27
Гупта е член на съвета на директорите на „Голдман Сакс“, където е заобиколен от някои от най-богатите инвеститори в света. Един инвеститор, цитирайки приходите на магнатите на частния капитал, описва Гупта така Мисля, че той искаше да влезе в този кръг. В кръга на милиардерите, нали така „Голдман“ е кръг на стотиците милиони, нали така?“
15
Точно така. Ето защо Гупта си намира доходоносна странична сделка. През 2008 г, когато „Голдман Сакс“ се сблъскват с гнева заради финансовата криза, Уорън Бъфет планира да инвестира 5 милиарда долара в банката, за да ѝ помогне да оцелее. Като член на управителния съвет на „Голдман“ Гупта научава за тази транзакция преди обществеността. Това е ценна информация. Оцеляването на „Голдман“ е
под съмнение, а при подкрепата на Бъфет със сигурност цената на акциите ѝ ще скочи.
Шестнайсет секунди, след като научава за предстоящата сделка, Гупта, на когото са се обадили по времена заседанието на управителния съвет на „Голдман“, затваря телефона, а после набира един мениджър на хедж фондове на име Радж Раджаратнам. Обаждането не е записано, но Раджаратнам веднага купува 175 000 акции на „Голдман Сакс“, така че можете да се досетите какво е обсъждано. Сделката на Бъфет с „Голдман“ е обявена публично часове по-късно. Акциите на „Голдман“ поскъпват. Раджаратнам спечелва бързи 1 милион долара. Това е само един пример за предварително известна тенденция. Комисията по ценните книжа и борсите твърди, че съветите от кухнята са донесли на Гупта печалба от
17 милиона долара. Лесни пари. И още по-лесно дело за прокурорите.
Гупта и Раджаратнам влизат в затвора за търговия с вътрешна информация, кариерата и репутацията им са разрушени безвъзвратно. Сега да погледнем към Бърни Мадоф. Престъплението му е добре известно. Мадоф е най-известният създател на схема на Понци“ след самия Чарлз Понци. Мадоф мами инвеститорите в продължение надве десетилетия, преди да бъде разкрито престъплението му – по ирония на съдбата само седмици след акцията на Гупта. Но се пренебрегва, че Мадоф,
подобно на Гупта, е нещо повече от измамник. Преди схемата на Понци, която прави Мадоф известен, той е изключително успешен и законо- послушен бизнесмен.
Мадоф е маркетмейкър, човек, който свързва купувачите и продавачите на акции. И е много добър в това. Ето как Уолстрийт Джърнъл“ описва посредническата компания на Мадоф през 1992 г
„Той е изградил високорентабилна фирма за ценни книжа, „Бърнард Л. Мадоф Ин-вестмънт Секюритис“, която отклонява голям брой борсови сделки от Нюйоркската борса. Средният дневен обем от 740 милиона долара на сделките, извършвани по елек-тронен път от фирмата „Мадоф“ извън борсата, е равен на 9% от оборота на бор-сата в Ню Йорк. Фирмата на г-н Мадоф може да извършва сделки толкова бързо и евтино, че всъщност плащана други брокерски фирми по един цент на акция, за да изпълнява поръчките на техните клиенти, като се възползва от разликата между це-ните за търсене и предлагане, на които се търгуват повечето акции Това съвсем не е неточно журналистическо описание на измамата, която предстои да бъде разкрита. Посредническата фирма на Мадоф е легитимна.
Бивш негов служител споделя, че този клон от бизнеса на Мадоф е генерирал между 25 и 50 милиона долара
15
“Did millionaire Rajat Gupta suffer from billionaire envy?” The Economic Times (March 27, 20ii).
28 годишно. Легитимният, неизмамен бизнес на Бърни Мадоф е много успешен по всички мерки. Благодарение на него той става изключително – и законно – заможен. И все пак, измамата. Въпросът, който трябва да зададем както на Гупта, така и на Мадоф, е защо човек със състояние от стотици милиони долари ламти толкова отчаяно за още пари, че рискува всичко, за да натрупа повече.
Престъпление, извършено от хора на ръба на оцеляването, е едно. Веднъж нигерийски измамник заяви пред Ню Йорк таймс“, че се чувства виновен, защото е наранил другите, но заради бедността не чувстваш болката“.
16
Но стореното от Гупта и Мадоф е различно. Те вече имат всичко невъобразимо богатство, престиж, власт, свобода. И захвърлят всичко това, защото искат още. Те нямат усещане за достатъчно. Това са крайни примери. Но съществуват и некриминални версии на такова поведение. В хедж фонда Лонг търм кепитъл мениджмънт работят брокери с лични състояния от десетки и стотици милиони долари, като по-голямата част от тяхното богатство е инвестирано в собствени фондове. Но после те поемат толкова големи рискове в стремежа си да спечелят още повече, че успяват да загубят всичко – през 1998 г, в разгара на най-големия бичи
17
пазар и най-силната икономика в историята.
По-късно Уорън Бъфет казва
„За да спечелят пари, които нямаха и от които нямаха нужда, те рискуваха това, което имаха и от което имаха нужда. А това е глупаво. Просто е съвсем глупаво. Да рискувате нещо, което е важно за вас, за нещо, което е маловажно за вас, просто няма никакъв смисъл Сподели с приятели: