II. ОСНОВНИ ГРУПИ психоактивни вещества

Лекарства с потенциал за пристрастяване. Бензодиазепините действат успокояващо, като по много сложен начин засилват дейността на рецепторите на гамааминомаслената киселина, която има предимно задържащо действие върху нервната дейност (за разлика от адреналина, допамина и серотонина, които предават възбудните импулси; ацетилхолин и норадреналин предизвикват и възбудни и задръжни импулси). Освен това, бензодиазепините имат и свои собствени рецептори в мозъка (2 вида), с което се обяснява мощното им въздействие върху психиката на човека.

Препоръчва се лечението с тези медикаменти да е с намалена продължителност.

Абстинентни симптоми: тревожност, безпокойство, безсъние, сънуване на кошмари, възможни са дереализационни симптоми (усещане за промененост на околния свят - напр. с много ярки цветове), гърчове или припадъци, психотична картина (психоза с налудности и халюцинации).

Зависимостта от бензодиазепини много прилича на алкохолната зависимост. Понякога е налице комбинирана зависимост от алкохол и бензодиазепини, която може да е с летален изход (вследствие отравяне).

б) барбитурати (сънотворни, мощни успокоителни) - фенобарбитал (луминал), тардил, хексадорм калциум, хлоразин, флуперин и др.

Създават зависимост, чиято абстиненция се характеризира с неврологични симптоми (тремор на ръцете, нарушена артикулация, прилошаване, гърчове). Отравянето с барбитурати е много опасно. Барбитуратите нямат специфични рецептори, действието им е чрез т.нар. хлорни канали, пропускащи хлорни йони, поради което цялостно подтискат централната нервна система.

* в) психоаналептици (антидепресанти) - амитриптилин, психофорин, инсидон.

Отравянията с бензодиазепини и барбитурати изискват спешни медицински мерки.