Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Да поемеш риск
Разказ на Франк Креймър Преди време имах страхотна кариера в голяма, уважавана финансова компания. Работата ми беше престижна и примамлива, обещаваща доживотна обезпеченост. И при все това аз се чувствах нещастен и дълбоко потиснат. В един момент осъзнах, че всъщност нямам живот, а само кариера. Толкова бях депресиран, че започнах да търся друг начин да продължа нататък. В качеството ми на опитен мениджър ме биваше в планирането, стратегиите и поставянето на цели. Всичките ми усилия да започна нова кариера обаче стигаха до задънена улица. Сякаш не можех да намеря своята посока. Затова се отказах и постъпих така, както не бих посъветвал никого да постъпи на мое място: напуснах, без да имам друга работа. Наскоро разведен, обременен със солидна издръжка, аз явно не действах мъдро и смело. Беше по-скоро жест на отчаяние. Имах някаква смътна представа с какво искам да се занимавам, но то приличаше повече на непостижима мечта. Последвалите години се оказаха по-интересни и вдъхновяващи, отколкото някога съм си представял. Макар да живеех месец за месец и в пълна финансова несигурност, бях толкова благодарен, че се чувствам жив, че не се безпокоя за парите. Започнах да пиша стихове, да откривам природата, да чета книги, в които се натъквах на непознати досега идеи (като например „Творческа визуализация"). И до днес се удивлявам как се стекоха обстоятелствата. Да бях се старал, нямаше да успея да начертая по-брилянтен план за това, което последва, сякаш по чиста случайност. Винаги ме е впечатлявал начинът, по който фирмите започват дейност, набират средства и добиват известност. Когато започнах да научавам повече по въпроса, открих, че пред мен се отварят врати, за чието съществувание не бях и подозирал. Счетоводителят ми спомена, че напуска досегашната си фирма, за да създаде нова компания с други свои колеги, и ме попита дали не мога да им помогна с набирането на финанси. Съгласих се. Докато го правех, се учех, допусках грешки, но никога и за миг не съжалих. След няколко години част от проектите ми започнаха да се изплащат. Сега се радвам на лукса да работя, когато ми се иска, и да правя само това, което ми е приятно. Смятам, че една от най-съществените ми квалификации е способността ми да играя. От малък имам дарбата да разказвам фолклорни анекдоти. Веднъж дори си измислих цял номер и се записах за участие в конкурс. После представях номера си в няколко нощни клуба. Сега се явявам в най-различни заведения из целия град. Освен това пиша детски стихчета, които се публикуват в списания, а вече имам и издадена книга. Ето едно от тях: Пенсия Често хората повтарят, че всички остаряват, да работят спират и могат да се пенсионират. Убеден съм, че и аз ще дочакам, сигурно когато гоня стотака, да искам само прости неща: глътка въздух, сродна душа, вкусен залък, да не изпитвам глад, малки радости, които да красят деня. И всички тях ще заменя за часовник, който връща времето назад! Хубавото на това, че вече съм бил разорен и депресиран, е, че вече знам за какво става въпрос. Страхът от провал е по-лош от самия провал. Сега, когато животът ми е такъв, за какъвто съм можел само да си мечтая, вече разбирам, че не съществува крайна цел, а само път - с множество отклонения, препятствия, изненадващи завои и обрати. Пътуването е толкова вълнуващо, че си струва рисковете. Ето и една истинска история от собствения ми живот, показваща как вселената често работи в името на нашите желания и ни носи истинско благоденствие. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|