Пътуване извън тялото

61
предпазлив. Обърнах се и бързо се устремих към материалното.
Прибрах се без всякакви трудности. Кръвообращението на дясната ми ръка бе затруднено от скованото лежане върху нея, което бе очевидната причина за обратното връщане.
Коментар: При проверката с д-р Пухарич мястото се оказа правилно познато. Същото се отнася и за действията, но той не помнеше нищо за това мое посещение. Силна светлина отгоре може би е причинила мисълта за „блондин“.
Случилото се също илюстрира проблема с комуникацията. Д-р
Пухарич, съвсем буден и уведомен за специфичните опити да го
„посетя“, не може съзнателно да си спомни за такава среща. Всички други фактори бяха старателно проверени, с изключение на
„разговора“, който вече ви предадох. Такова нещо се случваше толкова често, че стана източник на много дискусии. Първоначално предположиха, че си измислям тези разговори. Изглеждаше възможно,
че правейки така, аз просто извиквах знанията си за човека, когото посещавах — на подсъзнателно равнище, — за да създам тези
„автентични“ разговори. Тази теория бе изоставена, когато множество такива връзки предоставиха данни, известни единствено на втората страна.
Друга трудност при пътуванията из Място I е факторът време. За неудобство най-подходящите периоди за дълбока релаксация, така необходима при възпроизвеждането на Второто състояние, се случват късно през нощта. Съвсем естествено е по тази причина да се възползвам от такива случаи, когато е възможно. Изисква се по-малко усилие и отделянето е малко по-бързо. Все пак физиологичните и психологическите условия, помагащи да се достигне състоянието, са непредсказуеми и не напълно изучени. Тази несъгласуваност причини множество случаи, когато експериментирането за чисто доказателствени данни завършваше с провал. Човекът, който щеше да бъде посетен, не извършваше никакво друго действие, освен да лежи в леглото, сякаш е заспал, според описанията. Повечето хора представят това „действие“ всяка нощ.
Нещо подобно, опитите за потвърждаване през тези часове на деня, когато грееше слънцето, допринесоха за усложненията. Без обещание за „връзка“ в точен час или минута повечето участници си вършеха нормалната работа. Така, когато такива „визити“ се

62
извършваха, не беше правило те да бъдат заварвани да извършват някаква съвсем обикновена или пък крайно неочаквана за тях дейност.
Като резултат малките, незначителни действия, наблюдавани по време на визитите, когато имаше нужда от потвърждение, не се превръщаха в нищо повече от мъгляв спомен на хората, с които е станала „връзката“.
Притежаваме голяма склонност да забравяме подробностите около рутинно извършваните действия в живота. Можете сам да си го докажете. Просто опитайте да си припомните какво сте правили или казали вчера в три и тридесет и пет следобед. Ако е някаква рутинна задача, има шанс да се сетите само за действието. Точните подробности ще ви убегнат.
И досега експериментирането при посещения в Място I е изключително важно, може би в момента дори и от по-голямо значение от каквито и да било други опити. Защото само по пътя на експерименталните посещения в Място I могат да бъдат събрани доказателствени данни за Второто тяло и Второто състояние.
Достатъчно количество подходящи данни означава да се осъществи сериозно проучване от авторитетни научни групи в нашето съвремие.
Само с помощта на такова задълбочено и обширно изследване може да се направи пробив от революционно естество по отношение на
Второто тяло и да бъде приложено към основното познание на човека.
Не се ли стори това, проблемът в най-добрия случай ще остане една неразгадана загадка, а в най-лошия — смешна и неприемлива измислица едновременно и на философа, и на учения. По тази причина най-повтаряната тема в записките за експериментите е: Търсете доказателствени данни.
Сега ви предлагам най-последния опит в Място I, проведен в лабораторията по електроенцефалография в болницата на един от първокласните университети.
ЕКСПЕРИМЕНТ ЕЕГ — 5 (Електроенцефалография)
19 юли 1966 г.
Пристигнах в болничната лаборатория по ЕЕГ в 21 часа, след като карах 100 километра от Ричмънд. Нямах обикновеното чувство за умора. Сънливостта от по-ранните часове на същия ден (около 13 часа)
бе напълно изчезнала. Много активен ден от около 6,30 часа сутринта.

63
В 21.30 часа вечерта ми бяха поставени всички електроди от специалистката, която бе сама, когато пристигнах. Отпуснах се на едно походно легло в полузатъмнена стая, като използвах възглавница и чаршаф. Бях без риза, по панталони. Преживях обикновената трудност да наглася удобно главата си, особено ухото си, притиснато към възглавницата. Като „странично спящ“, нямаше значение на коя страна
— всяка бе еднакво неудобна поради електродите, закрепени към ушите ми. Направих опит да релаксирам по естествен начин, но не успях. Накрая достигнах частично релаксационния модел (броих от едно, свързвайки всяко число с част от тялото, започвайки от краката.
Със затворени очи поглеждах по посока на съответната част от тялото,
чийто номер бях изброил, и мозъчната команда за отпускане бе мисловна). Преживях обикновените „разсейвания“ на вниманието в различни моменти и принудих вниманието си да се върне към техниката на релаксирането. Минах през всички последователни етапи, без да се отпусна докрай. Затова започнах отново, от началото.
След около четиридесет и пет минути, без да достигна пълна релаксация, реших да прекъсна, седнах и повиках специалистката.
Бях полуседнал, пушех цигара и разговарях със специалистката в продължение на пет до осем минути, после реших да опитам отново.
След известно време, прекарано в опити да освободя ухото си от причиненото от електрода неудобство, когато се концентрирах върху ухото си, за да го „вцепеня“, имах частичен успех. Пак започнах с техниката за частична релаксация. На половината път през втората обиколка по шаблона се появи чувството за горещина, съзнанието ми остана будно (или поне така ми се струваше). Реших да опитам метода на „изтъркулването“ (тоест започнах внимателно да се въртя, точно както се въртите в леглото, използвайки материалното си тяло).
Започнах да чувствам, че се обръщам, и при първата мисъл аз наистина движех физическото си тяло. Усетих, че се претъркулвам през ръба на походното легло и се стегнах за падането на земята. Щом не се ударих веднага, разбрах, че съм се отделил. Излязох от физическото си тяло и се отдалечих през затъмнена стая, после дойдоха двама мъже и една жена. „Виждането“ не беше съвсем добро, но като се приближавах, се подобри. Жената — висока, тъмнокоса, на около четиридесет, седеше на канапенце или диван. Отдясно седеше мъж. Пред нея и малко вляво бе другият мъж. Всички те бяха непознати за мен. Водеха разговор,

64
който не можех да чуя. Опитах се да привлека вниманието им, но не успях. Накрая доближих и ощипах жената (много нежно) отляво, точно под гръдния кош. Сякаш имаше реакция, но не и връзка. Реших да се върна към материалното за ориентация и да започна отново.
Връщането във физическото тяло бе постигнато просто, само с мисъл за връщане. Отворих физическите си очи, всичко бе прекрасно.
Преглътнах, за да навлажня сухото си гърло. Затворих очи и позволих на горещината да бушува, после използвах същата техника на
„изтъркулването“. Този път се оставих да долетя до леглото. Снижавах се бавно и чувствах, че преминавам през различни кабели за ЕЕГ по пътя ми надолу. Леко докоснах пода, сетне можах да „видя“
светлината, прокрадваща се през отворената врата към външната стая за ЕЕГ. Като внимавах да не напускам „мястото“, минах под походното легло и заплувах из въздуха в хоризонтално положение. Върховете на пръстите ми докосваха пода, за да пазя положението си. Минах бавно през вратата и потърсих специалистката, но не я намерих. Не беше в стаята отдясно (контролната стая) и излязох в една силно осветена стая. Огледах се на всички посоки и изведнъж я открих, но не беше сама. От лявата й страна, обърнат с лице към нея, стоеше един мъж. Тя беше с лице към мен.
Направих опит да привлека вниманието й. Почти мигновено бях възнаграден с прилив на топла радост и щастие, че най-накрая съм постигнал това, за което бяхме работили. Тя наистина бе развълнувана.
Прегърна ме възбудено и с радост. Отговорих на прегръдката и усетих съвсем слаби сексуални вибрации, на които бях в състояние почти да не обърна внимание. След малко се дръпнах назад и нежно сложих ръцете си върху нейното лице, по една на всяка буза. Благодарих й за помощта. Не се получи друга директна разумна и обективна връзка,
освен споменатата по-горе. Нищо такова не бе опитано, понеже бях развълнуван, че най-накрая достигнах до отделяне и оставане „на място“.
После се обърнах към мъжа. Той бе с нейния ръст, къдрава коса,
част от която бе паднала отстрани на челото му. Опитах се да привлека вниманието му, но не бях в състояние да го направя. Отново, съвсем случайно, реших да я ощипя нежно, което и направих. Не предизвика никакъв отговор. Усетих нещо да ме вика обратно към материалното.
Олюлях се наоколо и преминах през вратата, като се плъзнах лесно

65
назад във физическото си тяло. Причина за дискомфорт: сухо гърло и пулсиращо ухо.
След като се уверих, че съединяването е завършено и „чувствам“
нормално всички части на тялото си, отворих очи. Седнах и повиках специалистката. Уведомих я, че най-накрая съм го направил — видял съм я, макар и с един мъж. Отговори, че това е бил мъжът й. Попитах дали той е бил навън и тя отговори утвърдително. Попитах защо не съм го виждал преди. Отговори, че такава била „тактиката“ — външен човек не трябвало да вижда пациентите и опитите. Изразих желание да го видя и тя се съгласи.
Свалих електродите. Излязох с нея и срещнах мъжа й. Ръстът му беше колкото нейния, косата — къдрава. Разменихме си няколко любезности и аз си тръгнах. Не разпитах специалистката и мъжа й за нещата, които са видели, забелязали или почувствали. Бях напълно убеден обаче, че той бе мъжът, когото видях с нея по време на нематериалната ми дейност. Второто ми впечатление бе, че когато ги посетих, тя не бе в междинната стая, а в съвсем друга стая, стоеше права заедно с него. Трудно може да се определи дали има стриктно правило специалистката винаги да бъде в междинната стая. Ако тя може да бъде убедена, че в случая истината е най-важното нещо,
вероятно този втори аспект може да бъде убедителен. Единственото доказателство, което би могло да бъде от полза, освен това, което би могла да покаже електроенцефалограмата, бе присъствието на съпруга.
Не бях уведомен за него преди опита. Последният факт може да бъде потвърден от специалистката.
Важни последствия: В доклада си пред д-р Тарт специалистката потвърди, че е била във външния коридор със съпруга си в момента на отбелязване на „отделянето“. Тя потвърди също, че не съм знаел за присъствието му и не съм го срещал никога преди. Д-р Тарт установи,
че ЕЕГ е показала определено необикновени и уникални графични изображения през времето на дейността.

66

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: