Главни изводи и препоръки от Анализа на състоянието на горския

Въпреки слабостите в общата горска политическа рамка и в постигането на някои цели от националните горски стратегически документи, резултатите от изпълнението на паневропейските критерии и индикатори показват, че провежданата политика е способствала за развитието на икономически жизнеспособен горски сектор в България.

Стратегията на държавната горска администрация е била да направи това като се стреми да стабилизира сектора, като поддържа екологично жизнеспособни горски екосистеми, като подобрява „социалните и културни измерения на горите”, координацията и сътрудничеството. През наблюдавания период са актуализирани отделни елементи от националната горска стратегия, особено за здравето и жизнеността на гората, горското биологично разнообразие, екосистемните услуги, използването на горските ресурси.

Последователното прилагане на посочените горски стратегически документи допринася за устойчивото управление на горските територии в България през периода 2006 – 2011 година.

1. 
   Поддържане и разумно покачване стойността на горските ресурси и техния дял в световния въглероден цикъл
   

1. 
   Горска територия
   

Трайно нарастване на площта на горите основно в резултат на естествена сукцесия и на залесяване. Годишният размер на залесяването намалява от 8 377,0 ха през 2004 г. до 1 774,9 ха през 2011 година.

- Съществено увеличение на площта на недържавните гори вследствие на самозалесяване на незалесени горски площи и изоставени земи извън горските територии.

- Ниска степен на усвояване на средства по ПРСР мерки: 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, 223 „Първоначално залесяване на земеделски земи” и 226 „Въстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”.

- Възможности за нарастване на горските територии, в рамките на изпълнението на Третия НПДИК 2013 – 2020 г.

- Разработване на програма за осигуряване на държавна подкрепа за развитие на общинската и частната горска собственост, в т.ч. чрез обучение и консултиране при кандидатстване с проекти по ПРСР 2014 - 2020 г.

1.2. Дървесен запас

Изводи:

- Има ясна тенденция на увеличаване на запаса на един хектар с по-силно изразена динамика при иглолистните гори, докато в издънковите гори за превръщане в семенни средният запас на един хектар е с тенденция към намаляване в резултат на увеличената възраст.

• 
  Необходимо е да се ускори превръщането на издънковите гори в семенни, едновременно с интензивно отглеждане на останалата част от тези гори.
  

2. 
   Поддържане на здравето и жизнеността на горските екосистеми
   

- Горите са в добро здравословно и устойчиво екологично състояние.

- Неправомерният дърводобив и бракониерството са едни от най-важните проблеми, свързани с опазването на българските гори. Ефективността от прилагането на наказателните разпоредби, предвидени в горското законодателство, изразяваща се в наложени санкции, е ниска.

Препоръки:

- Да се повиши ефективността от прилагането на наказателните разпоредби, предвидени в горското законодателство

- Рязко и във възможно най-кратки срокове да се намалят броят и щетите, нанесени от неправомерните дейности в горските територии.

3. Поддържане и насърчаване на продуктивните функции на горите

3.1. Прираст и сечи

Изводи:

- През периода 2005 - 2010 г. средният годишен прираст се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. метра.

- Размерът на добитата обла дървесина през разглеждания период се колебае в границите между 5 670 хил. куб. м и 6 205 хил. куб. м , с изключение на големия спад през 2009 г., което е между 45–50 % от средния годишен прираст.

- Най-ниски стойности на добита дървесина са отбелязани през 2009 и 2010 година, което е повлияно от икономическата криза. Почти 2/3 от годишния обем дървесина е добит в държавните горски територии с тенденция на нарастване през периода 2007 - 2011 г. – от 65,8% до 75,1% от средния годишен обем на добитата дървесина.

- Разпределението на добитата през периода 2006 - 2011 г. дървесина по категории – едра, средна, дребна и дърва за горене, е съответно 20:18:4:57.

- Резервите за подобряване на стопанисването и реализиране на по-високи нива на ползване са съсредоточени основно в отгледните сечи.

- Необходимо е да се разработят областни планове за управление на горите, с които да се извърши оценка за възможностите за рационално използване на горския ресурс, като се отчетат и обществените и бизнес интересите относно недървопроизводствените функции на горските ресурси. Това е необходима стъпка за подобряване на ефикасността на горската политика в България.

- Рационалното ползване на горските ресурси поставя остро въпроса за изграждането и поддържането на пътната инфраструктура в горските територии.

- Осигуряването на капацитет за преработването и пазар за дребноразмерна дървесина е от съществено значение, тъй като допълнителното количество дървесна маса, което предоставят наличните и бъдещите горски дървесни ресурси, е главно дребноразмерна дървесина от отгледни сечи и възобновителни сечи в издънкови гори. Значителни възможности в тази посока предоставя производството на топлинна енергия и електропроизводството от възобновяеми източници.

- Обществените екосистемни услуги са регламентирани за първи път в Закона за горите през 2011 година.

- Понастоящем няма одобрена методика конкретно за България за остойностяване на екосистемните услуги и възмездяване на собствениците на гори за екосистемните ползи и услуги от горските територии.

Препоръки:

- Необходимо е да се промени практиката на съсредоточеното върху дървесния ресурс горско планиране, което не покрива многофункционалното управление на горите и не съдържа оценка за многостранната им икономическа ефективност.

- Необходимо е да се направи оценка на възможностите за по-ефективното управление на горските територии и използването им за генериранена приходи от наеми, аренди и такси в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите.

- Над 65 % от българското население ползва горските ресурси за туризъм и рекреация, като водещи за горския сектор са ловният и риболовният туризъм и екотуризма.

- Високият потенциал за развитие на туризма, който притежават горските територии, не се използва в достатъчна степен като източник на доходи и поминък.

Препоръки:

- Необходимо е изготвянето на Програма (план) за действие за развитие на екотуризма в България, в която горският сектор да бъде представен по подходящ начин.

- Статистическите данни за разглеждания период показват добър здравословен статус на дивеча в България.

- Завършване и утвърждаване на проекта на Национална стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България за периода 2012 – 2027 година. Изготвяне на план за прилагане на стратегическия документ.

- Всички ДГС и ДЛС имат действащи ГСП (ЛУП). По неокончателни данни от ИАГ за около 90% от горските територии – общинска собственост, има изработени ГСП (ЛУП). За около 30-40% от горските територии – собственост на частни физически и юридически лица, и на религиозни организации, са изготвени ГСП (ЛУП) или горскостопански програми.

- Изготвяне и приемане на Наредба за инвентаризация на горските територии и горско планиране.

- През периода 2006 - 2011 г. се наблюдава увеличение на площта на чистите гори със 182 949 ха и намаление на площта на смесените гори с участие на 4-5 дървесни вида с 164 299 ха. Не се наблюдават значителни промени в площта на горите с участие на 2-3 дървесни вида.

• 
  Толериране на редките и застрашените дървесни видове при извеждане на отгледните и възобновителните сечи.
  

- Делът на възобновителните сечи с естествено семенно възобновяване се увеличава, което води до дял на възобновените по естествен път гори от 79,6 %. Дейностите по залесяване бележат значителен спад поради управленски, финансови и технически причини.

- Запазване на тенденцията за поддържане на възможно най-високо участие на възобновителните сечи с естествено семенно възобновяване при стопанисването, ползването и възобновяването на горите.

- Най-голям дял от националната горска територия заемат полуестествените гори – 70,4%, докато делът на горските култури е 20,9%, а на естествените гори - 8,7%. От 2005 до 2010 г. делът на изкуствените гори намалява с 3,0%, докато на естествените и на полуестествените гори се увеличава съответно с 0,4% и 2,6%.

- Прилагане на лесовъдски мерки, имащи за цел превръщането на определен дял от издънковите гори в семенни и гарантиране на възможността за превръщане на горските култури в естествени гори от местни дървесни видове.

- В отчетните документи на ИАГ за разпределението на залесената площ по дървесни видове са посочени данни само за част от интродуцираните видове. С най-голямо, но постепенно намаляващо участие са хибридните тополи.

- Попълване на липсващите данни за интродуцираните видове.

- Мъртвата дървесина не е инвентаризирана поради липсата на нормативни изисквания за нейното опазване и инвентаризация до приемането на ЗГ от 2011 година.

- Наличието на мъртва дървесина в горите е много неравномерно и нейното количество зависи предимно от интензивността на санитарните дейности в горите.

Препоръки:

- Необходимо е в подзаконови актове да бъдат включени изисквания за инвентаризация на мъртвата дървесина и да бъде изготвена методика за опазването й, която да е съобразена с лесозащитните принципи.

- Най-ценното биотипово и формово разнообразие от най-разпространените местни и интродуцирани видове с приоритетно значение за горското стопанство се опазва в горските семепроизводствени бази и в резерватите.

- Производство на горски репродуктивни материали, развитието на генната банка и съхранението на генетичните ресурси ex situ се извършва в 43 семепроизводствени градини и хранилище за дългосрочно съхранение на семена за залесяване.

Препоръки:

- Оценка на необходимостта и определяне на подходите за разширяване на дейностите по опазване на генетичните ресурси, за да се гарантира опазването на горските ресурси при настъпващите климатични промени.

- Няма данни поради липсата на нормативни изисквания за измерване на ландшафтния модел.

- Разработване на концепции, методики и нормативни изисквания за измерването и управлението на ландшафтния модел.

- Броят на уязвимите, застрашените и критично застрашените горски видове птици, бозайници, други гръбначни и безгръбначни се увеличава.

- По-добро интегриране на биологичното разнообразие в планирането на дейностите в горите и в тяхното стопанисване.

- Ограничаване на въздействието на незаконния дърводобив, бракониерството, добива и/или износа на билки, гъби и редки животни, безконтролното палене на стърнища, неконтролираната паша. Предприемането на действия за преодоляване на социалния фактор изисква допълнителни усилия и ресурси на отговорните институции и подобряване на координацията между тях.

- За възстановяване и съхраняване на горските хабитати са необходими конкретни действия, свързани с опазването на застрашените растителни и животински видове чрез провеждане на специални режими на стопанисване на съответните горски територии, включително запазване на острови на старостта отличаващи се с високо консервационно значение.

- Разработване на схеми за горско-екологични плащания и плащания за гори в НЕМ Натура 2000, които да се финансират от бъдещата Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 година.

- 10,5% от горските територии на страната са включени в защитени територии по Закона за защитените територии.

- Горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ.

Препоръки:

- Оценка на необходимостта и възможностите за развитието на мрежата от национални защитени територии по ЗЗТ, включително и във връзка с развитието на туристическия и рекреационния потенциал на горските територии.

- Подобряване на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000 и по-специално приоритет върху разработване и приемане на планове за управление на защитени зони от Натура 2000 с преобладаваща горска площ.

6. Поддържане на други социални и икономически функции и условия

6.1. Горска собственост

Изводи:

- Наблюдава се забележимо увеличение на площта на недържавните гори, основно вследствие на самозалесяване на незалесени горски площи и на устройство на изоставени земи извън горските територии.

- Продължава процесът на фрагментиране на частните гори. 94% от горските имоти са със площ до 2,0 ха. Средната площ на отделния горски имот е под 1,0 ха. - На национално ниво политиката по отношение на частните горовладелци често пъти е слаба и недостътъчно ефективна. На този етап функциите и мерките за подкрепа са ограничени.

Препоръки:

- Изготвяне на Национален план за развитие на недържавното горско стопанство въз основа за реалистичен анализ. МЗХ и ИАГ да окажат по-ефективна подкрепа на частните горовладелци, насочена към осигуряване на многофункционално и устойчиво стопанисване на недържавните гори.

- Създаване на горска служба към МЗХ/ИАГ за консултиране на собствениците на недържавни гори – по примера на много страни от ЕС.

- Подобряване на ефективността на политиката за подкрепа на частните горовладелци на национално ниво, в т. ч. ресурсна подкрепа.

- Обучение на собствениците на частни гори, които най-често не притежават специфични знания и опит за стопанисване на горите.

- Насърчаване формирането на сдружения на собствениците на частни гори за устойчивото им управление.

- Подкрепа, в т.ч. и ресурсна, на комасирането на частните горски имоти, на сдружаването и стопанисването по договор; сътрудничество при реализиране в горските територии на конкретни дейности от общ интерес, предоставяне на нисколихвени и безлихвени кредити за извършване на дейности, свързани с управление на частни горски имоти – маркиране, сортиментиране, реализация на дървесина, защита и опазване, данъчни облекчения за горскостопански дейности,

- Статистическите данни за оценка на приноса на горския сектор към БВП не съдържат стойността на предоставените от горските територии услуги, свързани с техните екологични и социални функции, поради което приносът на горският сектор към БВП е непълен и подценен.

- Необходимо е да се направи реална оценка за приноса на горския сектор към БВП чрез включване на стойността на предоставените от горските територии услуги, свързани с техните екологични и социални функции.

6.2.1. Добив на дървесина и горска промишленост

Изводи:

- Като цяло фирмите от горската промишленост са преодолели кризата от 2009 - 2010 г. и се наблюдава увеличение на производството. Отрасълът може да бъде оценен като перспективен.

- Процесът на дърводобив е свързан с ниска производителност на труда и недостиг на финансови средства за обновяване на производствените линии в сектора.

- От общата горска пътна мрежа 80% не са подходящи за използване на съвременни средства за транспорт на дървесина.

- Недостатъчно е участието (подкрепата) от страна на банките за инвестиционни проекти в горския сектор.

- Ниският процент на сертифицирани горски територии ограничава достъпа до външни пазари.

Разработване на Национален план за инвестиции в горски пътища, който да включва подробна оценка на разходите и ползите;

- Подобряване на общото икономическо състояние на дърводобивните фирми, чрез изготвяне и реализиране на конкретна програма с участието на заинтересованите страни, в т.ч. за инвестиции в модерна техника и повишаване на производителността на труда;

- Разработване и реализиране на програми за обучение на работещите в горския сектор;

- Създаване на възможности за: ползване на финансови средства от структурните фондове на ЕС за инвестиране в обновяването на машините и производствените линии; оказване на подкрепа от страна на банките чрез съвместно участие в инвестиционни проекти; отпускане на нисколихвени кредити за инвестиции в обновяване на технологиите за производство;

- Увеличаване на дела на сертифицираните горски територии, което ще подобри възможностите за достъп до външни пазари.

- Застаряване на работната сила, особено в селските и планинските райони;

- Нисък социален статус на горските работници; ниско заплащане и непривлекателни условия на труд в горския сектор;

- Ниско ниво на познанията на значителна част от собствениците на недържавни гори за устойчиво управление на горските територии;

- Непривлекателни условия на труд, особено в дърводобива;

- Недостатъчен брой добре подготвени и обучени кадри основно в дърводобива, дървопреработването и в мебелната промишленост.

- Разработване и реализиране на програми за обучение на работещите в горския сектор; изграждане на система за обучение през цялата кариера;

- Изготвяне на програма за обучение на недържавни собственици на гори и лица, регистрирани за упражняване на лесовъдска практика, за създаването на гори и защитата на горски територии срещу ерозия;

- Създаване на технологичен център за информация, обучение и преквалификация на кадри, в т.ч. по въпросите на използването на дървесината за енергийни цели, съвременни методи и технологии за преработване на нискокачествената дребноразмерна дървесина;

- Въвеждане на дългосрочна програма за обучение и повишаване на квалификацията на специалистите, отговорни за опазването на биологичното разнообразие на биологичното и ландшафтното разнообразие и на всички заинтересовани лица, работещи в горския сектор;

- Създаване на Национален център за горски консултации (Forestry Extension Servicе) за консултиране, обучение и повишаване на квалификацията на собствениците на недържавни гори, горските предприемачи и лесовъдите на частна практика.

- През 2011 г. биомасата е източник за производството на 70% от енергията от ВИ в страната. Очаква се през 2020 г. произведената електрическа енергия от биомаса да достигне 865 GWh, а енергията за топлинни и охладителни цели, получена от твърда биомаса, да е в размер на 1053 хил.тне (НПДЕВИ).

- Законът за горите (обн. ДВ бр.19 от 08.03.2011 г.), подзаконовата нормативна уредба и оптимизираното преструктуриране на държавния горския сектор създават нови възможности да се увеличи общият размер на ползването на дървесина и дървесната биомаса, годна за енергийно производство, и стимулира производството на биомаса от дървесина.

- С цел насърчаване отглеждането на енергийни култури е предоставена възможност плантациите от дървесни и храстови видове, създадени за ускорено производство на биомаса, да не се стопанисват като гора.

- Изготвяне на програма, съдържаща оценка на потребностите и на реалния капацитет на българските гори за производство и оползотворяванена биомасата от горските територии като източник за топлинно производство и електроенергия;

- Разработване на ясна и подробна визия за това как България предвижда да мобилизира допълнителни ресурси от биомаса за осъществяване на заложените цели;

- Разработване на национална схема за устойчиво производство и ползване на дървесна биомаса за енергийни нужди във връзка с предстоящи промени в законодателството на ЕС в тази насока;

- Разширяване на действието на финансовите механизми за подкрепа на първоначалната инвестиция;

- Засилване на участието на МЗХ, ИАГ и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ в проекти и дейности по намаляване на емисиите на парникови газове, включително участие в пазара на въглеродни емисии и във връзка с увеличаването на дела на биомасата в производството на топлоенергия и електроенергия от ВИ;

- Подпомагане с различни финансови механизми за преодоляване на бариерите, свързани с първоначалната инвестиция за развитието на пазара и потреблението на биомаса за индивидуално и локално отопление;

- Насърчаване на отглеждането на енергийни култури – плантации от дървесни и храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса.

- Недостатъчно ефективно е взаимодействието между държавната горска администрация, заинтересовани групи от обществото и неправителствените организации по отделни проблеми, свързани с дейности в горския сектор.

- Не е постигнат напредък в осигуряването на прозрачност и насърчаване на участието на обществеността при горското планиране, въпреки наличието на нормативни изисквания в областта.

Препоръки:

- Повишаване на активността на всички заинтересовани страни чрез включването им в процеса на вземане на решения за устойчивото управление и развитие на горския сектор;

- Министерството на земеделието и храните да инициира широк процес на социален диалог в подкрепа на прилагането, наблюдението и оценката на резултатите от изпълнението на НСРГС и СПРГС. Да се изготви програма за провеждане на горския диалог.

- Въвеждане на горска сертификация при управлението на горските територии

Изводи:

- Площта на сертифицираните по FSC горски територии – държавна собственост, към 31.12.2011 г. е около 7% от общата им площ.

- Преработващите сертифицирани фирми за произход на дървесина или т.нар. – Chain of custody (COC) - проследяване на продукцията, са общо 29.

- Независимо от положените усилия за насърчаване процентът на сертифицираните горски територии е нисък. На практика няма сертифицирани недържавни гори.

- Оказване на подкрепа от страна на МЗХ и ИАГ за напредък на процеса на сертификация в горите – държавна собственост, и в недържавните гори;

- Насърчаване на сертифицирането на горите чрез провеждането на данъчна политика, позволяваща освобождаване от данъци за публични и частни фирми, които отговарят на приетия сертификационен стандарт и провеждат устойчиво управление на тяхната горска собственост; предоставяне на преки субсидии посредством финансови механизми; политики, свързани с възлагане на изпълнението на дейности в сертифицирани горски територии – държавна и общинска собственост, и за ползване на сертифицирана дървесина и сертифицирани горски продукти в съответствие със Закона за обществените поръчки, Закона за горите и съответната подзаконова уредба.

- Повишаване приноса на науката в устойчивото стопанисване и развитие на горския сектор и подобряване на образователната система и социалния статус на горските работници:

Изводи:

- Недостътъчни са средствата за финансиране на значими научни изследвания и разработки с практически ефект за горския сектор.

- Липсват връзка между науката и бизнеса, иновации и трансфер на технологии в горския сектор.

- Критичен е недостигът на знания и умения за съвременно управление – мениджмънт, особено необходим за специалистите в държавните горски предприятия.

- Недостатъчен е капацитетът на горския сектор по проблемите, свързани с интересите на недържавната горска собственост, горската информация и комуникация, промените в климата и адаптирането към тях, въглеродните запаси, зелената икономика и технологии.

- Ниското ниво на образование и квалификация на работещите в дърводобива и ниската производителност на техния труд са основания за актуализиране на програмите за професионално обучение.

- Създаване на професионално-квалификационен горски център за специализирано обучение в областта на стопанисването, ползването и опазването на горите, както и в областта на ловното стопанство.

- Разширяване на сътрудничеството между държавната горска администрация (МЗХ и ИАГ), държавните горски предприятия, в т. ч. ДГС и ДЛС и научно-образователните висши и средни институции (ЛТУ, ИГ при БАН и специализираните професионални гимназии);

- Изготвяне и реализиране на програми за обучение на работещите в ИАГ, ДГП и в горския бизнес.

- Осигуряване на точна и своевременна информация за състоянието на горите, горските ресурси и тяхното управление за нуждите на държавата, частния сектор, обществото, неправителствените организации и международните институции:

Изводи:

- Липсва разработена и въведена единна ГИС. Функционира интернет базирана информационна система на модулен принцип – www.system.iag.bg, но реално е необходима система за мониторинг на горите, като основа за ефективното им управление.

- Процесът на подобряване на събирането, обработването, представянето и обмена на горската статистическа информация е свързан с провеждането на първия цикъл на Национална горска инвентаризация.

- Неотложен за решаване е и проблемът със завършване на горския кадастър.

- Интернет страниците на МЗХ, на ИАГ и на ДГП, ДГС и ДЛС предоставят на обществото и бизнеса специализирана информация за извършваните дейности в горския сектор, която в редица случаи се оказва недостатъчна.

Препоръки:

- МЗХ и ИАГ, съгласувано с МФ,МОСВ и МРР да изготвят план за създаване на национална информационна система за горските територии, която да бъде обществено достъпна.

- Създаване на горски кадастър;

- Реализиране на програми за повишаване на компютърните умения и познанията по информационни дейности за работещите в ИАГ, ДГП, ДГС, ДЛС, в дърводобивната, дървообработващата, целулозно-хартиената и мебелната промишленост;

- Подобряване на управлението на горската информация чрез изготвяне и реализиране на програма за развитие на информационните дейности и комуникационните технологии в ИАГ, ДГП и техните териториални поделения и структурни звена.

- Повишаване ролята и приноса на горите и горския сектор за устойчивото развитие на селските райони:

Изводи:

- Интересът към реализиране на проекти по горските мерки от ПРСР е недостатъчен. Реализирането на проекти по „Горските мерки” от ПРСР е незадоволително.

- Изготвяне на програма от МЗХ за подпомагане чрез обучение и консултиране на горския бизнес и собствениците на гори при кандидатстването им с проекти по горските мерки от ПРСР (2014 – 2020 г.);

- Включване на нови горски мерки в бъдещата ПРСР 2014 - 2020 като напр. Мярката по чл. 35 от черновата на регламента за развитие на селските райони – „Forest-environmental and climate services and forest conservation”.

7.3.1.Правни/регламентиращи рамки

Изводи:

- Създадена е необходимата нормативна и подзаконова уредба, необходима за устойчивото управление на горите.

- Да се изготви и предложи за утвърждаване Наредбата за инвентаризация на горските територии и горско планиране.

- Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. предостави възможности за по-голям достъп до европейските фондове и програми, насочени към устойчиво устойчивото и многофункционално управление на горските територии.

- Тези възможности не се използват в достатъчна степен.

Препоръки:

- Създаване на условия от страна на МЗХ, ИАГ, държавните горски предприятия по чл. 163 от ЗГ и структурите на горския бизнес за повишаване на техния капацитет с оглед успешното им участие в проекти, финансирани по фондове и програми на ЕС, свързани с производство и използване на биомасата като ВИ, горска информация и мониторинг, развитие на зелената икономика чрез техническо и технологично обновление на горската промишленост, адаптация на горите към промените в климата.

Българският горски сектор преодолява критичната ситуация, започнала в края на миналото столетие. Резултатите от анализа на изпълнението на паневропейските критерии и индикатори за устойчиво управление на горите за периода 2003 – 2011 г. показват напредък в процеса на повишаване жизнеспособността на сектора. Проведената институционална реформа и ясното разделяне на функциите предполагат нови отговорности и възможности за горската администрация, държавните горски предприятия и всички заинтересовани страни.

