Източник: JFSQ, Евростат, НСИ Таблица 19

за периода 2007 - 2010 г.

При вноса на обла дървесина от страни, които не членуват в ЕС, се наблюдава критичен спад през 2010 г., като стойностите са около 1% от реализирания внос през 2007 г. (таблица 20). Низходящата тенденция е най-силно изразена при износа на индустриалната обла дървесина.

за периода 2007 - 2010 г. (1000 m³)

за периода 2007 - 2010 г. (1000 куб.м)

Рационалното използване на енергия от ВИ допринася за постигането на целите на европейската енергийна политика, включващо овладяване на негативните промени в климата и насърчаване на икономическия растеж и заетостта, сигурна и достъпна енергия за потребителите. Директива № 2009/28/ЕО на Eвропейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009  година (ОВ L 140/16, 5.6.2009) за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО (OB L 283, 27.10.2001) и  Директива 2003/30/ЕО (ОВ L 123/42, 17.05.2003)поставя общата рамка за развитие на енергийния сектор и дългосрочните цели за 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г., увеличаване до 20% на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия на ЕС и 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Достигането на 16%-ен дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на страната до 2020 г. е основен приоритет на националната енергийна политика, определен в Енергийната стратегия на Република България (Обн., Д.В., бр.43 от 7.07.2011 г.)

По данни на Евростат за базовата 2005 г. енергията от възобновяеми източници в страната възлиза на 1 млн. тне или 9,4% от брутното крайно потребление на енергия, от които: биомаса – 70%, хидроенергия – 24% и други ВЕИ – 6%.

В края на м. декември 2009 г. България представи прогнозен документ за енергията от ВИ, съгласно който техническият потенциал на енергията от ВИ е около 4500 ktoe годишно. Разпределението между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (31%) и биомасата (36%). В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство - източници, както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива от биомаса.

През 2006 количеството на дървесната биомаса, добита при пряк добив от горските територии и предназначена за енергопроизводство, е 2 411 168 т. (количество собствени ресурси), а размерът на нетното количество 2 311 280 т. Произведената първична енергия е 735 хил. тне. Реализираният износ на дървесна биомаса е 99 888 тона.

Имайки предвид сортиментната и възрастова структура, дървесните видове и други специфични особености на българската гора, в национален мащаб около 70% от добиваната дървесина може, и в повечето случаи се използва за технологични и енергийни цели, т.е за производство на плочи, целулоза и за дърва за огрев. По данни на ИАГ през последните години, делът на дървесината от категорията “дърва” и “вършина” е средно 57% от общия размер на добиваната дървесина в България, като варира от 55% до 64%.

На фиг. 9 е посочен делът на тази дървесина от общото годишно ползване на дървесина в България за периода 2005 - 2011 година.

Фиг. № 9 Дял на дървесината за енергия спрямо общия обем на добитата дървесина в

Република България за периода 2005 - 2011 г.

Дървесната биомаса, в т.ч. дървата за огрев, дървесните отпадъци и техните производни имат голям енергиен потенциал, но са със слаба степен на количествена концентрация и често пъти този ресурс е отдалечен от населените места. Освен това преобладаващо трудните теренни условия, липсата на достатъчно развита инфраструктура в горите, традиции и подходящи технологии за оползотворяване на отпадъците от дърводобива, предполагат изграждането на малки инсталации за отопление и за когенерация.

Според Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008 - 2020 г., приета с Решение на Министерския съвет № 388 от 20.08.2008 г., неизползваните количества клони и вършина са над 314 967 плътни куб. м годишно (за 2011 г. са в размер на 266 833 куб. м), чиито енергиен еквивалент възлиза на 65 164 тне/годишно за 2005 година.

Съгласно Първия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ, МИЕ 2011 г., основният източник на дървесина за енергийни цели в България са горите, които са около 33 % от цялата територия на страната или около 3,76 млн. ха. Горско-дървесната биомаса има най-голям дял в енергията за отопление, като този ресурс се използва главно във вид на „дърва за горене”, успоредно с въглища за пряко производство на топлина чрез индивидуални отоплителни уреди - печки - с нисък коефициент на полезно действие и големи загуби на енергия. Един от проблемите, които възпрепятстват по-сериозната употреба на дървесната биомаса за производство на енергия, е високата първоначална инвестиция за използване и изграждане на високоефективни съоръжения и съответната преносна мрежа. Още повече, по-добрият вариант е да се инвестира в инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия, т.е в когенерационни инсталации, поради което, за да се разпространи по-широко тази технология, е необходима подкрепа чрез различни финансови механизми – програми и фондове.

Прогнозната оценка на количествата енергийна биомаса, които ще бъдат добити през 2015 г. при пряк добив на биомаса, е: 1) прогнозно количество на собствените ресурси – 2 610 кт; 2) производство на първична енергия – 830 хил.тне.

