Психология на забогатяването
Жизненоважно е да бъдеш уравновесена личност, оптимистично настроена за
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 3. Жизненоважно е да бъдеш уравновесена личност, оптимистично настроена за бъдещето, но параноична за онова, което може дати попречи да се добереш до това бъдеще. Оптимизмът обикновено се определя като вяра, че нещата ще тръгнат добре. Но това е непълно определение. Разумен оптимизъм е вярата, че шансовете сана твоя страна, ас времето всичко ще се уравновеси и ще доведе до добър резултат, дори ако случващото се междувременно е изпълнено със страдания. А всъщност знаеш, че ще бъде изпълнено със страдания. Може да бъдеш оптимист, че дългосрочната траектория на растежа сочи нагоре и надясно, но ида бъдеш също толкова сигурен, че пътят между сега и тогава е Аналогичната поговорка на български е „Човек предполага, Господ разполага“. – Б. ред. Има се предвид кризата от 2006–2011 г. – Б. ред. 41 осеян с противопехотни минии че винаги ще бъде така. Тези две неща не се изключват взаимно. Идеята, че нещо може да е печелившо в дългосрочен план, докато е на пълна загуба в краткосрочен план, не е интуитивна, но така се получава с много неща в живота. До годишна възраст средният човек може да загуби приблизително половината от си- напсните връзки, които е имал в мозъка сина две години, тъй като неефективните и излишни нервни пътища се изчистват. Но средният годишен е много по-умен от средния двегодишен. Унищожаването вимето на напредъка е не само възможно, но е и ефективен начин да се отървеш от излишното. Представи си, че си родители можеш да надникнеш в мозъка на детето си. Всяка сутрин забелязваш по-малко синапсни връзки в главата му. Би се паникьосал Би казал Това не може да е правилно, тук имаме загуби и разрушаване. Нужна е намеса. Трябва да отидем на лекар Но него правиш. Това, което виждаше нормалният ход на напредъка. Икономиките, пазарите и кариерите често следват подобен ход – растежна фона на загуби. Така се развива и икономиката на САЩ през последните 170 години. Фиг. 4 Реален БВП наглава от населението Но знаеш ли какво сее случило през този период Откъде да започнем. • 1,3 милиона американци загиват по времена девет големи войни. • Приблизително 99,9% от всички създадени компании затварят. • Четирима американски президенти са убити. • 675 000 американци умират за една година заради пандемията на грипа. 42 • При 30 отделни природни бедствия загиват поне по 400 американци. • 33 рецесии продължават общо 48 години. • Броят на прогнозистите, предвидили някоя от тези рецесии, се равнявана нула. • Фондовият пазар пада най-малко 102 пъти с повече от 10% от доскорошен връх. • Акциите губят една трета от стойността си поне 12 пъти. • Годишната инфлация надвишава 7% през двайсет отделни години. • Според „Гугъл“ думите икономически песимизъм се появяват във вестниците поне 29 000 пъти. Нашият стандартна живот се увеличава двайсет пъти през тези 170 години, но едва ли има ден, в който да липсват осезаеми причини за песимизъм. Нагласа, която да бъде едновременно параноична и оптимистична, е трудно да се поддържа, защото виждането на нещата в черно и бяло отнема по-малко усилия, отколкото възприемането на нюансите. Но се нуждаете от краткосрочната параноя, която дави поддържа жив достатъчно дълго, за да се възползвате от дългосрочния оптимизъм. Джеси Ливърмор го разбира по трудния начин. Той решава, че настъпването на добри времена означава крайна лошите времена. Забогатяването го кара да се чувства сякаш е неизбежно да си остане богати е непобедим. След като губи почти всичко, той разсъждава Понякога си мисля, че за спекуланта не е прекалено висока никоя цена, за да научи онова, което ще попречи да му се замае главата Голяма част от провалите на брилянтни мъже са свързани пряко със замаяната глава. Това е скъпоструваща болест, казва Ливърмор, навсякъде и за всички По-нататък ще разгледаме друг начин, по който растежът в условията на несгоди може да се окаже много труден за разбиране. |