц: Не непременно количеството сняг причинява ледената покривка, а фактът, че снегът, макари малко, остава траен Големият извод от ледниковите епохи ечене се нуждаеш от огромни усилия, за да постигнеш огромни резултати. Ако нещата се съчетаят – ако малкият растеж послужи като гориво за бъдещ растеж – малката начална база може да доведе дотолкова необикновени резултати, че сякаш противоречат на логиката. Може да противоречат до такава степен, чеда подцениш какво е възможно, откъде идва растежът и до какво може да доведе. Същото е и спарите Над 2000 книги са посветени на това как Уорън Бъфет е натрупал своето състояние. Много от тях са прекрасни, но малко от тях обръщат достатъчно внимание на най-прос- тия факт – богатството на Бъфет не се дължи само на това, че е добър инвеститора на това, че е добър инвеститор още буквално откакто е бил дете. В момента, в който пиша, нетната стойностна състоянието на Уорън Бъфет е 84,5 милиарда долара. От тях 84,2 милиарда долара са натрупани след 50-ия му рожден ден, 81,5 милиарда долара – след като достига пенсионна възрастна около 65 години.
Уорън Бъфет е феноменален инвеститор. Но ще пропуснете съществен момент, ако припишете целия успех на инвеститорската му проницателност. Истинският ключ към успеха му е, че той е феноменален инвеститор в продължение натри четвърти век. Ако

33 беше започнал да инвестирана години и се беше пенсионирал на 60, малко хора щяха да са чували за него. Да направим един малък мисловен експеримент.
Бъфет започва да инвестира сериозно, когато е на 10 години. По времето, когато ставана, нетната стойностна състоянието му е 1 милион долара, или 9,3 милиона долара, коригирани с инфлацията. Ами ако той беше по-нормален човек и беше прекарал младостта сив изучаване на света и в търсене на призванието си, а на 30 години нетната му стойност е, да речем, 25 000 долара Ида приемем, че той пак постига същата изключителна годишна доходност на инвестициите, която успява да генерира (22% годишно, но се отказва да инвестира и се оттегляна годишна възраст, за да играе голф ида прекарва времето си с внуците. Каква би била приблизителната оценка на неговата нетна стойност днес Не 84,5 милиарда долара.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: