Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областен управител област разград част VІ план

При земетресения на територията на областта, ръководителите на лечебни заведения спешно организират:

- оглед на сградния фонд и уточняване на създалата се обстановка – разрушения по сградите и по комунално-енергийната система;

- извеждане на леко болните и персонала на предварително определени безопасни места (при необходимост);

- при установяване липса на лица от персонала и болни – издирването им в разрушените сгради;

- донесение до висшестоящите органи за създалата се обстановка и предприетите мерки за ликвидиране на последствията;

- при необходимост – евакуация на определено място, след разпореждане на Министерството на здравеопазването и съгласуване с Областния съвет за сигурност и управление при кризи.
2. При наводнение.

При обилни валежи и интензивно снеготопене на територията на областта, по поречието на река Бели Лом и на по-малките реки е възможно възникването на наводнения.

Ръководителите на лечебни заведения в областта спешно организират получаване на информация за мястото и размера на наводнението, има ли пострадали хора и какъв е техния брой, възможен ли е достъп на медицинските екипи до мястото на наводнението;

Ако лечебното заведение е в зоната на наводнението, незабавно предприема следните действия:

- оглед на сградния фонд и уточняване на създалата се обстановка – разрушения на сгради и по комунално-енергийната система;

- извеждане на леко болните и персонала на предварително определени безопасни места (при необходимост);

- при установяване липса на лица от персонала и болни – организиране тяхното издирване;

- донесение до висшестоящите органи за създалата се обстановка и предприетите мерки за ликвидиране на последствията;

- при необходимост – евакуация на определено място, след разреждане на Министерството на здравеопазването и съгласуване с Щаба за координация на СНАВР към областния управител.

3. 
   При обилен снеговалеж, снегонавяване, обледяване, масово измръзване на хора и други екстремални зимни условия.
   

- определяне режим за ползване на топло и водо инсталациите с цел недопускане възникването на аварии;

- осигуряване снегопочистване и опесъчаване на района на лечебното заведение;

- снабдяване с топли дрехи персонала работещ на открито;

- обобщаване заявките на лечебните заведения за високопроходими автомобили и представянето им в Щаба за координация на СНАВР към областния управител;

- осигуряване транспортирането на болните на хемодиализа от съответните населени места до отделението по хемодиализа в МБАЛ – Разград.

3. 
   При пожар
   

- изключване на ел. захранването в горящата сграда;

- незабавно уведомяване на РС “Пожарна и аварийна безопасност на населението на тел. 112 /160/, като се укаже точното място на избухналия пожар;

- незабавна евакуация на болните и персонала от горящите и застрашени от пожара сгради;

- започване гасене на огнището на запалване от групата за противопожарна защита с наличните преносими средства за пожарогасене;

- започване изнасянето на ценна апаратура, документация и имущества, без поемане на излишен риск от съответните длъжностни лица;

При аварии в предприятия работещи с промишлени отровни вещества ръководителите на лечебни заведения организират:

- уточняване часа на аварията, вида и количеството на изтеклите (изхвърлените) отровни вещества;

- уточняване посоката и скоростта на вятъра (на разпространение) на отровните вещества;

- уточняване отдалечеността на лечебното заведение от източника и оценка на опасността за обгазяване на персонала и болните;

- уточняване вертикалната устойчивост на въздушните маси (очакват ли се валежи);

- оповестяване на медицинските екипи и привеждането им в готовност за действие;

- осигуряване на медицинските екипи оптимален график за работа;

- запознаване персонала и болните с начина им на поведение в зависимист от създалата се конкретна обстановка;

- раздаване на индивидуални средства за защита (при необходимост);

- проверка наличността на медикаменти и консумативи;

- при опасност лечебното заведение да попадне в следата на вторичния облак – херметизация на помещенията;

- донесение до висшестоящите органи за възникналата обстановка и предприетите мерки за ликвидиране на последствията.
Медицинското осигуряване при по-големи инциденти с промишлени отровни вещества има своите особености, които задължително трябва да се спазват.

Ранно въвеждане на доброволни формирования, както и на медицински екипи трябва да се извършва много внимателно и само след като се индентифицират потенциалните заплахи и се уточни какъв тип от защитна екипировка е необходима за извършване на спасителните действия.

Оказване на първа помощ се организира на мястото на инцидента, след което поразените бързо се изнасят от обгазената зона, като се транспортират до терапевтичен стационар в най-близката болница.

При наличие на подготвени специалисти в МБАЛ, стационара може да се развърне на базата на някои от отделенията.

- издирване, сортиране и изнасяне на носилка на всички поразени от обгазената зона;

- прекъсване контакта на поразените лица с промишлените отровни вещества;

- поддържане на основните жизнени процеси на поразените лица – дишане и кръвообръщение;

Специализираното болнично лечение се извършва от специализиран токсикотерапевтични стационар, след като предварително се уточни вида на промишлените отровни вещества.
6. При радиационна авария в АЕЦ “Козлодуй” и/или трансгранично радиоактивно замърсяване.

При авария в АЕЦ “Козлодуй” и/или трансгранично радиоактивно замърсяване ръководителите на лечебни заведения в областта организират:

- оценка на създалата се обстановка на база на постъпилата информация;

- информиране персонала на лечебните заведения и начина му на поведение в условията на радиоактивно замърсяване;

- херметизиране на вратите прозорците, отдушниците и други отвори в сградите;

- монтиране на полиетилинови завеси на входните врати на сградите;

- осигуряване условия за проветряване на лекарските кабинети и болничните стаи;

- осигуряване на необходимите количества повърхностно активни перилни препарати за дезинфектиращи разтвори и подходящи текстилни материали за почистване;

- извършване на йодна профилактика на персонала и болните;

- изграждане на комисия, която да осъществява ежедневен контрол за:

• 
  ежедневно измиване алеите и площадките с вода;
  
• 
  почистване на помещенията с дезактивиращи течности;
  
• 
  употреба за питейни нужди на бутилирана вода и подходящо пакетирана храна;
  
• 
  ограничаване движението на персонала и болните;
  
• 
  използване на памучно-марлени превръзки от персонала;
  

7. 
   При възникване на биологично огнище на заразяване
   

Вероятността от възникване на биологично заразяване се засилва от географското положение на Р. България и от занижения контрол и пропуските допускани при търговията и вноса на живи животни и продукти от животински и растителен произход.

Огнище на биологично заразяване са определени територии с намиращите се на тях хора, съоръжения, материални ценности и околната страна подложени на непосредственото въздействие на биологични агенти и токсини, които могат да бъдат източници за разпространяване на инфекциозни заболявания сред хора животни и растения.

Причина за възникване на огнище на биологично заразяване може да бъде вдишването на заразен въздух, употребата на заразени хранителни продукти и вода, ухапване от заразени насекоми, кърлежи или гризачи, а също и при установяване на контакт с болни и заразени хора и животни или заразени предмети.

7. 
   При катастрофи и инциденти по пътната и железопътна инфраструктура.
   

За медицинското осигуряване при катастрофи е важно да се знае, че първите 5 – 10 мин. са от решаващо значение за спасяване живота на пострадалите.

Затова при катастрофи най-напред се започва със спасяване живота на пострадалите.

7. 
   При засушавания, градушки, гръмотевични и ветрови бури.
   

Дълготрайните засушавания предизвикани като резултата от недостатъчно активни циркулационни процеси на въздушните маси през лятото и есента често стават причина за избухване на полски и горски пожари.

Макар и по-рядко, появата на смерчове над територията на областта става причина за материални щети в населените места, по стопански обекти и на земеделски и горски масиви. Не са изключени поражения на животни, дори човешки жертви. Особено е това, че като правило появата на смерчове се прогнозира трудно.

Силни /бурни/ ветрове над територията на областта са със скорост над 20 – 25 м/сек са рядко явление, но при възникване могат да доведат до значителни материални щети.

7. 
   Откриване и унищожаване на стари и невзривени боеприпаси
   

При попадане на такива боеприпаси в технологичния процес на предприятия работещи със скрап са възможни неконтролируеми взривявания, което може да стане причина за производствени аварии свързани със значителни материални щети и човешки жертви.

Живакът е течен метал, който се изпарява трудно, паарите му са изключително отровни. Внасянето на живак в жилищата трябва да се счита за изключително опасно.

С различни метали (злато, сребро, мед и др.) живакът образува амалгама, трайно се задържа върху тяхната повърхност, изпарява се бавно и може да стане причина за сериозни натравяния.

При продължително въздействие на парите на живака върху човешкия организъм, в устата се получава усещане за метален вкус. При високи концентрации се уврежда предимно нервната система, отслабва паметта, появява се обща слабост, раздразнителност, главоболие и нарушен сън. Попадайки в организма чрез храна, живакът и неговите съединение засягат сърцето, червения костен мозък, кръвоносни съдове, черни я дроб, далака, храносмилателната дейност, бъбреците и кожата.

Лечебно-евакуационното осигуряване при разлив на живак включва:

- обработване мястото на разпиления живак със сяра на прах;

- събиране на посипания със сяра живак с прахосмукачка със задържащ филтър или с лист от медно фолио и четка;

- почистване мястото на разлива с миещи препарати;

- ако деца са играли с разпилян живак – незабавно се свалят замърсените дрехи и обилно се измиват с вода и сапун;

- при поглъщане на живак, устата се изплаква продължително с вода и се търси лекарска помощ;

- при попадане на живак в очите – обилно се плискат с вода в продължение на 15 мин. и се търси лекарска помощ;

- при вдишване на живачни пари, пострадалия се извежда на чист въздух и се оставя в покой;

При всички случаи на отравяне с живак и живачни съединение се търси помощ от лекар токсиколог.

7. 
   При терористични действия
   

- въвеждане на денонощна охрана на лечебните заведения;

- установяване на пропускателен режим и контрол на влизащите и излизащи лица;

- оповестяване на медицинските екипи и привеждането им в готовност за действие;

- осигуряване на оптимален график за работа на медицинските екипи;

- проверка наличността на лекарства, медикаменти и консумативи;

- извършва се преструктуриране на легловия фонд (при необходимост);

- установяване връзка с висшестоящите органи и докладване за създалата се обстановка и предприетите мерки;