Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Просто преминете към следващия
| 6. Редките събития печелят Може да грешиш през половината време и пак да спечелиш състояние „Сблъсквам се с това вече 30 години. Според мен простата истина е, че някои проекти работят, а други не. Няма защо да се тормозите с който ида е. Просто преминете към следващия Брад Пит, при получаването на наградата на Гилдията на филмовите актьори Хайнц Бергрюен бяга от нацистка Германия през 1936 г. Той се установява в Америка, където учи литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Според повечето свидетелства той не показва особени дарби през младостта си. Но към те години на ХХ век Бергрюен вече е един от най-успешните търговци на изкуство за всички времена. През 2000 г. Бергрюен продава за повече от 100 милиона евро част от огромната си колекция от произведения на Пикасо, Брак, Клее и Матис на германското правителство. Сделката е на такава ниска цена, че германците на практика я смятат за дарение. Пазарната стойностна колекцията е над 1 милиард долара. Това, че един човек е успял да събере огромни количества шедьоври, е поразително. Изкуството е нещо извънредно субективно. Как е могъл някой да предвиди, още в младостта си, кои ще станат най-търсените произведения на века Можеш да кажеш умения. Можеш да кажеш късмет. Инвестиционната компания „Хорайзън рисърч“ има трето обяснение. И то е много подходящо за инвеститорите. Големите инвеститори купуват огромни количества произведения на изкуството, пише в анализ на фирмата. Част от колекциите се оказаха отлични инвестиции и те бяха запазени за достатъчно дълъг период, за да позволи това доходността на портфоли- ото да се доближи до доходността на най-добрите елементи в портфолиото. Случва се тъкмо това Големите търговци на изкуство действат като индексни фондове. Купуват всичко, което успеят. Иго купуват в портфолиа, а не като отделни произведения, които харесват. После седят и чакат появата на няколко победителя. Случва се тъкмо това. Може би 99% от произведенията, които хора като Бергрюен придобиват през живота си, се оказват немного ценни. Но това няма особено значение, ако останалият 1 процент се окаже дело на някой като Пикасо. Бергрюен може да греши през повечето време и все пак да се окаже невероятно прав. Много неща в бизнеса и инвестициите работят по този начин. Стратегията на редките събития – в най-отдалечените краища на разпределението на резултатите – има огромно 25 “Art Dealers: The Other Vincent van Gogh”, Horizon Research Group ( June 2010). 44 влияние във финансите, където на малък брой събития може да се дължи по-голямата част от резултатите. Може да е трудно да се възприеме това, дори ако разбираш принципа. Не се схваща интуитивно, че инвеститорът може да греши през половината време и все пак да натрупа състояние. Ето защо не осъзнаваме колко е нормално много неща да се провалят, и реагираме драматично, когато това се случи. * * * С Параходът Уили“ Уолт Дисни се утвърждава като аниматор. Бизнес успехът обаче е друга история. Първото студио на Дисни фалира. Филмите му са чудовищно скъпи за производство и са финансирани при непосилни условия. Към средата на те години на ХХ век Дисни вече е произвел повече от 400 филма. Повечето от тях са късометражни, повечето са обикнати от зрителите и повечето сана загуба. Снежанка и седемте джуджета променя всичко. Спечелените през първите шест месеца на 1938 г. 8 милиона долара са в пъти повече от всички предишни приходи на компанията. Това преобразява студията на Дисни. Всички дългове на компанията са изплатени. Ключовите служители получават поощрителни премии. Компанията купува ново модерно студио в Бърбанк, където остава и до днес. „Оскар“-ът превръща Уолт от известна личност в голяма звезда. Дог. той е продуцирал неколкостотин часа филми. Но от бизнес гледна точка са важни 83-ите минути на Снежанка. Всяко огромно, печелившо, прочуло се или повратно постижение е резултат от рядко събитие – изпъкващо сред хиляди или милиони събития. А по-голямата част от вниманието ни се насочва към неща, които са огромни, печеливши, прочути или повратни. Когато повечето неща, на които обръщаме внимание, са резултат от такова събитие, лесно е да се подцени колко редки и мощни са те. За някои индустрии е очевидно, чеса задвижвани от редките събития. Да вземем рисковия капитал. Ако фонд за рисков капитал направи 50 инвестиции, вероятно очакването е половината от тях да се провалят, 10 да се развият доста добре, и една или две да бъдат удари, които носят 100% от доходността на фонда. Инвестиционният посредник „Корелейшън Венчърс“ веднъж обобщава цифрите така. 26 От над 21 000 рискови финансирания от 2004 дог губят пари 2,5% от инвестициите постигат 10–20 пъти възвръщаемост 1% постигат над кратна доходност 0,5% – около 100 компании от 21 000 – са спечелили 50 пъти или повече. Оттук идва по-голямата част от доходността в бранша. Може би си мислите, че това прави рисковия капитал толкова рисков. А всички, които инвестират в рисков капитал, знаят, че това е рисковано. Повечето стартиращи компании се провалят, но светът е достатъчно любезен, за да позволи няколко мегауспеха. Ако искате по-безопасна, по-предсказуема и по-стабилна възвръщаемост, инвестирайте в големи публични компании. 26 Вж. https://collabfund.com/uploads/venture-returns.png 45 Или поне може би си мислите така. Не забравяйте, че редките събития задвижват всичко. Разпределението на успеха при акциите на големите публични компании за големи периоди не е много по-различно от това при рисковия капитал. Повечето публични компании се провалят, малко се справят добре, а се броят на пръсти превърналите се в необикновени победители, на които се пада по-голямата част от доходността на фондовия пазар. Веднъж „Джей Пи Морган Асетс Мениджмънт публикува разпределението на възв- ръщаемостта при индекса Ръсел 3000“ – голяма, обхватна база от публични компании, поддържана от 1980 г. Акциите на 40% от включените в Ръсел 3000“ губят поне 70% от стойността си и никога не се възстановяват през този период. Ефективно цялата обща възвръщаемост на индекса идва от 7% от включените компании, които надхвърлят поне две стандартни отклонения. Бихте очаквали това от рисковия капитал. Но то се случва в скучния диверсифициран индекс. Това пропадане при повечето публични компании не пощадява никоя индустрия. Повече от половината от всички публични технологични и телекомуникационни компании губят по-голямата част от стойността си и никога не се възстановяват. Дори сред комуналните услуги честотата на неуспехите е повече от 1 на 10: Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|