Пътуване извън тялото



Pdf просмотр
страница4/62
Дата30.05.2023
Размер2.32 Mb.
#117898
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62
Robert-A-Monroe - Pytuvane izvyn tjaloto - 1388-b
3. ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
През есента на 1964 година се проведе интересна среща една вечер в Лос Анджелис. Участваха около двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени, и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на групата учени дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:
— Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте направили?
Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам, а не да отида при най-близкия психиатър.
(Никой от присъстващите не си предложи услугите.)
Вторият въпрос бе:
— Някой от вас сам би ли участвал в опити, които биха довели до създаването на такава необикновена дейност у самия него?
Тук моделът малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично настроените по отношение истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам с лакът по-благоразположените към продължителни опити. Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се бе открила преди дванадесет години, съмнявам се,
че щях да бъда доброволец.
Защо все пак групата си направи труда да се събере? От любопитство може би. Или заради очевидния материал, който вече бе


42
събран? Надявам се — второто. Предлагам ви някои от ключовите доклади от бележките, които възбудиха интереса им.
9 октомври 1958 г. Следобед
Отново се носех из въздуха с намерението да посетя д-р Бредшоу и съпругата му. Знаейки предварително, че д-р Бредшоу е настинал и е в леглото, мислех, че ще го посетя в спалнята му, а в тази стая никога не бях влизал. Ако успеех по-късно да я опиша, щях да документирам посещението си. Отново започна въртенето из въздуха и гмуркането в тунела. Този път се прибави и усещането от изкачване на хълм (къщата на д-р и г-жа Бредшоу е на около 7 км от офиса ми, на един хълм).
Летях над дърветата, а над мен бе светлото небе. Само за миг (в небето?) видях фигура със закръглена човешка форма, изглеждаше облечена в роба и шлем на главата, седеше с ръцете в скута, може би с кръстосани крака като Буда, после избледня. Не зная значението на тази среща. Не след дълго изкачването на хълма стана трудно и имах чувството, че енергията ме напуска и няма да се справя.
Щом си помислих това, се случи нещо изумително. Усетих съвсем ясно как някой поставя ръка под всяка от мишниците ми и ме издига. Почувствах прилив на усилваща се мощ и се втурнах бързо нагоре по склона. Пристигнах у д-р и г-жа Бредшоу. Те бяха вън от къщи и за момент се сконфузих, тъй като бях стигнал при тях, преди да вляза в къщата. Очаквах д-р Бредшоу да си е в леглото и не можех да си обясня защо е вън от къщата. Облечен бе с лека връхна дреха и шапка, съпругата му бе с черно палто и изцяло в черни дрехи. Идваха срещу мен и аз спрях. Изглеждаха в добро настроение и минаха покрай мен, без да ме забележат, по посока към малка сграда, приличаща на гараж.
Летях наоколо пред очите им, махах с ръце, опитвайки се да привлека вниманието им безрезултатно. Тогава, без да си обръщам главата, чух д-р Бредшоу да ми казва: „Е, добре, виждам, че повече не се нуждаеш от помощ.“ Мислейки, че съм установил контакт, се втурнах към земята и се върнах в офиса си. Пъхнах се в моето тяло и отворих очи. Всичко бе точно така, както го бях оставил. Вибрациите все още бяха там, но чувствах, че за един ден ми е напълно достатъчно.


43
Важни последици: Същата вечер телефонирахме на д-р и г-жа
Бредшоу. Не казах нищо повече, освен да ги попитам къде са били между четири и пет часа същия следобед. (жена ми, след като чу за посещението ми, категорично отхвърли възможността да се е случило.
Не било възможно, защото д-р Бредшоу бил болен и на легло.) Зададох този обикновен въпрос на г-жа Бредшоу. Тя потвърди, че някъде около четири и двадесет, и пет часа те са се разхождали от къщата към гаража. Тя е отивала до пощата, а д-р Бредшоу решил, че малко свеж въздух може би ще му е от полза. Облекли се и тръгнали. Тя знаеше времето, защото го провери, сравнявайки с времето, когато са пристигнали в пощата. Станало е в пет без двадесет. Разстоянието от тяхната къща с кола е грубо петнадесет минути. Аз самият се върнах в офиса си, след посещението си у тях, приблизително в четири и двадесет и седем. Попитах ги с какво са били облечени. Г-жа Бредшоу потвърди, че е била облечена в черна широка пола и червен пуловер, а отгоре е носела черно палто. Д-р Бредшоу е бил облечен с палто в светъл цвят и лека шапка. Все пак те нито ме бяха „видели“, нито пък са усетили присъствието ми.
Д-р Бредшоу въобще не си спомни да ми е казвал нещо. Най- важно от всичко бе, че очаквах да го заваря в леглото, но това не стана.
Твърде много бяха съвпаденията. Не бе от значение да доказвам това на когото и да е. Само на себе си. Този случай ми доказваше,
наистина за първи път, че има нещо много повече от това, което официалната наука — и психология, и психиатрия позволява. Беше повече от умопомрачение, травма или халюцинация. А аз се нуждаех повече от всеки друг от някаква форма на доказателство, сигурен съм.
Това беше проста и обикновена, но незабравима случка.
При това посещение при д-р Бредшоу и съпругата му времето на визитата съвпада с физическото събитие. Факторът на халюцинацията от самовнушение е негативен. Очаквах да видя д-р Бредшоу в леглото у тях, но не успях, и бях объркан от несъвпадението. Ето идентичните описания с условията на действителните събития:
1. Местонахождение на д-р Бредшоу и съпругата му.
2. Относително положение на двамата един спрямо друг.
3. Действията им.
4. Облеклото им.


44
Възможност за несъзнателно предварително познание, поради по-предишно наблюдение на горните обстоятелства:
1. Отрицателно — нямах информация за промяна в плановете им, нито пък за навиците им да посещават пощенската станция и по кое време става това.
2. Неопределени, най-малкото не съм забелязал кой върви пръв,
когато съм бил в съзнание.
3. Отрицателни, предварително не съм знаел за ходенето им до гаража по такъв начин.
4. Неопределени. Може би съм ги виждал в подобни дрехи, но очаквах да видя само единия от тях (д-р Бредшоу) с пижама.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   62




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница