Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областен управител област разград част VІ план

Планът на Регионалта здравна инспекция – Разград за защита при бедствия е разработен в съответствие със Закона за защита при бедствия, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и други законови и подзаконови нормативни актове.

Целта поставена с разработването на план за защита при бедствия от Регионална здравна инспекция – Разград е:

1. Създаване на организация и подготовка за координирани действия на структурите на здравеопазването в област Разград при възникване на бедствия, за предотвратявяне и/или намаляване на последиците от бедствието върху населението и върху лечебните и здравни заведения.

2. Създаване организация за подготовка на лечебните и здравни заведения в областта за медицинското осигуряване на населението при бедствия.

3. Създаване организация в лечебните и здравни заведения, за поддържане на постоянна готовност на силите и средствата за действие при бедствия.
ІІІ. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

1. Повишаване подготовката на личиния състав на РЗИ – Разград по организиране на медицинското осигуряване на населението при възникване на бедствена ситуация на територията на областта.

2. Подготовка на личиния състав на лечебните и здравни заведения от областта за изпълнението на мероприятия по медицинското осигуряване на населението при бедствия.

3. Подготовка на изградените специализирани медицински екипи за действие при възникване на бедствия.

4. Прогнозиране и оценка на общата и медицинска обстановка, която може да възникне в резултат на проявили се различни по вид и характер бедствия.

5. Създаване на организация за медицинското осигуряване на населението на територията на общините от областта.

6. Ефективно ръководство и контрол на дейността на лечебните и здравни заведения по медицинско осигуряване на населението при бедствия.

7. Осъществяване и поддържане на постоянно взаимодействие със структурите на регионално и местно ниво, имащи отношение по ликвидиране на последствията при бедствия.

Оценката на риска означава идентифициране на рисковите фактори при възникване на бедствени ситуации и прогноза на конкретните очаквани действия.

При определяне степента на риска се изхожда от конкретните особености на всеки отделен обект на критичната инфраструктура: състояние на сградния фонд, месторазположение, организирана охрана, организирано видео наблюдение и изградена СОТ система, организираната система за противопожарна безопасност, състояние на комуникационната система, сеизмичната зона, близост до по-големи водни обекти, промишлени центрове, състояние на пътната инфраструктура, осигурено резервно електрозахранване, включване към два водоизточника, осигурена складова наличност от лекарствени средства, опасност от снегонавяване по пътната инфраструктура, изградена отводнителна система за лечебното заведение и прилежащия и район, разработени планове за действие на състава в условия на кризи, практическа тренировка по усвояване на разработените планове.

- какво е въздействието на различните бедствия;

- какви са очакваните последствия от бедствието;

- какви мерки за защита на медицинския персонал и апаратурата следва да се предприемат.

Предотвратяване възникването на бедствия е основна задача на държавните органи и обществените организации по планирането и провеждането на мероприятия насочени за осъществяване на дейноста им в борбата за защита при бедствия.

Предотвратяване възникването на бедствия се постига чрез извършване на постоянна и целенасочена превантивна дейност.

Превантивната дейност за защита от бедствия е комплекс от мероприятия, които включват:

• 
  Анализ, оценка и прогнозиране на възможните бедствени ситуации и рисковете от тях.
  

• 
  Практически тренировки със състава от здравното/лечебно заведение по изпълнение на мероприятията отразени в Плана на защитата при бедствия.
  

• 
  Прилагане на превантивни мерки за недопускане възникването на бедствия, като:
  

- организиране на охраната и пропускателен режим в здравните и лечебни заведения;

- поддържане комуникационно-информационната система и на система за оповестяване и предупреждение;

- осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;

- обучение и практическа подготовка на силите за реагиране и за действие при възникване на бедствени ситуации.

• 
  Организиране на взаимодействие със структурите ликвидиращи последствията при бедствия.
  

• 
  Извършване на превантивен контрол от ръководството на здравното/лечебно заведение по изпълнение на Плана за защита при бедствия.
  

Дейностите по намаляване последиците от бедствия започват преди настъпване на бедствието, по време на самото бедствие, както и след завършване на спасителните мероприятия.

Дейностите по защита от бедствия се разделят на три периода:

• 
  Подготвителен:
  
• 
  Оперативен;
  
• 
  Заключителен.
  

През подготвителния период се извършва:

- подбор и обучение на медицинските екипи, както и планиране дейността им при възникване на бедствената ситуация;

- осигуряване на взаимодействие между службите ангажирани в ликвидиране на последиците от бедствието;

- осигуряване на лични предпазни екипировки за всеки от участниците в екипите, логистично и комуникационно осигуряване;

- планиране действията на медицинските екипи при различни бедствени ситуации;

- идентификация на вида на поразяващите фактори преди подхода към мястото на действие;

- избор на място за разгръщане на медицинските екипи, отдалеченост от огнището на поражение, възможност за подход и бърза евакуация при необходимост.

През оперативния период се извършва:

- оценка на медицинската обстановка и необходимите мероприятия за оказване на медицинска помощ на пострадалите, както и подпомагане на медицинските екипи;

- изграждане на площадки за сортировка, лечение и евакуация, съобразени с безопасността на пострадалите и на медицинските екипи;

- определяне времетраенето и мястото за работа на членовете на медицинските екипи;

- уточняване на захода към огнището на поражение и изхода от него;

- оказване на своевременна медицинска помощ на пострадалите в огнището на поражение;

- сортировка, стабилизиране и евакуация на пострадалите и осигуряване на възможност за бързо евакуиране на екипите при нужда;

- поддържане на постоянна комуникация с екипите действащи в огнището на поражение с оглед своевременното им информиране при промяна на обстановката;

- осъществяване при необходимост на пълна деконтаминация, която е задължителна при приключване на работния цикъл.

Заключителният период включва комплекс от мероприятия изискващи допълнителни и периодични медицински и лабораторни изследвания, както на пострадалите от бедствието така и на медицинските екипи провеждащи медицинските мероприятия по спасяване на пострадалите по време на бедствената ситуация. Целта на заключителни етап е да се установи най-ранното евентуално въздействие, или поражения от факторите на бедствието върху медицинските екипи и провеждане на лечение при необходимост.

Защитата на населението при възникване на бедствия представлява комплекс от специфични мероприятия провеждащи се с цел да не се допуснат човешки жертви и максимално да се намали въздействието на поразяващите фактори. Медицинското осигуряване на населението при възникване на бедствия има за цел до минимум да сведе човешките загуби и да осигури своевременно медицинско осигуряване на пострадалите от бедствието.

Медицинското осигуряване на населението при бедствия е по ефективно, когато от лечебните заведения са взети следните мерки:

• 
  Извършено е обучение и подготовка на населението за поведение и работа в условия на бедствена ситуация;
  
• 
  Подготовка за действие на медицинските формирования при възникване на бедствие;
  
• 
  Своевременно информиране на населението за възникналата медицинска обстановка при бедствена ситуация, възможните видове опасности и предприемането на превантивни мерки за намаляване въздействието на поразяващите фактори;
  

1. предупреждение;

2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;

3. оповестяване;

4. провеждане на спасителни операции;

5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;

6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;

7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;

8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;

9. операции по издирване и спасяване;

10. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;

11. ограничаване и ликвидиране на пожари;

12. временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита;

13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;

14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;

15. други операции свързани със защитата.

1. 
   Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
   

2. 
   Областните дирекции на МВР;
   
3. 
   Центровете за спешна медицинска помощ /ЦСМП/.
   

При получаване на сигнал в Районната координационна централа /РКЦ/ на ЦСМП - Разград /тел.150/ за възникване на бедствие, дежурния незабавно уведомява директора на моб. тел. 0889 717 055

Той разпорежда на дежурните медицински екипи съответните незабавни действия, след което уведомява за това директора на Регионална здравна инспекция – Разград на тел. 611-165; моб. тел. 0888 530 642 и дежурния по Министерство на здравеопазването на тел. 02/981-33-54

Директора на ЦСМП извършва следното:

1. организира връзка с органите на местно управление и се информира за създалата се обстановка на мястото на бедствието /инцидента/;

2. организира оказването на първа лекарска помощ на мястото на бедствието /инцидента/;

3. организира извозването на пострадалите до най-близкото лечебно заведение или до специализирана болница;

4. предварително информира съответното лечебно заведение за броя на пострадалите и вида на травмите за да се създаде необходимата организация по приемането им за лечение;

5. организира извозването на болните на хемодиализа, на родилики и на тежко болни от района на бедствието до съответното лечебно заведение /при необходимост/.

Органи за управление на медицинското осигуряване при бедствия са:

1. Министъра на здравеопазването;

2. Съвета за сигурност и управление при кризи към Министерството на здравеопазването /МЗ/;

3. Главния държавен здравен инспектор.

1. Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/;

2. Съвета за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на РЗИ;

3. Ръководителя на Областна дирекция „безопасност на храните”;

4. Директорите на лечебни заведения.
2.1. Директора на Регионална здравна инспекция.

• 
  разработва план за защита при бедствие;
  
• 
  осъществява управлението и координира действията на медицинските сили и средства при бедствена ситуация на територията на област Разград;
  
• 
  организира и ръководи силите и средствата за оказване на медицинска помощ, евакуация и лечение на пострадалите на територията на област при възникване на бедствия;
  
• 
  поддържа регистър на силите и средствата за медицинско осигуряване на населението от областта при бедствия, както следва:
  

- регистър на окомплектоваността с леглови фонд, медицински кадри и автотранспорт;

• 
  изгражда регионални специализирани медицински екипи за действие при кризи и организира тяхното обучение;
  
• 
  организира осъществяването на контрол върху заразните болести;
  
• 
  организира лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анолиз и оценка за влиянието им върху здравето на гражданите;
  
• 
  организира осъществяването на контрол върху качеството на питейните води;
  

2.2. Съвета за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на РЗИ.

В съответствие с чл. 116 от Закона за здравето, за организиране на медицинското осигуряване на населението при кризи, към директора на Регионална здравна инспекция се изгражда Съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, който включва:

- представители на ръководството на РЗИ;

- директора на ЦСМП;

- ръководителите на МБАЛ в градовете Разград, Исперих и Кубрат;

- представители на областната и общинските администрации.
Състав на Съвета за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на РЗИ.

Председател: Д-р Ася Русева Генева – директор на РЗИ;

Зам. председател: г-н Ненчо Иванов Димитров – гл. секретар на РЗИ;

СЕКРЕТАР: г-н Стоян Добрев Стоянов – гл. експерт в дирекция МД;

Членове:

1. 
   Д-р Иван Димитров Петров – изпълнителен директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски” - Разград АД гр. Разград;
   
2. 
   Д-р Лиляна Петрова Петрова – управител на “МБАЛ – Исперих” ЕООД гр. Исперих;
   
3. 
   Д-р Павлина Димитрова Мичева – управител на “МБАЛ – Кубрат” ЕООД гр. Кубрат;
   
4. 
   Д-р Николай Георгиев Йоцов – директор на ЦСМП - Разград;
   
5. 
   Г-н Иван Радушев Иванов – директор на дирекция “АПОФУС” в областна администрация Разград;
   

8. Г-н Стоян Петров Стоянов - специалист „Гражданска защита” при община Исперих;

9. Д-р Красимир Манолов - зам. кмет на община Кубрат;

10. Г-жа Зюлфие Исмаилова – зам. кмет на община Завет;

11. Г-н Ферди Вижданов Ахмедов – старши специалист „Гражданска защита” в общинската администрация Лозница;

12. м.ф. Юлиян Аврамов Наумов – медицински фелдшер от община Самуил;

13. Г-н Ивайло Тонев – зам. кмет на община Цар Калоян.
Съветът за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи извършва следното:

- приема регионални планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи;

- подпомага областния управител и кметовете на общини в дейността им по изпълнението на техните функции и задачи по въпросите на медицинското осигуряване на населението при бедствия;

При необходимост за участие в работата на Съвета за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи могат да бъдат привличани и представители на други органи и лица, чиято дейност е свързана със здравеопазването на населението в областта.

Оказването на медицинска помощ и лечение на населението в района на бедствието е основна задача на лечебните заведения.

В тази връзка ръководителите на МБАЛ извършват следното:

- разработват план на лечебното заведение за защита при бедствия;

- изготвят разчет на необходимите сили и средства за оказване на медицинска помощ на пострадалите при бедствия;

- създават съответна структура на легловия фонд на лечебното заведение и планират мероприятия за преструктурирането му при необходимост.

За оказване на медицинска помощ на пострадалото население при възникване на бедствия от различен характер, създадените медицински сили са организирани в медицински формирования, които биват:

Медико-санитарните формирования са предназначени:

- да оказват първа медицинска помощ в огнището на поражение;

- да изнасят пострадалите от огнището на поражение до определено безопасно място извън него.

В съответствие с чл. 41 от Закона за защита при бедствия, доброволни формирования се създавата от кмета на общината, по решетние на общинския съвет.

Доброволни медико-санитарни формирования могат да се изграждат към фирми, предприятия и учреждения.

Медико-санитарни формирования на доброволен принцип се формират и от Български червен кръст.
2. Медицински екипи

Медицинските екипи са най-малките звена, които са формирани за работа при възникването на кризи от различен характер.

В зависимост от състава и квалификацията на медицинските екипи, те изпълняват следните задачи:

- медицинска сортировка - окозване на медицинска помощ в близост до огнището на поражение;

- за усилване – за усилване и/или специализация на лечебните заведения за болнична помощ на територията на областта;

- специализирани медицински екипи - включват лекар-специалист, медицинска сестра и шофьор на линейка.

