Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мисъл (Внимание)—>Енергия —> Кръв (Душа)—>Образ
- - страхът от загубата на пари и имущество.
| Страх от загуба на пари
За да се справим с всеки страх, е необходимо да осъзнаем, как го създаваме. Важно е да се разбере структурата на страха, тогава той лесно ще бъде преодолян. Сега ще ви припомня закона за енергийната целесъобразност. Нашата жизнена енергия е насочена към онзи образ (цел), за която мислим. Мисъл (Внимание)—>Енергия —> Кръв (Душа)—>Образ Където е мисълта ти — там е енергията ти, където е енергията - там е и кръвта ти. А кръвта е физическата част на душата. Излиза, че като мислим постоянно за пари и като се притесняваме за тях, ние доброволно отдаваме жизнената си енергия на образа на парите и по този начин поробваме Душата си. Кажете, моля ви, какво трябва да направи в този случай нашето подсъзнание, което е призвано да ни предпазва? То се старае „да ни откъсне" от мислите за този предмет, към който сме се „прилепили". Как да направим това? Как да излекуваме болната душа? И тук Вселената и нашият подсъзнателен разум включват механизмите на хармонизация. „След като той така се притеснява заради парите - си мисли подсъзнанието - този странен неодушевен предмет, тогава този предмет трябва непременно да се махне от неговия живот. Иначе ще го разруши". И тогава възникват такива ситуации, в които ние се лишаваме от пари. Ще посоча няколко начина за „отлепване" от тях: загуба на пари, загуба на работа, кражба, грабеж. Също глоба, пожар, авария, мошеничество, дългове и др. Както е казал легендарният Остап Бендер: „Измъкването (отнемането) на пари варира в зависимост от обстоятелствата. Лично аз знам около четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари". Повярвайте, Вселената знае доста повече начини. И тъкмо когато подсъзнанието ни включва механизма на хармонизация и започва да ни „отлепва" от парите и вещите, изведнъж се появява страх от друг род - страхът от загубата на пари и имущество. Участничка в мой семинар разказа такава история: — Валерий Владимирович, Вие казвате, че не бива да поставяме парите на централно място, иначе веднага почваме да ги губим. По този повод си припомних един случка с мен, когато бях директор на частно предприятие. Веднъж при нас в предприятието дойде на проверка един инспектор. Каза ми направо: „На държавата й трябват пари. Освен това, от наказателния акт и аз получавам определен процент". Седна в кабинета и се зарови в книжата ми. Търсеше нарушения. Стоя си аз, треса се от страх и си мисля, какво да правя. Той ми намекна за подкуп, а пък на мен хич не ми се дава — чак ми се гади. Изведнъж се реших и си казах: „По дяволите тези пари! От какво се страхувам? Е, ще ме глоби и какво от това? Трябва да се оправя в тази ситуация". Отидох при него и започнах да му задавам въпроси, помолих го да ми покаже документи, нормативни актове, параграфи. Гледам, нещо започна да се запъва, очичките му почнаха да шарят. Така си и замина с празни ръце. Още същия ден отидох при юриста и той ми каза, че действията на този инспектор са били изцяло противозаконни. Сега разбирам, защо ситуацията се е променила в моя полза. Тогава действително съм била прилепена към парите. Много се притеснявах и преживявах по този повод. И този инспектор дойде, за да ме „отлепи " от тях. И още щом се отрекох от тях, като махнах с ръка и казах: „По дяволите парите", ситуацията веднага се обърна в моя полза. Натискът на собствените ни мисли по отношение на парите поражда безпокойството. Когато човек превключи и престане да мисли на първо място за пари, а започне да мисли за живота като цяло, като за единен организъм, започва да се грижи за себе си и за хората, за околния свят, тогава безпокойството изчезва. Тогава парите започва, да мислят и да се притесняват". Някои хора са толкова силно „прилепени" към тях, че след загубата на пари или имущество започват тежко да боледуват, а някои буквално умират морално и физически. В практиката ми имаше случай, когато при мен дойде пациент с псориазис. Научих го да общува с подсъзнанието си и изяснихме причината за появата на болестта. Преди три години вложил солидна сума в едно предприятие и в резултат на това загубил не само парите, но и цялото си имущество. Той толкова силно преживявал това събитие, че след няколко дни по цялото му тяло се появили псориазисни плаки. Когато човек смята, че качеството на живота може да бъде свързано с количеството на парите, той предварително е загубил. Но това не е всичко — и животът му е в опасност. Обикновено губиш това, на което много държиш, към което си се „прилепил". Мисля, че сега механизмът ви е ясен. Можеш да загубиш не само пари, но и други ценности - отношения, здраве и даже живота си. За да се избавим от този страх, трябва да покажем позитивно отношение към загубата на пари. За това си задайте следните въпроси: Защо трябва да губя пари? Каква полза ще имам от това? На какво съм длъжен да се науча в тази ситуация? Какъв позитивен урок мога да получа? Какво ще представлявам аз, ако нямам пари? Ще се разклатят ли основите на живота ми от това? На какви основи се крепи животът ми? Преди известно време един мой читател ми изпрати писмо, както се казва, иззад решетките. Реших да го публикувам в книгата си, като изменя името му.. „Здравейте, скъпи и многоуважавани от мен доктор Валерий Владимирович! Казвам се Роман. На 27 години съм, две от които вече съм прекарал в пандиза, а до предсрочното освобождаване ми остават още четири. Не съм слаб човек, както физически, така и духом. Имах жена, която ме обичаше (нямам деца), но рано или късно хората на моето място биват изоставяни. Това е жестоката цена. Сегашната ми задочна приятелка (лечителка, между впрочем) ми изпрати чрез майка ми Вашата книга „ Силата на Намерението". Буквално погълнах тази супер интересна книга, жадно попивайки всяка дума. Постоянно чета подобна литература, но тази Ваша книга (във всеки случай за мен) е пълна изненада и сензация! Тя е като пътеводител в живота ми. Напълно преобърна този несъвършен свят в очите ми. Толкова е хубаво, че тя не е единствената Ви книга, а съществува цяло „море ", ако мога да се изразя така, подобна литература. Сам не мога да си обясня, какво ме накара да Ви напиша това писмо веднага след прочитането на тази забележителна книга. Колко не съм бил прав, направо съм си вървял по острието на бръснача! Когато бях на свобода, се стремях към големите пари, скъпите автомобили, алкохола и наркотиците; постигах всичко това с хитрост, физическа сила, морален тормоз, като проливах кръв и прегазвах съдбите на хората, всявайки при това около себе си страх и ужас. Резултатът е ясен — ето докъде ме доведе всичко това и този печален край не е случаен. Ако не бях попаднал в затвора, никога, чувате ли — ама никога не бих променил начина си на живот, не бих променил възгледите си, сърцето ми съвсем щеше да се вкамени от жестокост и корист. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|