Нараства ролята на горския сектор за смекчаване на последиците от изменението на климата и като незаменим източник на възобновяема енергия и материали. Отбелязан е напредък в опазването на биологичното разнообразие в горските територии, въпреки че съществуват значителни проблеми с неговия мониторинг и измерване. В предстоящия период съгласуването на очакваното по-интензивно ползване от горите, включително за добив на дървесина и за производство на биомаса, предполага интензивен диалог и желание за взаимодействие. Подобряването на потоците горска информация може и трябва да е в основата на по-ефективното и компетентно управление на горските ресурси, процеси и структури.

На българският горски сектор са присъщи значителна част от характеристиките на зелената икономика и потенциал, които обществото очаква да бъдат оптимално разкрити и най-разумно ползвани.

1. Закон за горите

2. Закон за лова и опазване на дивеча

3. Закон за опазване на околната среда

4. Закон за биологичното разнообразие

5. Закон за енергийната ефективност

6. Закон за енергията от възобновяеми източници

7. Закон за устройство на територията

8. Закон за държавната собственост

9. Закон за водите

10. Закон за опазване на земеделските земи

11. Отчети на НУГ за периода 2002 – 2006 година

12. Годишни отчети на ДАГ за 2007 г. и 2008 г.

13. Годишни отчети на ИАГ за 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

14. Национална стратегия за устойчиво и конкурентоспособно развитие на

горския сектор в България (НСУРГС) 2006 - 2015 г.

15. Стратегически план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г.

16. Доклад за мониторинг върху изпълнението на НСУРГС и на СПРГС

17. Програми на ИАГ 2010, 2012 г.

18. The new EU Forest Strategy 2020 – Report to the SFC, draft 2, 20 March 2012

19. Зелена книга относно опазване на горите и информацията в ЕС: подготвяне на

горите за изменението на климата, ЕК, 2010 г.

20. Бяла книга относно „Адаптиране към изменението на климата: към европейска

рамка за действие”, (2009)

21. EU Forestry Strategy and the EU Forest Action Plan – Tamasz Szedlac, ЕK, 2012

22. New EU Forest Strategy – possible options and instruments – Maria Gafo-Gomez

Zamaloa, EK, June 2012

23. Finland's National Forest program2008 – 2015, Publication of the Finnish Ministry of

Agriculture and Forestry, 2008

24. Динамика на горските ресурси при различни режими на стопанисване,

Костов Г. и Рафаилова, Е., Авангард Прима, София, 2009

25. Национална стратегия за регионално развитие на България 2005 - 2015

26. Национална стратегическа референтна рамка, програмен период 2007 - 2013 г.

27. Аграрни доклади – 2006 - 2011 г., МЗХ

28. Национална стратегия за водите 2012 г.

29. Ръководство за стратегическо планиране и разработване на политики в

България; Министерски съвет на Република България и консорциум “Sema-

Agerer-ENA”, проект ФАР BG-0103.01

30. Методология за стратегическо планиране в България, Съвет за

Административна реформа към Министерския съвет на Република България,

април 2010 г.

31. Стандарти за провеждане на обществени консултации, 2009 г., Министерски

съвет на Република България, 2009 г.

32. Национална програма за развитие: „България 2020”

33. Конвергентна програма на България (2012 - 2015)

34. Национална програма за реформи в България (2011 - 2015) – актуализация

2012 г.

35. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.

37. Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

38. Цели на администрацията 2012 г., Министерски съвет

39. Стратегии – Финландия, Шотландия

40. Forest Condition in Europe: 2010, Technical report of ICP Forests, Thünen-

Institute, Institute for World Forestry, Germany ; Hamburg, June 2010

41. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през

2010 г., Изпълнителна агенция по околна среда /МОСВ, 2011

42. Трети Национален план за действия по изменение на климата за периода

2013-2020 г.

43. Въпросник „Състояние на горите и устойчиво горско управление в Европа

2011”, Национални форми за докладване на данни за индикаторите за

устойчиво управление на горите MCPFE (данните за България са попълнени

през 2010 г.), Качествени индикатори събрани и/ или потвърдени от

ИКЕ/ООН/ФАО, Женева, 2011

44. Становище на БЗДП по актуализиренето на стратегическите документи

за горите, предложения – Диана Костовска

45. Становище на Асоциацията на парковете по актуализирането на

стратегическите документи за горите, предложения.