СТАТИСТИЧЕСКА КЛАСИФИКАЦИЯ

229
I. КАЧЕСТВА НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА,
ОТГОВАРЯЩИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Социалният статус на експериментатора тук не е включен. Става въпрос да се направи оценка на основните му качества като индивид.
Колкото и искрен да е той, правдоподобността лежи в рамките на основната личност. По време на моите опити аз желаех да изтърпя всички допълнителни психиатрични, физиологични и физически изпитания в интерес на получаването на повече данни, които биха имали връзка с изследванията. Това единствено би било достатъчно за постигане на задоволителна степен на умствено възприятие.

230
II. ПОДОБИЯТА СА АНАЛОЗИ
Простичко казано, това означава, че наблюдаваното състояние или действие е реално по същите стандарти, както тези, приложени към неговия материален двойник „Тук-Сега“. Без да се съобразяваме с каквото и да е несъответствие с настоящото познание и представи на човечеството, истинността на преживяването е приемлива, ако е равна,
приблизителна или достатъчно подобна на условията на усещане и тълкуване, нормални при будно физическо състояние.

231
III. УСЕЩАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ
Точността им се приема за вярна в рамките на ограниченията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези, които се намират в нормално будно физическо състояние. Тези фактори зависят от средата на възпитанието и преживяването, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес.
Обективният анализ на идентификацията на структурата и формата, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните извън такова преживяване и възпитание умът във Второто състояние действа под строгата команда да разпознава. Работейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифицира в границите на преживяване повече, отколкото да възприеме съществуването или факта на непознатото.
С други думи, вие трябва да допуснете, че експериментаторът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло,
използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така както и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разберете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.
При тези предпоставки сортирането и класификацията на около
589 опита за период от дванадесет години става малко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.
При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес.
Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това понятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно противодействащо

232
или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, неспособен да предприеме преднамерено действие. Възприемането е ограничено до едно
„чувство“ или в най-добрия случай — до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява.
Асоциативно неразпознаване се случва с всички възприятия и се запазва като такова и в съзнателната памет.
Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото
Аз“. Умът се опитва да борави с възприятието точно по същия начин,
както го прави и в пълно физическо съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл.
Утвърждаване на възприятието може да се постигне чрез преднамерено и систематично повтаряно действие. Участието е точно толкова фундаментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два източника. Съществуват емоционални образци, които са по- всеобхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.
Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Второто състояние, то трябва да бъде прието като сън. Останалите преживявания също бяха класифицирани. Околната среда бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе доста неразбираемо, както е показано в таблицата.

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: