МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
«Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн»
KУРСОВА РАБОТА
по
МЕДИЦИНА НА БЕДСТВЕНИ СИТУАЦИИ
на тема
МЕДИЦИНСКА СОРТИРОВКА
изготвил: Ася Димитрова проверил: проф. д-р В. Захариев, д.м.
специалност: ''УЗГ''
степен «Магистър»
форма на обучение: задочно
фак. № М 701
При бедствени ситуации като крупни промишлени аварии, мащабни стихийни бедствия или въоръжени стълкновения, рязко се увеличава броя на нуждаещите се от спешна и неотложна медицинска помощ. Създават се огнища на поражение, в които възникват масови медицински загуби, имащи свои специфични черти - променя се характерът на двете основни компоненти на заболяванията в тези случаи - на заболяемостта и загубите. Заболяемостта се характеризира с относително увеличен размер и променена структура, при което запазва своя спорадичен характер. Медицинските загуби, причинени от въздействието върху хората на вредно действащи фактори на бедствените ситуации, са масови, имат своя определена специфика и възникват огнищно.
В тези случаи населението търпи така наречените общи загуби, които се делят на две основни групи - безвъзвратни (убити, изчезнали и починали до постъпването им в здравни заведения) и медицински (включват поразените, постъпващи в здравни заведения за медицинска помощ и лечение за повече от едно денонощие). Медицинските загуби определят обема, характера и организацията на лечебноевакуационната дейност, която представлява комплекс от организационни мероприятия за оказване на различни видове медицинска помощ, евакуация и лечение на пострадалите. Част от този комплекс е и т.нар. медицинска сортировка (триаж), която се определя като основна и високоотговорна задача на здравните кадри.
Триажът е френска методика за разделяне на пострадалите в групи по предварително зададени правила. Правилата обикновено са широко достъпни, създадени от интердисциплинарни екипи и подложени на непрекъснато развитие. Медицинската сортировка има за цел да осигури найголям шанс за оцеляване на тежко пострадалите, да насочи нуждаещите се към правилните лечебни заведения, да даде приоритет при транспортиране и обслужване на тежко пострадалите, да включи здравите и леко ранените в процеса на взаимопомощ.
Триажът е практикуван в древността, основно при водене на военни действия. На бойното поле след битка е било нужно бързо да се помогне на по-здравите и леко пострадалите, за да се включат в следващата битка. Поради липса на антибиотици и съвременни лекарствени средства и методи на лечение до Първата световна война голяма част от средно и тежко ранените са загивали от инфекции и усложнения. Тази практика през по-голямата част от историята е далече от всяка медицинска и научна основа и организация.
Разпределянето на ранените на групи от спасителите е базирано основно на личен опит и интуиция. Големите природни бедствия до 20 в., засягащи гъсто населени райони обикновено са считани за “наказания от Бога” и за спасяване на пострадалите не са се подготвяли и организирали предварително, което е водело до голяма смъртност.
С най-голям дял от действията на природните бедствия са наводненията, земетресенията, свлачищата и вулканите. Антропогенните катастрофи са по-малка заплаха за хората - големи индустриални аварии липсват до края на 19 в. По-голямо значение имат епидемиите и пожарите в гъсто застроените квартали на бедните. Основите на организирана дейност може да намерим в началото на 18 в. Въвежда се от барон Ж. Д. Ларе, главен хирург на имперската гвардия на Наполеон.
Сподели с приятели: |