Психопатология и психиатрия въведение
F 00-09 Органични, вкл. симптоматични психични разстройства; F 10-19
Изтегляне 0.65 Mb.
|
| F 00-09 Органични, вкл. симптоматични психични разстройства;
F 10-19 Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; F 20-29 Шизофрении, шизотипни състояния и налудни разстройства; F 30-39 Афективни разстройства; F 40-49 Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства; F 50-59 Психологични нарушения, свързани с психични или поведенчески фактори; F 60-69 Абнормност на личността и поведението при възрастни; F 70-79 Умствена изостаналост; F 80-89 Разстройства на психологичното развитие; F 90-99 Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството. Въпрос 3. ПСИХИАТРИЧНО ИНТЕРВЮ. (15.11.1994) I. Най-важният метод в психиатрията е интервюто. Информацията, с която трябва да се сдобие терапевта от първото интервю е следната: а) социодемографски данни (възраст, пол и др.) - обслужват статистиката, документирането на случая; изграждат представата за интервюирания. Тези данни служат на лекаря за съотнасяне към всички други данни. б) повод за насочване - кои са били факторите, които са накарали пациента точно в този момент да потърси помощ (“защо точно този човек идва точно с тези симптоми точно сега”), кой го насочва и защо (напр. ако той идва с майка си - дали тя е инициаторът на посещението, зависим ли е той от нея, тя ли държи да знае диагнозата и т.н.). в) история на сегашния епизод на боледуване. Често не може точно да се каже докога пациентът е бил здрав, но общо взето има два периода - на здраве и на болест. В историята се включват следните компоненти: - какви са симптомите и оплакванията на човека; - какви обстоятелства са свързани с появата, засилването (отслабването) на симптомите - психиатърът се стреми да свърже във времето обстоятелствата, които влияят върху симптомите. - какви опити за справяне (лечение на тези симптоми) е използвал човекът. г) предишни епизоди на боледуване, лечение и др., изобщо на съществуващи проблеми (ако има такива). д) анамнеза (в тесния смисъл на думата). Има две части: - наследствена обремененост (дали има такава в рода на пациента): данни за предисторията на индивида. - лична и социална анамнеза. Отнася се до съществените факти от биографията на индивида. В медицината биографията започва от зачеването на човека - дали е желано дете, кое дете по ред е в семейството, дали бременността е била изненадваща, дали майката е имала трудна бременност, тежко ли е родила и т.н. Описват се всички важни и критични моменти в развитието - кой е гледал детето, ходило ли е в детска ясла, детска градина, плачело ли е много, успех и поведение в училище, приятели, казарма, антисоциални прояви, какъв сексуален опит има и др.
Първото интервю обикновено отнема 40-50 мин. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|