Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

5.4. Здравеопазване и образование

От гледна точка на пазарно-икономическите механизми социокултурната среда и проявлението й в социални сфери и дейности в краткосрочен времеви план е непечеливша инвестиция, но нейното развитие косвено рефлектира върху икономиката, тъй като обектът на въздействие е човешката общност. Тази връзка е предпоставка за обособяването и формулирането на принципното определение, че качествената организация и високото развитие на социалната сфера повишава компетентността на личността и механизмите й за адаптивност, което способства за развитие на икономическите фактори.

Анализирайки в исторически контекст социалната сфера прави впечатление, че независимо от стандартите на живот обществото винаги е отделяло особено внимание на образованието, културата, здравеопазването и др. Прилагайки на практика тезата за взаимодействието всяко общество се е стремяло да отделя максималното за духовното и физическото здраве на човека.

В съвременните условия на живот в Р България в развитието на социалния сектор могат да се очертаят три нива - национално, областно и общинско. На национално ниво държавата изгражда макрорамка от нормативни актове, които установяват приоритета на сектора. На общинско равнище се разработват планове и програми, които са резултат от условията и стандартите в общините и имат за цел подобряване на средата. На областно ниво се осъществява връзката между държавната политика в сектора и спецификите на общините в областта.

В системата на здравеопазването в област Благоевград са изградени и функционират 11 болнични заведения⁹, в т. ч. 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация (вж. Табл. 22). В гр. Благоевград здравното обслужване на населението се осъществява от многопрофилната болница за активно лечение (с 507 легла), която е с областно значение. Към нея функционира център за спешна медицинска помощ. Изграден е и център за хемодиализа. Диспансерите (със стационари) са с областно значение (за пневмо-фтизиатрични заболявания; за онкологични; за кожно-венерически и за психични заболявания). Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански като обслужват и общините от областта, в които няма болнични заведения. Болницата в Гоце Делчев обслужва населението на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово; болницата в Разлог - общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда.; болницата в Сандански - общини Сандански, Кресна и Струмяни, болницата в Петрич – населението на общ. Петрич. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респ. гр.Сандански и Петрич (с. Марикостеново). Местоположението им е свързано със специфичните природно-климатични условия и ресурси на територията.

Доболничната здравна помощ се осъществява от амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ. Общият брой на лекарите, стоматолозите и друг медицински персонал в тях е 837. Те оказват първична и специализирана извънболнична, профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитационна медицинска помощ на населението.

Към здравната мрежа на областта се включват и 3 други здравни заведения, локализирани в областния център - Благоевград (регионални структури на ХЕИ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация). Домът за медико-социални грижи за деца в гр. Благоевград.

Леглата в болничните заведения според вида болници е съответно: в болници и диспансери /сбор/ – 1 901. В сравнение с 1999 г. няма намаление на функциониращите здравни заведения, но леглата в тях намаляват с 290. Намаленият брой на леглата по видове болници е 20 – в болницата в Благоевград и 270 – в специализираната болница в Сандански. В останалите болнични заведения (диспансерите в Благоевград и общите болници в Гоце Делчев, Петрич, Разлог, Сандански) няма редукция на леглата.

От анализа на системата на здравеопазване в областта може да се направят следните изводи:

• 
  развитието на мрежата от здравни заведения е свързано с реформата в здравеопазването;
  
• 
  осигуреността на населението с болнични и санаториални легла и медицински персонал е под средното равнище за страната ;
  
• 
  природно-климатичните условия и ресурси на областта са предпоставка за развитие на специализирани болнични заведения за рехабилитация, разположени на територията на общини Сандански и Петрич (с. Марикостеново).
  

В Благоевград са изградени три колежа: Медицински колеж в структурата на Медицинския университет – София като самостоятелно юридическо лице ,Технически колеж в структурата на ЮЗУ без статут на юридическо лице и Колеж по туризъм – Благоевград с частен статут.

Функциониращите училища на територията на областта са 170 бр. Съгласно международната стандартна класификация на образованието 163 училища са общообразователни и специални. От тях: начални училища - 13; основни – 98; средни общообразователни – 26, профилирани гимназии (природно-математическа, хуманитарна, езикова) в Благоевград и паралелки – в др.гимназии - 5; специални (оздравителни и помощни за деца с физически и психически увреждания) – 5; вечерни гимназии - 1.

През учебната 2005/2006 г. преподавателите в учебните заведения са общо 5 279¹⁰. Разпределението им по видове учебни заведения е съответно: в общообразователните училища – 3 357, в специалните - 137, в професионалните – 772, в колежите – 80 и в университетите – 933.

Общият брой на учащите се през учебната 1999/2000 г. е 73 131. Структурата им по видове учебни институции показва, че във висшите учебни заведения се обучават около 19 000 студенти. В средните общообразователни училища броят на учащите е 44 143, в специалните – 996, в професионалните - 8 974. През 2001/2002 г. в общообразователните и специалните училища се обучават 43 208¹¹ ученици, от които 42 131 ученици – в общообразователните училища и 1 077 ученици – в специалните училища. Техникумите и професионалните гимназии през 2001/2002 г. обхващат 8 744 ученици (вж. Табл. 23). През последните години се наблюдава повишен интерес към специалности в техникумите, свързани със структурата на икономиката на общините в областта.

Характерно е, че техникуми и професионални училища са изградени и функционират само в центровете на общините. Средните общообразователни училища са изградени както в центровете на общините, така и в някои други населени места. Най- голям е броят на основните училища, функциониращи в преобладаващата част от населените места с изградени учебни заведения. Началните училища са разположени само в съставните селища на 10 от общините (с изключение на Банско, където в центъра на общината има начално училище). Специалните училища са изградени в 7 общини, обхващащи ученици от цялата област, т.е. те са с надобщинско значение.

Образователната инфраструктура в областта се формира въз основа на съвременните изисквания и потребности на обществото (икономическата, социалната, демографската и т.н. сфери). От представените данни може да се направи извода, че наличието на висши учебни заведения и професионални училища с национално и областно значение са предпоставка, научен и практико-приложен потенциал за развитието на областта като цяло.

Въпреки наличието на добре развита образователна структура, социално-икономическите и демографските промени (главно намаляващата раждаемост) ще дадат отражение в бъдеще на териториалната организация на образованието и неговите компоненти в областта.

Основните проблеми са свързани с: несъответствие между структурата на икономиката на някои общини и професионалната насоченост на техникумите (напр. общ. Банско); слети паралелки в някои училища в селата; недостатъчни финансови средства за поддържане на базата.

5.5. Култура

Културно-историческото наследство в областта е с национално значение, което способства за развитието на културата на съвременния етап. Развитието на културата е с важно значение за административно-териториалните и териториалните единици.

Средища на културното развитие и обогатяване на населението са музеите, театрите, читалищата, библиотеките, галериите, религиозните домове на различните вероизповедания и др.

Музеите в областта са 10: в община Благоевград, респ. гр.Благоевград функционира един музей (исторически); в Банско функционират 4 музейни комплекси; в Белица – един музей (исторически); в Гоце Делчев – един музей (исторически); в Петрич – един градски музей; в Разлог – един музей (исторически); в Сандански – един археологически музей.

Театралното изкуство е представено от един драматичен театър, камерна опера и куклен театър, намиращи се в областни център – Благоевград.

Териториалното разположение на читалищата и библиотеките е във центровете на всички общини. Наред с това читалища има и в 105 други населени места от областта ¹³ (вж. Табл. 24). Общият брой на читалищата е 119. Библиотечният фонд на читалищните библиотеки е 875 хил. библиотечни единици. В гр. Благоевград е изградена регионална библиотека с 345,2 хил. библиотечни единици. Библиотеки функционират и в учебните заведения.На територията на областта художествените галерии са в гр. Благоевград (в т.ч. частна галерия “Станислав”) и гр. Банско.

В областта (гр. Гоце Делчев) се намира центърът на Неврокопската митрополия и районно мюфтийство. Неврокопската митрополия обхваща 5 духовни околии – Благоевградска, Гоцеделчевска, Петричка, Разложка и Санданска. Изградени са: 213 църкви, 12 параклиси и 9 манастири или общо 234 храмове на източно-православното християнско вероизповедание в 180 населени места от областта. Паметниците на културата са 78. Преобладаващата част от храмовете са действащи (само около 5% не действат). Следва да се отбележи, че 1/3 от храмовете се намират в Санданската духовна околия. Католически храмове са изградени и действат в с. Ново Делчево (общ. Сандански) – църква и манастир. В областния център Благоевград има синагога, която не е действаща. Мюсюлманските молитвени домове са 26 джамии, една част от които не действат. За паметници на културата са обявени 2 джамии - в Благоевград и Гоце Делчев.

Община Хаджидимово е богата на културни паметници. До 1985 г. те са 24 броя, а отделно по път II-19 Гоце Делчев – Копривлен – Садово – Границата са установени 26 броя.

Към другите обекти на културата се отнасят: държавен ансамбъл “Пирин”, народен ансамбъл “Вихрен”, народен ансамбъл “Вихренче”, младежки дом, общински духов оркестър, център за работа с деца и център по изкуствата (гр. Благоевград); център за работа с деца (гр. Разлог).

На територията на област Благоевград се намират паметници на културата и културно-историческо наследство от различни епохи. В Банско като един от най-големите възрожденски центрове се намират над 130 архитектурно-исторически паметници на културата, в т.ч. 7 с национално значение и над 100 археологически обекти. Музейният комплекс включва: къща музей “Н. Вапцаров”, къща музей “Н. Рилски”, Рилски метох – иконна експозиция, Велянова къща, Радонова къща – исторически музей на гр. Банско, тематична експозиция “Банско – книжовен център”, археологически обект “Късноантичен комплекс за строителна керамика (ІV-VІ век) в м. “Св.Иван” край гр. Банско, археологически обект “Ранносредновековна базилика” в м. “Шипоцко”. На територията на община Сандански се намира архитектурно-историческия резерват – гр. Мелник, паметник на българската средновековна и възрожденска култура, разположен сред Мелнишките земни пирамиди. Заедно с Роженския манастир (основан през ХІІІ-ХІV век) са обявени за природен и културно-исторически резерват. В Мелник се намира и крепостта на деспот Алексий Слав. В община Гоце Делчев се намира римският град Никополис ад Нестум (край гр. Гоце Делчев), културно-исторически забележителности от различни епохи (в селата Лещен, Ковачевица, Делчево). Интересни възрожденски църкви - паметници на културата има в общ. Симитли (в гр. Симитли и в селата Железница, Докатичево, Градево, Мечкул), както и манастирската църква “Св.Архангел Михаил” край с. Тросково. За паметници на културата са обявени над 20 сгради в общ. Струмяни. В областния център – Благоевград се намира старинния квартал “Вароша”.

От представените данни следва извода, че наличието на богата мрежа от културни институции формира историческата памет и националното самосъзнание на населението. Тя е една от предпоставките за развитието на туризма в областта, опазване и обогатяване на културното наследство.