Предназначени са за оказване на специализирана медицинска помощ в населените места, където няма съответните медицински специалисти. При необходимост екипите се доокомплектоват със специалисти по хирургия, реанимация, травматология, нервохирургия и др.

Медицински екипи за действие при кризи на територията на област Разград са изградени, както следва:

- в РЗИ – Разград: 2 екипа /микробиологичен 1, хигиенен 1/;

- в МБАЛ - Разград: 10 екипа /хирургичен 4,травматология 2, офталмология 1, оториноларингология 1, анестезиология 1, сортировачен 1/;

- в МБАЛ – Исперих: 1 екип /хирургичен 1/;

- в МБАЛ – Кубрат: 1 екип /хирургичен 1/;

/Разчет на регионалните специализирани медицински екипи за усилване структурите на здравеопазването в област Разград при бедствия, аварии и катастрофи – Приложение № 4 /
3. Медицински формирования

Медицинските формирования са висококвалифицирани звена за ръководство и участие в провеждането на лечебно-профилактични, евакуационни и хигиенно-противоепидемични мероприятия при бедсдтвия, аварии и катастрофи, независимо от произхода им.

Изграждат се на функционален принцип от лекари и/или друг персонал от лечебни заведения и от РЗИ – Разград.

В състава си включват: лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, лаборанти и санитари.

Видът, предназначението и състава се определят от задачите на формированието, както и от възможностите на базата, на която се изграждат.
3.1. Противоепидемичен отряд /ПЕО/ - изгражда се от кадри на РЗИ – Разград на функционален принцип.

Предназначен е за провеждане на превантивни хигиенни и противоепидемични мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи.

В състава на Противоепидемичен отряд са включени: епидемиолог,

хигиенен лекар, биолог, микробиологичен лаборант, санитарни инспектори, пробовземачи, дезинфектори и шофьор.

С необходимото имущество ПЕО се комплектова съгласно стъкмителна таблица, в зависимост дейността, която изпълнява. Задължително се осигурява с индивидуални средства за защита.

За 10-часов работен ден ПЕО е в състояние да проведе хигиенно-противоепидемични мероприятия на територия с население от 25 – 30 хиляди души, пълна санитарна обработка на 1500 - 2000 души, дезинфекция на 300 - 400 комплекта дрехи и заключителна дезинфекция на 25 - 30 епидемични огнища. За едно денонощие е в състояние да вземе 30 проби от външната среда за лабораторни анализи.

Съставът на СКП включва: санитарни инспектори, дезинфектори и санитар.

Този вид формирования работят във взаимодействие с МВР.
3.4. Групи за вземане на проби /ГВП/ - изграждат се към РЗИ на функционален принцип, от санитарни инспектори и пробовземачи, в три категории: екстрена, първа и втора.

Предназначени са за вземане на праби от:

- външната среда за откриване на биологични, химични и радио- активни средства за вредно въздействие;

- при провеждане на експертиза на водоизточници за питейни и стопонски нужди на територията на огнището за масово поразяване;

- вода, за проведане на контрол, след извършена дегазация, дезактивация и дезинфекция.

Възможностите на групите за вземане на проби са от 260 до 640 проби за 10-часов работен ден.

Лечебните заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощата на други медицински и немидицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:

- диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

- наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;

- наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

- профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

- мерки за укрепване и опозване на здравето.
4.1. Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ

Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ са:

- амбулатории за първична медицинска помощ /АПМП/ ;

(индивидуални и групови практики)

- амбулатории за първична стоматологична помощ /АПСП/ ;

(индивидуални и групови практики)

- медико-диагностични лаборатории /МДЛ/;

- медико-технически лаборатории /МТЛ/;

- медицински центрове /МЦ/;

- диагностично-консултативен център /ДКЦ/.

- многопрофилни болници за активно лечение /МБАЛ/;

- специализирани болници за активно лечение /СБАЛ/;

- болници за долекуване и продължително лечение;

- болници за рехабилитация.

/План за оповестяване на лечебните заведения за болнична помощ в област Разград, за привеждането им в готовност за действие при бедствия, аварии и катастрофи – Приложение №2 ./

- център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/;

- център /отделение/ за трансфузионна хематология;

- диспансери;

- дом за медико-социални грижи;

- хоспис.

/План за оповестяване на други лечебните заведения помощ в област Разград, за привеждането им в готовност за действие при бедствия, аварии и катастрофи – Приложение №2 ./