Прогнозната оценка на количествата енергийна биомаса, които ще бъдат добити през 2020 г. при пряк добив на биомаса, е: 1) прогнозно количество на собствените ресурси – 2805 кт; 2) производство на първична енергия – 892 хил.тне.

Износът и вносът на енергийна биомаса е незначителен и не се очертават причини за изменение на това съотношение до 2020 година. (Данните са на база информация от МИЕ/НСИ).

По данни от Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, приет с Протокол № 1.38 на Министерския съвет от 09.01.2013 г., се очаква през 2020 г. произведената електрическа енергия от биомаса да достигне 865 GWh, а енергията за топлинни и охладителни цели, получена от твърда биомаса, да е в размер на 1053 хил. тне. Развитието на технологиите за пелети повишава възможностите за използване на остатъците от дървообработващата промишленост за производство на дървен материал, фасонирани материали, мебели, фурнир и шперплат. Този процес се отразява в значителната разлика между използваната биомаса през 2009 и 2010 г. Енергийните баланси показват, че докато през 2009 г. са оползотворени 60 ktoe дървесни отпадъци, през 2010 г. те са 150 ktoe.

Според информация от Изпълнителната агенция по горите количеството на остатъците - стърготини и други дребни частици, през 2010 г. е около 420 000 куб. метра.

По-широко разпространение на пелетите като енергоносител се очаква с разширяване на действието на финансовите механизми за подкрепа на първоначалната инвестиция. Подобно е състоянието и на производството и пазара на дървесни трески.

За развитието на пазара и потреблението на биомаса за индивидуално и локално отопление е необходимо подпомагането с различни финансови механизми за преодоляване на бариерите, свързани с първоначалната инвестиция.

Увеличаването на дела на енергията от ВИ е свързано и с изпълнението на мерките по намаляване на емисиите на парникови газове. Българските ВЕИ инсталации започват своето ефективно участие в схемата едва в началото на 2010 г. след одобрението от ЕК на Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 – 2012 г., приет с Решение № 988 на Министерския съвет от 28.12.2009 г.

Законът за горите създава нови възможности и стимулира производството на биомаса от дървесина. С цел дългосрочното планиране на дейностите, както в държавните горски предприятия, така и в дърводобивните и дървопреработвателните фирми, държавните предприятия могат да сключват дългосрочни договори с търговци за срок до 15 години за добив и продажба на дървесина. Дадена е възможност за сключване на договори за аренда и наем до 30 години върху държавни и общински горски територии.

По този начин фирмите, търгуващи с дървесина, получават сигурност по отношение на дървесния ресурс и стимули да инвестират в нова техника, оборудване, инфраструктура, квалификация на работниците и кадрова обезпеченост. Създава се възможност за устойчиво производство, стопанисване и изпълнение на предвиденото ползване в горите.

С цел насърчаване отглеждането на енергийни култури се дава възможност плантациите от дървесни и храстови видове, създадени за ускорено производство на биомаса, да не се стопанисват като гора. Това означава, че тези насаждения не са обект на ограниченията и изискванията, налагани при обичайното управление на горите, като: изготвяне на ГСП (ЛУП), определяне на турнус на сеч; спазване на ограничения по отношение интензивността на провежданите сечи.

10. 
    Достъпност за рекреация
    

10. 
    Културни и духовни ценности
    

чрез броя места в рамките на горските територии, определени като културни или духовни ценности. През периода 2006 – 2011 г. на национално ниво не са докладвани официални данни по този критерий.

6. 
   Общи политики, институции и инструменти за устойчиво управление на горите
   

Република България е възприела основните начала и принципи на политиката за устойчиво стопанисване и управление на горите, приети от FAO, IPF/ IFF и MCPFE.

Определяща роля имат принципите: широко участие на заинтересованите страни, междусекторен подход, съгласуваност с националното законодателство, интеграция с националния план за икономическо развитие, съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите, партньорство при прилагането, повишаване на обществената ангажираност.

При формулирането на основните принципи за осъществяване на устойчиво управление и многофункционално стопанисване на горите Република България се ръководи от Директивите и Регламентите на ЕС, Горската стратегия на ЕС, 1998 г. и Плана за действие в горите на ЕС, 2006 година.

През периода 2006 - 2011 г. се прилага Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор (НСУРГС) - актуализиран вариант на Националната горска политика и стратегия, приета с Решение № 651 на Министерски съвет от 15.09.2003 г. В края на 2006 г. е одобрен Стратегически план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г., за чието изпълнение са предвидени 211,5 млн. лева. Двата документа не са официално приети от Правителството на Република България. Финасирана е една малка част от предвидените мерки. В стремежа да се адаптира националният горски стратегически документ към променящите се обществени потребности и приоритети в края на 2009 г. е направено ново актуализиране на НСУРГС в рамките на проект по програма ОПАК.

Основните цели за устойчивото развитие на горския сектор в НСУРГС са формулирани както следва:

- Устойчиво управление и многофункционално стопанисване на горите, насочено към развитие на икономически жизнен и допринасящ за развитие на обществото и особено на селските райони горски сектор;

- Привеждане на целите и средствата на устойчивото развитие на горския сектор в съответствие с международните критерии и поетите в това отношение задължения;

- Създаване на условия за осигуряване на национални и международни финансови ресурси и подкрепа за развитие на сектора.

Освен основните цели в НСУРГС (2006 - 2015 г.) са заложени 18 стратегически цели със съответни действия за постигане на очакваните резултати. Анализът на изпълнението на предвидените дейности за постигане на стратегическите цели на НСУРГС (2006 - 2015 г.) показва следните резултати:

- Създаване на оптимална структура за управление на горския сектор, гарантираща изпълнението на публичните функции на държавата и ефективното управление на държавната горска собственост. Усъвършенстване на законодателството и модела на финансиране на сектора с оглед гарантиране на неговата финансова самостоятелност и икономическа жизненост:

През втората половина на 2007 г. е извършена промяна на Закона за горите (отм.) и подзаконовата нормативна уредба. Създадена е нова структура – Държавна агенция по горите – ДАГ, на подчинение на Министерски съвет. РУГ са преобразувани в РДГ, а ДЛ и ДдивС - в ДГС и ДЛС, и регистрирани като държавни предприятия - търговци по смисъла на чл. 62 от Търговския закон. По този начин те добиват правото да формират, акумулират и инвестират приходи и средства от стопанска дейност. Създаден е Национален Фонд „Българска гора” с цел повишаване икономическата жизненост на горския сектор чрез финансиране извършването на лесовъдски дейности в горите, ремонт, поддръжка и строителство на нови горски пътища. През март 2011 г. е приет нов Закон за горите, с който се разделят контролните от стопанските функции в управлението на горите. Отговорност на ИАГ е осъществяването на контролните функции по прилагането на нормативните документи в горските територии. За управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, са създадени шест държавни предприятия, чиито териториални поделения са оптимизиран брой ДГС и ДЛС – 164 през 2011 г. Създадени са два фонда: „Инвестиции в горите” и „Резервен” с цел осигуряване на финансова стабилност и възможности за инвестиции в горската инфраструктура. В Министерството на земеделието и храните се създават отдели „Държавни горски предприятия” и „Горска политика”.

- Създаване условия за активно участие в международната горска политика и изпълнение на ангажиментите на страната в областта на горския сектор, съгласно подписаните документи и договори. Активизиране на международното сътрудничество със страните на ЕС, съседните държави и страните с икономики в преход:

В изпълнение на тази стратегическа цел МЗХ и ИАГ активно участват в дейността на съответните работни структури на ЕК, ЕС и ФАО/ООН в областта на устойчивото управление на горите.

- Осигуряване на прозрачност и насърчаване участието на обществеността в управлението на горите и горския сектор:

През 2008 - 2009 г. в рамките на проект: „Повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на ИАГ (ДАГ)” по Оперативна програма „Административен капацитет”, изпълняван от ИАГ през 2009 - 2010 г., е разработен и въведен в действие пакет от документи, свързани с повишаване на прозрачността в горския сектор: Етичен кодекс на работещите в агенцията и нейните структури, План за действие за повишаване прозрачността и превенция на корупцията в държавния горски сектор и Комуникационна стратегия.

Участието на заинтересованите страни в процеса на изготвяне на законови документи, правителствени решения и на стратегически документи за горския сектор е важен елемент от политиката на МЗХ и ИАГ. Представители на държавни и научни институции и организации, собствениците на гори, горския бизнес и синдикатите, неправителствените екологични организации и на браншовите сдружения участват в Националния съвет по горите, Ловния съвет и Съвета по охрана на горите. Работата на тези органи се оценява като неефективна. Недостатъчно ефективно е взаимодействието между държавната администрация, заинтересовани групи от обществото и НПО по отделни проблеми, свързани с дейности в горския сектор.

Не е постигнат напредък в осигуряването на прозрачност и насърчаване на участието на обществеността при горското планиране, въпреки наличието на нормативни изисквания в областта.

- Реализиране на нов модел на охрана на горите от посегателства и нарушения, осигуряващ ефективно правоприлагане, активна превенция и повишена обществена нетърпимост и ангажираност:

Стратегическата цел не е постигната. Не е създаден и реализиран нов модел за охрана на горите. Необходими са редица допълнителни действия, в т.ч нормативни, каквото е предоставянето на правата и задълженията за този процес на отделните собственици на гори, регламентирано в Закона за горите, и организационно-технически, напр. въвеждане на електронна регистрация и издаване на разрешителни документи за добив и транспорт на дървесина в интернет базираната информационна система на МЗХ/ИАГ.