Пясъчните крале

225
внезапна експлозия от пяна, разцепваше зелените води към отвора в отсрещната стена. Кабарайджан въздъхна облекчено… и в този миг трупът го сграбчи.
Беше се покатерил в лодката. Кирката му бе забита в дъното, но ръцете му бяха свободни — и бяха достатъчни. Обгърна ги около шията му и стисна. Кабарайджан замахна и стовари юмрук върху лицето му. Мъртвецът не направи никакъв опит да се защити.
Кабарайджан го удряше отново и отново, бодеше с пръсти пустите очи, блъскаше устата, докато не изби всички зъби.
Но пръстите на шията му стискаха все по-силно и по-силно и нищо не можеше да ги махне оттам. Полузадушен, Кабарайджан спря да удря трупа и изрита руля.
Лодката се наклони рязко на една страна, после на другата.
Пещерата се забули в пелената на високата скорост, една от стените се приближаваше към тях, последва удар, чу се шум от натрошено дърво и те се прекатуриха във водата. Кабарайджан беше отгоре, но и двамата бяха под повърхността. Мъртвецът продължаваше да го стиска за шията, да го тегли надолу към дъното и гибелта.
Но Кабарайджан бе успял да си поеме въздух за кратко, преди водата да се затвори над него. Трупът се опита да диша под вода.
Кабарайджан му помогна — навря юмрук в устата на мъртвеца, за да я разтвори, да позволи на водата да нахлуе вътре.
Мъртвецът умря пръв. И пръстите му се отпуснаха.
Най-сетне, със свити до пръсване дробове, Кабарайджан успя да се освободи и изскочи на повърхността. Водата му бе едва до гърдите.
Той стъпи върху притихналия труп и пое шумно въздух.
Лодката се беше набучила на щръкнала над повърхността остра скала. До изхода на пещерата имаше само няколко метра. Но до изхода от пещерите? Щеше ли да може да стигне до там? Без лодка?
Поколеба се, сетне се отказа. От дневната светлина го деляха още много мили, още повече от речната станция. В мрака щеше да е лесна плячка за останалите мъртъвци. От мисълта за това го полазиха студени тръпки. Не, по-добре да остане тук и да потърси противника.
Оттласна се от трупа и с няколко замаха преодоля разстоянието до лодката. Прикрит сред отломките й щеше да е по-трудна за откриване цел. А ако противникът не го виждаше, нямаше как да прати труповете срещу него.

226
А междувременно той щеше да се опита да го намери.
Противникът. Кой можеше да е? Бартлинг, разбира се. Сигурно беше Бартлинг или някой от питомците му. Кой друг?
Но къде беше? Трябваше да е наблизо, щом беше виждал брега.
Не можеш да управляваш трупове дистанционно, обратната връзка е твърде несигурна. Единствените сетива, до които имаш достъп, са зрение и слух, но дори те са замъглени. Трябва да виждаш трупа, да виждаш какво прави ида го караш да прави това, което ти искаш. Ето защо хората на Бартлинг трябваше да са някъде наоколо. В пещерата.
Но къде?
Кабарайджан се замисли. Вероятно бяха дошли с онази другата лодка, която бе чул Кочран. Някой ги беше проследил, същият, който носеше устройството за свръхконтрол. Може би през нощта Бартлинг бе поставил предавател.
Кабарайджан се наведе и подаде глава иззад натрошения корпус.
Отсреща белееше пясъчната ивица. Не се чуваше никакъв звук освен тихото плискане на водата около лодката. Но имаше движение.
Втората лодка се отдели от брега и един от труповете се прехвърли в нея. Останалите бавно навлизаха във водата. На раменете си носеха кирки.
Идваха към него. Врагът предполагаше, че все още е тук. Ловът продължаваше. Кабарайджан отново се изкуши да се хвърли към изхода, да заплува към светлината, да избяга от тази мрачна пещера,
из която скитаха трупове със студени лица и още по-студени ръце.
Потисна това желание. Вероятно отначало щеше да си осигури известна преднина. Но лодката бързо щеше да го настигне. Би могъл да се опита да им се изплъзне от тях в лабиринта пещери. Но тогава те просто щяха да завардят изхода. Не. Трябваше да остане тук и да открие истинския противник.
Но къде можеше да е той? Кабарайджан огледа бавно пещерата,
но не откри нищо. Влажни тъмнозелени стени, камъни, вода и песъчлив бряг. На няколко места от водата се подаваха ръбати скали.
Всяка можеше да е скривалище за човек. Но не и за лодка. Нямаше нищо достатъчно голямо, че да скрие лодка. Може би противникът носеше акваланг? Не, Кочран бе чул шум от мотор на лодка…
Трупът в лодката вече бе прекосил половината разстояние и се насочваше към изхода. Кабарайджан едва сега забеляза, че на руля е

227
седнал негов мъртвец, този с кестенявите къдрици. Другите два трупа го следваха, крачеха бавно в плитката вода.
Трима мъртъвци. Все някъде трябваше да се спотайва и човекът,
който ги управляваше. Притежателят на устройството за свръхконтрол. Техният ум и воля. Къде ли беше?
Лодката се приближаваше. Дали се готвеше да излезе от пещерата? Може би бяха помислили, че е избягал? Или… не, врагът по-скоро възнамеряваше да блокира изхода и след това да претърси пещерата.
Видели ли го бяха? Знаеха ли, че се крие тук?
Изведнъж си спомни за манипулатора на колана си и машинално посегна към него. Все още работеше. Дори под водата — тези малки умни машинки бяха херметично изолирани. Вярно, че вече не упражняваше контрол. Но все още можеше да му бъде полезен…
Кабарайджан затвори очи и се опита да се дистанцира от шумовете в пещерата. Блокира всички сетива и се съсредоточи върху далечните сетивни еха, които все още отекваха в ума му. Макар и по- смътни от обикновено, сега вече в главата му имаше само две зрителни полета. Третият труп плуваше на повърхността на няколко крачки от него и не излъчваше нищо.
Той извика на помощ цялата си воля и умение и напрегна слух,
опита се да види. Образите започнаха да стават малко по-отчетливи.
Две картини, и двете размазани, придобиваха бавно очертания,
наслагваха се една върху друга. Спокойно и търпеливо Кабарайджан се опита да ги отдели. И успя.
Единият мъртвец крачеше до кръста във водата, стиснал кирка.
Кабарайджан виждаше дръжката на инструмента и ръката, която го държеше, както и постепенно покачващата се вода. Но той дори не гледаше в посока към Кабарайджан.
Вторият мъртвец седеше в лодката, положил ръка на руля.
Погледът му също бе насочен встрани от Кабарайджан — надолу, към пулта за управление. Не беше никак лесно да накараш един труп да борави с каквато и да било машина. Ето защо труповладелецът бе принуден да задържа погледа му върху управлението.
От тази позиция в полезрението на мъртвеца не влизаше само пултът, но и цялата лодка.

228
И изведнъж всичко си дойде на мястото. Вече напълно сигурен,
че заседналата лодка го скрива от противника, Кабарайджан стисна борда с две ръце, прехвърли се вътре и залегна на дъното. Скалата бе пробила корпуса, но сандъкът за снаряжението бе непокътнат. Той пропълзя до него и вдигна капака. Труповете бяха разтоварили по- голямата част от снаряжението, но чантата с инструментите за ремонт си беше на мястото. Кабарайджан извади един тежък гаечен ключ и отвертка. Пъхна отвертката в колана си и стисна ключа. След това зачака.
Втората лодка вече беше съвсем близо, той чуваше ясно бръмченето на двигателя и усещаше вълните, които вдигаше. Почака да се изравни с неговата, изправи се внезапно и скочи.
Скочи точно в средата на лодката и тя се разлюля. Кабарайджан не остави на врага време да реагира — не и времето, необходимо на един труп. Пристъпи бързо към кърмата, замахна с две ръце и яростно стовари гаечния ключ върху главата на мъртвеца. Трупът рухна назад.
Кабарайджан приклекна, улови го за краката и го прехвърли през борда. Мъртвецът изчезна в тъмните води. Кабарайджан рязко се извъртя и се изправи лице в лице с изненадания Ед Кочран. Стисна гаечния ключ с дясната си ръка, а с лявата улови руля. Лодката ускори ход и се насочи към изхода. Пещерата и труповете останаха назад,
тъмнината скри зеленикавите стени. Кабарайджан включи прожектора.
— Здравей, Ед. — И разлюля ключа. Гласът му беше спокоен и студен.
Кочран въздъхна облекчено.
— Мат — отвърна той. — Слава богу, тъкмо се качих… Моите мъртъвци… те…
Кабарайджан поклати глава.
— Недей, Ед, не си заслужава. Не се опитвай да ме излъжеш.
Просто ми подай устройството за свръхконтрол.
Лицето на Кочран се разкриви от страх. Той се опита да го скрие с пресилена усмивка.
— Майтапиш се, нали? Нямам такова нещо. Казах ти, че чух друга лодка.
— Няма друга лодка. Всичко това беше постановка, в случай че се провалиш. Както и онзи удар на брега. Обзалагам се, че е било

229
доста трудно да лежиш и да подскачаш, докато твоят труп уж те налага. Добра работа, признавам. Поздравления, Ед. Чудесно манипулиране, наистина. Както и всичко останало. Не е никак лесно да координираш едновременно петима мъртъвци, при това да вършат различни неща. Отлично се справи, Ед. Истината е, че те подцених.
Никога не съм те смятал за добър труповладелец.
Кочран го гледаше от дъното на лодката. Усмивката му беше изчезнала. След това отмести поглед встрани, към стените, покрай които минаваха.
Кабарайджан пак разлюля гаечния ключ, пусна за миг руля и докосна раната на рамото си. Кървенето беше спряло. Улови отново руля.
— Няма ли да ме попиташ как разбрах, Ед? — продължи
Кабарайджан. Кочран го гледаше навъсено и мълчеше. — Е, добре, ще ти кажа. Видях те. Погледнах през очите на моя мъртвец и те видях да се спотайваш на дъното на лодката и да надзърташ над борда. Не изглеждаше мъртъв… но пък много гузен. И изведнъж разбрах всичко.
Ти беше единственият, който можеше да наблюдава какво става на брега. Единственият освен мен в пещерата. — Спря и преглътна уморено. Когато продължи, гласът му леко потрепери. — Само че…
защо, Ед? Защо?
Кочран сви рамене.
— За пари, Мат. За какво друго? — На устните му затрептя измъчена усмивка. — Нямам нищо против теб, Мат. Дори те харесвам.
— Странен начин да го покажеш — изсумтя Кабарайджан. — И
чии пари?
— На Бартлинг — отвърна Кочран. — Страшно съм закъсал.
Нямам никакви спестявания, приходите ми съвсем изтъняха. Ако напусна Грото, това ще означава да продам екипа си за билет. И тогава отново ще трябва да стана наемен труповладелец. А никак не ми се иска. Трябваха ми пари. — Той повдигна рамене. — Бях намислил да опитам с контрабанда на вихроперли, но ти ме разубеди. И снощи ми хрумна друга идея. Не смятах, че тази глупост да се организираме срещу Бартлинг ще свърши работа, но предположих, че новината ще го заинтересува. Ето защо отидох при него, след като се разделихме в кръчмата. Помислих, че ще се съгласи да плати за информацията и може би ще направи изключение за мен и ще ми позволи да остана. —

