Психопатология и психиатрия въведение

Всяко психично разстройство има своя определена клинична картина, която се състои от редица болестни прояви. Психичният симптом (От гр. symptoma - случка, белег, признак) е най-малката градивна единица на психичната болест. Той е "знак" не на обособена болест, а за нарушена функция. Симптомът не може да се разделя на по-малки съставни части, но въпреки това е сложно образувание. За неговото изграждане понякога е необходимо разстройството на широк кръг от психични сфери или дори на цялата психична дейност. Присъщи са му сложни механизми на възникване, изява, протичане, преобразуване и завършек. Разграничават се функционални и органични, първични и вторични, местни и общи, субективни и обективни, соматични, неврологични и психични и т.н. симптоми. В психиатрията се отделят още позитивни симптоми, които са израз на отслабване, усилване или възбуда на определени психични функции, напр. халюцинации и налудности. При негативните симптоми е налице известно отпадане на определени психични функции, като понижение на енергетичния потенциал, трайна промяна на личността, емоционално опустошение с необратимо отслабване на паметта и интелекта, довеждащо до начална или дълбока деменция (От лат. de и mentis - букв. вън от разума, обезумяване, лудост; в съвременната психиатрия означава оглупяване (упадък на умствено-паметовата дейност, настъпил след предшестващо нормално или болестно интелектуално развитие на личността). Към психичните симптоми се включват и различните форми на безсъние, раздразнителност, промените в емоциите, настроението, паметта, интелекта, мисленето и т.н. Отделни психични симптоми са илюзиите, халюцинациите, налудността, натрапливостите, импулсивните прояви и пр.

За идентификация на психично разстройство са необходими познания освен за симптоми, признаци и синдроми, но и допълнителни знания - данни за наследствеността, за вероятния ход на състоянието на даден синдром, за възможните усложнения, за методите на лечение и т.н.

Най-високата форма на концептуализация е понятието "болест" в тесен смисъл - предполага познанието на всички важни елементи от причините за дадено състояние и на промените, които то предизвиква; как тези промени се трансформират в оплаквания (симптоми), вероятният им ход, повлияване и т.н. Въпросът е доколко психичните болести са от същия порядък като соматичните (телесните) заболявания. Всяка болест има характерна клинична картина (закономерно съчетание на симптоми и синдроми) с присъщи за нея възникване (известни или неизвестни причини), протичане, изход (пълно възстановяване, оздравяване с дефект, хронифициране, смърт), соматичен и неврологичен статус, лечение и патологоанатомия.