Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Трябва да кажа, първо има грешка в числото, казахме го погрешно, числото е 10 милиона – първо.

Второ, аз използвах метафори, мисля че сме хора с висше образование и се разбираме. Явлението е много тъжно, но аз освен да се подигравам с него какво да направя. Всички знаем, че е непобедимо.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Вземам думата и на двамата веднага, не се намираме в Парламента и не сме от различни политически партии. Потвърдихме отново, действайте спокойно този, който трябва да бъде хванат и наказан, никога не е хванат и наказан.

Заповядайте госпожо Нейкова!

КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА (ЦИК): По повод казаното от проф. Константинов с примера за двойното гласуване, вие споменахте с удостоверение за гласуване на друго място, са тези случаи. Бих искала да поясня, че сега действащият Изборен кодекс доста е ограничил кръга на лицата, на които могат да бъдат издавани такива удостоверения. Тоест такива случаи са почти невъзможни. Това са само кандидатите, членовете на Районните избирателни комисии, на Централната избирателна комисия и наблюдателите. Така, че тук мисля, че законодателят е предвидил своята санкция да не се допускат такива случаи.

Също така и разпоредбите относно списъка на заличените лица и как мога да бъдат дописани лица в изборния ден са доста ясни и биха спрели подобни неправомерни действия.

Благодаря ви.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Благодаря ви госпожо Нейкова, повдигнахте един въпрос, по който ние специално утре ще посветим много внимание на заседанието на Обществения съвет и това с удостоверението за гласуване на друго място е много актуално и във връзка с възможността за преференциите и преференциалното гласуване. По нашия анализ е една от причините да има такъв голям наплив от желания на регистрации и наблюдатели за регистриране, тъй като наистина 7 % преференция, ако ние съсредоточим едни наблюдатели с издадени удостоверения за гласуване на друго място в малък район те спокойно могат да обърнат резултата.

Искам да напомня на тук присъстващите, че имаме и представител на ГД „Охранителна полиция” и нека да не забравяме това. На изборите през 2013 година заговорихме за ротация на полицаи по време на гласуването, а сега разбрахме, че такава няма да има, но преди да ви дам думата за въпроси искам да кажа, че министър-председателят каза, че бюлетините за гласуване за чужбина не се пазят. Някой може ли да ми даде информация това вярно ли е и въобще как е охраната на бюлетините за гласуване в чужбина?

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ (БГ „Патриот”): Въпросът ми е към представителите на ДАНС, Прокуратурата и ЦИК.

Какъв е прагът на търпимост за заявление от един ай пи адрес? Представителят на Прокуратурата каза, че при 1000 заявления от един ай пи адрес няма проблем, но ако на следващите избори дойдат 10 хиляди, ще бъде ли проблем? Доколко може и доколко не може? Нека да ми кажат има ли някакво число?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Само да кажа, че такъв отговор, че не е проблем, няма даден от нас. Ако сте чул от нас, означава, че неправилно сте чул. Казахме, че до момента има данни, че са подавани такива заявления. Не ми е известно до момента извършва ли проверка Прокуратурата. Ще проверя и ще мога да ви кажа.

В този смисъл няма такава или такъв праг на търпимост или не. Разбирам иронията, която влагате, но пак да кажем както е известно разисква се този въпрос какво означава? Какво точно означава, че едно лице подава за много хора и ако подава заявления, за да открие секция означава ли това, че гласува и какво следва всъщност? В този смисъл, като проверим от гледна точка на Прокуратурата на този етап аз не мога да дам такъв отговор, но не давам и отговор, че това е нещо, което може свободно да се прави, може би и да може, но пак казвам ние не сме сезирали и извършили тази проверка, за да заявим от наша гледна точка какво смятаме с оглед на това върши ли се или не, престъпление.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ (БГ „Патриот”): Могат ли да коментират представителите на ДАНС и ЦИК същото?

ВАНЯ СТЕФАНОВА (ДАНС): Доколкото знам, мисля че няма подаден официален сигнал в ДАНС по този въпрос, но за да съм сигурна за следващото заседание на Борда може би ще ви предоставя точна информация. За момента не мога да ви отговоря дали има официално подадено.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ (БГ „Патриот”): Представителите на Борда да подадем сигнал сега в момента. Може ли това да се впише в протокола, че се подава сигнал и към двете институции.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но протокола не съдържа достатъчно основание и данни за образуване на производство, така че ако имате нещо писмено подайте го, Секретариата на Борда ще го препрати и това е редът.

ИВАЙЛО ИВКОВ (ЦИК): Доколкото въпроса беше какъв е прагът на търпимост и беше отправен и към Централната избирателна комисия.

Първо, искам да поясня, че няма законова забрана да постъпват заявление от един ай пи адрес. Централната избирателна комисия е орган, който независимо от различни мнения и от вътрешния мир на членовете си трябва да взема решения единствено и само в унисон и спазвайки Изборният кодекс.

Ние по принцип работим в много тясно сътрудничество с „Информационно обслужване”. Имаше подобни сигнали. Даваме ги за пълно и цялостно проучване. Имаше и среща с тях и в момента предстои да ни се изготви справка колко са тези случаи и се интересуваме от това, но не сме органът, който има уменията и компетенциите да вземе необходимите мерки.

Иначе помежду си, не знам дали с протоколно решение се прие, но като цяло се счита, че над четири заявления, а не сто или хиляда, от един ай пи адрес би следвало да предизвикат вниманието и евентуално вече ако има сериозни нарушения и ако ние решим с мнозинството, което се изисква по Закон, следва да препратим до специализираните органи, които имат доста по-сериозна компетентност и методи за да извършат съответната проверка.

Беше ни разяснено, за да приключа, че един ай пи адрес, не означава един компютър.

Аз считам, но ще стане много дълъг разговора, че това са точно органите на Прокуратурата и ДАНС, които могат много ясно да видят кой е източникът, ако им подадем такава информация, която ни бъде предоставена от „Информационно обслужване”, но Закона не забранява. Не можем да говорим за законова норма, която да дава търпимост дали са пет или хиляда. Всеки случай е сам за себе си и е специфичен.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Колеги, да не навлизаме в детайли и аз имам едно ай пи и четири компютъра зад него. Повече от това нямам.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ (Фондация „Другата България”): Понеже засегнахте въпросът или по-точно изказването на господин Близнашки и това е един от въпросите ми и той директно реферира към ЦИК, как ще коментират такъв тип изказване, че не винаги се запазват протоколите от чужбина.

Твърдя и казвам тук, и го казвам пред медиите най-отговорни, този път вота в чужбина ще бъде над 200 хиляди и основните машинации ще бъдат оттам.

И тук още един въпрос, който е към ЦИК, аз си го загубих, не съм си го загубил, хайде да не казвам така, но присъствах на заседанието на ЦИК, при което се оформяха секциите в чужбина. И там една госпожа, на която не знам точно как е името й, която е заместник-председател, след като я попитах, зададох и един конкретен въпрос – как, кой и по какъв начин удостоверява местопребиваването на хората подали заявления за гласуване в чужбина, защо? Защото една секция се образува на база на заявления. Твърдя и казвам пред всички имало е и практика на предишни избори където хора, които дори не пребивават на територията на Испания са гласували в Испания. Мога да говоря с ЕГН-та и с имена. Ето защо, поисках на миналите избори през 2013 година да ми бъдат предоставени секционните протоколи от ЦИК. Беше ми категорично отказано. Назовах именно секциите, в които знам, че е извършена такава манипулация. Тава са основно секции, които се регистрират с тридесет души и наблюдавате, че в секцията са гласували 1250 и 730 в другата секция.

Това е и едно от предложенията ми, които имам към Изборният борд, а те са няколко.

Първото предложение е, да ме подкрепят в нашето искане, което е към ЦИК да не се признават гласове в чужбина над 700 гласа гласували в една секция. В противен случай, ако ги признавате вие санирате едно престъпление. На всички ни е пределно ясно, че не могат да гласуват 1200 човека в една секция.

Апелирам към Борда да ме подкрепи към това наше предложение.

Второ, да задължим ЦИК да предоставя при съмнения от наша страна за манипулация в изборни секции в чужбина да ни предоставят именно секционните избирателни протоколи. Да имаме право на достъп и проверка.

Трето, нашата организация ще сезираме Комисията за защита от дискриминация по два казуса.

Първият, задължителната активна регистрация. Това е елемент на активна регистрация за българите в чужбина и липсата на такава в България. Това е двоен стандарт.

Вторият, липса на преференция за гласуването в чужбина или по-точно бланкетното гласуване. Апелирам към Гражданският борд да ни подкрепят към това наше предложение или по-точно към този наш сигнал, който ще бъде адресиран към Комисията по дискриминация.

А сега много моля ЦИК да ми отговори на тези два въпроса.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Господин Томалевски, разбрах ви и аз ще ви отговоря на последния въпрос понеже имам дълъг и богат опит с Комисията за защита от дискриминация и мога да ви кажа, че на последното искане тя няма нормативна и правна основа да действа, така че единственото, което можем да получим е становище това така ли е или не.

Заповядайте, господин Ивков!

ИВАЙЛО ИВКОВ (ЦИК): Господин Томалевски, аз съжалявам, че този ден, който изкарахме заедно го считате за загубено време.

Що се касае до разговора ви със заместник-председателката ,без да и адвокатствам, тъй като бях свидетел, тя излезе от зала и видяхте, че имаме доста напрежение в тези дни, когато трябва да отговаряме на жалби. Ние не се занимаваме само с анализи и с общи тези, а понякога трябва да се реагира бързо и тя диктуваше докладите си на решения, но аз мисля, че ви обърнах достатъчно внимание и обсъдихме тези теми.

Що се касае до предложението ви вътре, ако гласуват над 700 човека, записано е в протокола и Централната избирателна комисия предстои да се произнесе по него, просто не му беше систематичното място, защото това беше деня, в който ни беше крайният срок, и ние трябваше да обявим секциите в чужбина. Вие правите разлика, че има разлика между броят на секциите и това в една секция колко да гласуват.

Искам да ви кажа, не е взето решение на ЦИК и не знам какво ще бъде решението, че трябва да имате предвид, че в някои места, не го знаех, но от по-опитните членове на ЦИК в дискусии разбрах, че в една и съща секция има две или повече помещения, респективно и кутии, което не предполага, че е обективно невъзможно да гласуват по-голям брой, просто ви го казвам за сведение.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ (Фондация „Другата България”): Общоприето е 700.

ИВАЙЛО ИВКОВ (ЦИК): 700, но зависи колко са помещенията в една секция. Не е нужно да си експерт, за да знаеш, че ако са две е едно, но ако са четири е друго, това е едно.

Какъв точно ви беше вторият въпрос?

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ (Фондация „Другата България”): Беше по повод изказването на господин Близнашки, който забележете е служебен премиер и професор по конституционно право.

ИВАЙЛО ИВКОВ: Какво е казал?

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Той буквално цитира, че не винаги се запазват протоколите от Секционните избирателни комисии в чужбина.

ИВАЙЛО ИВКОВ (ЦИК): Протоколите от Секционните избирателни комисии в чужбина не само се запазват, но се изпращат в Централната избирателна комисия. Правим и няколко контроли и освен това се качват и на сайта и са публично достъпни.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ (Фондация „Другата България”): Защо той коментира това?

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Да не коментираме кой какво е казал, защото утре ще чуете и кой какво не е казал.

Апелирам към вас, ако няма повече въпроси ….

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Точно тук е мястото и много се извинявам, за чужбина не става дума за протоколите, а става дума за изборните книжа, които са един дълъг списък от 22 бройки.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Проф. Мирчев, можете ли да се запомните въпроса, ще продължим по тази тема, но имах нещо друго предвид, ако нямаме повече въпроси към нашите гости от Прокуратурата, МВР и ДАНС, да ги освободим.

Съжалявам, че не чухме представителят на ГД „Охранителна полиция”, но явно този път ние нямаме проблеми с охраната на изборните секции и на бюлетините в България. Така, че ако прецените, имате ли нещо, което е интересно да ни го кажете?

СТАНИСЛАВ ТЕОФИЛОВ (ГД „Охранителна полиция”): Изчаквах да дойде момента, в който да дам някаква информация за свършеното до момента по направлението на структурата, която представлявам.

Реално организацията започна от средата на миналия месец, когато за координацията на дейността с периода на подготовката и произвеждането на изборите със заповед на министъра беше създадена една работна група, като председател е заместник-министър Филип Гунев и тази работна група има за задача чисто планово и организационно, дейността да бъде организирана в това изборите да протекат при нормални условия и при добър обществен ред.

Към настоящия момент с представителите на ЦИК са проведени необходимите срещи и всичко това, което касае организацията, определянето на помещенията, в които ще бъдат настанени СИК и РИК вече известно. Разбира се, с този брой, който предстои да бъде уточнен по отношение на подвижните избирателни комисии вчера изтече срока, така че бройката каквато и да бъде няма да повлияе върху общия разчет на служителите, които ще бъдат ангажирани в охраната на изборния процес – около 14 хиляди служители пряко ще бъдат ангажирани. Разбира се, това е бройка, която е насочена към охрана на помещенията, в които функционират Секционните избирателни комисии. Отделно ще има друг състав, който ще бъде ангажиран с опазване на обществения ред и в момента в предизборния период, 30 дневния предизборен период, текат мероприятия, които се осигуряват от полицейски състав и се гарантира тяхното нормално и безпроблемно провеждане.

Стана въпрос и мисля, че вие го поставихте за това как служителите осигуряващи изборните секции ще гласуват. Те също имат своите права, така че ние ще създадем такава организация за тяхното ротиране и даване възможност и те да дадат своя глас.

Най-общо казано е така, така че ако имате въпроси, готов съм да ви отговоря.

Благодаря ви.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ. Извинявайте много, аз не съм питал, служителите, които са пряко ангажирани с охраната на секциите имат право да гласуват в секцията, която охраняват, така че не е необходимо да им осигурявате възможност, те да ходят до секцията в която са регистрирани.

СТАНИСЛАВ ТЕОФИЛОВ (ГД „Охранителна полиция”): Има други служители, които са ангажирани и аз в този смисъл го казах.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Колеги, имаме ли съгласие да освободим нашите гости от Прокуратурата, ДАНС и МВР?

Благодарим им за участието и за информацията, която ни предоставиха.

Връщаме се отново към любимата дискусия, която започна.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ (Фондация „Другата България”): Не получих отговор. Държа да получа отговор: как, кой и по какъв начин удостоверява местопребиваването на хора подали заявления за ситуиране на секция? Искам да чуя конкретен отговор по този въпрос – как?

Аз мога да събера хората от махалата и да направим едно заявление и да ви го пусна, ако искате от Мадрид или си изберете друга точка по света. Питам, кой, как и по какъв начин удостоверява това нещо?

В смисъл, откъде знаете, че тези хора, които са подали заявление за гласуване са в Мостолес, например в Испания, че тези хора пребивават наистина там?

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Разбрахме въпроса, но господин Мирчев преди това имаше въпроси.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Става дума за изборните книжа, но всички изборни книжа, така както по списък се пакетират и завързват с разни ленти, подпечатват се и се поставят в чувал, предават се в комисия в общинска администрация. Дали това се прави в чужбина и ако не се прави, аз бих бил много учуден, ако не се прави поради каква причина? Имаме два режима на съхраняване на тези книжа. Не става дума само за протокола.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Благодаря за въпросите. Този път отговорите няма да се по реда на постъпване на въпросите.