230
Поклати глава. Кабарайджан мълчеше. Кочран продължи: — Когато му казах за идеята ти, изпадна в истерия. Беше го унизил прекалено, а сега разбра и че си намислил нещо. И тогава… ми направи предложение. Става дума за много пари, Мат. Наистина за много.
— Радвам се, че не вървя евтино.
Кочран се засмя.
— Да, не вървиш евтино. Бартлинг ужасно държи да ти види сметката и аз го накарах да се изръси. Той ми даде устройството за свръхконтрол. Каза, че го купил в случай, че „мършоглавците“ и техните „зомбита“ решат да го атакуват. — Кочран бръкна в джоба на куртката си и извади малка черна кутия. Приличаше на манипулатора на колана му. Подхвърли я на Кабарайджан.
Но Кабарайджан изобщо не направи опит да я улови. Кутията прелетя над рамото му и падна с плясък във водата.
— Ей! — извика Кочран. — Защо? Твоите трупове няма да ти се подчиняват, докато не го изключиш.
— Боли ме рамото — обясни Кабарайджан. После млъкна.
Кочран се изправи. Гледаше Кабарайджан, сякаш го виждаше за първи път.
— Аха — рече и стисна юмруци. — Така де. — Беше с цяла глава по-висок от Кабарайджан и доста по-тежък. Изглежда, чак сега бе забелязал в какво състояние е противникът му.
Гаечният ключ сякаш натежа в ръката на Кабарайджан.
— Недей — предупреди го той.
— Съжалявам — отвърна Кочран. После се хвърли напред.
Кабарайджан замахна с ключа, но Кочран отби удара, сграбчи с другата си ръка китката на Кабарайджан и я изви рязко. Кабарайджан усети, че всеки момент ще изпусне ключа.
Нямаше дори мисъл за честен двубой, за милост. Това бе битка на живот и смърт. Кабарайджан плъзна другата си ръка към колана и измъкна отвертката. Замахна и я заби. Кочран изстена и хватката му отслабна. Кабарайджан го промуши отново, завъртя отвертката вътре и я дръпна нагоре, разкъсвайки куртката и плътта.
Кочран отстъпи назад, притиснал корема си с ръце.
Кабарайджан го последва и го промуши трети път, с цялата си ярост.
Кочран падна.

231
Опита се да се изправи отново, но се отказа и остана да лежи по гръб на дъното. Кръвта шуртеше от зейналата рана.
Кабарайджан се върна при мотора и насочи лодката право към средата на канала. Минаха през останалите тунели и излязоха на ярката дневна светлина.
Кочран повече не помръдна и заговори само веднъж. Малко след като излязоха от мрачните тунели и се озоваха под следобедното слънце, погледна нагоре. Между пръстите му се стичаше кръв. Очите му бяха пълни със сълзи.
— Съжалявам, Мат — рече той. — Ужасно съжалявам.
— О, за бога! — викна му Кабарайджан с пресипнал глас. После изключи двигателя и се наведе към сандъка. Извади от аптечката бинт и превърза раната на Кочран.
Върна се при пулта и включи двигателя на максимална мощност.
Лодката се понесе над разпенените вълни.
Но Кочран издъхна, преди да стигнат реката.
Кабарайджан спря лодката и я остави да се носи по течението.
Заслуша се в звуците на Грото — в бълбукането на водата от изливащата се в езерото река, в песните на птиците, в плясъка на неуморните езерни скачачи. Остана да седи неподвижен чак до здрач,
загледан замислено към реката.
Мислеше за утрешния ден и за дните след него. Утре трябваше да се върне в пещерата с вихроперлите. Мъртъвците би трябвало да са застинали неподвижно, след като се бе отдалечил, следователно можеше да ги използва отново. Там беше и един от екипа на Кочран.
Може би щеше успее да събере тричленен екип, ако мъртвецът не се бе претърколил през борда и не се бе удавил.
И най-вече — там го чакаше онази огромна жила. Щеше да измъкне онова яйце от танцуваща мъгла и да го продаде — на добра цена. Пари. Трябваха му пари, за да продължи. После щеше да си поговори с другите. Щеше да ги убеди и тогава… На Бартлинг щеше да му се наложи да се изправи срещу нов противник. Кочран бе само първата жертва. Но не последната. Той щеше да разкаже на другите, че
Бартлинг му е пратил човек с устройство за свръхконтрол и заради това е загинал Кочран. Това беше истината. Самата истина.
Кабарайджан се прибра късно, само с един мъртвец в лодката,
необичайно спокоен и неподвижен труп. Неговите трупове винаги го

232
следваха до канцеларията. Но тази нощ той отнесе трупа там на рамо.

233

Изтегляне 2.34 Mb.

Сподели с приятели: