Пътуване извън тялото



Pdf просмотр
страница7/62
Дата30.05.2023
Размер2.32 Mb.
#117898
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   62
Robert-A-Monroe - Pytuvane izvyn tjaloto - 1388-b
15 август 1963 г. Следобед
Успешен опит след дълга почивка! Р. У., делова жена, която познавам доста добре от дългогодишна съвместна работа, и близка приятелка, запозната с „дейността“ ми (но все още някак скептично настроена и въпреки особеното й нежелание да участва), бе извън града през седмицата. Прекарваше отпуска си на крайбрежието на Ню
Джърси. Други подробности около нейния престой не знаех. Нито пък й съобщих за планирания от мен опит, просто защото не бях мислил за това до днес (събота). Този следобед си легнах, за да подновя експериментирането, и реших, че ще направя голямо усилие „да посетя“ Р. У. там, където беше. (Първо правило на моя случай винаги бе, че най-големи са успехите ми, когато посещавам добре познати ми хора и тази възможност не ми се удава много често.) Около три часа следобед си легнах в спалнята, използвайки метода за релаксация.
(Почувствах горещината (много силни вибрации) и тогава започнах усилено да концентрирам мисълта си върху желанието „да отида“ при
Р. У.
Появи се познатото усещане за движение през лека синя мъглявина и тогава попаднах в нещо като кухня. Р. У. бе седнала вдясно на стол. В ръката си държеше чаша. Гледаше към лявата ми страна, където две момичета (на около седемнадесет — осемнадесет години, едната блондинка, а другата брюнетка) също седяха — всяка с чаша в ръка, пиейки нещо. И трите си говореха, но не можех да чуя какво казваха.
Първо застанах точно пред двете момичета, но не успях да привлека вниманието им. После се обърнах към Р. У. и я попитах дали знае, че съм там.


51
— О, да, зная, че си тук — отговори тя (наум, или по метода на свръхсъзнателната комуникация, тъй като все още участваше в устния разговор с двете момичета).
Попитах дали е сигурна, че ще си спомни за моето пребиваване там.
— Да, определено ще си спомня — каза Р. У., участвайки едновременно в устния разговор.
Исках да бъда сигурен, че тя наистина ще си спомни, за това продължих да я притеснявам.
— О, няма нужда да го правиш, ще си спомня — каза Р. У.
припряно.
Настоявах, че трябва да съм сигурен, и затова приближих и я ощипах съвсем нежно, както си мислех. Ощипах я отстрани над бедрото, точно под гръдния кош. Тя доста силно извика „Ох“, а аз се отдръпнах назад, защото бях малко изненадан. Наистина не очаквах, че ще мога в действителност да я ощипя. Доволен, че все пак успях да направя някакво впечатление, обърнах се и напуснах. Помислих си за материалното и се върнах почти мигновено. Станах (физически!) и отидох при пишещата машина, където съм и сега. Р. У. няма да се върне преди понеделник и тогава ще определя дали съм осъществил контакт или е бил друг неопределим пропуск. Време на завръщане —
три и тридесет и пет.
Важна последица: Беше вторник, след съботата на опита. Р. У. се върна вчера на работа. Попитах я какво е правила в събота следобед между три и четири часа. Знаейки причината за моя въпрос, тя каза, че трябва да си помисли за това и ще ме уведоми във вторник (днес). И
ето какво ми разказа днес:
В събота между три и четири часа е бил единственият промеждутък от време, когато не е имало тълпи от хора в крайморския й котедж, където е прекарала отпуска си. За пръв път е била сама с племенницата си (тъмнокоса, около осемнадесетгодишна) и приятелка на племенницата (горе-долу на същата възраст, блондинка). Намирали са се в кухненската част на котеджа от около три и петнадесет до четири часа — тя е пийвала нещо леко, а момичетата — кока-кола. Не са правили нищо друго, освен да седят и си приказват.
Попитах Р. У. дали не си спомня и нещо друго, и отговорът й бе
„Не“. Разпитах я по-настойчиво, но тя не си спомни нищо друго.


52
Накрая, загубил търпение, я попитах дали не си спомня за ощипване.
По лицето й премина голямо удивление.
— Ти ли беше това? — Погледна ме втренчено за момент, после отиде в по-уединената част на офиса ми, обърна се и леко повдигна крайчето на пуловера си, там, където се съединяваше с блузата й, от лявата страна на тялото й. Имаше два кафявосини белега точно на мястото, където я бях ощипал.
— Седях си и си приказвахме с момичетата — каза Р. У., —
когато изведнъж почувствах това ужасно ощипване. Подскочих почти трийсет сантиметра. Помислих, че зет ми се е върнал и се е промъкнал незабелязано зад мен. Обърнах се, но наоколо нямаше никой. Въобще не съм си и помислила, че си ти! Заболя ме!
Извиних се, че съм я ощипал толкова силно, и тя изтръгна от мен обещание, че ако отново правя такова нещо, ще опитам друго, вместо да я щипя толкова силно.
В този епизод времето съвпада с истинското събитие.
Халюцинация под въздействие на самовнушение — неопределена,
докато стремеж по мое желание би могъл да се предположи. Също и предварително познание на мястото, където се намира Р. У. изобщо по това време. Идентични описания заедно с условията на действителните събития:
1. Местоположение (по-скоро вътре, отколкото вън).
2. Брой на присъстващите хора.
3. Описание на момичетата.
4. Действия на присъстващите хора.
5. Признание за ощипването.
6. Материални белези от ощипването.
Възможност за подсъзнателно предварително познание чрез предишни наблюдения на горното:
1. Отрицателна. Предварителното познание предполага дейност навън от къщи, на брега на морето, а не вкъщи.
2. Отрицателна. Предварителното познание би допуснало възрастни хора на групи, тъй като Р. У. бе посетена от сестра си и зет си.
3. Отрицателно-неопределена. Възможно е да имам от Р. У.
предварително познание за племенницата и цвета на косата й.


53
Невъзможно е обаче предварително познание на приятелката на племенницата, както и на цвета на косата и възрастта й.
4. Отрицателна. Не бих могъл да имам предварително познание за несъществуващ обичай точно за този момент от деня.
5. Отрицателна. Р. У. не е знаела предварително за експеримента ми, защото по-рано такъв опит не е бил правен, нито пък експериментаторът е имал навик да щипе Р. У.
6. Отрицателна. Няма начин Р. У. да узнае къде ще се появят белезите от ощипването, за да съвпаднат с указаното от мен място.
Има и допълнителни доказателствени описания, някои от които бяха включени в други глави на книгата, където биха могли да помогнат за илюстриране на определени сфери от „теорията и практиката“. Един или два са опитани и при лабораторни условия.
Случаите може и да бяха прости и маловажни от само себе си, но като дребни парченца от мозайка те бяха съществени. Пораждащата се следа към проблясъците на цялото бяха станали действителни и приемливи за мен само чрез включването на стотици такива откъси от доказателства. Вероятно и за вас ще бъде така.


54


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   62




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница