Психология на забогатяването
Послепис. Защо потребителите мислят така
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1. Август 1945 г. Завършва Втората световна война
| Послепис. Защо потребителите мислят така, както мислят – кратка история За да схванете психологията на съвременния потребители накъде би могъл да сена- сочва, трябва да разберете как е стигнал дотук. Как всички ние стигнахме дотук. Ако си заспал през 1945 ги се събудиш през 2020 г, няма да познаеш света около себе си. Размерът на икономическия растеж, осъществен през този период, е буквално безпрецедентен. Ако видиш равнището на богатство в Ню Йорк и Сан Франциско, ще бъдеш шокиран. Ако го сравниш с бедността в Детройт, ще бъдеш шокиран. Ако видиш цената на жилищата, на ученето в колежи на здравеопазването, ще бъдеш шокиран. Ако видиш какво мислят средностатистическите американци за спестяванията и за разходите като цяло, ще бъдеш шокиран. А ако се опиташ да си дадеш разумно обяснение затова как сее случило всичко, предполагам, че ще сгрешиш напълно. Защото то не е интуитивно и не е предвидимо. Случилото се в Америка след края на Втората световна война е история на американския потребител. Това е история, която помага да се обясни защо хората мислят запарите по начина, по който го правят днес. Кратката история е следната нещата бяха много несигурни, после станаха много добри, после доста лоши, след това наистина добри, после наистина лоши и ето че сега сме тук. И мисля, че има обяснение, което свързва всички тези събития ведно. И не подробен разказа история затова как си пасват нещата. Тъй като това е опит да се свържат големите събития, той оставя настрана много подробности за случилото се през този период. Вероятно ще се съглася с всеки, който посочи какво съм пропуснал. Целта тук не е да се опише всеки гейма да се види как един мач повлиявана следващия. Ето как съвременният потребител стигна дотук. * * * 1. Август 1945 г. Завършва Втората световна война Капитулацията на Япония е „най-щастливият ден в американската история, пише Ню Йорк таймс“. Но както се казва Историята е само една беда след друга. Радостта от края на войната бързо се сблъсква с въпроса Какво ще стане сега Шестнайсет милиона американци – 11% от населението – са се сражавали във войната. Около осем милиона са в чужбина в нейния край. Средната им възраст е 23 години. В рамките на 18 месеца всички, без 1,5 милиона, ще си бъдат вкъщи, свалили униформата. А сега какво Какво ще правят по-нататък? Къде ще работят Къде ще живеят 121 Това са най-важните въпроси на деня по две причини. Първо, никой не знае отговорите. Второ, ако не им се отговори бързо, най-вероятният сценарий – според много икономисти е, че икономиката ще потъне отново в дълбините на Голямата депресия. Три фактора действат веднага след войната 1. Преустановеното строителство на жилища, тъй като на практика целият производствен капацитет е прехвърлен към военното производство. През 1943 г. са строени по- малко от 12 000 жилища на месец, което се равнявана по-малко от един нов домна американски град. Връщащите се войници са изправени пред сериозен недостиг на жилища. Специфичните работни места, създадени по времена войната – в производството на кораби, танкове и самолети – изведнъж стават ненужни след нея и се стопяват със скорости обхват, рядко срещани в частния бизнес. Не е ясно къде ще могат да работят войниците. 3. Броят на браковете нараства по времена войната и непосредствено след нея. Войниците не искат да се връщат в сутерена на майка си. Те искат веднага да създадат семейство в собствен дом с добра работа. Това тревожи политиците, особено след като Голямата депресия все още е скорошен спомен, приключил само преди пет години. През 1946 г. Съветът на икономическите съветници представяна президента Труман доклад, в който предупреждава за „пълномащабна депресия през следващата една до четири години. В отделна записка от 1947 г. след среща с Труман се обобщава „Възможно е да сме в период на някаква рецесия, в който трябва да стъпваме на много здрава почва, защото рецесионните сили заплашват да излязат извън контрол. Съществува значителна перспектива, която не бива да се пренебрегва, че по-ната- тъшният спад може да увеличи опасността от низходяща спирала в условия на деп- ресия.“ Този страх се засилва от факта, че за растежа не може да се разчита веднага на износа, тъй като две от най-големите икономики – на Европа и на Япония – са в руини и трябва да се справят с хуманитарни кризи. А самата Америка е затънала в повече дългове от всякога и ограничава преките правителствени стимули. Така че какво направихме по въпроса Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|