Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Богатството на времето
Разказ на Бет Гауейн Едно от най-прекрасните неща, свързани с остаряването, е, че започвам да имам време. Чудесен лукс е да можеш да се събудиш сутрин и вместо да отидеш на работа, да се запиташ: „Какво ми се прави днес?" Когато приключих кариерата си като архитект, първата ми работа беше да си купя книга за птици и да убедя племенницата (професионалист в тази област) да ме заведе на наблюдение. Винаги съм обичала птиците, но тя ми показа някои най-основни неща - като например как мога да ги откривам сред листаците на дърветата и по шубраците. Отначало използвах за целта седефения театрален бинокъл, семейна ценност от незнайни времена! Сега, след като прекарах няколко години в пътуване и наблюдение на птици, се радвам на дълъг списък от крилати твари, които съм срещала на четири континента. Преди няколко години се записах на курс по йога и продължавам да се занимавам с това. Винаги съм искала да се науча да рисувам с акварели. Сега правя и това. Наскоро пък се захванах с грънчарство и сама изработих всичките си съдове, вази, саксии и даже басейнче за птици в двора. Невероятно е да имаш време за всичките си интереси, без да се налага да ги вместваш в натоварената си програма. Помня, че няколко години, след като се пенсионирах, дъщеря ми ми подари един органайзер за Коледа и започна въодушевено да ми показва как да го използвам. А мен ме обзе непреодолима съпротива! Последното, което исках, беше да програмирам живота си. На нея й беше трудно да разбере. Винаги съм била заета, работеща майка, която ходи по вечерни събрания, пише доклади и речи през почивните дни, занимава се с бюлетина на „Самотни родители" и е заместник-председател на организацията. Сега, когато се срещам със стари познати, те ме питат с какво се занимавам. Любимият ми отговор е: „С колкото мога по-малко неща!", а понякога и на италиански: „Dolce far niente" (Хубаво е да не правиш нищо). Така стигам до най-важното. Това, че имам време да правя нещата, които преди не съм могла, ми дава голяма свобода, но още по-прекрасна е свободата да мога да не правя нищо. В нашия зает свят не е лесно да не правиш нищо. Нужна е сериозна преоценка на ценностите и промяна на навиците. Освен това нужна е и практика. Отначало импулсът да свършиш нещо, да се захванеш с какво да е, е изключително силен. Струва ми се, че един от най-добрите начини да започнеш да не правиш нищо, е да бъдеш сред природата. Аз мога с лекота да прекарам цял час, седнала на верандата, и да гледам как палмовите листа се полюшват от вятъра или как мравките бързат насам-натам. Обичам да съзерцавам дъждовните капки по листата на бананите, как се търкалят като топченца живак. А когато се взра в океана, цялата ми душа се унася в някакъв древен ритъм. Мога дълго да се нося по вълните, без дори да плувам. Любимото ми чувство е да знам, че мога да не правя нищо, дори да не медитирам. Вярвам, че за нас, по-възрастните, е важно да бъдем пример за извличане на наслада от спокойствието и тишината. В света ни е останал толкова малко покой и толкова много шум и забързаност. Поздравяваме се с „Как вървят нещата?", „Какво правиш?“ Питаме как се чувстват само болните (и се надяваме да не решат да ни отговорят надълго и широко). Дори когато по инерция някой попита „Как си?", обикновено отговорът е: .Добре". Случвало ли се е някой да се поинтересува: „За какво размишляваш напоследък?" или „Какво си мислиш?" Съвременната ни култура отдава голямо значение на събитията и вълненията. Как да се научим да ценим тишината, спокойствието, безметежността? И откъде да намерим време за това? Старостта е белязана с богатство от време за всички места и неща, които не сме могли да си позволим заради кариерата и семейните си отговорности. И ни позволява да се уединим в тишина. Сега цялото време на света е наше - за да размишляваме, за да съзерцаваме. За да бъдем. Надявам се тези разкази да са би допаднали. Ако и вие разполагате с вдъхновяваща или провокираща ума история, свързана с някой от аспектите на истинското благоденствие, ще ви бъда много благодарна дами я изпратите. Но моля ви, нека бъде дълга между един абзац и две страници, не повече. Изпратете я и не забравяйте да напишете името, адреса и телефонния си номер. С нетърпение ще очаквам писмата ви! Кой знае? Може някой ден да издам книга с разкази за благоденствието. От Дари Донева (www.spiralata.net ) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|