Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Въпрос: Ами ако промяната не е малка и дори в отрицателна посока? Отговор
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпрос
| Въпрос: Ами ако промяната не е малка и дори в отрицателна посока?
Отговор: В такъв случай може би трябва да се замислиш — отражение на какво е финансовото ти състояние. Възможно е то да ти показва каква промяна или изцеление ти е нужно. Въпрос: Може ли да поговорим малко за вътрешната съпротива? Например, когато знаем какво трябва да направим, а не можем? Всеки, който е бил на диета или се е борил с някаква зависимост, знае за какво говоря. Отговор: Когато изпитваме съпротива към нещо, важно е да отчетем това си чувство, да му отдадем дължимото уважение и да разберем защо се проявява. Склонни сме да се упрекваме за тази съпротива, а тя винаги си има причина. Вместо да се опитваме да я заобиколим или пропъдим, трябва да се спрем и да помислим кое е наистина правилното за нас в този момент. Например, даваш си сметка: „Част от мен не иска да направи дадено нещо и буквално ме спира. Какво става, защо се чувствам по този начин?" Спри и директно се запитай какво те спира. Най-вероятно ще откриеш основателна причина. Когато обърнем внимание на вътрешната си съпротива и й покажем уважението си като към част от цялостната ни личност, нещата ще започнат да се променят. Може би трябва да се замислиш доколко се идентифицираш с правилата, зададени от авторитарния глас в себе си. Авторитарната енергия винаги провокира бунтарска енергия, както вътре в нас, така и в отношенията ни с хората. Съпротивата е реакция срещу настойчивостта. Кое е това вътре във вас, което настоява за дадено нещо? Ако една част от вас ви тласка твърде безапелативно в дадена посока, напълно възможно е да предизвика енергия на непокорство и съпротива. Въпрос: Това има ли връзка със зависимото поведение? Отговор: Хората със сериозни проблеми в това отношение почти без изключение чуват в себе си силни авторитарни гласове, често отразяващи ценностите на техните родители, семейство или религия. В противовес се развива силна енергия на непокорство, която често се идентифицира със зависимостта. Вътрешният диалог, който протича, звучи горе-долу така: Гласът на авторитета: „Трябва да се трудиш, да бъдеш сериозен и отговорен през цялото време! Трябва да ядеш само здравословна храна! Трябва да ходиш всяка неделя на църква! Трябва да бъдеш съвършен родител на своите деца! Трябва да имаш само положителни мисли!" И прочие, и прочие. Гласът на неподчинението: „О, така ли?! Аз пък ще взема да изляза и да пийна едно!" (Или да изям един сладолед, или нещо друго.) Пристрастеното ни поведение временно заглушава гласа на авторитета. На следващата сутрин обаче той е по-силен от всякога: „Трябва да отбележа, че миналата вечер наистина прекали! Сега ще трябва да се стараеш двойно, за да се превърнеш в почтен човек!" Непримиримостта между тези енергии продължава дотогава, докато човек не ги осъзнае и не започне да прави по-различен избор. Въпрос: Усещането за „недостатъчност" се е превърнало в моя втора природа. Единственият начин, който познавам, да се справя с това тягостно чувство, е да утвърждавам противното. Мога ли да направя нещо друго? Отговор: Утвържденията винаги помагат, но според мен още по-благотворно би било да се обърнеш към онази част от себе си, която изпитва това чувство на недостатъчност. Най-вероятно детето у теб се чувства непълноценно. Във всички нас живее по едно наранено дете, което трябва внимателно да опознаем и да работим с него. Как бихме могли да помогнем на едно дете, което се чувства толкова зле по отношение на себе си? Как да използваме част от своите преимущества, за да му вдъхнем сили, вместо да го мачкаме или пък да се преструваме, че не съществува? Ако е необходимо, потърси помощ от терапевт или група за подкрепа. Това е задълбочен процес, за който е нужно време, но е пряко свързан със способността ти да преживяваш благоденствие. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|