Първо, проф. Друмева ще отговори на въпроса на проф. Мирчев, а след това Ивайло Ивков и от ЦИК ще отговорят на въпроса на господин Томалевски.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря ви, проф. Мирчев в действащият кодекс отговорът на вашия въпрос е една ясна законова уредба, чл. 286, ал. 2 „Изборните книжа и материалите от гласуване извън страната се предават от Секционните избирателни комисии, които са на място, се предават на ръководителя на посолството или на консулското представителство”. Тоест това е представителят на държавата.

Съответно се опаковат, както казвате с лентички и всичко, което принадлежи и се изпращат по първата дипломатическа поща, дори има срок, който предвижда Закона до Министерството на външните работи в страната, в България.

А от Министерството на външните работи се предават на ЦИК, както вече каза господин Ивков от ЦИК и в ЦИК, в тяхното хранилище се пазят до следващите избори.

В чл. 286, ал. 2, в новия кодекс това изрично се урежда и считам, че това е един добър резултат, тази уредба, защото реда е много ясен.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Само една реплика, става дума за приложението на тази законова норма, и би трябвало според мен ЦИК специално внимание да обърне на всички секционни комисии, посолства и консулски служби, че това нещо трябва да го изпълнят, защото колегата до мен ми казва за случаи във Вашингтон, където чувалите с книжата бяха изхвърлени като боклук и оттам вече какви санкции ще следват при такива недоразумения?

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Проф. Мирчев, ако си мислим, че и на тези избори няма да разнасяме едни чували на някъде и те да са разкъсани или да бъдат изхвърлени далеч сте от истината, както се казва.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Не е въпрос какво си мислим, а какви организационни усилия се полагат.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Дайте възможност да получите отговор.

МАРИЯ АСИНИ: Искам да ви попитам 720 минути е изборният ден, може ли 700 души да гласуват в една секция, физически не е възможно? Докато намерят името ти, докато влезнеш в урната, един е по-бърз, а друг е по-бавен, така че 720 души не могат изобщо да минат, четиристотин и нещо, петстотин да, защото има и промеждутъци, когато няма хора. Така, че логически, ако помислите тук е прав и господин Томалевски и професор Мирчев.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Можем ли да се върнем там откъдето започнахме.

Заповядайте, господин Ивков!

ИВАЙЛО ИВКОВ: Професор Друмева толкова изчерпателно отговори, че аз единствено мога да добавя доколкото разбирам, тук колизията е и тя обясни какво предвижда Закона и се спазва, но се притесняват с право колегите, дали това се спазва и ако не, какви са механизмите и какво правим ние да осигурим прилагането на Закона. Много е трудно в някои секции в чужбина, на предишните избори, а сега ще бъде още по-трудно, защото има и нови страни включени.

Това, което можем ние да направим е, именно разяснителната кампания и именно предстоящите обучения на СИК-овете, именно с ултимативен тон да се кажат важните неща на тези обучения и да изискваме от тях това. Имахме писмо и имаме връзка с Министерството на външните работи и срещаме разбиране, включително служителите от консулствата, да изпълняват стриктно и да следят за изпълняване на задълженията. Не всички книжа се в торбата между другото, както знаете. Имаме методически указания и решение, но което не си спомням номера, защото вече са над деветстотин, в това отношение кои материали къде отиват. Тоест указанията са, като за първолак и ние ги правим. Също така се произнасяме и по сигналите когато са забелязани нередности. Хубаво е и вие, ако сте помислили по въпроса да ни кажете нещо, което сме пропуснали и не е късно, сега предстоят методическите указания на СИК-овете в чужбина да допълним практиката си и да я обогатим.

Използвам това, че съм взел думата за втория въпрос на господин Томалевски, не установяваме от кой адрес се подават заявленията. Предполагам, че имате предвид тези по чл. 16, ал. 1 на хората, защото това не само, че не е наше задължение, но нямаме право да правим, Закона не ни го вменява, а не е изключено и от София да си подадеш заявление, че ще гласуваш в Мадрид, защото е възможно да си предвидил графика си така, че да си в Мадрид, казвам това съвсем произволно в друг град.

Нещо повече, в тази насока без да има законова задължение все пак в решението си в принципното си решение, указахме поне хората, които попълват такива заявления да си пишат адрес, което дори Закона не изисква, и което ние считаме, че все пак е необходимо да направиш, когато подаваш едно заявление.

КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА: Ако ми позволите да допълня колегата Ивков във връзка с притесненията на проф. Мирчев за секционните комисии извън страната дали знаят какво да правят и как да го направят. В момента в ЦИК се подготвя специален обучителен материал за секционните избирателни комисии извън страната в много стегнат делови порядък, конкретните действия в последователността, в която трябва да бъдат направени, за да може да им е ясно и точно в малък обем материала представен и да могат предварително да се запознаят с него, а не в изборния ден.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Въпросът ми е към господин Ивков и към госпожа Друмева. Ако приемем, че вие нямате това задължение, това значи, че всеки, който желае, може произволно да заяви, че ще гласува някъде в чужбина, съгласен ли сте с мен, и ще бъде регистриран като гласоподавател, който е заявил, че ще гласува някъде в Европа. Какво пречи същия човек да гласува и в България или по-скоро има ли слабо място или слабо звено, което да удостоверява, че тези, които са заявили наистина пребивават там или че това не е някакво изкривяване на вота?

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Благодаря.

Кратък отговор ако имате.

ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Господин Томалевски, относно заявленията, които постъпват от други държави от български граждани се прави в страната една много внимателна проверка. ЦИК я прави, като ЦИК влиза в масива на ГРАО и проверява тези лица има ли ги, живи лица с ЕГН-та и с постоянен адрес в България. За да бъдат избиратели и за да бъдат по Закона за гражданска регистрация, знаем, че списъците се правят на постоянен адрес. Това е, което Законът е възприел. Така, че тези заявления търпят една подробна проверка, докато се стигне до формиране на избирателни секции и то стъпките са през два-три дни, докато най-после дойде и срокът за формиране окончателния на избирателните секции. Така че, проверка се прави и тя се прави тук в България.

Ако има господин Ивков.

ИВАЙЛО ИВКОВ: Само да добавя, за да задоволим изцяло любопитството, ако можем, в момента, в който се обработи заявлението по чл. 16, а именно за гласуване в чужбина, тази информация също се обработва и лицето се отписва от избирателния списък по постоянния си адрес. Това понякога може и да не стане. В редки случаи, има такива възможности, теоретично е възможно малък брой хора, особено на които им е сменена личната карта, а в последните месеци имахме такъв проблем, последните дни теоретично да гласува и по постоянния си и в чужбина, вие това се опасявахте. Обаче аз считам, че възможността за това е силно минимизирана както от системата и от Закона, така и от действията на ЦИК, респективно на ГД „ГРАО“. Доколкото ако това се случи, не е невъзможно обективно, то това лице при всички положения ще излезе след изборния ден, то ще е упражнило гласа си да кажем два пъти, тъй като то попълва декларация както по постоянния си адрес, ако не е гласувало в чужбина и отиде в изборния ден, така и в чужбина, че не е гласувало на друго място. Респективно под страх от евентуална наказателна отговорност, която ще понесе това лице след това, би следвало да не гласува. Това е положението, дали ни харесва или не, аз ви казвам, теоретично е възможно да се случи, но все пак е силно минимизиран риска от това, защото в крайна сметка ще излезе, че лицето е гласувало два пъти и има декларация, която се подписва от него на едното или съответно на другото място.